Цветана Генчева, превод от английски
Изтегляне 1.44 Mb. Pdf просмотр
|
| Сигурно ѝ напомня за баща ѝ, помислих си аз. Лиди се наведе напред и протегна ръчички към Ашър. Тогава той се усмихна и лицето му се преобрази. Беше невероятно готин. Пристъпи напред и я пое от ръцете на Макс. Отдръпна се, за да я погледне и тя отпусна глава на рамото му. Гласът му прозвуча нисък, груб. – Ами, да, защото има добър вкус. Присвих очи към нея. – Веднага забелязах, че отива само при мъжете. – Обърнах се към Тина. – И става по-зле с годините, а? Тина кимна сериозно. Аз въздъхнах. – По дяволите. Ще трябва да я държа под око. Момичетата прихнаха, а мъжете се ухилиха, след това някой ме прегърна. Нямаше нужда да поглеждам. Отпуснах се на него и се усмихнах; преместих ръката му на талията си. – Това е братовчедът Лев – представи го доволно Тина. – Здравейте – измънка той зад мен. Поздравиха се, преди Тина да въздъхне доволно и лицето ѝ да се разнежи. – Вие сте много красива двойка. – И аз така мисля – отвърна развеселено Лев. – Благодаря. Млада жена с дълга тъмнокестенява коса и зелени очи се появи незнайно откъде. Беше облечена с елегантна вталена сватбена рокля от светлокремава дантела, която разкриваше малко бременно коремче. – Гадост, хора, много се извинявам. – Тя въздъхна уморено, въпреки това изглеждаше невероятно щастлива. – Тъпият Макс и мощната му сперма. Тина прихна. – Хелена, това са Лев и Мина. Лев е братовчед на Макс. Булката се обърна към нас. – О, здравейте. Не познаваме много хора от другата страна на семейството. Радвам се, че дойдохте. – Тя се усмихна мило, когато Макс я прегърна и я целуна по главата. – Много благодаря, че дойде. – Татко и бащата на Лев са братя – обясни Макс. Усмихна се на Лев. – Помниш ли какви дивотии вършехме? Лев поклати глава. – Не, но помня какви глупости вършеше ти и после обвиняваше мен. Групата се заля от смях и Макс сви рамене. – Защото беше лесна мишена, брат ми. Ник поклати глава. – Не, просто ти беше голям идиот. – Да – изду гърди Макс. – Идиотски страхотен. Разсмях се. Тези момчета бяха майтапчии. След цялото суетене не бях готова да призная, но се радвах, че дойдохме. Беше ми приятно да чуя за Лев от семейството, което очевидно го обичаше. Саша и Нас дойдоха и Нас ми подаде напитка. Поех чашата с удоволствие и Макс вдигна брадичка към Саша. – Лев ще се жени. Нас върти Виктор на малкото си пръстче. – Аз бях единствената, която забеляза, че Нас се вкисна, но Макс продължи: – Ти кога ще направиш нещо по въпроса, Саш? Саша се усмихна срамежливо. – Кой знае, човече? – Той замълча, после добави: – Не се знае какво ни е писано. Ник сръчка Саша. – Да. Кой знае? – Той се ухили на братовчед си. – Дори той може да намери жена, която да приеме темерутлъка му. Тина се намръщи. – Извинявай, господинчо, но си спомням, че когато се запознах с теб, ти беше най-големият темерут, когото бях срещала. – Погледна ни и продължи искрено: – За малко да се напишкам. Такъв студен човек беше. Адски ме плашеше. Ник привлече съпругата си към себе си и я притисна силно. – Да, трябваше да те срещна, за да се пооправя, сладурче. Лелеее! Тези двамата бяха невероятно готини. Много ми харесаха. Настася прочисти гърлото си и се насили да се усмихне. – Не знам за брак. Той е толкова… окончателен. – Тя се опита да потръпне, но аз забелязах тъга по лицето ѝ. Дяволите да го вземат Вик. Какво ѝ причиняваше? Щях да му извия тъпия врат. Нат въздъхна. – Леле. Звучиш съвсем като мен. – Тя привлече Нас и я хвана за ръката. През цялото време беше усмихната. – Я ела тук. Току-що стана най-добрата ми приятелка. Разговорът не секна цяла вечер, бузите ме заболяха от усмивки и смях. Чувствах се свободна с тези хора. Те бяха добри; жени, срещнали половинките си, мъже, научили се да обичат. Държах се за Лев и си представях къде щях да съм, ако не го бях срещнала. Студена тръпка премина по гръбнака ми и стомахът ме присви. Беше твърде болезнено, за да мисля за това. *** Върнахме се у дома от сватбата на Макс и Хелена малко след един след полунощ. Странно, но не ми се тръгваше. Бях прекарала страхотно с момичетата, а Тина ме покани в бутика си, за да си купя рокли. Увери ме, че деветдесет процента от дрехите ѝ са на разумни цени, а останалите десет процента са безобразно скъпи, защото били внос от Италия. Момичетата бяха прелестни и аз не помнех кога за последен път съм общувала с някого толкова приятно, колкото с тях. Обещах да отида с К Нас, за да разгледам бутик „Сафира“. Утре рано ли щеше да бъде? Изтегляне 1.44 Mb. Сподели с приятели:
|