Д о к л а д за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията

1. ЗДРАВЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

1.1. ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА МИКРО И МАКРОИКОНОМИЧЕСКО НИВО

• 
  Влияние на икономическия растеж върху здравето
  

• 
  не разполагат с необходимите средства за закупуване на качествена храна и здравни услуги, а държавата не може да осигури съответните финансови ресурси, за да отговори на нарастващите здравни потребности;
  
• 
  тези, които живеят в отдалечени райони, имат ограничен достъп до лечебни заведения поради невъзможността да си позволят допълнителни разходи за транспорт и при тях опасността от трайно увреждане на здравето е по-голяма. Като цяло, тези хора имат по-лош здравен статус в сравнение с останалите. Това води до задълбочаване на социално-икономическото неравенство по отношение на здравето;
  
• 
  имат по-ниско образование, което е важна детерминанта на здравето – липса на минимална здравна култура и на знания за рисковите фактори, водене на нездравословен начин на живот;
  
• 
  живеят в лоши санитарно-хигиенни условия, забелязва се увеличаване на използваемостта на твърдото гориво, особено в малките населени места, където няма достъп до централно отопление – все рискови фактори за разпространение на заболявания.
  

Ниските темпове на икономически растеж оказват негативно влияние и върху репродуктивното здраве. В годините на преход се наблюдава намаляване на броя на ражданията, което е една от причините за демографския срив у нас. Отчита се завишаване на абортите по желание поради икономически причини (Виж „Репродуктивно здраве”).

Следователно най-важният детерминант на здравето на населението е икономическото благосъстояние. Неговото влошаване през годините на прехода към пазарна икономика обяснява негативните тенденции в заболеваемостта и смъртността.

• 
  Влияние на здравето върху икономическия растеж
  

Различни проучвания показват положителния ефект на здравето върху производителността на труда и образованието⁴. Според тях, лицата в добро здраве произвеждат повече и по-качествени продукти в резултат на по-ефективно използване на новите технологии, апаратура и оборудване. Също така, по-високият образователен статус води до по-добра производителност и доходи. Ако децата са здрави, те няма да отсъстват от училище, а това е стъпка напред в тяхното бъдещо развитие. Освен това, ако се приеме, че здравите хора живеят по-дълго, те са мотивирани да инвестират в своето образование и обучение, а това от своя страна води до по-висока производителност на труда, което пък е фактор за икономическия растеж в страната.

От друга страна, обаче, влошаването на здравето може да има негативен ефект върху икономиката. Според проучване за изследване на динамиката на доходите⁴ наличието на заболяване води до по-ниска работоспособност или липса на такава, а оттук и до намаляване на надницата с 11.7% и 23.8% (мъже и жени).

През 2006 г. в четири страни (Албания, Босна и Херцеговина, България и Косово) е извършено проучване за влияние на здравето върху пазара на труда⁴. Резултатите показват следното:

• 
  вероятността човек да бъде нает на работа се увеличава, когато той е в добро или много добро здраве и е нулева, ако е с лоши здравни показатели;
  
• 
  лицата с хронични заболявания са по-склонни да се трудоустрояват и/или пенсионират независимо от възрастта си. Това оказва негативно влияние върху степента на предлагане на работна сила.
  

Редица проучвания насочват вниманието към икономическата цена, която ХИВ/СПИН се очаква да има върху индивидите, домакинствата и страните като цяло, защото е засегнат основният капитал на производството – човешкият⁴ . Влиянието на болестта е предимно върху предлагането на трудов ресурс: от една страна, наблюдава се намаление на броя на работещите поради настъпила смърт, а от друга – намаляване на производителността на труда сред тези, които вече са болни, или имат заразен член в семейството. Като цяло се засяга човешкият капитал на една страна, защото се отнася най-вече за младите хора. Освен това, обществото трябва да отделя значителни ресурси както за самото лечение, така и за превенция на ХИВ-позитивните лица от пълно развитие на СПИН. Спестяванията на финансови средства при тези лица също намаляват: те изразходват средствата си предимно за лечение и престават да инвестират в себе си.

Според експерти, очаква се СПИН да намали продължителността на живота при мъжете и жените с 2 до 4 години ⁵. Това означава намаление на работната сила с 1-2% до 2014 г., което ще засегне предимно младите хора. От своя страна, този процес ще окаже негативно влияние върху икономиката както по отношение на изразходвани финансови средства за преодоляване на епидемията, така и заради загубата на човешки капитал.

Мястото на здравето в икономическото развитие на страната и намаляването на бедността е представено на фиг. 3.

• 
  Необходимост от действия на всички нива