Цветана Генчева, превод от английски
Нас: Ела. Трябва да поговорим. НАСАМЕ
Изтегляне 1.44 Mb. Pdf просмотр
|
| Нас: Ела. Трябва да поговорим. НАСАМЕ. Погледнах Мина и Лиди, които седяха на пода и гледаха детски филм по телевизията. Бяха една до друга, стиснали ръце. Гърлото ми се стегна. Не исках да ги оставя, но Настася ми беше сестра. Тя беше важна за мен и когато ми звъннеше, трябваше да отида. Станах и Мина се обърна към мен. – Връщам се след малко. Нас ме вика. Мина ми изпрати въздушна целувка и аз я взех със себе си, докато излизах, за да измина краткото разстояние до къщата на сестра си. Тя ме чакаше на входната врата. Беше я отворила широко. Помаха с ръка. – Влизай. Май нещата бяха сериозни. Нас рядко се държеше рязко с мен, а сега ми се стори раздразнена. Качих се по стълбите. – Нещо не е наред – заявих в мига, в който прекрачих прага. Тя въздъхна дълбоко, влезе в трапезарията и седна. – Да, Лев, нещо не е наред. – Нас вирна брадичка и ми даде знак да седна. – Какво има? – попитах предпазливо. Тя се отпусна на стола си и заговори тихо. – Обичаш ли Мина? Лицето ми стана безизразно. Що за идиотски въпрос? – Разбира се, че обичам Мина. Какво ставаше тук? Сърцето ми заблъска лудо. Когато ставаше въпрос за Мина, за мен нямаше шегички. – Какво има, Нас? Тогава тя каза нещо, което аз не очаквах. Очите ѝ бяха изпълнени с тъга. – Малко съм разочарована от теб. Сърцето ми заблъска още по-силно. – Защо? Сестра ми поклати глава. – Предложението пред всички беше симпатично, Лев. Типично в твой стил. – Тя поклати глава. – Надявах се обаче да излезеш от рамките, да паднеш на едно коляно и да предложиш на Мина по начин, който ще я накара да се чувства специална. Наведох глава, за миг потънах в размисъл. След това вдигнах глава и погледнах сестра си отново. – Мислиш ли, че на Мина ще ѝ бъде приятно? Да ѝ предложа? Нас се усмихна нежно. – Всяка жена иска предложение, за което да може да разказва на децата си. Н Деца? С Мина? Идеята ми допадна. Да. Предложение. Можех да го направя. Вече бях взел решение, когато се наведох напред. – Какво трябва да направя? Тогава Нас се ухили. – Мислех, че никога няма да попиташ. Изтегляне 1.44 Mb. Сподели с приятели:
|