Цикъл от 9 сказки

С К А З К А Д Е В Е Т А

Казано бе, че меж­ду чис­ло­то се­дем и чис­ло­то два­на­де­сет съ­щес­т­ву­ва оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние и че то­ва от­но­ше­ние има връз­ка с вре­ме­то и прост- ранството. Но на­ис­ти­на въз­мож­но е тайната, ко­ято бе из­ка­за­на с това, да мо­же да бъ­де раз­б­ра­на пос­те­пен­но от всич­ки хора, оба­че в сми­съ­ла на съв­ре­мен­но­то един­с­т­во приз­на­то поз­на­ние не­ща­та са са­мо ед­но чис­то твърдение. Ние ве­че мо­жах­ме да обър­нем внимание, че човек се ори­ен­ти­ра в дви­же­ни­ето на света, ко­га­то раз­ли­ча­ва меж­ду оне­зи отношения, ко­ито са пре­дим­но пространствени, и онези, ко­ито са пре­дим­но времен- ни. Но ко­га­то не се ог­ра­ни­ча­ва­ме да го­во­рим са­мо от­в­ле­че­но за прос­т­ран­с­т­во и време, а ис­ка­ме да разберем, как се под­реж­дат от­но­ше­ни­ята във вре­ме­то и как от­дел­ни­те съ­щес­т­ва зас­та­ват ед­но до дру­го и ед­но спря­мо дру­го в пространството, то­га­ва има ед­на нишка, ко­ято во­ди от ед­на стра­на през от­но­ше­ни­ята на вре­ме­то и от дру­га стра­на през от­но­ше­ни­ята на прос­т­ранството. Ние раз­г­леж­да­ме ду­хов­но­-на­уч­но пър­во хо­да на раз­ви­тие на ми­ро­ви­те явления. Ние на­соч­ва­ме поглед на­зад в пре­диш­ни­те въп­лъ­ще­ния на човека, в пре­диш­ни­те въп­лъ­ще­ния на расите, на културите, в пре­дишни­те въп­лъ­ще­ния на са­ма­та Земя. Създаваме си ед­но пред­чув­с­т­вие за онова, ко­ето ще ста­не в бъдеще, следователно и във времето. Но ние се ори­ен­ти­ра­ме винаги, ко­га­то казваме: ние ще раз- глеждаме развитието във времето, ще обсъждаме това развитие във времето от едно построение, което си изграждаме чрез числото се- дем. Не тряб­ва да пос­т­ро­ява­ме и да спе­ку­ли­ра­ме и да предпри­ема­ме вся­ка­къв вид тъл­ку­ва­ния с чис­ло­то седем, а да прос­ле­дим фак­ти­те от гле-­

Напротив чис­ло­то два­на­де­сет е ед­на ръ­ко­вод­на ниш­ка за всичко, ко­ето съ­щес­т­ву­ва ед­но до дру­го в пространството. Това ви­на­ги е чув­с­т­ву­ва­ла ед­на наука, ко­ято съ­щев­ре­мен­но е би­ла мъдрост. Ето за­що за ми­ро­ви яв- ления, ко­ито при­над­ле­жат на на­ша­та Земя, тя е казала: ние се ориенти- раме, когато отнасяме пространствените отношения на дадено нещо, което става на Земята, към дванадесет трайни точки, които са раз- пределени в пространството. Тези два­на­де­сет трай­ни точ­ки са да­де­ни чрез два­на­де­сет­те зо­ди­акал­ни зна­ка в ми­ро­во­то пространство. Това тря- б­ва­ше да бъ­дат два­на­де­сет ос­нов­ни точки, към ко­ито се от­на­ся всич­ко в пространството. Но то­ва не по­чи­ва прос­то на ед­но про­из­во­лие на чо­вешкия на­чин на мислене, то­зи на­чин на мис­ле­не се е по­учил от дейс­т­ви­тел­нос­т­та и си е об­ра­зу­вал то­ва от­ношение, че чо­век се ори­ен­ти­ра на­й-­доб­ре в пространството, ко­га­то взе­ме за ос­но­ва на сво­ето ори­ен­ти­ра­не два­на­де­сет члена. Там, къ­де­то се ка­сае за промени, т.е. за временност, там ед­на по­-с­та­ра на­ука е пос­та­ви­ла на ос­но­ва се­дем­те планети. Там ръ­ко­вод­на ниш­ка е чис­ло­то седем.

Христос не е сля­зъл на Земята по един вре­ме­нен път, но ка­то се яви във времето, той се яви и в прос­т­ранство­то ид­вай­ки в зем­ния свят от вън. Заратустра го бе­ше видял, ка­то бе­ше на­со­чил пог­ле­да си на­вън към Слънцето и го на­ре­че Аура-Маздао. За чо­вешко­то виж­да­не в прос­т­ран­с­т­во­то то­зи Аура-Маздао се бе­ше приб­ли­жил все по­ве­че и повече, до­ка­то на­й-­пос­ле сле­зе на Земята и ста­на човек. Тук ни ин­те­ре­су­ва и простран­с­т­ве­но­то слизане, а не са­мо вре­мен­но­то редуване. Пространственото ид- ване, то­ва ид­ване на Христа от без­к­райнос­т­та на прос­т­ран­с­т­во­то вър­ху на­ша­та Земя, то­ва има ед­на веч­на стойност, а не са­мо ед­на вре­мен­на стойност. С то­ва е свър­за­но пос­ле обстоятелството, че Христос не тряб­ва­ше да дейс­т­ву­ва на Земята така, как­то от­го­ва­ря са­мо на вре­мен­но­то отношение, че Христос не до­на­ся на Земята не­що такова, ко­ето от­го­ва­ря на от­но­ше­ни­ето меж­ду ба­ща и син, меж­ду май­ка и син, ко­ето е свър­за­но с времето, но той до­на­ся не­що в света, ко­ето е под­ре­де­но ед­но до дру­го в пространството. Един до друг жи­ве­ят братята. Баща, май­ка и внук жи­ве­ят един след друг във вре­ме­то и вре­мен­но­то от­но­ше­ние из­ра­зя­ва тях­но­то ис­тинско отношение. Но ка­то Дух на прос­т­ран­с­т­во­то Христос до­на­ся не­що прос­т­ран­с­т­ве­но и в зем­на­та кул­тура. Това, ко­ето той до­на­ся в та­зи култура, е пос­та­вя­не­то един до друг на хо­ра­та в прос­т­ран­с­т­во­то и от­но­шението, ко­ето се­га тряб­ва все по­ве­че и по­ве­че да бъ­де про­ка­ра­но от ед­на ду­ша към дру­га в зас­та­ва­не­то един до друг, без­раз­лич­но как се ре­гу­ли­ра вре­ме­во­то отношение. Нашата Земя е она­зи пла­не­та в на­ша­та кос­ми­чес­ка система, ко­ято има ми­си­ята да вне­се в света Любовта. Зада- чата на Земята в древ­ни вре­ме­на бе­ше да вне­се Любовта с по­мощ­та на времето. Когато чрез от­но­ше­ни­ята на про­из­хо­да кръв­та те­че­ше от по­ко­ле­ние в поколение, от ба­ща в син и внук, онова, ко­ето бе­ше род­с­т­ве­но чрез вре­ме­то се обичаше. Семейна­та връзка, връз­ка­та на кръвта, те­че­не­то на кръв­та през ре­ду­ва­щи­те се във вре­ме­то поколения, то­ва бе­ше онова, ко­ето съз­да­ва­ше лю­бов­та в по­-д­рев­ни времена. И да­же там, къ­де­то лю­бов­та при­ема­ше един по­ве­че мо­ра­лен характер, тя се ос­но­ва­ва­ше на ед­но вре­мен­но отношение. Обичани бя­ха прадедите, онези, ко­ито бя­ха пред­хож­да­ли нас­то­ящо­то по­ко­ле­ние във времето. Чрез Христа дой­де лю­бов­та от ду­ша към душа, та­ка що­то онова, ко­ето стои прос­т­ран­с­т­ве­но ед­но до друго, ид­ва в ед­но отношение, как­во­то бя­ха пред­с­та­вя­ли от­на­ча­ло ед­нов­ре­мен­но сто­ящи­те един до друг бра­тя и сестри, в ед­но от­но­ше­ние на брат­с­ка любов, как­ва­то тряб­ва да про­явят хо­ра­та в прос­т­ран­с­т­-­

Ето за­що в по­-д­рев­ни времена, ко­га­то се ка­сае за ве­ли­ки­те ра­бо­ти на човечеството, се го­во­ри за онова, което е свър­за­но спо­ред пра­ви­ло­то на чис­ло­то седем: седемте Риши, седемте мъдреци! Ето за­що Христос е за- ­оби­ко­лен от два­на­де­сет апос­то­ли ка­то об­раз­ци на жи­ве­ещи­те един до друг в прос­т­ран­с­т­во­то хора. И та­зи любов, ко­ято ис­ка да об­гър­не вси- чко, ко­ето е ед­но до дру­го в пространството, не­за­ви­си­мо от ре­ду­ва не­то във времето, тряб­ва да дой­де в со­ци­ал­ния жи­вот на Земята чрез Христо- вия Принцип. Последовател на Христа е онзи, кой­то оби­ча брат­с­ки това, ко­ето е око­ло него. Ето защо, ако в древ­ни вре­ме­на го­во­рим за де­ца­та на Луцифер, то Христовият Принцип е при­чи­ната да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.”

Естествено то­ва са примери, ко­ито подкрепят, а не доказват, но под­к­ре­пят и по­яс­ня­ват онова, ко­ето със­тавля­ва от­но­ше­ни­ето на чис­ла­та се­дем и дванадесет. Колкото по­ве­че Христовото от­но­ше­ние про­си­ява по­вече в света, тол­ко­ва по­ве­че се го­во­ри за групирания в сми­съ­ла на два­на­де­сет­те ко­ле­на израилеви, на два­наде­сет­те апос­то­ли и т.н. От тук чис­ло­то два­на­де­сет до­би­ва сво­ето мистично, пъл­но с тайн­с­т­ве­ност зна­че­ние за Земното развитие.

С то­ва ние по­со­чих­ме външ­ния аспект, външ­ния из­г­лед на та­зи ве­ли­ка промяна, ко­ято ста­на чрез Христовия Принцип по от­но­ше­ние на Земно- то развитие. Бихме мог­ли още дъл­го да го­во­рим вър­ху от­но­ше­ни­ето на чис­ло­то се­дем и на чис­ло­то два­на­де­сет и все пак тряб­ва да ос­та­вим ня­кои не­ща от те­зи дъл­бо­ки тай­ни на на­ше­то ми­ро­во съ­щес­т­ву­ва­не нераз- брани. Но ако при­еме­те ка­за­но­то ка­то ед­но по­яс­не­ние на чис­ла­та се­дем и два­на­де­сет ка­то ръ­ко­вод­на ниш­ка за вре­мен­ни­те и прос­т­ран­с­т­ве­ни от- ношения, Вие мо­жете да про­ник­не­те по­-дъл­бо­ко в тай­ни­те на всемира. Обаче за нас то­ва от­но­ше­ние на чис­ло­то се­дем и на чис­ло то два­на­де­сет тряб­ва да бъ­де от­на­ча­ло онова, ко­ето на­ред с всич­ко дру­го ни показва, как­во го­ля­мо зна­че­ние има Христовото Събитие за света, как, та­ка да се каже, тряб­ва да тър­сим ед­на дру­га ръ­ко­вод­на ниш­ка на числата, ко­га­то ис­ка­ме да се ориентираме.

Обаче в те­че­ние на вре­ме­то за­поч­ва да се раз­д­виж­ва онова, ко­ето ста­ва на­ша Земя. Това мо­же да ста­не бла­го­да­ре­ние на факта, че сред те­зи бо­-

Това тряб­ва да бъ­де ед­но бег­ло указание, че пространството, ко­га­то то на­пус­ка сво­ята сфе­ра на веч­нос­т­та и при­ема в се­бе си творения, ко­ито про­ти­чат във времето, се раз­де­ля на доб­ро и на зло, и че, ко­га­то от­де­лим доброто, ние от­де­ля­ме се­дем­те от дванадесетте. Числото се­дем е доб­ро­то чис­ло за вре­мен­ни­те отношения. Когато ис­ка­ме да тър­сим ис­ти­ни­те на времето, ние тряб­ва да счи­та­ме чис­ло­то се­дем ка­то ръ­ко­вод­на нишка; защото това, което остава като число пет, би ни въвело в погрешка. Тук Вие има­те вът­решно­то зна­че­ние на те­зи неща.

Не си каз­вай­те в то­зи момент, че то­ва е труд­но разбираемо, но си ка- жете: "светът е дълбок и трябва да съществуват и неща, които са трудно разбираеми".

Следователно Христос дой­де в света, за да се­ди за­ед­но и с ми­та­ри­те и грешниците. Той дойде, за да при­еме и това, ко­ето е из­х­вър­ле­но от све- та, ко­ето ина­че тряб­ва­ше да бъ­де из­х­вър­ле­но от хо­да на света. В Оедип тряб­ва­ше да бъ­де из­х­вър­ле­но онова, ко­ето бе при­ето в жи­во­та на Христа ка­то един фермент; това бе потвърдено за вас чрез легендата за Юда. Както но­ви­ят хляб тряб­ва да взе­ме ед­на част от стария ка­то квас, ка­то фермент, за да мо­же да съ­щес­т­ву­ва по-нататък, та­ка и но­ви­ят свят, за да процъфтява, за да ста­не добър, тряб­ва да взе­ме не­що ка­то фермент, ко­ето про­из­хож­да от злото. Ето за­що Юда, кой­то бе изклю­чен от всякъде,

Както казахме, всич­ко то­ва бе спо­ме­на­то ка­то ед­но указание, кол­ко дъл­бо­ка бе­ше промяната, ко­ято нас­тъ­пи с то­ва в на­ше­то Земно развитие. Това зна­че­ние на Христовия Принцип и на не­го­вия им­пулс в зем­но­то разви­тие мо­же да бъ­де обяс­не­но от мно­жес­т­во глед­ни точки; онази, коя- то току що засегнахме, е една от тези гледни точки.