МЪЖКИЯТ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН ТРАКТ

Храносмилателните смущения и киселините се срещат два пъти по-често при мъжете, отколкото при жените. Над 60% от възрастните мъже са имали в даден момент такива симптоми.

Храносмилателни смущения е общият термин за раз­личните симптоми, свързани с храненето. Те включват чув­ство на разпъване при поглъщане на въздух, къркорене на червата, гадене, болки в коремната кухина и усещане за парене.

Киселини В Стомаха И Хранопровода

Дължат се на повишената киселинност в стомаха, ко­ято се връща нагоре по хранопровода. Обикновено тази реакция се предотвратява от свивачен мускул и от спира­ловидното съкращаване на мускулите на хранопровода. Ако обаче действието на мускулите е некоординирано (не е на­сочено надолу), ако е налице хиатусна херния и ако стома­хът е твърде пълен, човек започва да усеща, че към гърло­то му се връщат киселини.

Главният симптом на това болестно състояние, усе­щането за парене зад гръдната кост, може да се разпространи нагоре към гърлото. Появява се около 30 минути след хранене и може да е предизвикано от физическо натоварване, навеждане или лягане по гръб за почивка. Най-често този пристъп е причинен от мазни храни, тестени изделия, шоколад, мента, плодови сокове, кафе или алкохол. Мъжете под 40 години противодействат на симптомите с антиациди, хапчета за регулиране на мускулната дейност на храносмилателния тракт и медикаменти, неутрализи­ращи киселинната секреция. Но за навлезлите в средна възраст, които освен това имат и по-тежки симптоми, ка­то отслабване, трудно поглъщане, повръщане, кървене, анемия, преждевременно засищане, остра болка, се препо­ръчва медицинско изследване за изключване на вероятност­та за язва или рак.

СЪВЕТИ ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА КИСЕЛИНИТЕ

• Свалете излишните килограми.

• Ако пушите, зарежете цигарите.

• Яжте по малко и често през целия ден, вместо тра­диционните три обилни яденета.

• Не прекалявайте с течностите.

• Избягвайте горещи, кисели, пикантни, мазни храни.

• Консумирайте по-малко мента, шоколад и плодови сокове.

• Намалете чая и кафето. • Ограничете алкохола.

• Избягвайте аспирина и производни от него лекарства — използвайте парацетамол.

• Не се навеждайте и не лягайте след ядене.

• Не яжте късно през нощта.

• Повдигнете горната част на леглото си с 15-20 см.

• Носете свободни дрехи.

• Чаша прясно мляко може да облекчи симптомите.

• Ако имате киселини, гълтайте по една лъжица сода бикарбонат, разтворена в чаша топла вода, през час, но не повече от три пъти.

Свалянето на излишните килограми и отказване­то от цигарите са от най-голямо значение за намаля­ване на киселините.

Ако страдате от постоянни храносмилателни смуще­ния, трябва да се консултирате с лекар. Неотдавнашно про­учване на ГАЛЪП показа, че 48% от запитаните са имали киселини през предходните 12 месеца, но само 25% са по­търсили лекарски съвет.

Ако сте пробвали самолечение с антиациди и те не са потиснали симптомите, споделете факта с лекар, за да не се стигне до усложнения. Това е важно, защото е установено, че антиацидите не предпазват от киселинни увреждания деликатните части на стомаха и червата. След 10-20 годи­ни могат да се появят удебеления (откъдето идва и труд­ното преглъщане). Един на всеки десет души, приемащи антиациди, може да има сериозни скрити проблеми, зато­ва винаги е необходима консултация с лекар.

гастрит

Здравият стомах се пази от саморазрушаване с “хастар" от лигавица. Ако този пласт слузеста тъкан се на-руши. може да се получи възпалениелалшмаха. Симпто­мите на гастрита наподобяват тези на стомашната язва:

мъчителна пареща болка в горната част на коремната ку­хина до повдигане и повръщане. При по-тежки случаи на гастрит може да се стигне до повръщане на кръв (хематемеза), която е частично съсирена и прилича на смляно кафе. Острият гастрит може да е причинен от дразнители на лигавицата на стомаха като цигари, алкохол, аспирин, бупрофен и други болкоуспокоителни.

ИНФЕКЦИЯ С Helicobacter pylory

Основна причина за гастрита е инфекцията на стома­ха от бактерия, наречена Helicobacter pylory. Това е една движеща се бактерия, която прави бразди в лигавицата на стомаха и го излага на киселинна атака. За да устои на ви­соката концентрация на киселини, стомахът произвежда ен­зима уреаза, който превръща малки количества урея в балончета ammonia gas. Това алкално буферче покрива бак­терията и я пази от стомашните киселини. Същевременно обаче газът допълнително дразни и възпалява стомашна­та стена. Helicobacter pylory може да бъде открита по ня­колко начина:

р чрез кръвна проба, която да разкрие някои антитела на бактерията;

чрез проба на издишания въздух: пациентът поглъ­ща известно количество радиоактивна урея и поло­вин час след това издишва в запечатана торбичка. Ако въпросната бактерия е налице, нейният ензим бързо ще преобразува уреята в амоняк и в лабора­торната торбичка ще се открие радиоактивен амо­няк;

чрез проба от слюнката за установяване на призна­ци на инфекцията.

Щом като бъде открита, бактерията може да бъде унищожена с помощта на комбинация от два антибиотика плюс бисмут или един антибиотик и някакво лекарство, блокиращо производството на киселина в стомаха.

Според неотдавнашно съобщение от Нова Зеландия медът от цветовете на манука съдържа уникален антибио­тик, който може да унищожи Helicobacter pylori.

пептична язва

От пептичната язва страдат два пъти повече мъже, от­колкото жени. По-широко разпространена обаче е язвата на дванадесетопръстника, която се среща при приблизи­телно един на 10 възрастни. Най-податливата възраст за язва на дванадесетопръстника е между 20 и 40 години. Гастритната язва се появява обикновено 10-20 години по-късно. Инфекцията с Helicobacter pylori е причина за 85% от гастритните язви и за почти всички язви на два­надесетопръстника. Типичните симптоми за пептичната язва са :

• мъчителна болка на определено място

• болки нощем

• болка, която минава с антиацид

• болка, облекчавана с повръщане

• болка, която (особено при стомашните язви) се изос­тря при хранене

• болка (при язва на дванадесетопръстника), която се облекчава с ядене.

Необходимо е да се спре пушенето и приемането на лекарства от рода на аспирина, защото е възможно те да се окажат единствена причина за проблема. Най-широко разпространеното съвременно изследване при пептична

болка е ендоскопията. Мускулите се отпускат с лека веноз­на упойка, за да се сведе до минимум дискомфортът. След това през устата се вкарва в стомаха тънка гъвкава тръба, на върха на която има лампичка, система от лупи и клещи за биопсия. Така лигавицата на стомаха и дванадесетопръс­тника се оглежда подробно и се откриват местата на въз­паление ( гастрит), образуваните язви, кръвотеченията и удебеляванията. Съмнителните места се подлагат на би­опсия и взетата проба от тъканта се анализира под микро­скоп, за да се изключи възможността за злокачествени обра­зувания.

Пептичната язва се лекува по различни методи, но па­циентът най-напред трябва да си помогне сам, като отка­же пушенето, избягва алкохола, чая и кафето, аспирина и други дразнещи болкоуспокоителни и започне да поема хра­ната си няколко пъти на ден по малко вместо в три основ­ни яденета.

Медикаментозното лечението включва:

• различни антиациди: алуминиев хидроксид, сода бикарбонат, магнезиеви соли и калциев карбонат, които неутрализират високата киселинност;

• водородни блокери като ранитидин, симетидин и др., които намаляват киселинната секреция. При все че около 85% от язвите се излекуват за 2 месеца, близо 80% от тях рецидивират до една година след спиране на лечението. Ето защо някои пациенти трябва да взимат поддържащи дози през по-дълъг

период от време;

• по-силния медикамент омепразол, който повлиява

успешно 90% от язвите, но и в тези случаи повечето

рецидивират, щом лечението спре;

• цитопротектанти, които действат чрез увеличаване на секрецията на лигавицата на стомаха или чрез покриване на язвата за защита от киселините;

• радикална терапия срещу Helicobacter pylori, вслед­ствие на която пептичната язва рецидивира едва при 1-2% от излекуваните пациенти.

УСЛОЖНЕНИЯ

Ако пептичната язва разяде кръвоносен съд, настъпва кръвоизлив, който може да доведе до желязодефицитна ане­мия , последиците от която са прогресивна умора, бледост и задъхване. В повечето случаи кръвоизливът се дължи на ерозия на артерия. Стига се до повръщане на яркочервена или полусъсирена кръв.

Макар и рядко, пептичната язва може да перфорира стената на храносмилателния тракт. Дразнеща секреция, наситена с киселини и ензими, прониква в коремната кухи­на и предизвиква силно възпаление и болка, отдавани на перитонит.

Хроничната язва може да доведе до удебеляване на изхода на стомаха и на дванадесетопръстника. Това стес­нява пътя на храната и затруднява движението й надолу. В резултат се стига до повръщане и загуба на тегло.

Всички усложнения на пептичната язва изискват неза­бавно постъпване в болница за спешно лечение, в повече­то случаи хирургическо.

Поискайте съвет от лекар, ако:

• болката стане непоносима;

• болката в коремната кухина трае повече от 4 часа и особено ако се влошава;

• повръщането се засилва;

• повръщате кръв, кафеникава течност и нещо подоб­но на смляно кафе;

• екскрементите са много тъмни до черни;

• усещате обща слабост до немощ.

Синдромът на нервния стомах (СНС) засяга повече от една четвърт от населението. Въпреки че само един от три­ма болни е от мъжки пол, пропорцията, която се получава при възрастното мъжко население, е внушителна — един на всеки дванайсет. Симптомите обикновено започват меж­ду 15 и 40 години но могат да се появят и в друга възраст. Синдромът на нервния стомах се нарича още възбудимо дебело черво, еластично дебело черво или mucous colitis.

Не е известно какво причинява СНС. Основната му ха­рактеристика е нарушаването на мускулното съкращаване на храносмилателния тракт, но засега не могат да се от­крият никакви физически аномалии, които да бъдат посо­чени като източник на страданието.

Червата са дълги мускулни тръби, които се съкраща­ват на ритмични вълни. Те изтласкват храната надолу, до­като хранителните вещества и водата от нея се абсорбират. При синдрома на нервния стомах това съкращаване е не-координирано и се получават спазми. Никой все още не знае защо става това.

Основните симптоми на СНС са болка, газове, издуване на стомаха, напрежение, усещане за непълно изпраз­ване на червата, отделяне на по-големи количества слуз през задния отвор и запек или диария (или редуващи се пристъпи и на двете).

Тези симптоми са характерни и за други, много по-

сериозни заболявания на стомаха, затова е важно да се консултирате с лекар — сами не бихте могли да поставите диагноза СНС. Особено важно е щом забележите някаква промяна в обичайното поведение на червата си, изпражне­нията ви са черни или съдържат кръв или губите тегло, незабавно да потърсите медицинска помощ.

Болката при СНС е като спазъм или колика и идва и отшумява на вълни. Тя се усеща навсякъде в коремната кухина, но обикновено е по-силна в долната лява част. Болката може да се засили след хранене, защото то стиму­лира съкращаването на правото черво (гастроколичен рефлекс). Често състоянието се облекчава след изпразва­не на червата или след като утихне къркоренето.

Къркоренето на червата е типична особеност на СНС. Поради това че червата не се съкращават правилно, въз­духът, който обикновено гълтаме, когато ядем или пием, се натрупва. Той бълбука, причинявайки болка, напрегна­тост и къркорене, докато не бъде освободен внезапно и както често се случва — бурно.

Запекът е друга характерна черта на СНС. Спазмите на стените на стомашния мускул пресоват съдържанието му, вместо да го изтласкват. В резултат на това червата не се изпразват с дни. След това изхождането е съпроводено със силни напъни.

Често червата работят при по-голямо натоварване, придружено с по-интензивно отделяне на слуз и бързо изпразване (диария). Запекът и диарията обикновено се ре­дуват и така се създава усещането за непълно изпразване на червата.

Синдромът на нервния стомах се диагностицира по пътя на изключването, тъй като няма сигурен тест, който да установи това заболяване. При първоначалния преглед на стомашната кухина се прави разлика между ненапрегнатите места и осезаемите бучки. Ректалното изследване е задължително при всеки проблем на червата. То е съпроводено с леко неприятно усещане, но дава важна инфор­мация за състоянието на лигавицата на червата и за това, дали ректумът е пълен или не с изпражнения, а също така може да улесни откриването на евентуални ректални тумори.

Може да се направи и изследване на кръвта за устано­вяване на анемия, тироидни проблеми или признаци на ин­фекция или възпаление. По-обстойният преглед на долни­те черва включва бариевата каша или ендоскопията, при която се вкарва тръба в ректума и долната част на дебело­то черво. Ако се стигне до изследване на по-горната част на червата чрез колоноскопия, се дава лека упойка. (Колоноскопията е процедура, при която оптичен уред се вкарва през задния отвор, за да се огледа колонът и да се направи биопсия.)

ЛЕЧЕНИЕ

След като такива сериозни заболявания като чревни тумори или възпаление на червата са отхвърлени като вероятност, лечението на СНС се насочва към овладява­нето на симптомите. Уви, засега не се стига до пълно оз­дравяване. Симптомите се овладяват с помощта на:

антиспазмолитици (като алверин, мебеверин, мен-тови капки), за да се отпуснат червата и да се об­лекчат болезнените спазми;

ментови дражета за предотвратяване на къркоре­нето;

диета, богата на целулоза и включваща баластни вещества;

медикаменти против диария (като лоперамид), за да се повлияе честото изпразване на червата.

При повече от една четвърт от мъжете богатата на це­лулоза диета първоначално увеличава подуването на сто­маха и другите симптоми на СНС. Този неприятен ефект обаче изчезва за 2-3 седмици, затова е важно да се упорства. Подуването може да е свързано с приемането на недоста­тъчно количество течности. Баластните вещества обикно­вено се предлагат под формата на гранули, които се при­емат веднъж-два пъти дневно при усилена консумация на вода. В червата целулозата набъбва и създава усещането за обем. Това помага за по-ефективното отделяне на пре­работените вече хранителни вещества.

Свързаната със синдрома на нервния стомах диария обикновено е по-силна в първите часове след събуждането. Затова най-добре е антидиарийното лекарство (например лоперамид) да бъде последното нещо, което поглъщате преди сън, и първото, което ще поемете след преработва­не на червата през деня. Това лечение обаче не може да продължи дълго без лекарски контрол. Добре е да избяг­вате плодовите сокове и сливите и да намалите консума­цията на мляко и млечни продукти, ако червата ви са мно­го хлабави.

Можете да облекчите състоянието си, ако направите следните промени в хранителните си навици и начина на живот:

• Забравете консервираните и полуготовите храни и преминете към хранене с естествени пълноценни продукти.

• Яжте високоцелулозна храна, включваща пълно-зърнест хляб, пълнозърнести макаронени изделия, кафяв ориз и неподсладени зърнени храни за закуска. Понякога това може да засили симптомите, затова

е важно да упорствате 3 до 4 седмици, преди да се откажете, решавайки, че не ви понася.

• Включвайте в менюто си повече пресни плодове и зеленчуци, ядки, семена, фурми, кайсии, сливи, грах, сладка царевица и фасул — те са изключително бо­гати на целулоза.

• Намалете количеството на наситените мазнини в храната си.

• Избягвайте млечните продукти като кравето масло, сметаната и пълномасленото мляко. Опитайте да ги замените с нискомаслено или обезмаслено мля­ко и предпочитайте зехтина и производните от него мазнини пред кравето масло. Прясната нискомаслена извара е вкусен и здравословен заместител на сметаната.

• При много хора поемането на прясно квасено кисе­ло мляко, съдържащо бактериалната култура Lactobacili acidophilus, облекчава симптомите. Лактобацилите се разпространяват навсякъде из червата и смекчават неприятните усещания.

• Опитайте се да ограничите червеното месо и вижте дали това подобрява състоянието ви. Яжте повече риба и бяло пилешко месо без кожа.

• Избягвайте да ядете много захар, сладкиши, захар­ни изделия и шоколад.

• Не пържете и не препичайте храната си — по-добре я печете умерено, варете я или я приготвяйте на пара.

• Много билки и подправки съдържат вещества, ко­ито успокояват червата, облекчават спазмите и пре­дотвратяват къркоренето. Това са анасон, лайка, ли­монен екстракт, детелина, копър, черен пипер,

майоран, магданоз, мента, розмарин и джоджен.

• Спрете да пушите и избягвайте да бъдете пасивен пушач. В храносмилателния тракт има рецептори, които реагират на никотина, като причиняват сви­ване на червата и влошават симптомите.

• Увеличете заниманията със спорт. Физическите уп­ражнения стимулират изпразването на червата и премахват подуването и напрежението. Обездвижените хора могат да прибягват до масаж на корема.

• Опитайте да се предпазите от ненужен стрес. Чер­вата съдържат рецептори, които взаимодействат с хормоните на стреса, и това може да засили спаз­мите и диарията.

Много алтернативни терапии могат да допринесат за облекчаване на СНС. Това са акупунктурата, хомеопатията, водната терапия и хипнозата.

Понастоящем няма лек за СНС, но изследователската работа продължава. Например наскоро бе установено, че пациентите, претърпели операция на хемороиди, са почув­ствали значително облекчаване на симптомите на СНС. Това може би се дължи на отрязването на малки нерви, което прекратява постоянното прекомерно дразнение на червата.

хемороиди

Хемороидите са изненадващо често срещано явление, което засяга до 40% от възрастните мъже. Те представля­ват подута разширена вена в ректума. Хемороидите често са на грозд и ако се случат близо до аналния отвор, могат да се покажат навън на бучки. Тогава те са тъмночервени или морави на цвят, тъй като са покрити от дебел слой

кожа. Вътрешните хемороиди са покрити само от слузеста мембрана и затова запазват яркочервения си цвят, лъскавост и влажност.

Хемороидите се образуват, тъй като ректалните вени са най-ниските в кръвоносната система, отвеждаща кръв­та от черния дроб към сърцето. Това означава, че върху тях тежи голямо количество кръв. Те се опъват и обвивка­та им се спуква, особено ако човек прекарва повече време прав. Хемороидите могат да се предават по наследство и да се дължат на слабост на вените по рождение. Всяко уве­личаване на налягането, като например при напрежение в случай на запек, ги кара допълнително да се разширяват. Фактически една от причините за появата им е хронични-ят запек, дължащ се на липса на целулоза в храната. Най-характерните симптоми на това заболяване са:

• кръвотечение от ануса

• тъпа теглеща болка около ануса

• силна болка при изхождане

• секретиране

• сърбеж.

Не се заемайте сами да диагностицирате хемороидите, тъй като много от симптомите им са характерни и за по-сериозни заболявания, като възпаление на червата и дори рак. Забележите ли кръв в изпражненията, консултирайте се незабавно с лекар.

ЛЕЧЕНИЕ

В по-лека форма хемороидите се лекуват чрез поема-не на по-големи количества течности и богати на целулоза храни. Това прави червата редовни и предотвратява напрежението. Изпразването на червата поне веднъж на

ден е много важно. Когато го правите, не се напрягайте, а се навеждайте напред от бедрата, за да намалите натиска.

• Винаги отивайте в тоалетната още при първите по­зиви, независимо колко ангажирани сте в момента.

• Поддържайте областта около ануса чиста — изми­вайте се с обикновен сапун и топла вода за предот­вратяване на инфектирането и подпомагане на заздравяването; най-добре е да използвате биде. Изтриването с пешкир заместете с леко поливане с мека тоалетна хартия.

• Предпочитайте памучно бельо, тъй като то абсор­бира по-добре от синтетичното. Мнозина използ­ват и тампон памук.

• Успокояващо въздействие оказват ректалните „свещички" й кремове, особено ако имат обезболяващи свойства, както и медикаменти, потискащи възпа­лението, сърбежа, подуването и болката.

• Редовно правете физически упражнения за подоб­ряване на кръвообращението и отслабване.

• При по-упорити болки и чувство за дискомфорт пов­дигнете долната страна на леглото си с двайсетина сантиметра, за да бъдат краката ви по-високо от главата. От земното притегляне кръвта в хеморо­идите ще се оттече. Външните хемороиди могат вни­мателно да се приберат с пръст и обилно да се намажат.

В случаите когато страданието е толкова тежко, че пре­чи на нормалното ви ежедневие, добре е да потърсите по-радикално лечение. То се състои във:

• запечатване на хемороидите с инжекция

• свиването им чрез замразяване

• стягане на хемороидите в основата им с ластик. Манипулацията е безболезнена и няма нужда от упойка. Така се прекъсва притокът на кръв към образуванието, което постепенно изсъхва и след ня­колко дни неусетно пада

• оперативно отстраняване, но процедурата е доста болезнена и само силните болкоуспокояващи и разслабващи лекарства могат да ви поддържат през първите дни след нея.

херния

С това име се назовават всички органи и тъкани, из­сипали се поради поддаване на поддържащата ги телесна материя. Най-често хернията е при червата, и то там, къ­дето коремната стена е по-тънка. Тази нейна слабост мо­же да се дължи на:

• аномалия по рождение или придобита в резултат на нараняване или болест.

Често слабостта може да е резултат от силно напряга-не (вдигане на тежести, кашляне. запек), коремна опера­ция или затлъстяване.

При мъжете вероятността да развият херния е 12 пъти по-голяма, отколкото при жените. До голяма степен това се дължи на кухината, която се отваря при слизането на тестиса в скротума при малките бебета. В по-зряла въз­раст главният фактор е тежката физическа работа.

Първото нещо, което лекарят установява при хернията, е дали изпадналото черво може да се натика обратно на мястото му, дали е защипано и дали снабдяването с кръв е затруднено.

Първият вид херния представлява бучка, която не е болезнена и често изчезва още при заемането на хоризон­тално положение. С лек масаж тя може да се върне обрат­но в коремната кухина. При кашляне издутината се появя­ва отново и може да се напипа как набъбва при напън.

Ако хернията не може да бъде прибрана, налага се хи­рургическа намеса. В противен случай отворът може да се свие, червото да се окаже защипано и кръвообращението да се затрудни. Симптомите на страданието са режеща бол­ка в самата херния, в повечето случаи внезапна, или болка из цялата коремна кухина, прииждаща и оттегляща се на вълни, подобно на колики. Невинаги болката се усеща в самата херния поради начина, по който нервните оконча­ния се свързват с гръбначния стълб.

Оттук нататък следват допълнителни симптоми на бло­кирането на червото: повръщане, напрежение, подуване на корема, шумно къркорене и пълен запек. Дори и газове не могат да преминат през прищипаната херния. Случаи като този са за спешна хирургическа намеса. Дори и само при подозрения за прищипване на хернията трябва да се тър­си медицинска помощ. Ако аномалията не се отстрани незабавно, за да се възстанови кръвообращението, прищипаното черво умира и гангренясва, а това може да доведе до опасно за живота отравяне на кръвта. Трите най-чести вида хернии, склонни към прищипване, са: феморална, индиректно-ингвинална и пъпна.