Той протегна кутийката, прокара ръка по лицето си и прошепна:
– Просто исках да се получи романтично.
Отпуснах се на колене пред него и пропълзях между отворените му крака. Вдигнах нежно поглед към него.
– О, любими. Не ми трябва романтика – уверих го аз. –
Просто имам нужда от теб такъв, какъвто си.
Той стисна зъби, дори не ме погледна. Това означаваше много за него. Ето защо пробвах с друг подход.
Заговорих тихо и внимателно.
– Лев, в момента сме само аз и ти. Въпреки че презентацията ти беше много информативна, аз никога не съм си падала по цветистите изрази. Просто ми кажи каквото мислиш със сърцето си.
Лев ме погледна и се намръщи тъжно. Пое си дълбоко дъх и когато отвори уста, чух истинска красота. Започна с въздишка и шепот.
– Ти си всичко за мен.
Очите ми вече бяха пълни със сълзи.
– Готов съм да дам живота си, вместо да те разочаровам и ще нараня всеки, който се опита да те откъсне от мен. Никога не съм срещал по- мила жена. Ти се държиш прекрасно с Лидия. Искам да имам деца от теб, колкото ми позволиш, за да бъдем заедно родители.
Прехапах устни, но това не спря сълзите. Те замъглиха очите ми и се стекоха по бузите.
– Ще им бъда добър баща. Моля се
нашите бебета да са като теб, но ако са като мен, не искам да се тревожиш, защото ще ги напътствам,
ще им показвам, че
са обичани, ако не разбират какво означава това.
Аз ще ги уча.
Затворих очи и изхлипах. Подпрях се на коляното на Лев.
– Цял живот ще те обичам, а ти ще имаш щастлив живот, в който ще ме направиш по-добър човек,
както досега, дори само с присъствието си. – Той протегна кутийката и зашепна нервно: – Ще бъда мъжът,
когото заслужаваш. Все още не съм успял, мишле, но работя по въпроса. Омъжи се за мен и целта в живота ми ще бъде да направя всичко по силите си да не съжаляваш. – Пое ръката ми и с
Р
разтреперани пръсти плъзна пръстена на място. Сякаш бе правен за мен. – Ще
се омъжиш ли за мен, Мина?
Погледнах пръстена, който блестеше на светлината, мигнах, за да пропъдя сълзите и се засмях накъсано.
– Да. – Засмях се отново и прегърнах Лев през врата, целунах наболата му буза. –
Хиляда пъти да.
Лев въздъхна спокойно, гърдите му се надигнаха, прегърна ме силно.
– О, слава богу – каза единствено той.
Засмяхме се заедно, любихме се цяла нощ и аз не можах да си спомня някога да съм била по-щастлива.
Сподели с приятели: