Цялото и частите добрата Молитва

Вие не изучавате себе си. Някой път ние ще трябва да се спрем и да изучим човека като един предмет, отделен от всичко онова, което той чувствува. Да кажем, ти чувствуваш приятни и неприятни неща. Неприятните неща може да бъдат верни, но може да бъдат и неверни. И приятните неща също може да бъдат верни, а може да бъдат и неверни. Туй, което чувствуваш, може да бъде приятно, може да бъде и неприятно. На приятните и неприятните неща обаче никога не туряйте никакво определение на качеството им, дали те са добри или лоши ­ някое нещо може да ти бъде неприятно поради това, че не разбираш неговата същност, а може да ти е приятно, понеже мислиш че си го разбрал, но в дадения случай то да не е никак полезно за тебе. Да ви дам пример: Срещам някого и му казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си. Той изведнаж се зарадва, отива, вижда билета си, и у него настъпва известна реакция. Питам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство? ­ Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил. Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но това е едно схващане. Като се опре на моето схващане, той се зарадва. След това идва и казва: «Излъга ме!» ­ Не съм го излъгал. Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места ­ на физическия свят, в духовния и в умствения свят. И в умствения свят има билети, и в духовния свят има билети. Някои очакват да умрат и да отидат в рая. ­ Че това е билет! Ако тръгнеш с влак и кажеш, че няма да вземеш билет, ще можеш ли да пътуваш без билет? Дойде кондукторът и казва: «Господине, тук има закон. Ако вие не си вземете билет, ще заплатите глоба. Ако е благороден, той няма да ви глоби. Ще ви предупреди, че ако ви намери втори път без билет, тогава ще ви глоби.

Та казва: Ние сега сме дошли до едно опасно място ­ плъзгавите места в живота аз наричам опасни. Там става известно разместване на радиостанциите, които ние имаме. Някъде учиш музика ­ като се върнеш, обидил си се; религия учиш ­ обидил си се. Значи разместени са станциите на радиото ти ­ предава ти се едно нещо, разбираш друго, едно очакваш, друго идва. Преди малко накрая пяхте АУМ. Защо пеете АУМ? ­ Това е все едно да ви питам, защо се храните и защо пиете вода. Като сте се нахранили, това още ни най-малко не означава, че сте извършили една добра постъпка ­ може още да не е постигнато това, което искам. При всяко хранене трябва да има едно малко постижение. Във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопично постижение. Понякога вие сте неразпо­ложени ­ имате някаква болка, която дошла в коляното. Това е цяла наука защо болката е в коляното, или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, в бъбреците. Болестта си има своите причини. Тогава един лекар ще определи диагнозата ­ ако имате болки в кръста или в бъбреците, това означава, че органите, които отделят нечистотиите от вашето тяло, не функционират пра­вилно. Ако ви каже, че бъбреците ви не функционират добре, вие ще се успокоите ­ значи има едно малко нарушение в дейността на бъбреците. Хубаво, какво трябва да правите, ако ви боли кръста? Как ще преодолеете тези болки вие не знаете. (Учителят показва с двата показалеца кръста.) Какво трябва да правите с кръста? ­ Вие не знаете как ще преодо­леете болките. Как постъпваме в геометрията? Това е Божествено. (Учителят показва успоредни линии.) ­ В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални! Ще премахнеш противодействието! Да кажем, вие противодействувате на вашите чувства. Тази болка е дошла в стълкновение с вашите чувства. Всички страдания произтичат от стълкновение във вашите чувства. Имаш едно чувство с дълги вълни от 4-5 километра, имаш чувство с дължина на вълната 3-4 санти­метра. То е по-силно. И ако не действуваме с тези къси и дълги вълни, болките ще останат. Някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста. И мене ме хване. Много смешно! Болката в кръста се предаде и на мене, който го лекувам. И понякога колко дни ще минат, докато премине болката ми в кръста! Правя си своите научни изследвания. Някой път пея една песен, някой път чета една молитва ­ не слуша! Чета друга молитва ­ няма отговор! Моля се в Името на Бога ­ не слуша! Един ден му намеря цаката ­ дотогава, докато ме боли кръстът, този човек не е оздравял. Отида, потърся го ­ като спи, раздрусам го, ударя му няколко плес­ници: Ти ще слушаш или няма да слушаш! Защо те боли кръстът? ­ И той като се стресне, оздравее. Като оздравее, изчезне болестта му ­ изчезне и моята болест. Ти ще кажеш: «Защо ще го биеш?» ­Хубаво, вечерно време как ще го бия! Вие казвате на френски bien. Аз говоря на френски, бия го ­ значи добре. Вие вземате тълкуванието на български ­ биен.

Вие си мислите, че имате силна мисъл. Мисъл, която не може да измени човешката черупка, човешкото тяло, е слаба мисъл. Същото се отнася и до чувствата, и до постъпките ­ чувства, които не могат да изменят човешкото тяло, са слаби чувства; постъпки, които не могат да изменят човешкото тяло, са слаби постъпки. Всяко нещо, което е слабо, не може да измени човешката глава. Пък на едно място станала пер­турбация, станала известна промяна. Отначало главата на децата не расте. Старите хора пък трябва да развият най-малко горната част на главата си. У някои хора е особено развита главата при ушите, на други е развита повече главата отзад, където е малкият мозък; някои развиват долната част на челото си, някои развиват горната му част. След туй някой може да развие своите уши ­ има хора, на които с течение на времето ушите се удължават, а има и хора, у които пък ушите се скъсяват. Скъсяването на ушите е лош признак ­ лош признак е, ако меката им част се скъсява. Тя не трябва да се скъсява. Не е много хубаво и ако тя стане прекалено дълга, трябва там да има добра пропорция. Тази част може да стане по-голяма ­ но нека сега туй да не ви плаши. Не взимайте тези общи твърдения като повод да се изпоплашите. Има си известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото. Когато Господ създаде света, определи съвършено точно, според тази висша геометрия, колко трябва да бъде дълго ухото. Определено е и каква трбва да бъде дължината на твоя нос ­ ако през живота си успееш да го удължиш с една десета от милиметъра, ти си извършил нещо. Ако пък през целия си живот никак не си го удължил, в умствено отношение ти не си напреднал. Определено е и да разшириш своя нос с една пета от милиметъра ­ не че Господ така е определил, но аз правя превод. Ако не си разширил носа си с една пета от милиметъра, ти нищо не си постигнал в своето сърце. Опре­делено е да се удължи ръката с един сантиметър ­ ако ти не си удължил ръката си с един сантиметър, всичко, каквото си направил в своя живот, не струва. Това са мерки. Щом ти измерват ръката, аз искам да зная ти удължил ли си я. Една мярка имам с хилядни и десетохилядни от милиметъра. Казвам: Като правя някой път своите изчисления, виждам, че носът трябва да се удължи с една десетохилядна от мили­метъра. Може да се удължи и с една стохилядна от мили­метъра. Каква материя, каква енергия в дадения случай може да обработим? Опасната страна тук е тази, че вместо да раз­виват религиозното си чувство, религиозните хора развиват своите лични чувства ­ вместо да развиват своето религиозно чувство, те развиват своята личност, и си мислят, че това е религия. Вместо те да развиват Божията Любов, развиват любовта на Купидона ­ като говори нещо за любов, мисли си за жени и като ги види, трепери. Ама не стари, а млади ­ щом само я види има вече такава хубава усмивка на лицето, а като види стара баба, е индиферентен. За такава любов не говоря.

Това са илюзии в живота. Ти може да облечеш старата баба с една маска на хубава мома, да ти трепне сърцето и цяла година да не се успокоиш. Но щом се смъкне маската, ти ще видиш старата баба. А младата мома има чист ум, има чисто сърце и чисти постъпки. За мене всеки човек, който има чист ум, чисто сърце, и чисти постъпки, е млад. Той може да има хиляди години. И всеки, който няма чист ум, чисто сърце и чисти постъпки, е стар. С това подразбирам, че той има такава гъста материя, че трябва хиляди години да работи. Мислиш за Бога, ама си недоволен. Жена имаш, ама си недоволен. Деца имаш, недоволен си. В църквата се молиш, казваш: «За какво ни е всичко туй, в което вярвам?» Не си доволен и най-после нямаш ясна представа за себе си. Вие се намирате в положението на американският професор Браун, който преподавал психология в Бостонския универ­ситет. Разправял той на студентите какво е "Азът". И така се объркал, че не знаел, той в тялото ли е или не е в тялото. Защото в даден случай, ти не можеш да говориш на някому, докато нямаш отвън един обект. За пример, ако слънцето не съществува на земята, ти не можеш да имаш този възглед на земята спрямо него; щом изгрее слънцето, ти вече имаш един външен обект. Твоите очи може да се отправят към него. Ако слънцето изгрява, и ако аз не съм на земята, него­вото изгряване за мене е безпредметно. За мене слънцето е предмет само когато аз живея. Вие ще кажете, че слънцето е материално тяло. Това е външното в него, в своята същност то е разумно същество ­ туй слънце, то не е още разумно същество, но неговата същност е разумна. Тогава някой ще цитира Писанието, ще каже, че Бог създаде Небето и Земята, създаде и Слънцето. Тогава Бог не създаде ли човека? ­ Кога Бог създаде Слънцето? Бог създаде Слънцето преди човека, в четвъртия ден. В кой ден създаде човека ­ в шестия ден. В четвъртия ден създаде Слънцето. Това разрешава една от големите трудности. Слънцето разрешава един семеен въп­рос ­ то има толкова дъщери и синове. Вземете големия му син Юпитер, търси да се ожени. Другият голям син, Сатурн, се е влюбил в същата мома и двамата спорят. След туй вземете сина на Слънцето Марс и другите синове, които по-рано са излезли. Има и една дъщеря Венера, тя е доста благородна. Другата дъщеря е нашата месечина. Казват, че тя се е оженила и развела. Не зная за кого се женила. Кога се е оженила и развела? Земята е нейна дъщеря, и понеже дъщерята и майката са влюбени в един и същи любовник, дъщерята казва: «Аз не искам да те виждам!» И затуй тя мени лицето си. Някой път є домъчнее за майка є, и тя става голяма ­ пълнолуние е тогава. А като се разсърди, че дъщеря є е хвърлила око на този, когото и тя обича, тогава се скрива. Ще разберете ли това, или да ви кажа туй, което няма да ви съблазни. Майката не харесва избраника є, и тя се докачила ­ как тъй майка є да не хареса този, когото тя обича. Между месечината и земята има едно постоянно стълкновение.

Но да оставим това ­ това са истории за деца. Слънцето си има дъщери и синове, те разрешават тези въпроси. Ние сме създадени в шестият ден, той е ден на илюзиите. Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност. ­ Ти се занимаваш с едно нещо, с една нива. Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя. Утре умираш и къщата остане в този свят. Тази къща не можеш да продадеш. Идеш в другия свят, мислиш си, че имаш къща от този свят. Тази къща там не може да я ползуваш ­ ти тук взимаш пари от къщата, но не можеш да ги пращаш в другия свят. Пари нямаш, казваш: «Две къщи имам.» Обаче прехвърлянето на валута между Небето и земята не е уредено ­ земята не отпуща валута за онзи свят. Тук, на земята, от едно място за друго може, но за Небето пет пари не дава. Толкова е стисната, че нищо не дава ­ какво ще направиш? ­ Отидеш в другия свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другия свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата. Пак започват другите илюзии. Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си. Тази жена къде е отишла? Децата ти е взел някой ­ търсиш ги къде са. Вземат ти и онова дете, което си направил своя кукла.

Това са все илюзии. Ти не си на правия път. Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе. Със всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални ­ те са илюзия. Следователно тревогата ти трябва да бъде временна. Ти ще тъжиш ­ защо да се чупят краката на твоята кукла? Това нищо не значи ­ по-хубаво беше да не се счупят, но кукла е. Куклата не е нещо реално. Ако куклата беше реална, краката є нямаше да се счупят ­ на реалната кукла краката не се чупят.

Казвам: В онзи свят ние ще се познаваме един друг, само ако имаме Любов. Но това не е любовта на земята ­ тази любов, която имаме тук на земята, не бих желал да я имаме; в онзи свят ние ще имаме една любов, която свързва хората. Когато вие се запознаете с тази Любов, ще разберете, че тя е реалността на живота. Тази любов, аз я наричам любов към Бога. Това е Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всички постъпки. Това наричам любов към Бога, или любов към всички души. Тя е една. Сега може да зададете въпроса: Възможно ли е да обичаме всички хора. Със сегашната любов това е невъзможно. Ще ви обясня. С една малка лампичка аз мога вечер да виждам само близките предмети, туй означава, че човек трябва да мисли. Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с нея всичко може да виждате. Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни. Много неща в нашия живот не са ясни, понеже, ние носим една малка светлина. Трябва една по-голяма светлина. Затуй всеки от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства. Един приятел трябва да имате. Ако си сам, нямаш приятел, ти няма да имаш никакъв импулс. Връх Еверест е висок, той изпъква пред всички други планински върхове. Но ако той стоеше сам, ако около него нямаше други планински вериги, той щеше да бъде без никакво значение. Тези планински вериги си имат своето предназна­чение.

Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас не са рабо­тили в областта на музиката, не са разработили дарбите си ­ капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземйте сега ДО ­ вземйте изведнаж горно ДО. Ако сега вземете в този смисъл тона ДО, вие разрешавате с това някой проблем. Да речем, вие някъде не можете да теглите кръг, не знаете какво да правите. ­ Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай, може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, пилето ще се измъти, и след туй ще дойдете да учите РЕ. Дълго време, 20 дни, трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие. А след като излезете от квачката, целият живот ще пеете все РЕ. Животът е едно движение ­ ще пеете РЕ. Това е тонът на движението. Тонът РЕ навсякъде се отличава ­ ти с него отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е РЕ. Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. При всяко недоволство, тонът не излиза музикално както трябва. Вие се намирате в едно противоречие, казвате: «Да служим на Бога!» Учили ли сте вие какво е служението на Бога? ­ Били ли сте вие на Небето? ­ На себе си да отговорите, дали сте били на Небето, да слушате Небесният хор от 144 хиляди души, които пеят в хармония. Слушали ли сте вие 144 хиляди души, които пеят в един хор? ­ Тогава ще разберете какво значи музика! Като влезеш там, ще бъдеш напълно завладян от музиката, ще забравиш всички дразги на живота, ще влезеш в този хор и ще започнеш да пееш. Тук слушам хор от 20, 40, 50, 100 души. Понякога аз казвам, че не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите. Има една музика ­ диригентът трябва от главата до петите си да бъде музикален! Всяко негово помръдване да бъде музикално! Не съм против движенията, но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации. Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален. Колкото е по-музикален, толкова по-добре. Щом е от главата до петите музикален, той ще свири. Бих желал и вие от глава до пети да бъдете музикални!