Препоръчителна честота на пулса по време на физическо натоварване

Когато спортувате, премервайте пулса си на всеки 10 минути и веднага след като свършите. Добре е да отчетете пулса си и една минута след като спрете да тренирате. Ако пулсът ви се успокоява за по-кратко време, значи физичес­ката ви форма се подобрява. След 10 минути почивка ри­тъмът на сърцето ви трябва да падне под 100 удара в минута. Ако сте много добре тренирай, пулсът ви ще на­малее със 70 удара за една минута.

Алкохол

Алкохолът е опиат, който изисква предпазливо отно­шение. Докато в безвредни за здравето количества той мо­же да намали риска от инфаркт, прекомерната употреба води до високо кръвно налягане, намалено ниво на тестостерона, потискане на сексуалното влечение, импотентност и бедно съдържание на сперма. Нещо повече, полученото при разграждането на алкохола вещество (ацеталдехид) е отрова за клетките, която уврежда черния дроб, мозъка и сърдечния мускул.

1 единица алкохол = 100 мл (една чаша) вино = 50 мл („малко") шери = 25 мл (общоприетата по света

мярка)концентрат = 300 мл (малка бутилка) бира.

Единицата алкохол обикновено се нарича питue.

Максималното здравословно количество алкохол за един мъж седмично обикновено възлиза на 21 единици.

Много мъже имат склонност да подхождат по-внимател­но към силните питиета и да подценяват въздействието на бирата. Например мъж, който изпива две бутилки бира, приема почти 4 единици алкохол. Мъж, който изпива две чаши вино и една двойна водка, също получава 4 единици.

От някои проучвания напоследък излиза, че мъжете могат да изпиват и по 30 единици на седмица, без да уве­личават риска от сериозно заболяване. Докато обаче тези проучвания се потвърдят, все пак е по-разумно да се спре на 21 единици.

Други изследвания показват, че мъже, които пият по­вече от литър и половина бира на ден (шест единици), са

двойно по-застрашени от внезапни сърдечни проблеми с фатален изход, отколкото пиещите умерено (около един литър — от две до четири единици на ден).

Гуляйджиите и онези, които се отдават на яко пиене през почивните дни и по празниците, са също с повишен риск от внезапна смърт. Няма съмнение, че приемането на повече от 50 единици алкохол седмично сериозно ще увреди вашето здраве. Единственият алкохол, за който би могло да се каже, че има благотворно влияние върху здравето, е червеното вино, приемано, разбира се, в уме­рени количества. Интересно е, че в САЩ дори разрешават на винопроизводителите да отбелязват на етикетите върху бутилките с червено вино „Полезно за здравето". Най-мал­ко 20 изследвания по цял свят показват, че едно умерено количество алкохол (2 до 4 единици на ден) намалява с 40% вероятността от коронарни сърдечни заболявания. Особено полезно е ежедневно да се пие червено вино на трапезата. Според един специалист по гореспоменатите заболявания „половин бутилка хубаво червено вино с обяда е добро профилактично средство срещу Опасността от по­вишаване на холестерола".

Звучи успокоително, наистина, но всъщност не само на алкохола във виното се дължи неговият предпазващ ефект. Червеното вино, безалкохолното червено вино и чер­веният гроздов сок съдържат множество редки антиоксиданти, които вероятно осуетяват окисляването на холесте­рола в кръвта и предотвратяват втвърдяването на артериите. Те намаляват гъстотата на кръвта и с това снижават риска от тромбофлебити.

Установено е, че в червеното вино има антиоксиданти, по-мощни от витамин Е. Едни от тях са процианидите, чиято концентрация е 1 грам на литър. Тези полифеноли са мощни антиоксиданти и убийци на свободните радика­ли. Другите са фитолаксини — естествени противогъбични фактори в люспите на гроздето. При производството

на червено вино люспата се мачка по-продължително, от­колкото когато се прави бяло вино или шампанско, което увеличава концентрацията на тази съставка.

Разпространено е убеждението, че поето с храната, чер­веното вино разгражда мазнините и забавя абсорбирането на хранителните вещества. Вследствие на това алкохолът и антиоксидантите по-продължително време предпазват кръвта от сгъстяването, съпровождащо абсорбирането на мазнините.

Колкото и насърчително да звучи всичко това, не мо­же да се отрече, че над една четвърт от постъпващите в болница страдат от алкохолни увреждания. Пристрасте­ните към чашката страдат от следните четири патологич­ни състояния:

• увеличен черен дроб

• алкохолен хепатит

• чернодробна фиброза

• цироза.

УВЕЛИЧЕН ЧЕРЕН ДРОБ

Алкохолът оказва токсично въздействие върху клетка­та. За да пречистят тялото от тези отрови, клетките на чер­ния дроб зарязват ежедневните си задължения по поддър­жане на обмяната на веществата и трескаво се залавят с всички сили да превръщат алкохола първо в ацеталдехид (който е още по-токсичен), а след това и в ацетат. Дори и само един гуляй може да промени метаболизма на клетки­те на черния дроб и да предизвика тяхното уголемяване. Ензимите на чернодробните клетки се заемат да преработ­ват алкохола, поради което мастните киселини от храната биват занемарени и се натрупват под формата на гликоген. Впоследствие тези непреработени глобули мазнина се

натрупват в чернодробните клетки и те набъбват несъраз­мерно. Нарушеният метаболизъм на чернодробните клет­ки отделя голям брой вредни свободни радикали. Това още повече засилва отрицателното въздействие на продължи­телната злоупотреба с алкохол, докато чернодробните клет­ки натрупват все повече и повече мастни глобули. Черният дроб се уголемява и пожълтява. Постепенно заприличва на напомпаните тлъсти черни дробове на угояваните гъски, използвани за прочутия гъши пастет.

На този етап ензимният баланс на чернодробните клет­ки е напълно нарушен: изобилстват ензимите, разгражда­щи алкохола, които въздействат и върху тестостерона. В резултат намалява либидото и концентрацията на сперма­тозоиди. При някои мъже се стига до поява на женски по­лови белези като малки гърди (гинекомастия). Същевре­менно черният дроб произвежда по-малки количества за­хари и протеини и настъпва глад за някои витамини и минерали. Стига се до известна степен на недохранване. Но дори и в тази напреднала фаза на чернодробна дегене­рация процесът е обратим. Чернодробните клетки имат удивителната способност да се възстановяват! Дори и 90% от тях да излязат от строя, останалите могат да възстано­вят органа в първоначалния му размер.

В някои случаи към това увреждане се добавя и възпа­ление на черния дроб, което причинява алкохолния хепатит. То може да се дължи на прекалена чувствителност към алкохола. Клетките започват да се израждат и умират. В някои от тях се натрупва стъклоподобно вещество, а други изцяло се превръщат в топчици мазнина. Мъртвите клет­ки привличат хищни бели клетки (макрофаги) от кръвта и организмът се разболява. Пациентът има температура, га­ди му се, повръща, получава болки в областта на черния

дроб и горната дясна част на коремната кухина. Възпали­телният процес прераства в жълтеница.

Възстановяването е съпроводено със сраствания и то­зи процес се нарича хепатитна фиброза.

В изпълнения с мастни изродени клетки черен дроб започва да се отлага съединителна тъкан (фиброза), дори и ако алкохолният хепатит не се е намесил. Фиброзата пречи на кръвоснабдяването на черния дроб, тъй като се притис­кат вливащите се в него кръвоносни съдове. Постепенно те се издуват, разширяват се и се изливат в хранопровода, от който започва бурно кръвотечение. Понякога фиброзата е прогресивна и води до цироза, особено когато зачес­тят пристъпите на алкохолен хепатит.

Алкохолната цироза е сериозно алкохолно заболяване. Среща се най-често при мъжете над 40, които са пиели .много още от младежките си години. Тя се развива в ре­зултат на умирането на чернодробни клетки, фиброзата, нарушеното кръвоснабдяване и отчаяните опити на част от чернодробните клетки да възстановят тъканта. Кръвос­набдяването на новообразуваните чернодробни възелчета е недостатъчно и гладните за кръв клетки продължават да умират. Това засилва фиброзата, която притиска още по­вече кръвоносни съдове. Получава се омагьосан кръг. Островчета възстановени чернодробни клетки биват об­градени от пояси съединителна тъкан. Черният дроб се спаружва и става на възли. Вследствие недостатъчното кръ­воснабдяване регенериралата тъкан престава да функци­онира нормално, засилва се натискът върху кръвоснабдяването от храносмилателния тракт и разширените вени в хранопровода се уголемяват. Далакът също се надува, в коремната кухина се събира течност и коремът се подува.

Алкохолната цироза води до смърт от кръвотечение (често от хранопровода), от рак на черния дроб или от това, че черният дроб престава да функционира.

Въздържанието от алкохол в напредналата фаза на за­боляването може да подобри състоянието на организма, премахвайки отровите, които увреждат чернодробните клетки. Срещу събирането на течност се дават диуретични хапчета, а кървящите вени подлежат на оперативна намеса. В по-напреднала фаза обаче присаждането на черен дроб е единствената възможност за дълготрайно излекуване. 50% от мъжете с диагноза цироза умират за пет години. Сами можете да разрешите алкохолния си проблем с помощта на един простичък въпросник, съставен от препатили събратя. Отбелязвайте с точка всеки положителен отговор.

• Казвали ли сте си понякога, че трябва да намалите пиенето?

• Досаждат ли ви хората, критикуващи ви, че пиете? • Чувствали ли сте се виновен задето пиете?

• Посягали ли сте някога към чашката рано сутрин, „за събуждане"?

Ако сте събрали две или повече точки, вероятно има­те проблем с алкохола и е добре да се посъветвате с лекар.

С друг подобен тест, съставен в САЩ, се откриват признаците на алкохолно пристрастяване. Изискват се от­говори само с „да" и „не".

Тютюнопушенето е една от най-големите заплахи за здравето. Изследване, направено на половин милион пу­шачи, е доказало без всякакво съмнение, че рискът при тях от преждевременна смърт е два пъти по-голям, отколкото при същия брой непушачи. Особена форма на мозъчен кръ­воизлив е шест пъти по-вероятна при млади пушачи, а други

подобни проучвания са доказали, че заболявания, причи­нени от тютюна, поразяват смъртоносно 40% от пушачи­те, преди още да са се пенсионирали. Общо взето непушачите живеят поне 6 години по-дълго от пушачите. На пу­шенето се дължат сърдечно-съдови страдания като анги­на пекторис и сърдечен удар, сърцебиене, тромбоза, висо­ко кръвно налягане, нарушено кръвообращение, което на свой ред води до болки в прасците при натоварване, сенилна деменция, слепота, аневризъм на аортата; белодро­бни заболявания като хроничен бронхит и емфизема, гаст-роентерологични: възпаление на венците, лош дъх, язва; ракови заболявания на устната кухина, стомаха, панкреаса, дебелото черво, пениса, пикочния мехур, бъбреците, дро­бовете; сексуални смущения: недостатъчна ерекция, импотентност, ниска оплодителна способност.

Освен че вреди на собственото си здраве, пушачът из­лага на опасност здравето на собствените си деца. Изслед­ванията показват, че:

• 25% от смъртните случаи при кърмачета са причи­нени от излагане на цигарен дим

• 4000 спонтанни аборта годишно са резултат от съ­жителство с пушач

• малки деца в семейство на пушачи могат да разви­ят астма, екзема, кал в ухото

• бащи, които пушат повече от 20 цигари на ден, са два пъти по-често подложени на риска да създадат деца със „заешка уста", с увреждания на сърдечно­съдовата или на половата система

• децата на пушачи са два пъти по-често застрашени от левкемия или лимфома (рак на лимфните възли) и с 40% по-склонни към мозъчни тумори

• децата на страстните пушачи (11 и повече цигари

дневно) са 1,7 пъти по-уязвими от всякакви злока­чествени заболявания от връстничетата си в семейс­тва на непушачи. Това положение е още по-сериоз­но при момченцата.

Някои от тези рискови състояния се дължат на факта, че тютюнопушенето удвоява броя на свободните радикали, произвеждани в тялото всяка секунда. Те са причина за се­риозни генетични увреждания на спермата. Бащите, които продължават да пушат докато съпругата им е бременна, а и след като се роди детето, подлагат семейството си на постоянното въздействие на тютюневия дим, който се по­ема през плацентата, а впоследствие през белите дробове на кърмачето.

Най-хубавата страна на това усилие е, че благотвор­ното му въздействие върху здравето настъпва незабавно.

След 1-3 месеца: Кръвообращението ви се подобрява, ерекцията става по-твърда, значително се повишава кон­центрацията на спермата, ходите с по-голяма лекота, белите дробове функционират три пъти по-добре.

След 5 години: Рискът от рак на белите дробове намалява двойно, понижава се рискът от преждевременно набръчкване на кожата.

След 10 години: Рискът от рак на белите дробове спа-да до нормално ниво, предраковите клетки се заместват от нормални, рискът от друг вид раково заболяване (на устата, гърлото, пикочния мехур) също спада до нормално равнище.

Никотинът води до пристрастяване и отказването от него никак не е лесно. Описаните симптоми — напрежение, агресивност, депресия, постоянно чувство на глад и жажда, избиване на топлина, запек, безсъние и липса на концент­рация — ще ви карат да се чувствате на прага на лудостта. Това е тежко изпитание за всеки и за съжаление 80% от пушачите, опитали се да откажат цигарите, се връщат към тях отново в рамките на една година. Само 30% от пуша­чите успяват да се отърват от този вреден навик, преди да са навършили 65 години.

Най-трудна е борбата с навика да слагаме ръката си пред устата. Ако пушите по 20 цигари на ден, вие правите това движение по десет пъти на една цигара, 200 пъти на ден, 1400 пъти на седмица, 73 000 пъти на година.

Опитайте следния план за отказване:

• Определете деня, в който ще захвърлите цигарите, и предварително се подгответе психически за него.

• Намерете някой приятел или близък, който има съ-

щото намерение — ще ви бъде много по-лесно, ако знаете, че не сте сам.

• Изхвърлете всички отворени кутии цигари, кибрити, запалки, пепелници и „запаси за черни дни".

• Отказвайте се от пушенето постепенно: самата мисъл, че повече няма да запалите, е достатъчно ужасяваща и трябва да се поема на порции.

• Направете таблица и отбелязвайте всеки успешен ден без цигара — за всяка успешна седмица си определете подарък, който ще си купите със спесте­ните от цигари пари.

• Намерете някаква занимавка за ръцете си, за да се отучите от навика да държите ръка пред устата си: опитайте се да моделирате, да правите оригами, да рисувате или чертаете — каквото ви хрумне!

• Всяка вечер правете редовни тренировки или се занимавайте с хоби, вместо да засядате пред телеви­зора. Упражненията освобождават в мозъка вещес­твото серотонин, което потиска никотиновия глад.

• Когато усетите нужда да пъхнете нещо в устата си, вземете изкуствена цигара — продават се по апте­ките — или си измайсторете такава от стрък целина или морков.

• Ако влечението към цигарата стане неудържимо, из­мийте устата си със силно ароматизирана паста за зъби и излезте на кратка разходка.

• Избягвайте ситуациите, при които обикновено сте пушили, или планирайте предварително как да ги преодолеете, например помолете приятелите си да не пушат около вас, направете малка разходка по време на почивката ви за кафе.

• Упражнявайте се да казвате: „Не, благодаря, аз ги отказах!" и наистина вярвайте в това.

Ако шоковата терапия не дава резултат във вашия случай, опитайте с разни заместители на никотина (дъвка, спрей за нос или лепенки), за да се преборите със себе си. Проучванията показват, че лепенките увеличават двойно шанса успешно да се откажете от цигарите. Те трябва да се поставят на обезкосмените участъци на кожата, каквато е горната част на ръката. Лепенките трябва да се сменят всеки ден и да не се махат през нощта. Можете да плувате и да се къпете с лепенката, но не се изкушавайте да пуши­те. Взаимодействието между двата вида никотин е опасно и може да доведе дори до инфаркт.

Лечение с хипноза

Можете да прибегнете до този вид лечение, ако всич­ките ви предишни опити са се оказали/неуспешни. Според едно изследване хипнозата помага на 30% от пациентите, затова тя, изглежда, е най-ефикасният метод за отказване от цигарите.

Стресът е термин, който обхваща симптомите, харак­терни за реакциите ни към твърде напрегнатия ни живот. Тези симптоми ce дължат на високото съдържание на хормона адреналин в кръвта. Определено количество стрес е необходимо за посрещане на предизвикателствата на жи­вота. Ако дойде в повече обаче, е вреден и се признава за болестотворен фактор. Когато сме под напрежение, адре­налинът вкарва системите ни в зоната на „червения сигнал": кръвната захар се покачва, за да осигури енергия, червата са празни, така че ни е по-лесно да тичаме, зениците се

разширяват и виждаме по-добре. пулсът и кръвното наля­гане с.е.повишават, за да дишаме дълбоко и осигурим не­обходимия за мускулите кислород, достъпът на кръв.към някои органи се прекъсва, за да има повече кръв за мускулите, тестисите се прибират в коремната кухина. В доисторически времена това е помагало на пещерния човек да оцелее, когато се бие или бяга от дивите зверове. Днес рядко ни се налага да се бием или да бягаме и факторите на стре­са не се трансформират в движение, а се натрупват в организма. Това може да предизвика класически пристъп на паника, придружена от симптоми на хипервентилация и физиологическите ефекти от адреналина:

Физически последици от стреса

• изпотяване, избиване на топлина

• сърцебиене и ускорен пулс

• виене на свят, отпадналост, треперене

• настръхване и иглички по кожата, изтръпване

• болки в стомаха, пептична язва

• гадене, диария на нервна почва

• безсъние, кошмари, умора

• високо кръвно налягане, главоболие

• удар

• инфаркт

• потиснат имунитет с повишена податливост на ин­фекции и дори на ракови заболявания.

Психически последици от стреса

• непреодолимо чувство на страх и тревога

• безсилие

• неувереност в себе си

• невъзможност за концентрация

• загуба на сексуално влечение, импотентност

• преждевременна или забавена еякулация

• прибягване към алкохол, цигари, наркотици

• обсебващо или натрапчиво поведение

• чувство на изолираност от колеги и приятели

• чувство за обреченост.

Стресът се поражда от два основни източника: вътреш-но и външно напрежение.

Вътрешното напрежение се създава, когато се насил­вате да работите извънредно, не отделяте време за почивка. не се наспивате, Физически не сте във форма, изтощен сте и биоритмите ви са нарушени (това става, ако сте пътува­ли дълго със самолет или работите нощна смяна).

Други вътрешни източници на стрес,са несигурността относно целите в живота иртрицателната представа за соб­ствената личност, които ви карат непрекъснато да си зада­вате въпроса дали въобще ставате за нещо. Някои личнос­тни черти водят до прекомерен стрес, дължащ се на съ­перничество и конкурентно поведение, постоянно усеща­не за спешност и неотложност на работата и невъзмож­ност за забавяне на темпото.

Външното напрежение е свързано преди всичко с промените. Това може да са промени във взаимоотноше­нията, семейството или в работата. Промените обикновено са съпроводени с чувство на безпокойство и неспособ­ност да владеете положението.

Обикновено ние сами предизвикваме стреса, защото при все че той може да е стимулиран от външен фактор, важното е как ще подходим към него.