Д-р Сара Бруър Съдържание увод

Дори при липса на симптоми, инфекцията може да се установи при 7% от сексуално активните мъже, посе­щаващи урологичните кабинети.

Хламидията е кръстоска между бактерия и вирус. Твърде малка е, за да се види под обикновен микроскоп, и трудно се развива в култура. Резултат от клиничния тест обикновено се получава след няколко дни.

Някои мъже носители на инфекцията може и да нямат симптомите й, но я предават на своите сексуални партньори. Типичните симптоми са смъдене на върха на пениса, сълзене и болка при уриниране. Те се появяват от 1 до 6 седмици след инфектирането.

Оплакванията са от петна от слуз и гной по бельото. Понякога при уриниране от подпухналия край на уретрата може да бликне течност като от спрей.

Предварителна диагноза се поставя по намазка от сек­рета от уретрата, която се изследва под микроскоп. За по­точна картина се събира урина в три епруветки. В едната се проверява дали мътната урина се избистря след добавя­не на 5% оцет. Ако не се избистри, в нея има клетки гной. Междувременно намазки от вътрешните стени на уретра­та се изпращат за антигенен тест.

При наличие на гной в секрета на уретрата, но при отсъствието на организми-причинители, се поставя диаг­нозата неспецифичен уретрит, който най-вероятно се дъл­жи на хламидия. За да е ефективно, лечението с антиби­отици трябва да започне веднага, без да се чака резулта­тът от антигенния тест. Той може да се получи едва след няколко дни без дори да се открият следи от инфекция. Затова е по-добре да се лекува само предполагаема, а не доказана хламидия, вместо да се допусне действителната инфекция да даде своите поражения. Те са орхиепидиди-мит (възпаление и подуване на тестисите), който може да се разпространи чак до очите, обикновено чрез допир с пръст, и да предизвика конюнктивит. При 1% от засегна­тите неспецифичният уретрит може да предизвика имуно­логична реакция, наречена синдром на Райтер.

СИНДРОМ НА РАЙТЕР

Диагнозата му включва уретрит, двустранен конюнктивит (понякога увеит: възпаление на лигавицата на окото, включително ириса )плюс артрит.

Артритът, причинен от Райтеровия синдром, се леку­ва с болкоуспокоителни и противовъзпалителни средства. Първият пристъп минава за 2 до 6 месеца, но възстановя­ването може да отнеме цяла година. За съжаление в една трета от случаите артритът рецидивира, особено след но­ва проява на неспецифичен уретрит.

Друго важно основание за диагностициране и лечение на хламидната инфекция при мъжете е откриването на тех­ните сексуални партньорки, за да не се допусне разпрост­ранението на болестта. Хламидната инфекция при жените обикновено протича без симптоми. но бавно възпалява и запушва фалопиевите тръби, което впоследствие води до

безплодие.

По-слабата инфекция с организми, причиняващи нес­пецифичния уретрит, включително хламидия, може да на­мали оплодителната способност на мъжете. Това се дъл­жи на факта, че гнойните клетки засягат спермата. Отделят се голям брой супероксидни свободни радикали, за които се знае, че вредят на семенната течност. Това състояние

подлежи на лечение с антибиотик.

Много е важно да се ограничат половите контакти, до­като не е приключило лечението и изследванията не дадат добри резултати.

Гениталните брадавици са една от най-често среща­ните венерически инфекции при мъжете. Причинява я чо­вешкият папиломен вирус, който се явява в 60 разновидности. Всъщност брадавицата е доброкачествен тумор. Брадавиците са с най-различни форми и размери — от кръгли израстъци до букети, подобни на карфиол. Често са влажни и сърбят.

Гениталните брадавици се предават най-често по по­лов път, но вирусът може да се предаде и с ръка. Между

инфектирането и появата на първата брадавица могат да минат от няколко седмици до няколко години. Те изникват по пениса, в кранчето на уретратл и около ануса . Брадавицата може да премине към латентна форма в чо­вешките клетки и при наличие на инфекция да се появява периодично през. целия живот. Някои от брадавиците са сигнал за повишен риск от рак на гениталиите. Ето защо тези, които веднъж са имали такива брадавици, трябва ежегодно да преминават контролен преглед. Същото се от­нася и за хомосексуалистите, за да може навреме да се от­криват видоизменения в клетките, които могат да доведат до развиването на карцинома.

Гениталните брадавици се лекуват най-добре в специ­ализирани клиники, където навреме могат да бъдат открити симптомите и на други венерически болести. Важното е веднага да се потърси лекарска помощ.

Има няколко начина за лечение:

• Намазване на брадавиците с разтвор от подофилин,

който направо убива инфектираните клетки. Про­цедурата се извършва амбулаторно. Лечението трае няколко седмици.

Третиране с подофилотоксин — активната съставка на подофилин. Тя се предписва в слаб разтвор и се прилага при домашни условия. Ефектът се очаква също след няколко седмици.

Лечение с трихлороцетна киселина при амбулатор­ни условия. Понякога за по-бърз ефект се добавя и подофилин.

Замразяване на брадавиците с криотерапия. Прилага се главно при единични брадавици в самото връхче на уретрата.

Изгаряне на брадавиците със специален инструмент, подобен на форцепс. Процедурата се извършва с местна упойка и резултатите са бързи и трайни. Това е отличен метод за лекуване на големи или множес­тво генитални брадавици. За съжаление уредът е скъп и не всяка клиника може да си го позволи.

Първоначално се смяташе, че гениталният херпес се причинява само от вируса Xerpes simplex II, докато херпе­сът на устната се отдаваше главно на вируса Xerpes simplex II.

С разпространяването на оралния секс обаче разликата между двата вируса се заличава.

Изследвания на кръвта показват, че повечето от нас са засегнати от вируса на херпеса, преди да стигнат средна възраст. Много хора дори не дават признаци на инфекция или поражения. Това означава, че имат имунитет към вируса, но не знаят, че са заразени.

Първата поява на херпеса може да се смята за пър­вична атака. Ако инфекцията изобщо породи симптоми, най-вероятно е това да стане от 2 до 14 дни след заразяването. Типичните симптоми с.я:

• сърбеж и неприятно усещане около гениталиите

• общо неразположение • ниска температура

• главоболие

• болки в мускулите и ставите

• болки в стомаха

• остри болки в долните крайници (невралгия) • подуване на лимфните възли в слабините • затруднено уриниране.

След ден-два се появяват типичните плюски и пбразуват червена подутина. Скоро те се разпукват и се открива болезнена рана. Тези рани отделят течност, която гъмжи от вируси — 1 000 000 на милилитър. При мъжете симпто­мите траят 10-13 дни, но до пълното излекуване минават поне 21 дни, ако имунната система не се окаже съвсем слаба.

Раните до главата и препуциума на пениса при необрязаните мьже минават без да оставят белези. По сухата кожа на стъблото на пениса, по скротума и бедрата се об­разува коричка, която оставя белези, избледняващи с времето. Перианалните и ректалните рани обикновено во­дят до спазъм на ануса и обилно отделяне на слуз от ректума.

Необикновеното при вирусния херпес е, че .имунната система не може да го унищожи напьлно. При първичната атака вирусите проникват в окончанията на сензорните нер­ви около мястото на инфекцията и тръгват нагоре по асо­циираните нерви. Те се настаняват в латентно състояние в тръбния коренов сплит на кръстните нерви, недостижими за антитела или противовирусни лекарства, докато се ак­тивират наново.

Известни са следните фактори, реактивираши херпеса:

физически стрес

• психически стрес

• висока или ниска температура

локална генитална травма (грубо сексуално общу­ване, изскубване или бръснене на космите)

вариране на хормоналните нива

общо влошаване на здравословното състояние, дру­ги инфекции (настинка)

отслабване на имунитета вследствие на наркотици, спин или рак

излагане на ултравиолетови лъчи (при слънчеви бани) • рентгеново облъчване.

Като се реактивират, херпесните вируси тръгват на­долу по нервите към лигавицата на гениталиите. Те може да не изминат същия път, по който са се придвижвали нагоре, тъй че ако началната инфекция е станала през ра-ничка на пениса, повторната може да възникне около ануса.

Рецидивите никога не са така тежки, както първият пристъп. Може изобщо да не се стигне до симптомите на

грипа, често се появява леко възпаление, което е повече неприятно, отколкото опасно и минава за три до пет дни.

Не може да се предвиди колко често би се появявал херпесът. Около половината от инфектираните никога не го преживяват повторно. При една четвърт той може да се яви веднъж-два пъти годишно, а значително по-малък брой го преживяват по веднъж месечно. С времето честотата намалява и може да се каже, че инфекцията тлее.

Половината от пациентите усещат симптомите-предвестници: сърбеж, парене, боцкане, изтръпване или ос­тра болка в бедрата, пениса, скротума, дори в ходилата. Това са сигнали, че херпесът се движи нагоре-надолу по сензорните нерви.

За да предотвратите рецидива, избягвайте силната слънчева светлина и солариумите. Носете свободно бельо, за да се проветряват гениталиите. Отбележете си при как-ви обстоятелства настъпва рецидивът, за да откриете при-чинно-следствената връзка. Постарайте се да отстраните причините, особено когато са свързани с преумора и напрежение.

Някои хора разпространяват вируса, без те самите да страдат от неговите симптоми. Вирусът е откриван в се­менната течност на мъже, които никога не са се оплаквали от първична атака. Специалистите съветват онези, които знаят, че са прекарали една херпесна инфекция, да използ­ват при полов акт защитните средства срещу забременя­ване (презерватив, диафрагма )дори ако в момента няма

никакви видими белези на инфекцията. А появят ли се симптомите-предвестници, най-добре е сексуалните контакти да се избягват до пълното отшумяване на процеса. Презервативът би могъл да покрие накърнената повърх­ност на кожата, но няма гаранция, че вирусът не ще се предаде. По същата причина трябва да се избягва орално-гениталният контакт, ако има ранички на едното или дру­гото място, тъй като херпесът може да премине от устата към гениталиите и обратно.

ЛЕЧЕНИЕ НА ГЕНИТАЛНИЯ ХЕРПЕС

Добре е още при първите симптоми да се потърси ле­карска помош. Ако медикаментът ацикловир се приложи достатъчно рано, ще съкрати времетраенето и може да предотврати рецидива. За жалост диагнозата не може да се постави преди появата на видими симптоми, а дотогава вирусът на херпеса вече е нахлул в нервните окончания.

Ацикловирът, който се произвежда във вид на крем и на таблетки, трябва да се прилага по пет пъти на ден от появата на първите симптоми в продължение най-малко на пет дни. Болката може да се успокои с аналгетици или с налагане на възпалените места с лед. Необходимо е да се спазва строга хигиена, за да не се предаде инфекцията към други части на тялото. Желателно е засегнатите зони да се мият поне 4 пъти дневно със соден разтвор и да се подсушават с лека струя от сешоара.

гонорея

Предавана по полов път, гонореята се причинява от бактерията Neisseria gonorrhoea. Рискът за един мъж да се зарази след един единствен необезопасен полов акт със заразена жена е около 20%. При жената обаче тази вероятност е 90%. Придобитата по полов път гонорея засяга генитално-пикочния тракт на мъжа, ректума или гърлото. При 3 до 7% от хетеросексуалните мъже се възпалява гър­лото и се появява треска, а лимфните възли по шията се подуват. За 40% от мъжете-хомосексуалисти ректумът е единственото място, където се развива инфекцията. Само при 10% от мъжете се отделя кървав секрет при ходене по голяма нужда.

Обичайният инкубационен период на гонореята е 2 до 5 дни, но понякога инфекцията няма характерните симпто­ми. Бактериите се залепват по външните стени на лигави­цата на уретрата и други подобни повърхности и за 24 ча­са успяват да проникнат в клетките, където започват да се размножават. Обичайните симптоми са силно гноен секрет от пениса и болка при уриниране, сравнявана с изпиш-кването на счупени стъкла или ножчета за бръснене. Последните години се забелязва облекчаване на симптомите, поради което дори и най-слабите сигнали трябва да се проверяват колкото може по-скоро.

Диагнозата се поставя след лабораторно изследване на проби от екскрементите. Гонореята се лекува с антиби­отик като цитрофлоксацин, офлоксацин или ацитромицин. По-традиционните възможности са комбинация от пени-цилинови препарати, приложени чрез мускулна инжекция. Някои щамове на гонореята са устойчиви на пеницилина, особено ако вирусът е от Далечния изток или Африка.

Недиагностицираната гонорея може да доведе до ус­ложнения като простатит и орхиепидидимит при 10% от мъжете. Хроничната инфекция на гениталния тракт също може да причини нараняване и болка при уриниране.

При 1% от заразените мъже гонококовите бактерии се разпространяват из цялото тяло и предизвикват обриви по кожата, гонококов тендинит и артрит. .Не са изкдючене и треска, побиващи тръпки, загуба на апетит и болки в ставите, съпроводени с. мъчително придвижване.

Инфекцията като че ли преминава от става в става, но ако й се позволи да се разраства, може да се образува гной и пораженията да бъдат още по-тежки.

СИФИЛИС

В момента сифилисът се среща сравнително рядко.. Той се предава по полов път и се причинява от една спирало­видна бактерия. В рамките на часове инфекцията прониква в кръообращението и се разпрост­ранява в цялото тяло. Между 9 и 90 дни по-късно на зара­зеното място се развива безболезнена широка язва (в гениталиите, на някой пръст или по езика). Раната има сил­но изразени ръбчета и гъбеста структура . Тя се нарича пър­вична рана и е силно заразна. Изчезва за един-два месеца, но оставя белег. След още 6 до 8 седмици някои хора раз­виват грип в лека форма и получават тъмно-розов обрив по кожата, включително дланите, и ходилата; почти всички лимфни възли се увеличават и лигавицата на устата, гени-талиите и ануса се възпалява. Косата започва да пада на кичури, а по гениталиите могат да се появят големи по­добни на брадавици израстъци. Този втори стадий на бо­лестта е силно заразен дори при пациенти, които не раз­виват видими симптоми.

Ако се оставят без лечение, симптомите затихват и бо­лестта влиза в латентна фаза. Тогава болният не е вече заразен. От 3 до 20 години по-късно се развива следваща­та фаза на терциарния сифилис. Тъканта се разрушава на много места и се получават рани, наречени сифиломи. Традиционно костите, носът, езикът и други части на тяло-

то биват проядени като от червеи. За щастие с откриване-

то на антибиотиците и диагностичните кръвни изследва­ния развитието на болестта изобщо не стига толкова да­леч в Западния свят. Иначе терциерният сифилис може да

доведе до сърдечни усложнения, лудост от прогресивно увреждане на мозъка и парализа.

Обикновено сифилисът се диагностицира и лекува още с появата на първите симптоми. Предпочита се антиби­отикът пеницилин под формата на мускулни инжекции в продължение на 12 дни за първия и 15 дни за втория стадий. Няма доказателства за резистентност към това лечение.

хепатит В

Широко известно е, че хепатит В се предава чрез зара­зна кръв. Знае се, че се разпространява и по полов път при хомосексуалистите. По-малко известно е обаче, че хе­патит В е и една от най-често срещаните болести при хете­росексуалните мъже. Тя е силно инфекциозна и дори пре­живелите острата й фаза могат дълго да страдат от сери­озните й последици, като цироза, увреждане на черния дроб и дори рак.

По данни на Световната здравна организация с вируса на хепатит В са заразени два милиарда души, докато серопозитивни са едва 10-13 милиона.

Хепатит В се пренася по същия начин като вируса на СПИН, но е 100 пъти по-заразен от него, предава се 8,6 пъти по-ефективно и убива повече хора. Вирусът причиня­ва остро възпаление на черния дроб, съпроводено с жъл­теница и тежки поражения върху различните системи на организма. Един процент от заразените с хепатит В уми­рат от неспособността на черния дроб да изпълнява функ­циите си. Десет процента от преживелите са силно зараз­ни поради присъствието на частици от вируса в тяхната кръв, сперма и слюнка. Тези приносители са източник и на други инфекции, предавани по полов път.

Половината от носителите на вируса на хепатит В развиват цироза на черния дроб, а вероятността да. развият

рак е 400 пъти по-голяма от тази при незаразените

При половината от заразените усложненията на болестта

имат летален изход.

Рискът от заразяване с хепатит В зависи от броя на сексуалните партньори, продължителността на половата активност и личната история на други заболявания, пре­давани по полов път. Мъжете, които са имали повече от 10 сексуални партньорки през живота си, са шесткратно по-зас­трашени от хепатит В, отколкото онези с до две партньорки.

В някои части на Африка, Азия и Тихоокеанския ба­сейн 20% от местното население са заразни носители на вируса на хепатит В. Половите контакти при пътувания в тези райони, особено когато не се взимат предпазни мерки, са силно рискови.

• Стандартният курс на имунизация се състои от три инжекции, които се правят в рамките на половин година. Един месец след първата се прави втората, а третата — шест месеца след първата. Надежден имунитет се добива след още шест месеца.

• За заминаващи към далечни краища на света се при­лага по-ударна схема, при която първите три ин­жекции се правят през един месец, а до една година се поставя и четвърта — поддържаща — инжекция.

• Следрискова профилактика се прави със специален

имуноглобулин, който се вкарва в организма заед­но с ваксинацията не по-късно от 48 часа след изла­гането на инфекция.

Препоръчва се кръвно изследване шест месеца до една година след курса на имунизации, за да се про­вери дали е „хванал". Ефективността на тази защи­та е 90-95%, но по-възрастните и пълни мъже имат нужда от допълнителни поддържащи дози.

• анално или вагинално сношение без презер­ватив;

• орален контакт с отделяне на сперма (фелацио с еякулация);

• всяко действие, криещо опасност от контакт със заразена кръв, като използване на чужда четка за зъби, бръснач, игли; преливане на неизслед­вана кръв; стоматологична или медицинска по­мощ в чужбина.

• анално или вагинално сношение с презерватив;

• фелацио без еякулация;

• „мокра" целувка (уста в уста). Малък риск

• взаимно мастурбиране. Минимален риск

• "суха" целувка (само по бузата).

Получава се вследствие на инфектиране с Haemophilus

болезнени генитални язви. Лимфните възли на слабините

се подуват и се образуват болезнени отоци, наричани „бу-

бони". При по-тежки случаи се

шаване на тъканта.

ВЕНЕРИЧЕСКИ ЛИМФОГРАНУЛОМ

Причинява се от Chlamidia trachomatis serotypes 1, 2 и З, която е тясно свързана с Chlamidia, предизвикваща неспецифичен уретрит. Една-две седмици след заразява­нето се образуват малки безболезнени язви или подутини. Понякога се появява треска, главоболие, болка в мускулите и ставите, обрив.

Първият стадий преминава бързо и обикновено без симптоми. След това болестта прогресира, като лимфните възли на слабините се подуват и възпаляват. Появяват се едностранни или двустранни „бубони". Язвите могат да бъдат придружени и от абсцеси по кожата.

Ако не се приложат антибиотици, лечението може да продължи няколко месеца.

Причинява се от микроорганизъм, наречен Donovania granulomatis. От една до дванайсет седмици след инфектирането се появяват неболезнени възелчета. разположени

обикновено по пениса или около ануса. Те постепенно се разраняватж се превръщат в болезнени червени язви с типично сплескани краища. При разрастване на язвите често се появява кървене.

Инфекцията се лекува с антибиотици (тетрациклин), но дори и без терапия има вероятност язвите да заздравеят, оставяйки обаче многобройни белези.

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност се причинява от заразяване: с вируса.на човешката имунна не-достатъчност (HIV). Той поразява белите кръвни клетки, известни като СD4 (хелпер )лимфоцити и потиска имунитета към инфекции и отделни ракови клетки.

Вирусът се явява в две разновидности — HIV-1 и HIV-2. Някои хора са заразени и с двата вида, а тъй като виру­сът лесно мутира, непрекъснато се откриват различни ща­мове и от единия, и от другия вид.

На света има поне 13 милиона серопозитивни, най-много от които са в Африка на юг от Сахара (над 8 ми­лиона). В САЩ има най-малко един милион серопозитивни, а в Ню Йорк най-много млади мъже умират от СПИН. В Англия болестта се появи за първи път през 1982 г. и еже­годно се диагностицират по 4000 серопозитивни. Светов­ната здравна организация предвижда, че до двехилядната година броят на заразените с най-страшния вирус на века ще достигне 40 милиона. Всеки 12-15 секунди на света се заразява по един човек, а СПИН-ът взима по една жертва на всеки 12 минути.

Началните стадии на инфекцията преминават без осо­бени симптоми. След два-три месеца организмът започва слабо да атакува вируса с антитела, но в повечето случаи това не може да ликвидира инфекцията. Антителата обаче са важен признак, че организмът е бил изложен на инфек-цията. което се установява с изследване на кръвта или слюнката, Открият ли се антитела в кръвта, за. човека, се казва, че е серопозитивен.

Някои хора развиват неспецифично краткотрайно заболяване, известно като мононуклеоза. Острата инфекция се проявява две до шест седмици след заразяването и се състои от треска, възпалено гърло, обща отпадналост и болки в ставите. Лимфните възли могат да се увеличат. В отделни случаи се появява и неспецифичен обрив по тяло-то и горната част на крайниците. Обикновено на това със­тояние не се обръща особено внимание и се смята за грип.

При някои серопозитивни може с години да не се про­явят симптоми, при други се наблюдавано отслабване, фебрилни състояния, нощно изпотяване или безпричинна диария.

Със засилване на активността си вирусът атакува и уби­ва все повече имунни клетки СВ4. Техният брой бързо намалява, а заедно с това и способността им да се борят с инфекцията. Болният загубва устойчивостта си на инфек­ции и започва да страда от необичайни за здравите хора заболявания. Това е същинската фаза на СПИН.

Симптомите, доказващи, че става дума за СПИН, са постоянни инфекции като стоматомикоза в устната кухина, гъбички по кожата, упорит херпес, атипични пневмонии, косместа левкоплакия (белезникави, сякаш окосмени плаки по езика и вътрешната страна на бузите )и саркома на Капози — моравочервени петна по кожата и вътрешните органи.

По-новите изследвания показват, че при значителен брой мъже, заразени с вируса на СПИН, болестта не се развива с години. От 562-ма пациенти в Сан Франциско 31 нямат симптоми на СПИН цели 10 години след като са били заразени, а 12% все още имат нормален брой СD4 кръвни клетки.

В Милано лекарите установили, че от 111 заразени мъ­же 20% няма да развият симптоми в продължение на 25 години. Това дава основание да продължава търсенето на онези фактори в имунната система или начина на живот, които биха предотвратили развитието на болестта.