Цветана Генчева, превод от английски

Н
аблюдавах с тихо удивление срещата на многобройното семейство Леоков. Те се прегръщаха, целуваха и бъбреха,
приказките им се носеха от всички посоки. Обикновено, в такива ситуации се чувствах не на място, но ето че тази невероятна група хора ме включи съвсем естествено.
Все едно ми беше какво мислят.
За мен това означаваше много.
Пътувахме половин час за малката сватба, която, обясни Лев, щяла да се проведе в клуба на братовчед му, „Белият заек“. Не бях чувала за него, но щом отидохме, веднага усетих атмосферата.
– Всичко ми стана ясно. Наистина.
Беше адски готино.
Кой не би харесал тема „Алиса в Страната на чудесата“? От гигантския бронзов Чешърски котарак, до причудливата артистична боя на стените, гърдите ми се стегнаха от съжаление, че не съм взела хубавия фотоапарат, който Саша купи за „Кървящи сърца“. Нямаше значение; извадих телефона и защраках щастливо почти всички гости.
Лев ми каза, че трябва да се облека красиво за вечерта и когато ме изпрати да си купя подходяща вечерна рокля с Нас, двете се върнахме,
спорещи. Все още не можех да оправдая похарчването на стотици долари за нещо, което ще облека веднъж или два пъти.
Накрая постигнахме компромис и си купих зашеметяваща черна рокля от сто и петдесет долара. Беше коктейлна и въпреки че не такава трябваше да си купя, аз си представях как ще я обличам много пъти и тя ще си изплати парите. Когато се прибрах и я облякох пред
Лев, той се съгласи, че е прекрасна.
Лев си облече черен костюм, бяла колосана ленена риза и черна вратовръзка. Мирела облече Лидия в светлорозов тоалет, а пастелнорозова панделка придържаше къдриците ѝ. Седнах на задната седалка с пухкавото ангелче и никак не се изненадах, че тя заспа, докато пътувахме. Беше толкова приятно да се возя, че ми се прииска да поспя и аз.
Може и да беше странно да има сватба в сряда вечерта, но Лев обясни, че ще присъстват малко хора и клубът сигурно работи само

през уикенда. Така нещата се връзваха.
Пристигнахме, паркирахме и слязохме. Лев ме привлече до себе си и стисна ръката на сънената Лидия, когато влязохме на партито.
Бях нервна, че ще срещна още хора от семейството. Не трябваше.
Братовчедът на Лев, Ник, ни посрещна на вратата; сграбчи Лев и го вдигна, после го целуна и по двете бузи. Когато забеляза Лидия,
изражението му се промени. Изглежда, си падаше по деца. Той се отпусна на колене, усмихна се и протегна ръце към Лиди. Тя не се поколеба и го прегърна, а Ник я вдигна и я целуна по бузата. Когато
Лев ни запозна, бях готова да припадна.
Защо, ще попитате?
Защото той каза нещо неочаквано.
– Това е Мина. Тя беше бездомна. Аз я открих. Ще я задържа. Тя ме обича. Затова ще се женим.
След това направо умрях. Смущението ме заля като слуз.
Великолепният ми годеник без да иска ме беше представил като златотърсачка.
Насилих се да се засмея.
– Не говори сериозно – казах на Ник и бузите ми пламнаха.
Той се ухили – единствената му трапчинка се показа за поздрав.
Лиди я бодна с малкото си пръстче и Ник нежно го гризна.
О, господи. Мъжете от семейство Леоков бяха пленителни, от първия до последния.
Лев се намръщи към мен.
– Точно това имах предвид, мишле.
Погледнах го многозначително и се изправих на пръсти, за да се разсъскам.
– Не говори така, любими. Разбрахме ли се? Благодаря.
Изражението му омекна.
– Аз не се страхувам от теб, Мина.
Ник се разсмя. Пристъпи напред и ме прегърна през раменете.
– Няма значение, Мина. Не те съдя, мила. Ела да се запознаеш със семейството.

Забелязах Нас и Саша да говорят с друг мъж, който много приличаше на Ник. Щом се приближихме, мъжът ме забеляза, отстъпи настрани и дойде при мен като бик на родео, само че щастлив. Той се приближи до нас, наведе се и ме прегърна, после ме вдигна в мечешка прегръдка.
Аз изписках, докато ме подмяташе като кукла, накрая ме пусна и отстъпи назад с грейнало лице.
– Жената на Лев! Аз съм Макс, младоженец, готиняга, братовчед.
Не се сдържах, усмихнах се. Този беше напълно луд.
Огледах го. Беше с изискан костюм от три части, с бели гуменки и въпреки това изглеждаше божествено. Когато видях усмивката му,
поредната трапчинка на семейство Леоков се показа и стомахът ми се стегна. Макс ме прегърна, разтърси ме леко и ме поведе наоколо.
– Не се притеснявай, дребосъчке. – Той се ухили и аз можех да се закълна, че зъбите му проблеснаха. – Ние сме едно семейство.
В този момент Лев се приближи и Макс се отдръпна и разтвори широко ръце. Лев се подсмихна и пристъпи напред да го прегърне.
Последваха нови прегръдки и целувки. След това, най-неочаквано се появи група жени с други двама мъже – които бяха невероятно сексапилни.
Какво, по дяволите, слагаха във водата тук?
Брюнетка с широка усмивка и зелени очи пристъпи напред и погледна великолепната ни малка принцеса, отпуснала глава на рамото на Ник, налапала палеца си. Умно момиче. Жената се усмихна мило.
– Здравей, миличка. Ти коя си?
– Това малко ангелче е Лидия. – Ник посочи с брадичка Лев. – Лев,
това е съпругата ми Тина. Тина, мила, това е Лев, братовчед ми.
Лицето ѝ се озари. Веднага пролича, че вълнението ѝ е истинско. Тя пристъпи напред, прегърна напълно неподвижния Лев и го погали по гърба.
– Леле. Здравей!
Отдръпна се и без да ми я представят, пристъпи към мен и ме прегърна.
– Аз съм Тина!

Прикрих изненадата си, доколкото беше възможно и също я прегърнах.
– Мина.
Тя се разсмя тихо.
– Не, Тина. С Т.
Усмихнах ѝ се. Тя беше сладурана.
– Знам. Исках да кажа, че аз се казвам Мина.
Тя ахна.
– Мина! – Насочи пръст към себе си. – И Тина! – Погледна ококорено съпруга си и заговори бавно. – Мина и Тина. Много симпатично.
Ник се разсмя тихо и поклати глава. Тина ме прегърна.
– Щяхме да доведем и нашите момичета, но – тя се намръщи – вече не ни остава много време само за нас. Когато майката на Ник предложи да гледа малките – Тина прихна, – почти ѝ ги хвърлих. –
Усмивката ѝ се стопи, тя спря и по лицето ѝ се изписа болка. – Това прозвуча ужасно. – Стисна устни. – Аз съм ужасна майка.
Разсмях се. Тя беше очарователна.
– Не, звучи напълно разумно.
– Наистина ли? – попита, искрено разтревожена.
Кимнах.
– И вие имате нужда от време за вас.
Тина ми се усмихна, после се обърна към Ник, който гледаше лошо брат си, и с нежелание му подаде Лиди. Тя отиде с готовност при
Макс, който се престори, че яде пухкавите ѝ бузки. Господи, тези мъже направо съсипваха яйчниците ми с всичко, което правеха. Лиди се усмихна, после се разсмя, докато смучеше палеца си. Тина се обърна към мен.
– Боже, Мина, тя е очарователна.
Усмихнах се широко и потиснах факта, че нямам право да се гордея с
Лиди.
– Знам и ми се струва, че и тя знае.
Тина завъртя очи.
– А, сигурно. Малките момиченца знаят как да въртят на пръстчетата си бащите. Става още по-зле, когато пораснат.

Казах си, че трябва да запомня това.
Тина ме заведе при другите жени, които ми се усмихнаха.
– Това е Мина. Тя е съпругата на братовчеда на Ник.
Заговори друга брюнетка, с коса с червеникав оттенък и по-ярко зелени очи, отколкото някога бях виждала.
– Кой братовчед?
– Лев – отговорих и добавих: – И не сме женени. Все още.
Тина посърна.
– О, извинявай. Просто предположих.
Махнах небрежно с ръка и се усмихнах.
– Няма проблем. Наистина. Лидия е дъщеря на Лев.
Намеси се мъж с маслинова кожа.
– Аз съм Трик. – Той привлече до себе си ниска жена с шоколадово- кестенява коса и големи кафяви очи. – А това е моята Лола.
Брюнетката с кестенява коса с червеникав оттенък се усмихна.
– Аз съм Нат. – Тя посочи висок мъж с пепелноруса коса и набола брада. – А това е съпругът ми Ашър. – Нат вдигна ръка към великолепната жена с бялоруса коса до нея. – Това е Мими. – Тя се приведе напред и прошепна шеговито: – Местната лесбийка.
Задавих се от смях, а Мими намигна.
– Здрасти. Приятно ми е да се запознаем. – Бяхме на сватба, нали,
запитах се аз. – Къде е булката?
Нат завъртя очи.
– Хелена, сестра ми. Макс успя да ѝ надуе корема. Остават ѝ едва няколко месеца, нали знаеш. – Аз обаче не знаех. Объркването ми,
изглежда, ме издаде, защото тя повдигна вежди и се усмихна широко,
после обясни: – В банята е, драйфа.
Тина се усмихна щастливо и сви рамене.
– Случва се и с най-добрите от нас, нали?
Макс дойде с Лиди и всички момичета започнаха да охкат и ахкат,
докато той говореше.
– Кажете на Хелена, че я напускам. – Макс подпря буза на главата на
Лидия и момиченцето се усмихна въпреки палеца, който смучеше.
Макс въздъхна и се усмихна. – В живота ми вече има друга жена.

Мими замига към момиченцето.
– Погледнете само тези мигли.
Нат се ухили.
– Ами къдравата коса!
Лола пристъпи напред и спусна пръсти по бузката на Лиди.
– Мили боже, тя е адски прекрасна. – Погледна ме нацупено. –
Влюбена съм.
Лиди обаче замига към строгия Ашър и се усмихна. Нат зацъка с език.
– Тя, разбира се, избра най-умисления смотаняк в групата.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: