Conf bg 43/01 междуправителствена конференция за присъединяването на република българия към европейския съюз
ОБЩА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЗАРА ПО ПРОДУКТИ
Изтегляне 3.09 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Продукти обхванати от ООП – чл.1 на Регламент 1766/92
- Интервенция и интервенционни агенции– чл. 4 на Регламент 1766/92
- Лицензии за внос и износ. Мита от общата митническа тарифа. Тарифни квоти. Експортно рефинансиране. – чл.9-13 и 15 от Регламент 1766/92
- Регламент 2273/93, определящ центровете за посредничество за зърнени храни
- Регламент 824/2000, въвеждащ процедури за приемане на зърнени храни от интервенционните агенции и установяващ методи за анализ за определяне качеството на зърнени храни
- Регламент № 1251/1999 за установяване на система на подпомагане на производителите на някои видове обработваеми култури
- АРГУМЕНТАЦИЯ НА ИСКАНИЯТА
- Площи със зърнени култури (без ориз) в ха
- Средни добиви от зърнени култури (кг/ха)
- Производство на зърнени култури (без ориз) в тонове
- Внос и износ на някои зърнени култури в хил.тона
- Данни на Отдел "Агростатистика" на МЗГ за някои култури за 1998/1999
- Данни на Отдел "Агростатистика" на МЗГ за някои култури за 1999/2000
ОБЩА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЗАРА ПО ПРОДУКТИПолски културиСекторът е стратегически за България. Той играе важна роля за осигуряването на хранителния баланс и на суровини за хранително-вкусовата промишленост. Зърнопроизводството е основният източник на доходи на около 20 % от наетите лица в селското стопанство. Основните зърнени култури за България са: пшеница (60% от общото производство), царевица, ечемик, овес и фасул1. Зърнените култури традиционно заемат между 39 % и 46 % от обработваемите площи в страната. България е нетен износител на пшеница и нетен вносител на царевица. Маслодайните култури в страната заемат около 10 % от общата обработваема земя. 9.6 % от площта на маслодайните култури се пада на основната за България маслодайна култура - слънчогледа. България разполага с достатъчно производствени мощности за преработване на цялото произведено количество слънчоглед. Националната уредба на пазара на зърно е определена от Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ, обн., ДВ, бр.93/ 11.08.1998 г.) и представлява основата за пълното прилагане на Общата организация на пазара в сектор “Полски култури”. ЗСТЗ установява система от лицензирани публични складове за зърно и зърнохранилища и система за търговия , основаваща се на ценни книжа във формата на складови записи за влог на зърно. Също така, законът установява минималните изисквания за правилно съхранение на зърно. Въведена е система за проверка на ценните книжа, издадени от складовете. Продукти обхванати от ООП – чл.1 на Регламент 1766/92В ЗСТЗ са изброени продуктите, обект на националната организация на пазара. В голяма степен списъкът съответства на списъка в Анекс І на Регламент 1766/92. Той включва продукти като обикновена пшеница, твърда пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес, слънчоглед и оризова арпа. Интервенция и интервенционни агенции– чл. 4 на Регламент 1766/92До 2005 към ДФ “Земеделие” ще бъдат създадени интервенционна и разплащателна агенция. Предпоставки за функционирането на интервенционната секция на агенцията ще бъдат създадени съгласно следния график:
Лицензии за внос и износ. Мита от общата митническа тарифа. Тарифни квоти. Експортно рефинансиране. – чл.9-13 и 15 от Регламент 1766/92Членове 9-13 от Регламент 1766/92 ще бъдат въведени до 2003 г. Към бъдещата разплащателна и интервенционна агенция ще бъде създаден отдел по търговски механизми. Той ще администрира издаването на вносни и износни лицензи, събирането на гаранциите и плащането на експортните субсидии. Наблюдението и физическият контрол на износа на селскостопанските стоки ще се осъществява от Агенция “Митници”. Регламент 2273/93, определящ центровете за посредничество за зърнени храниМинистърът на земеделието и горите лицензира публичните складове и зърнохранилищата по предложение на Националната служба по зърното. Лицензирането се извършва по набор от критерии, определени от Закона за съхранение и търговия със зърно съгласно изискванията на Регламент 2273/93. Регламент 824/2000, въвеждащ процедури за приемане на зърнени храни от интервенционните агенции и установяващ методи за анализ за определяне качеството на зърнени храниПоказателите за качество на зърното и методите за неговото определяне в България са уредени в националните стандарти. До този момент са въведени 14 методични ИСО стандарти за контрол на зърнените култури. Съгласно чл. 29-31 от Закона за съхранение и търговия със зърно методичните и продуктовите стандарти за определяне на качеството на зърното са задължителни. Сертификатите за качество се издават от акредитирани лаборатории. До края на 2004 г. ще бъде приета Наредба за окачествяване и изкупуване на зърно. Тя ще въведе Регламент 824/2000. Регламент № 1251/1999 за установяване на система на подпомагане на производителите на някои видове обработваеми културиВиж Хоризонтални мерки, ФЕОГА – Гаранционна секция. Относно периода на интервенционно изкупуване, заложен в чл.4(2), от Регламент 1766/1992, Република България желае да бъде включена в списъка на страните от първия абзац на чл.4(2) (Италия, Испания, Гърция и Португалия). По този начин периодът на интервенционно изкупуване в България ще бъде между 1 август и 30 април. Република България заявява, че желае да се възползва от схемите за преки плащания в ЕС съгласно Регламент на Съвета (ЕС) 1251/1999. То желае установяването на една базова площ с две под-площи. Конкретните стойности на площите и техните граници ще бъдат определени на по-късен етап. Република България предлага за референтен период за определяне на базисните площи, добиви и производство да бъде възприет периодът 1987-1991 година, като статистически данни се съдържат в Приложението. Република България желае изброените по-долу региони да бъдат добавени към Анекс ІІ на Регламент на Съвета (ЕС) № 1251/1999 като традиционни производствени зони за твърда пшеница:
България отправя искане в Анекс ІІ максималната гарантирана площ за твърда пшеница да бъде определена на 15 000 хектара. Като допълнителни площи с благоприятни условия, подходящи за производството на твърда пшеница, България отправя искане за 50 000 хектара. АРГУМЕНТАЦИЯ НА ИСКАНИЯТАОТНОСНО Обща организация на пазараПо отношение на периода на интервенционно изкупуване, установен в чл. 4 (2) на Регламент на Съвета (ЕЕС) 1766/92, Република България желае България да бъде добавена към страните, изброени в първото тире на чл. 4 (2) (Италия, Испания, Гърция и Португалия). Ето защо периодът на изкупуване в България ще бъде от 1 август до 30 април. България е класифицирана като регион с южен тип на производство. Лятото е сухо и горещо. Продължителността на жътвения сезон е много близка до тази в южните страни-членки. Реколтата (с изключение на царевицата) се прибира от 25 юни до 10 август. Република България заявява, че желае да се възползва от схемите за преки плащания в ЕС съгласно Регламент на Съвета (ЕС) 1251/1999. То желае установяването на една базова площ с две под-площи. Конкретните стойности на площите и техните граници ще бъдат определени на по-късен етап. Производството на зърно е много важно за българската икономика. Преките плащания са съществен механизъм за подкрепа за дохода на значителен брой фермери и ще гарантира социалната сигурност, която ще ги задържи в селските райони. Отпускането на тези плащания ще осигури равноправното третиране на българските селски стопани с фермерите в останалите страни-членки, като по този начин ще се избегне нелоялната конкуренция сред земеделските производители в Европейската общност. Република България предлага за референтен период за определяне на базисните площи, добиви и производство да бъде възприет периодът 1987-1991 година, като статистически данни се съдържат в Приложението. През последните десет години българската икономика преживя големи сътресения, свързани с процеса на преход от централно планирана към пазарна икономика. Редица фактори, като отварянето към световните пазари, външните кризи, намалената покупателна способност на населението, преструктурирането и възстановяването на собствеността оказаха силно влияние върху размера на засетите площи и добивите. В резултат на това за периода 1991-1997 година страната преживя няколко зърнени кризи. От 1997 година държавната политика и стратегиите на производителите са насочени към възстановяването на позициите на сектора и достигане на равнищата от преди 1991 година. Процесът беше затруднен от трайното засушаване през последните години. Въпреки това, с постигането на устойчив икономически растеж, завършването на поземлената реформа и създаването на адекватна законова рамка съществува стабилна основа за възстановяването на производствата на зърнените, маслодайните и протеиновите култури към традиционните им нива.
В Анекс ІІ максималната гарантирана площ за твърда пшеница следва да бъде определена на 15 000 хектара. Като допълнителни площи с благоприятни условия, подходящи за производството на твърда пшеница, България отправя искане за 50 000 хектара. Тези максимални гарантирани площи следва да бъдат включени в Анекс ІV. Производството на твърда пшеница в България е с дългогодишни традиции. Благодарение на благоприятните климатични и почвени условия и на високодобивните сортове страната е в състояние да произвежда висококачествена твърда пшеница. Намалението в производствените площи през последните десет години се дължи на икономическия преход и в частност на процеса на възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Очаква се производството на твърда пшеница да бъде възстановено до равнищата, отговарящи на естествения производствен потенциал на страната. Приложение Площи със зърнени култури (без ориз) в хаТаблица 1
Забележка: По данни на НСИ * Предварителни данни Средни добиви от зърнени култури (кг/ха)Таблица 2
Забележка: По данни на НСИ * Предварителни данни Производство на зърнени култури (без ориз) в тоновеТаблица 3
Забележка: По данни на НСИ * Предварителни данни СлънчогледТаблица 4
Забележка: По данни на НСИ * Предварителни данни Внос и износ на някои зърнени култури в хил.тонаТаблица 5
Забележка: По данни на Дирекция "Маркетинг и търговска политика” * Предварителни данни Данни на Отдел "Агростатистика" на МЗГ за някои култури за 1998/1999Таблица 6
Данни на Отдел "Агростатистика" на МЗГ за някои култури за 1999/2000Таблица 7
Каталог: stranici -> Evropa Evropa -> To the european union bulgaria Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002 Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01 Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег) Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр) Изтегляне 3.09 Mb. Сподели с приятели:
|