Вино и спиртни напитки
България е производител на вино с многогодишна традиции. Българското винопроизводство е с експортна насоченост. То е структуроопределящо за българската икономиката.
България е традиционен производител на спиртни напитки. Особено популярни на вътрешния пазар са спиртните напитки ракия и винено бренди. Данни за производство и външна търговия със спиртни напитки са дадени в Таблица 20.
През 70-те години площите за производство на винено грозде са били 190 000ха. В резултат на антиалкохолната кампания, проведена през 80-те години, производството на винено грозде, особено на винени сортове за производството на качествени вина, силно намалява. Данни за производството на винено грозде за периода 1970 – 2000 г. са дадени в Приложението.
Българските вина се изнасят основно в страните от ЕС и на източноевропейските пазари, сред които основно място заема пазара на Русия и страните от ОНД. България изнася вина в САЩ, Канада и Япония. Данни за външната търговия с вино са дадени в Приложение 1.
Законът за виното и спиртните напитки /ЗВСН/, в сила от 01.01.2000 г., въвежда основните разпоредби на Регламенти 822/87, 823/87, 2893/74, 2894/74, 4252/88, 1601/91, 3201/90, 2333/92, 2092/91, 296/89, 2392/89, 3895/91, 2238/93 и 1576/89. В съответствие с изискванията на правото на ЕС са въведени:
-
мерки за кадастрално очертаване на лозаро-винарския потенциал, засаждането на нови лозя, презасаждането, присаждането и изкореняването на съществуващи лозя и класификация на сортовете лози като препоръчани, разрешени и временно разрешени;
-
система на разграничаване на категориите вина и стриктни критерии за определяне на трапезните и качествените вина;
-
единни правила за прилагане на енологичните практики и обработки при производство на вино и продукти от грозде
-
придружителни документи, които се изискват при транспортиране на продуктите, обект на закона
-
общи правила за означаване и търговско представяне на вината и спиртните напитки
-
създаване на национална и регионални междупрофесионални организации - лозаро-винарски камари, с оглед защита на професионалните интереси на производителите на грозде и вино.
Към настоящия момент въз основа на ЗВСН са приети следните наредби:
-
Наредба за разрешените енологични практики и обработки и контрола по тяхното извършване. Наредбата е напълно хармонизирана с Регламент 1493/99 – гл.Vр разделІ, анекс ІV /ДВ 31/14.4.2000/;
-
Наредба за означаването и търговското представяне на вината, спиртните напитки и продуктите от грозде и вино. Наредбата е хармонизирана с Регламент 1493/99 – гл.V, раздел ІІ, анекс VІІ и Регламент 1576/89, Регламент 1601/91. /ДВ 31/14.4.2000/;
-
Наредба за условията, на които трябва да отговарят качествените вина от определен район, реда и начина за тяхното утвърждаване. Наредбата е напълно хармонизирана с разпоредбите на Регламент 1493/99 – гл.VІ, анекс VІ. /ДВ 31/14.4.2000/;
-
Наредба за условията и реда за регистриране, лицензиране, заличаване от регистъра и отнемане на лицензите, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху лицензираните лица и дейностите им. /ДВ 31/14.4.2000/ Наредбата е частично хармонизирана с разпоредбите на Регламент 1493/99 и с Регламент 2238/93. Лицензионният режим за производство на спирт, дестилати и спиртни напитки се предвижда да отпадне към момента на присъединяване, когато ще се прилага директно европейското законодателство, където не е предвиден такъв режим;
-
Наредба за правилата за производство на пенливи и искрящи вина и реда за използване на разрешените подслаждащи средства, ароматни и вкусови добавки /ДВ26/20.03.2001/- хармонизирана е с Р 1493/99 – анекс V;
-
Наредба за разновидностите специални вина и правилата за тяхното производство - хармонизирана е с Регламент 1493/99 – анекс V и Р1601/1991 (ДВ 53/12.06.2001);
-
Правилник за устройство и дейността на Дегустационните комисии – хармонизиран с Регламент 1493/99, гл.VІ, чл.55 (ДВ 5/16.01.2001);
-
Наредба за определенията на видовете спиртни напитки и правилата за тяхното производство, разрешените добавки и условията за използването им /приета от МС на 07.06.2001, предстои да се публикува/. Наредбата е хармонизирана изцяло с разпоредбите на Регламент 1493/99 и Регламент №1576/1989.
До края на 2001 г. се предвижда приемането на:
-
Наредба за взимане на проби и методите за анализ за установяване състава на продуктите по Закона за виното и спиртните напитки. Наредбата въвежда изцяло разпоредбите на Регламент 2676/90, Регламент 1238/98 и Регламент 2009/92;
-
Наредба за придружителните документи при превоз на местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки. Хармонизирана е с разпоредбите на Регламент 2238/1993 и е съобразена с правилата на Конвенцията за превоз на опасни товари по шосе;
-
Наредба за правилата и изискванията за регионални вина.
През 2002 г. се предвижда приемането на:
-
Наредба за класифицирането на лозарските терени по категории и тяхното кадастрално очертаване, засаждането на нови лозя, презасаждането, присаждането и изкореняването на съществуващи лозя;
-
Наредба за правилата за класифицирането на винените сортове лози и за класифицирането на сортовете лози;
Наредба за контрол и координация на контрола върху вината, спиртните напитки и другите лозаро-винарски продукти, хармонизирана с разпоредбите на Регламент 1493/1999, ще бъде приета през 2003г. след приемане на целия пакет от подзаконови нормативни актове по Закона за виното и спиртните напитки .
България предявява искане да бъде включена в лозарска зона С1а/ и да бъде включена в т.3 на Анекс ІІІ на Регламент 1493/1999.
България предявява искане за частична дерогация на чл.27, алинея 3 от Регламент 1493/99 във връзка с алинея 1 на същия член относно задължителното предоставяне в дестилерии на гроздови джибри, винена кал и други вторични продукти, резултат от винификация.
България предявява искане да й бъдат предоставени права по чл.3 ал.2 от Регламент 1493/99 за срок от 3 години след присъединяване.
България предявява искане за възможност за транскрибиране на географските наименования и превод на традиционните и специфичните традиционни наименования на друг от официалните езици на Европейската общност за продукти с произход България. България предявява искане за включване в Анекс 7 на Регламент 1493/99 на текст, подобен на текста относно Гърция и ползването на езици в Общността.
България предявява искане да бъдат включени в Регламент 3201/90 географските наименования на вина, специфични традиционни наименования и допълнителни специфични традиционни наименования, включени в Споразуменията за взаимно признаване и защита на наименованията на вината, (вж. Таблици 32, 33, 34, 35, 36 и 36А).
България предявява искане наименованието “Розенталер” да бъде признато за допълнително специфично традиционно наименование (съгласно Таблица 32) и да бъде включено в Регламент 3201/90 като същевременно се запази и географското наименование “Розова долина” (съгласно Таблица 35).
България предявява искане за включване на вино “Пелин” към разновидностите ароматични вина по чл.2 на Регламент 1601/91.
България предявява искане за признаване като традиционни наименования, наименованията на напитките “ракия” и “мастика” и вписване в Приложение ІІ към чл.5, пар.3 на Регламент 1576/1989 на традиционните спиртни напитки с географска индикация, произвеждани в България (Таблица 31).
Сподели с приятели: |