Conf bg 43/01 междуправителствена конференция за присъединяването на република българия към европейския съюз


Растително здраве – продукти за растителна защита и пестицидни остатъци



страница24/24
Дата08.05.2018
Размер3.09 Mb.
#68446
ТипРегламент
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24

Растително здраве – продукти за растителна защита и пестицидни остатъци

Продукти за растителна защита


Законът за защита на растенията (ДВ бр.91. от 10.10.1997г.) е основен нормативен акт в областта на растителната защита в Република България и дава обща правна уредба на продуктите за растителна защита. Законът препраща към наредби, които да уредят детайлно техния режим. Той урежда прилагането на единна национална политика по отношение на продуктите за растителна защита, въвежда разрешителен режим за тяхното изпитване, внос, производство, търговия и контрол на употреба, съхранение и унищожаване, с цел опазване здравето на хората, животните и околната среда. Принципите заложени в закона са в съответствие с Директива 91/414.

Министърът на земеделието и горите организира, ръководи, провежда, възлага на други лица и контролира биологичното изпитване и регистрацията на продуктите за растителна защита.

НСРЗКА води специален регистър за продуктите за растителна защита. Всяка промяна в химичния, биологичния и физичния състав, както и всяко разширение в предназначението на даден продукт за растителна защита от производителите се довежда до знанието на НСРЗКА, която предлага на министъра да вземе решение по депозираната нова молба за регистрация и пререгистрация на препарата.

Продуктите за растителна защита, подлежат на контрол от НСРЗКА на граничните контролно-пропускателни пунктове и митнически бюра, в заводите производители и цехове за разфасовка и в търговската мрежа в страната по отношение на формулация, опаковка, етикети на български език с упътване за използване, транспорт, съхранение и унищожаване при изтекъл срок на годност.

До края на 2001г. ще бъдат приети следните нормативни актове:


  • Изменение и допълнение на Закона за защита на растенията – ще въведе основни разпоредби на Директиви 91/414 и 79/117. Във връзка с Директива 79/117 - съществуващият списък на забранените активни вещества в България съдържа повече активни вещества от тези забранени в ЕС. Република България не предявява искане за запазване на своя списък и ще приеме списъкът от активни вещества, забранени за използване в ЕС.

  • Наредба за разрешаване на продукти за растителна защита и феромони - ще въведе цялостно Директиви 91/414, 94/43 и Регламент 3600/92;

  • Наредба за изпитване на продукти за растителна защита - ще въведе цялостно Директиви 94/43 и 93/71.

Процесът на регистрация на продуктите за растителна защита в Република България се осъществява от отдел “Биологично изпитване и регистрация на фитофармацевтични препарати” в НСРЗКА. Той ръководи биологичното изпитване за ефикасност и организира биологичната регистрация на продуктите за растителна защита по силата на Закон за защита на растенията и Наредба за биологично изпитване и регистрация на фитофармацевтични препарати и микроторове (ДВ 16/09.02.1996).

За внос на продукти за растителна защита се изисква санитарно разрешително, издадено от МЗ въз основа на Наредба № 27 за вноса на стоки имащи значение за здравето на населението (ДВ бр. 75 от 1995 год.) и етикет издаден от МЗГ, съобразно с изискванията на Наредба № 3

Разрешените за употреба активни вещества в Република България се публикуват ежегодно в “Списък на разрешените за употреба в Република България фитофармацевтични препарати и торове”. Той се издава от МЗГ след съгласуване с МЗ. В него се включват всички продукти за растителна защита, които са регистрирани по Закона за защита на растенията. Тази регистрация важи за 7 години.

В България регистрацията на продуктите за растителна защита и изпитване за ефикасност е организирана както следва:



  • Отдел в НСРЗКА за биологично изпитване и регистрация на продукти за защита на растенията - ръководи изпитването и организира регистрацията на продуктите за растителна защита.

  • 13 (тринадесет) Регионални служби за растителна защита, карантина и агрохимия - извършват тестването на продукти за растителна защита за ефикасност по съответните национални методики.

  • Междуведомствена експертна комисия към МЗГ - извършва биологичната регистрация на продуктите за растителна защита и съставя протокол въз основа на който се издава контролно свидетелство за биологична регистрация на продукта за ефикасност.

  • Експертната токсикологична комисия в Национален Център по Хигиена, Медицинска екология и Хранене(НЦХМЕХ) към МЗ - дава оценка на продуктите за растителна защита относно: въздействието им върху природата и предпазване от замърсяването на подпочвените води; екотоксични параметри и определяне на допустими граници за въздействие върху околните организми; токсикологичните параметри и определяне на допустими граници за въздействие върху работници, оператори и консуматори (риска за хората и околната среда). Тази оценка се прави от научни работници, в съответствие с експертна инструкция от МЗ, изискваща пълни данни от производителите на продуктите за растителна защита. Въз основа на взетото решение от експертната токсикологична комисия се издава експертна оценка за риска за здравето на работещите, потребителите и за околната среда.

Приетото законодателство, хармонизирано със съответните разпоредби на ЕС ще доведе до промени в административните структури.

  • До края на 2001 г. изграждане и техническо оборудване на 3, а до края на 2005 г. на още 3 експериментални станции по изпитване за ефикасност и остатъчни количества на продукти за растителна защита. Въвеждане на принципите на Добрата Експериментална Практика (ДЕП) в изградените станции и обучение на специалисти.

  • В областта на регистрацията на продуктите за растителна защита, до края на 2002 г. се предвижда създаването към МЗГ на Съвет по продуктите за растителна защита, като консултативно звено по въпросите на продуктите за растителна защита, феромоните и активните вещества, за предлагане на пазара и употреба. В Съвета по продуктите за растителна защита участват представители на МЗГ, МЗ и МОСВ. Съвета по продуктите за растителна защита, въз основа на данните от проведени биологични изпитвания за ефикасност, остатъчни количества от пестициди и екотоксикологичното им действие прави предложение, за разрешаване от Министъра на земеделието и горите за предлагане на пазара и употребата на продуктите за растителна защита

  • Оптимизиране броя на служителите по изискванията на ДЕП – до края на 2005 г..

Пестицидни остатъци


Законът за защита на растенията е основният нормативен акт регламентиращ дейностите свързани с растителната защита, регистрацията, търговията и контрола на продуктите за растителна защита.

Наредба № 5 на МЗ за хигиенните норми за ПДК от химични и биологични замърсители в хранителни продукти (ДВ 39/15.05.1984) е в частично съответствие с Регламент 194/97.

Република България ще въведе рамковото законодателство в тази област до края на 2001 г., а до края на 2003 година ще се постигне пълно хармонизиране със законодателството на Европейския съюз, както следва:


  • Директива 91/414, относно допускането на пазара на продукти за растителна защита

Пълното транспонирането на основната Директива 91/414, измененията и допълненията към нея, както и работните документи ще стане със следните нормативни актове:

  • Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията - до края на 2001 година

  • Наредба за разрешение на продукти за растителна защита и феромони. Наредбата ще бъде приета с Постановление на Министерския съвет до края на 2001 година.

Допълненията на закона и наредбата ще уредят контрола при търговията и употребата на продуктите за растителна защита, както и контрола за тяхното съответствие с декларираните химични и физични свойства.

  • Наредба за биологично изпитване на продуктите за растителна защита за ефикасност и остатъчни количества – до края на 2001 година

Допълненията на закона и тази наредба ще регламентират извеждането на полеви опити за остатъци от пестициди, като резултатите от тези опити ще определят съвместимостта между земеделските практики в Република България и съществуващите максимални нива за пестицидни остатъци.

С Наредба за максимално допустими количества от пестициди в храни, която ще бъде приета на основание на Закана за храните (ДВ бр.90 от 15.10.1999г.) до края на 2002 година, ще бъдат въведени следните директиви за максимални нива на пестицидни остатъци:



  • Директива 76/895, определяща максимални нива на остатъци от пестициди в и върху плодове и зеленчуци.

  • Директива 86/362, определяща максимални равнища на съдържание на остатъци от пестициди в и по житни култури,

  • Директива 90/642, определяща максималните равнища на съдържание на остатъци от пестициди в някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци, съгласно Приложение ІІ.

  • Директива 97/41, изменяща Директиви 76/895, 86/362, 90/642, отнасяща се до фиксирането на максимални нива от пестицидни остатъци в и върху плодове и зеленчуци, зърнени култури и някои други култури от растителен произход, както и всички изменения и допълнения на посочените по горе директиви за периода до 01.01.2000 година.

До края на 2001 г. за нуждите на официалния ведомствен контрол, МЗГ ще приеме наредба, с която ще одобри Методика за вземане на проби от растителни суровини и продукти за определяне на пестицидни остатъци, напълно съобразена с изискванията на Директива 79/700.

До края на 2002 година ще бъде приета нова Наредба за вземане на проби от растителни суровини и продукти за определяне на пестицидни остатъци.


Национална контролна система

Административните структури, които отговарят за контрола на пестицидните остатъци в растителните продукти, са в Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието и горите.

Министерство на здравеопазването упражнява държавен санитарен контрол върху храните чрез Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене и 28 Хигиенно епидемиологични инспекции в страната.

Инспекциите в системата на МЗ се извършват на основание на Закона за храните, в който са въведени двете базови директиви на Съвета – Директива 89/397 за официалния държавен контрол върху храните и Директива 93/43 за хигиена на храните.

Министерство на земеделието и горите контролира растителните суровини и продукти чрез НСРЗКА и нейните поделения –Централна лаборатория за контрол на пестициди, нитрати, тежки метали и торове (ЦЛКПНТМТ) и РСРЗКА на основание на Закона за защита на растенията. ЦЛКПНТМТ е въвела в работата си Система за осигуряване на качеството и ще бъде акредитирана до края на 2003 г съгласно принципите на Добрата лабораторна практика (ДЛП) или EN 45001.

Извеждането на опити за остатъци от пестициди ще се извършва от отделите по “Биологично изпитване” към РСРЗКА, акредитирани по ДЕП под ръководството на ЦЛКПНТМТ. Анализите за пестицидни остатъци ще се извършват в ЦЛКПНТМТ, акредитирана по ДЛП.

Национална мониторингова система

Процеса на изграждане на Националната мониторингова система започна и системата ще започне да функционира през 2003 година. Сега се извършват отделни наблюдения и анализи на растителни суровини и продукти от структурите на МЗГ и МЗ.

МЗГ ще извършва мониторинг върху суровините от растителен произход на основание на изменения и допълнен Закон за защита на растенията. МЗ извършва мониторинг върху храните местно производство и от внос на основание Закона на храните


Растителна хигиена

Регламенти 194/97 и 1525/98


След изменение Наредба № 5 на МНЗ в частта за допустимите количества от нитрати в растителни продукти (ДВ бр.24 от 15.10.1999 г.) е изцяло съобразена с изискванията на Регламент 194/97.

Наредба № 11 от 11.07.2000 г за нормите за максимални допустими количества на микотоксини в храни е в пълно съответствие с.Директива 98/53 и Регламенти 194/97 и 1525/98.



Административните структури са същите като посочените в раздел “Растително здраве – пестицидни остатъци”.

Приложение No 1

ОРГАНИЗАЦИЯ И СТРУКТУРИ НА СЕКТОР "ФИТОСАНИТАРНИ ВЪПРОСИ" В БЪЛГАРИЯ:


Република България е член на Световната търговска организация от 1997 година, през 1990 подписа Международната конвенция за растителна защита, на Европейската и Средиземноморска организация за растителна защита е член от 1959 година, членува и в Codex Alimentarius.

Компетентни органи в областта на фитосанитарните въпроси в Република България са Министерство на земеделието и горите, Министерство на здравеопазването и Министерство на околната среда и водите.



Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия, към Министерство на земеделието и горите, в сегашния си вид е създадена през 1992 година. Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия, съгласно правилника за устройството и дейността й, осъществява следните основни функции:

  • организира, ръководи и извършва фитосанитарен контрол на растения, растителни и други продукти потенциални преносители на вредители, провежда карантинни мерки при вноса, износа, производството, съхранението, търговията и движението на растения, растителни и други продукти и издава съответните документи;

  • организира, ръководи и провежда биологично изпитване, регистрира, разрешава или забранява използването на фитофармацевтични препарати, торове и други химични и биологични средства за растителна защита;

  • организира, ръководи и извършва прогноза, сигнализация, растителнозащитна диагностика, изготвя препоръки и осъществява технологичен контрол по опазването на селскостопанските култури;

  • контролира и методически ръководи дейността по извършването на научнообосновано минерално и органично торене на растенията и използването на биологично активни вещества и други органични и неорганични продукти, прилагани в земеделието;

  • упражнява контрол върху производството, разфасовката, продажбата, съхранението и приложението на фитофармацевтичните препарати, биологично активни вещества, минералните и органични торове;

  • осъществява контрол върху вноса, производството и експлоатацията на наземната и авиационна техника за растителна защита и торене;

  • ръководи контрола на суровините и продуктите от растителен произход, почвите и поливните води за съдържание на вредни химични и биологични вещества;

  • контролира декларирания състав и годност на внасяните и изнасяните фитофармацевтични препарати, минерални торове и други органични и неорганични продукти, използвани в земеделието;

Съгласно утвърдената от Министъра на земеделието и горите структура, НСРЗКА се състои от:

  • Централно управление;

  • Централна лаборатория по карантина на растенията (ЦЛКР) - София;

  • Централна лаборатория за контрол на пестициди, нитрати, тежки метали и торове (ЦЛКПНТМТ) - София;

  • 15 регионални служби за растителна защита, карантина и агрохимия (РСРЗКА).

Главно административно управление по растителна защита


  • Централното управление на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия има 4 отдела, които изпълнява следните функции:

  • отдел “Фитосанитарен контрол” - провежда националната политика в тази област; изготвя и участва в изготвянето на нормативни актове и хармонизацията на законодателството с това на Европейския съюз; организира и контролира работата по фитосанитарен контрол в страната;

  • отдел “Биологично изпитване и регистрация на пестициди“-ръководи биологичното изпитване и организира регистрирането на фитофармацевтични препарати, торове и други химични и биологични средства за растителна защита;

  • отдел “Растителна защита и прогноза“ - организира и ръководи прогнозирането на развитието на икономически опасните вредители и сигнализирането на момента за провеждане на третиране, изготвя препоръки и осъществява технологичен контрол по опазването на селскостопанските култури;

  • отдел “Агрохимия и торене“ - контролира и методически ръководи дейността по извършването на научнообосновано минерално и органично торене на растенията и използването на биологично активни вещества и други органични и неорганични продукти, прилагани в земеделието.

*

* *


Българското правителство предлага преговорите по тази глава да бъдат временно затворени на базата на съществуващото законодателство на ЕС.

България е готова да открие допълнителни преговори преди края на Междуправителствената конференция, ако възникне такава необходимост поради приемането на ново законодателство на ЕС.



1 Българската статистика отчита фуражния грах, соята, фасула, лещата, нахута и баклата в групата на зърнените култури. Понякога за тях се използва понятието “зърнени бобови култури”. В Европейския съюз се използва понятието “протеинови култури”; от 1992 г. зърнените, протеиновите и маслодайните култури са с общ режим.


Каталог: stranici -> Evropa
Evropa -> To the european union bulgaria
Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг
Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия
Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01
Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег)
Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма
Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр)


Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница