Цялото и частите добрата Молитва

В живота нещата няма да станат тъй, както ние си мис­лим. Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите с това. Бог е направил света и е оставил хората да внасят нещо ново. И в музиката ние сме внесли нещо ­ хората са внесли много човешко в Божест­вената музика. В какво се състои Божественото и в какво се състои човешкото? ­ Човешкото е силно, но не прониква надалеч ­ някой глас може да е силен, но на един километър не прониква. Туй, което прониква надалеч, то е Божестве­ното. Има някои гласове, които не са силни, но проникват, от единия край до другия ­ ако пееш в Ню-Йорк, в Сан Фран­циско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе чак до тук. Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна. Нещата не трябва само външно да са силни, но и вътре да проникват. Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничени. Всичко, което остава, довежда до остаряването на човека. Вие всички сте задръс­тени ­ всички бръчки на лицето ви, всички ваши дисхармо­нични състояния, се дължат на определени течения, дължат се на едно задръстване, на едно подпушване у човека. Ако аз познавам Любовта, такова задръстване не може да се получи.

Да кажем, някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно. Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен. Каква разлика има в песните? ­ Каква разлика има между една светска и една религиозна песен? ­ Между тях няма никаква разлика. Думите са същите, само че свет­ският човек, придава на своята песен едно тълкувание, а религиозният човек є придава друго тълкувание. При единия има повече вътрешно съдържание, а при другия има повече външна форма. Вземете светския човек ­ той ще се облече много хубаво. Яката, връзката, са хубави, хубаво е вчесан, зъбите му са изчистени, ноктите му са изчистени. Всичко е изчистено, няма нищо нечисто. А религиозният, понеже е зает със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан ­ той казва, че човек трябва вътре да бъде чист. Ако човек външно не е чист, може ли да бъде вътрешно чист ­ нали външната чистота се дължи на вътрешната? Тогава как светските хора ще обяснят противоречията? ­ Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти. А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре чисти. Аз ще ви обясня. Духовните хора, като мислят отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея, и я прилагат отвън, казват: «Туй ние можем да направим отвън.» Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти. Защото духовните хора отвън са нечисти, тъй като светските хора отвътре са нечисти. Тогава религиозните хора казват: «Ние отвън няма да бъдем чисти.» Така духовните хора показват вътрешния живот на светските хора, а светските хора показват външния живот на духовните хора. Като видите светски хора добре облечени ­ това сте вие отвътре. А светските хора пък вас не харесват отвън ­ това са самите те. Вие харесвате светските хора отвън ­ това сте вие. Те само отвън са тъй чисти, кра­сиви, но отвътре не са. Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота! Радвайте се! Като видите, че вие сте външно оцапани, тогава съжаля­вате, че носите формата на един нечист живот, вие отвън сте немарливи. Какво трябва тогава да направите? ­ Ще започ­нете да се коригирате. Щом като започнете да се коригирате отвън, да коригирате вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре. Как ще се коригирате? ­ Ако се обличате хубаво, не натруфено ­ като туриш една дреха, да има линия; направиш си една риза ­ да ти е приятно като я носиш, яката да не опира на шията, да не те дразни, а да има един, два пръста място около врата. Едно време имаше такива коло­сани яки. После някои жени обичат да носят деколтета, това е научно изследвано. Духовните хора се закопчават ­ те са много скрити хора, затуй се закопчават. А онези, които отварят, казват: «Вижте ме!» Казва: «Какво се е разголила тази!» Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази, хубавата страна, оставила си гърлото отворено. Туй е мястото на Адамовата ябълка. После тази е райската долина ­ човек рая си показва, раят на жената се показва. Мъжете се крият. Жените са станали по-откровени, а мъжете скрили рая.

Това е едно тълкувание. Раят е свързан с човешката диха­телна система. Раят е непонятен извън дихателната система. Раят ­ това е дихателната система на космоса, на туй, което диша. Това е раят. Там, дето има дихание ­ там е раят. Питаш де е раят. ­ Твоята дихателна система, твоите дробове ­ те представят рая. Твоят рай е миниатюрен. Твоят рай се радва на ония блага, които идват чрез въздуха, на онова пре­чистване, на онзи свещен огън, който постоянно пречиства и изпраща в мозъка да работи. Като дойдете в Божественият свят ­ това е вашият мозък; ако влезете в човешкия свят ­ това е стомахът вътре. А от стомаха като влезете в тънките и дебелите черва ­ това е адът. И тъй: Божественият свят е раят, човешкият свят е адът и мъчението. Всички ангели и дяволи са вътре в нас. Вие сега искате да се освободите от тях, искате да се освободите от злото. ­ Няма за какво да се освобождавате, няма да размествате нещата!

От къде произтича нещастието на една мома и на един момък? Вземете един млад момък. Бог поставил момъка на едно място. Този момък първо не є обръща внимание. Той е зает с една свещена идея. Всичко си върви и центърът на неговата тяжест не се размества, докато най-после внима­нието му се привлече от момата. В този момък се събужда желание да опита тази мома, какъв плод е тя? ­ Тя не знае, че като му привлече вниманието, в него ще се зароди жела­ние да я изяде в стомаха ­ в стомаха да я хапне. Тогава ще се зароди у него първото желание ­ да я прегърне, да я стисне, да є хване ръката на хорото. И тя гледа да хване ръката. Той гледа да є извие ръката, като че къса някое парченце. После ще вземе китката ще помирише малко. Вие казвате: «Той е невъзпитан!» Не, в моя ум изпъкват съвсем други неща. Изпъква цялата история ­ как се създаде едно събитие. Защо тази мома иска да привлече вниманието му? ­ Но тази мома, събуди преждевременно този момък, който така постъпва с нея. Знаете какво е, когато се събуди един човек, който не си е отспал. Друго е, когато се събуди, като си е отспал. Тя трябва да гоЃ ‚ ѓ „ … † ‡ € ‰ Љ ‹ Њ Ќ Ћ Џ ђ ‘ ’ “ ” • – — ˜ ™ љ › њ ќ ћ џ   Ў ў Ј ¤ Ґ ¦ § Ё © Є « ¬ ­ ® Ї ° ± І і ґ µ ¶ · ё № є » ј Ѕ ѕ ї А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ы Ь Э Ю Я а б в г д е ж и эяяяй к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ы ь э ю я събуди навреме. И той ще є благодари. Не събуждайте преждевременно Любовта на когото и да е. Не внасяйте преждевременно в човешкия ум светлина. Не давай­те на човек преждевременно свобода ­ каква свобода можеш да дадеш на спящия човек! На спящият човек каква светлина можеш да му внесеш? ­ При тъмнината може да спи по-добре. Щом вече се събуди, тогава ще внесеш Любовта. Това е ядене! Първото нещо, което човек ще представи, е яденето, то е емблема на Любовта. След туй ще дойде светлината, слънцето ще изгрее. Божественият закон е създаден на същия принцип. Слънцето се показва за ония, които са събу­дени. Днешният ден носи известни блага. Ако вие сте събу­дени, тези блага ще дойдат, ако не сте събудени вие се смущавате, тогава ще се зародят редица нещастия ­ тук една несгода, там друга несгода, ще прекарате целия ден в несго­ди. Казвате: «Защо Господ създаде така света?» Не го създаде така Господ, вие така го създадохте.

Та казвам: Вие трябва да имате един метод. Искате само да проповядвате ­ не само проповядвайте, ами дайте място и на вашия живот, нека той сам да се изяви! Дайте място на Любовта! Щом дойдете до света на Любовта, не мислете за Любовта! Щом дойдете до света на Светлината, не мислете за Светлината! Щом дойдете до света на Свободата, не мис­лете за Свободата. Нещата за които мислим, ние ги нямаме. Нещата за които не мислим, ние ги имаме. Какво ще мислим за въздуха ­ аз живея във въздуха! Така пеете ­ въздухът постоянно влиза, има една обмяна. Ако се заинтересувам, ако мисля какво нещо е въздухът, ако две, три минути не приема въздух, да не стане една обмяна, тогава аз ще почувствувам какво е въздухът. Значи една обмяна става. Това е резултат на дейността на разумни същества. Въздухът произлиза от същества от един по-висок живот. И този живот трябва да подкрепи моето съществувание. Въздухът е резултат. Водата е резултат. Следователно и тази земя е резултат. Ти се ползуваш от земята, казваш, че тази земя е проста. ­ Ти на земята може да посадиш всичко. Ако имаш тази земя, може да работиш. Ако нямаш твърда почва, ти нищо не можеш да посадиш. Ако нямаш вода, ти не можеш да проявиш мекота, в тебе не може да има мекота. Значи в тебе трябва да има твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която да може да устоява. След това трябва да има една течна материя, пластична ­ без нея ти не можеш да имаш мекота. После ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което има въздухът.

Сега ние казваме ­ това вие го схващате много материа­листично ­ че като дойде Христос, Той ще ни научи. Какво ще ви научи Христос? ­ Когато беше на земята, Той каза: Син Человечески няма къде глава да подслони. ­ Вие всички си имате къщи, а Той нямаше къде глава да подслони. Вие имате къде да подслоните глава, вие имате повече отколкото Той имаше. Той нямаше. Той имаше тъй големи противоре­чия, постоянно Го преследваха. Подире Му вървяха такива едни религиозни детективи ­ да намерят за всяка дума, която каже, за какво да го хванат.

(Учителят поглежда часовника си.) ­ Шест часа е ­ имаме още пет минути. Какво представлява българската песен? ­ Българската песен представлява пътя, по който българинът е минал, тъй както е създаден ­ българите са минали през всяка една песен. А съвременната класическа музика, пред­ставлява пътя по който съвременната цивилизация минава. Ако вие изпълнявате музиката на който да е от големите музикални творци, тя показва на какви основи е поставена съвременната култура.

Та казвам: Музиката е път ­ понякога хората се връщат по пътя, по който вече веднаж са минали. Сегашната музика, тъй както тя се е образувала, показва пътя по който мина­ваме. Музиката е движение на самия живот. Местата, през които животът е минал, дават формата на музиката ­ ако музиката е приятна, мястото е красиво; ако музиката не е толкова хармонична, мястото не е тъй хубаво. Казвам: Сега вземете българите, те имат събрани повече от 6-7 хиляди песни. Колко български песни вие знаете? ­ Тук има обаче нещо друго. Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някой песни толкова кал, че след това всеки път почивах по една седмица, за да се очистя. Има известни тонове, които оставят у теб някакво неудоволствие. Като дойдат пък тия, игривите песни, те имат една много голяма подвижност ­ повече отколкото трябва. Това е тъй, понеже мястото, през което българският дух е минал, е било такова. Няма защо да се сърдим на българите ­ песните им представляват пътя, през който те са минали. Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните им, те ще ви разправят цялата тяхна история. Ще ви разправят кои са били тяхните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били. Всичко това е вложено в музиката. Музиката си има своите тайни.

Аз сега искам да ви заинтересувам за музиката. Вашият живот не може да се изявява, ако вие не пеете на себе си. Всеки от вас трябва да пее не на другите, да пее на себе си! Наскърбен си ­ пей. Гневен си ­ пей на гнева си! Пей! Как ще пееш на разгневения си господар? Обезсърчен си, или недоволен си ­ изпей една песен, та да станеш доволен. Как ще пееш на недоволния си господар? Как ще пееш на този, който ти се сърди? ­ Този, който се сърди, е господар, защото слабото не може да се сърди ­ винаги голямото се сърди, а малкото се подлизва. Той като се сърди, той е господар. Ще дойдеш пред него с благоговение. Как ще пееш на Господа? ­ Сърдиш се ­ как ще Му пееш? ­ Ще пееш и на туй, което се подлизва. Как ще пееш на един, който се подлизва? ­ Каква песен ще му пееш? ­ Трудно се пее! Страхливи сте ­ на себе си как ще пеете? ­ Или обезверил си се ­ какво трябва да пееш? Нека в ума ви да остане тази идея.

Вие искате изведнаж всички неща да ви станат ясни ­ не искайте нещата да ви станат ясни. Само онова, при което човек усеща големи затруднения, онова, за което се е трудил дълго време, само то остава. Онова, което иде лесно, лесно си и заминава. Лесните работи ще ви оставят, а онези неща, които сте придобили с голям труд, с големи мъки, те ще останат ценни за вас. Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща. Лесните работи са общо досто­яние за всички. Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, това са най-големите ви затруднения. Затова казвам: Страданието ще остави във вас най-ценните неща. Да речем, страдали сте за музика, някой от вас иска да свири, но няма пиано. Хубаво, аз имам пиано, а не съм виртуоз. Някои пък нямат пиано, а са виртуози. Човек може да има някои неща и да не е виртуоз, друг може да ги няма и да е виртуоз. Изследвали ли сте колко от вас могат да имат тази магическа сила, че като дойде един отчаян човек и му кажеш една дума, това да му падне като мед на сърцето. Как майката ще каже на детето си: «Моето мило дете!» Как ще произнесете обични приятелю, или мили другарю, или мила другарко? Как ще го произнесете? Който е недоволен, оби­ден, как ще пее на себе си? Как ще въздействувате на вашите несгоди? Или пък как ще въздействувате на господаря си, от когото сте недоволни? ­ Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата си ръка отгоре, започни да му пееш: «Колко си велик, като те гледам! Колко ми е приятно твоето лице, като те виждам толкова сериозен! Колко си енергичен!» Казваш: «Това ли трябваше да направя?» ­ Кажи: «Много добре го направих.

Господар си, няма кой да те оцени. Защото подбудителната причина, когато някой човек говори по който и да е начин, е една идея ­ в него има една свещена идея, но той не може да я изрази. Някой път съм говорил на нашия покоен приятел Гумнеров ­ говоря му сериозно, а той казва: «Защо ми се караш, какво съм направил?» ­ А пък аз малко по-сериозно съм говорил. Той се сърди, обижда се, казва: «Такъв характер имам! Ха, тъй кажи. Кажи да зная. Много сериозно гово­риш!» Кажеш някому: «Ама вие не вярвате!» ­ Вярва този човек! «Ама вие не пеете хубаво!» ­ Пее човекът хубаво. Той си мисли, че пее. Сега аз може да взема да ви свиря и да си мисля дали свиря хубаво. Понякога аз сравнявам своята музика с оригинала ­ сравнявам своята музика там, отдето черпят всички тия музиканти. И вие трябва да черпите от там и да придобиете всичкото изкуство, което светът има. То е ваше достояние. Защото тук са работили много високо­издигнати същества и резултатите от тяхната работа са предназначени за цялото човечество. Не мислете, че всичка­та музика, която сега съществува, изкуството, философията, поезията, техниката, са достояние само на тесен кръг от избраници. Един ден туй всичко трябва да бъде достояние на всички. И всички хора от своя страна работят върху нещо, което след време ще бъде наследствена черта на бъдещите поколения. Но те същевременно работят и над себе си.

Само Божията Любов носи пълния живот.

Общ окултен клас

ХVI година

26. лекция

26. май1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева

ПРАВИЛНО ПРИЕМАНЕ

Отче Наш.

Коя тема е свободна? Кои са качествата на свободната тема? ­ Свободна тема е онази, в която има една трезва мисъл, едно трезво чувство, една трезва постъпка. Свободна тема ­ самата дума тема, какво означава? Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми: Какво означава думата тема? (Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение.) Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл. Филологически, според звуковете, те значи множество, ма ­ някое разумно същество, което поставя нещо разумно. Гласът, този звук, слогът, какво показва? ­ Те означава някоя енергия, която слиза, не идва отдолу нагоре, а която слиза, и като слиза, едновременно с това тя среща известни затруднения. Вие по някой път си мислите, че туй движение е нагоре. ­ Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противо­действие и всяко едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие.

За вас това са само твърдения. Казвате: «Докажи!» ­ За да се докажат, нещата трябва да може да се почувствуват, не да се мислят. При това на тях трябва да се даде една форма. Да кажем, вие изпеете един тон. Може да изпеете тона ДО ­ на най-ниския тон може да турите каквото име искате. Този тон ще бъде обикновен и ще може да се чуе на десет, на сто, или на двеста крачки. Той има само физически качества. Но ако вие сте музикант и внесете в него определени електрически и магнетични трептения, тогава този тон ще придобие про­никвателна способност и вашето пеене от тук ще може да се чува до Ню Йорк, до Сан Франциско или Лондон, където и да е. Да речем, някой път вие се молите, но чувствувате, че молитвата ви не е чута на Небето. Това става, понеже вашето радио действува с много дълги вълни от няколко километра, пък сега работят на къси вълни. Колко са дълги вълните в радиото? ­ (До две хиляди метра.) Това е дълга вълна. Трябва с микрофона си да излъчвате вълни с дължина до една хилядна от милиметъра. С такива вълни молитвата ви ще дойде. Ако дължината є е няколко метра, тя не може да достигне до Небето ­ една вълна от 3 метра, на Небето не може да отиде, там не могат да я възприемат. Вие се молите и някой път ни глас ни услишание. Трябва да употребявате най-късите вълни. Така е и когато човек чувствува нещата ­ всяко нещо, което не е почувствувал, това са най-късите вълни. Да кажем, ако ти изпратиш една своя мисъл чрез моралните си чувства, тя ще има определена сила. А ако изпратиш една мисъл чрез своите лични чувства, тя ще има друга сила, ще упражни различно влияние.