Да живееш с ангели Допуснете ангелите в живота си

2. Ангелите през историята

Ако посетите Британския музей в Лондон, можете да видите някои от най-ранните (и най-могъщите) изображения на крилати фигури: величествени скулптури и ваяния от Асирия и Вавилон, датирани около 900 г. пр. Хр. Възхитително и донякъде необичайно е да се слезе от лондонския автобус и да се влезе в призрачния свят на хора, живели преди около 3000 години. (Подобни скулптури могат да се видят в парижкия Лувър и в музея Метрополитън в Ню Йорк.)

Една гигантска статуя, която е служела за пазач на входа на двореца на владетелите, има човешко лице, къдрави коса и брада, тяло на бик и огромни ангелски криле. Други свръхестествени фигури се виждат изваяни върху барелефи. Някои имат човешки лица, други са с орлови глави и всички имат криле - понякога две, понякога четири. Много от тях са асирийски ангели, изобразени как с помощта на борова шишарка разпръскват светена вода върху Свещеното дърво и хората около него.

Ако някога ви се удаде възможност да разгледате тези прекрасни скулптури, наистина ще се докоснете до величествената мощ, на която са се натъквали древните хора при срещите си е ангели. Защото тези удивителни създания, които по традиция биват представяни като „джинове", могат да бъдат отнесени към ангелите. Били са духове закрилници, които са пазели не само дворците, но и отделните хора от зловредни влияния. Възможно е тогавашните мистици и свещенослужители да са ги виждали във виденията си и после да са инструктирали майсторите да ваят скулптури по техните описания.

Ангелите са навестявали хората по време на цялата писана история. Появяват се в най-ранните версии на Библията и са съществена част от еврейската, християнската и ислямската традиция. Духове закрилници се появяват и в други култури под различни имена. Ангелите, с които ще се запознаем в тази глава, са ни познати чрез мистиците и пророците, които са ги срещали, чрез учените, които са дебатирали за тях, чрез поетите, които са писали за тях, и чрез художниците, които са ги рисували.

Думата „ангел" идва от гръцката дума ангелос, която означава „вестител". В санскрит има подобна дума - ангирас, която означава „божествен дух". Еврейската дума за ангел е малах, която също така означава крал или личност от кралски произход. Някои архангели, като Михаил например, в Библията са описвани като „князе", което се корени в идеята, че Бог има двор в Небесата. Това се е проектирало на земята чрез земните царства, чиято власт произтича от Господа. В днешния далеч по-демократичен свят можем да мислим за „царството" като за част от нашата духовна същност.

Историите, които са дошли до нас чрез Библията, ни разказват как нашите предшественици са осъществявали връзки с могъщи небесни създания. Научаваме описанията им за серафимите и херувимите, а посещенията на архангелите ни помагат да осъзнаем връзката си с Божественото. Освен това особено важно е, че ни се обяснява как нашите деди са се сдобивали със знание и мъдрост от тези небесни създания.

Нека за пример да вземем астрологията, която произхожда от древен Вавилон. Ангелите имат силна връзка със звездите, а аз съм напълно убедена, че тези знания са дадени на вавилонските свещенослужители именно от тях. Когато жреците са изучавали небето, вероятно са изпадали в състояние на медитация, което им е позволявало да получават информация. Голяма част от човешкото знание е достигнало до нас точно по този начин и все още продължава да е така. То може да се яви под формата на голямо художествено вдъхновение или малко, но важно прозрение. Например, дори ако не виждаме ангели, за нас е напълно обичайно да се чувстваме подтикнати да направим нещо, което се оказва точното решение в точното време. Или пък се нуждаем от някаква информация, когато пада книга, отворена точно на нужната страница. Ангелите са винаги в готовност.

Еврейската Библия (Стария завет) разказва за множество изпитания, премеждия и изгнания, които са сполетявали израилтяните. На равни периоди от историята им, особено в тежки времена, се появяват пророци - духовни учители, които получават послания от Бог, за да поучават, окуражават или наказват израилтяните. Мнозина от тези пророци са били посещавани от „ангели Господни", които се появяват в много библейски текстове. Дали те се отнасят до един или до повече ангели не можем да кажем, тъй като не са им дадени имена, преди израилтяните да попаднат във вавилонски плен.

В една много известна притча ангел Господен се явява на Мойсей като пламък насред храст, който изглеждало, че гори, без да изгаря. От този храст Бог заговорил на Мойсей. В друга известна притча Бог казва на Авраам, че той трябва да докаже любовта си към Него и да принесе в жертва сина си Исаак. В последния миг ангел Господен се появява и го спира, обявявайки, че Бог само го е изпитвал.

По време на войните на евреите с асирийците, асирийската армия била пратена да атакува Йерусалим. „И случи се през нея нощ: Ангел Господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха, и ето - все мъртви тела."² Който и да е бил този ангел или архангел, силата му явно е била сериозна. За него чуваме още, че е разрушавал градове всеки път, щом Бог решава, че израилтяните не живеят по твърде високите Му стандарти. В действителност, тъй като ангелите по природа не са разрушители и не са агресивни, по-вероятно е тези инциденти да са вследствие на естествени причини или на храбрата борба на израилтяните, засилена от убеждението, че Бог и ангелите Му се бият на тяхна страна. Силната вяра сама по себе си е мощна енергия.

Библейските пророци са имали по-съзидателни случки с някои великолепни и вдъхващи благоговение небесни създания - не благите ангелите, за които днес мислим като за наши помощници. Може би тези свети мъже са били способни да изпитват по-пламенните аспекти на Божественото заради простия живот, който са водели в пустинята и поради който умовете им са били далеч по-малко объркани от безредието, с което се сблъскваме в нашето съвремие. (А повечето от нас не биха били твърде щастливи, ако тези силни личности се намесят в ежедневните ни дейности!)

Пророк Исая например е бил призован към изпълнение на мисията си от прекрасно видение на Серафим. Един ден, когато бил в храма, имал видение на Бог, седящ на Своя трон. Божията слава изпълнила храма и Той бил заобиколен от серафими, всеки с по шест крила - две покривали лицата им, две - нозете им и с две летели. Серафимите пеели непрестанно „Свет, свет, свет е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с Неговата слава! Докато пеели, основите на храма се разтресли и Исая твърде много се уплашил, вярвайки, че не е достатъчно добър, за да види Бог. Но един от серафимите донесъл от олтара разпален въглен, докоснал с него устните на Исая и му казал: „ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти."³

Песента на серафимите, „Свят, свят, свят" ( Кадош, кадош, кадош на иврит и sanctus, sanctus, sanctus на латински) е включена и в християнските, и в еврейските богослужения, а много велики композитори са писали музика по тези думи. От хиляди години поколения религиозни хора повтарят словата от видението на Исая, за да успеят самите те да се свържат с Божественото.

Около сто години след Исая, когато израилтяните били в плен на Вавилон, пророкът Йезекиил има множество видения, които са описвани в Книгата на пророк Йезекиил в Стария завет. В първото той среща четирима херувими, които пристигнали като бурен вятър в голям облак, заобиколен от сияние, а те блестели като лъскава мед. Приличали на хора, но имали по четири лица: човешко, лъвско, телешко и на орел. Всеки имал по четири крила. Сияеш като разпалена жарава, като лампади и се движели с бързината на светкавица. Над тях имало създание, подобно на човек, седящ на престол от сапфир, а около него имало сияние и дъга. То дало послание на Йезекиил, което да предаде на синовете израилеви.⁴

Удивителни създания, които се явяват на Исая и Йезекиил, нямат индивидуални имена. Може би ще се изненадате да научите, че първият архангел, който според Библията е получил име, е Сатана, който се появява в Книга на Йов, за да изпита праведника. Той е много интересен персонаж, който може да не е толкова злонамерен, колкото обикновено се вярва. За него ще говоря повече в Глава 7.

Следващите небесни посетители, които са получили имена, са Гавриил и Михаил, като и двамата се появяват в книгата на Даниил. Даниил е един от израилтяните, които са били заточени във Вавилон. Той се превърнал в тълкувател на сънищата на вавилонския цар Навуходоносор. Гавриил се явява на Даниил в човешки облик и му помага да разтълкува собственик си видения. В същата книга Михаил се описва като ( княз и главен помощник на Бога със специалната задача да бди над израилтяните.
За християните най-известното послание на Гавриил би следвало да е до Дева Мария, с което й съобщил Христовото зачатие. Има много красиви картини, изобразяващи Благовещението, на които Гавриил се явява пред Мария с лилия, символ на чистотата, докато й казва, че детето й е дар от Светия Дух. Макар името му да не се споменава, мнозина християни вярват, че Гавриил е този, който обявява Христовото Рождество на пастирите и съветва Мария и Йосиф да избягат в Египет, докато войниците на Ирод издирват новородения Цар. Също така се вярва, че след Възкресението Гавриил е отместил камъка от Христовия гроб. Гавриил играе важна роля и в исляма. Той дава Корана на пророка Мохамед. Според притчите ангелите подложили Мохамед на пречистване. Те го посетили, докато спял, разтворили гърдите му, очистили сърцето му от съмнения и фалшива вяра, след което го изпълнили с мъдрост, която се изляла от златен съд и чак след това отново го затворили. След това Гавриил отвел пророка на вълшебно нощно пътешествие на гърба на свръхестествен кон, наречен Бурак, и Мохамед посетил седемте рая. Пророкът описва Гавриил с шестстотин крила, обсипани с червени кристали; той е по-бял и по-искрящ от сняг, а на челото си има диадема от светлина. Архангелът оповестил: „Няма друг бог освен Бог."

Във всички тези истории Гавриил се явява като главен пратеник на Бог. Той известява за специални събития, носи духовно знание и разбиране. Донякъде прилича на Меркурий, древноримския пратеник на боговете, познат като Хермес от древногръцката митология, който също така бил известени като пазител на мъдростта.

На ислямските художници, подобно на евреите, е било забранено да рисуват изображения на живи създания. Талантът им е бил отдаден на красивата калиграфия и абстрактната живопис. В християнството липсва подобна забрана и художниците от тази религия илюстрират библейските истории от самото начало. През Средновековието църквите и катедралите в Европа били пълни със светлина и красиво декорирани със стенописи, ваяния и статуи на светци и ангели, особено на великите архангели Гавриил, Михаил и Рафаил.

Основната част от най-известните художествени произведения от онези времена могат да се открият в църквите, защото папите и висшите свещенослужители били доста заможни и можели да си позволят да покровителстват изкуството. В много стари църкви в Европа още могат да се видят стенописи с библейска тематика, които илюстрират срещи на хора с ангели. Преди да се изобрети книгопечатането през 15. век, обикновените хора нямали книги и малцина можели да четат, така че знанията им за библейските притчи с участието на ангели идвали основно от стенописите. В онези времена християните приемали религията си много сериозно и художниците, които рисували тези изображения, често бивали монаси, вдъхновявани от ревностна вяра. Напълно е възможно картините им да са се основавали на видения, получени по време на молитва или медитация.

Много от тези красиви ангелски изображения ви гледат и в наши дни от коледните картички и в книгите за ангели, чиито илюстрации са правени по вре-мето на Ренесанса през 15. и 16. век. Все още могат да се видят в галериите и църквите на италианските градове като Флоренция и Венеция. Там ангелите са представени така, както по традиция си мислим за тях - с криле, дълги роби и ореоли. Много от тях са изобразени по стените на църквите и катедралите да пеят или свирят на музикални инструменти.

Света Жана д'Арк (1412-1431) била едва на тринадесет години, когато за пръв път чула глас, съпроводен от ярка светлина, в който тя познала архангел Михаил, придружен от други ангели. Към тях се присъединили света Маргарита и света Екатерина. С течение на времето те й казали да поведе френската армия срещу англичаните, с които Франция воювала. Това младо и необразовано момиче успяло да убеди с думи най-влиятелните хора в кралския двор и в армията, както и членове на църквата, след което действително повело войските в битка. За съжаление по-късно се намесили политиците.

Когато Жана била заловена, свещениците и съдиите - които били на страната на англичаните - отменили предишното отсъждане на църковната комисия и обявили, че гласовете, които тя чувала, били дяволски. Ненавършила двайсет години, Жана била изгорена като вещица, но въпреки това вярвала на гласовете.
ДОКТОР ДИЙ И ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ

През Средновековието и Ренесанса всеки, който имал видения или търсел духовно познание, бил за-плашен да го обвинят във вещерство. Това обаче не спирало любопитните хора да търсят и изследват. Великите умове на времето — както и съвременните учени - се интересували от тайните на вселената. Тогавашните изследователи били също така и астролози, а мнозина били запленени и от алхимията - вид магическа химия, чиято цел била да превръща обикновени метали като оловото в злато. Някой твърдели, че са успели да го постигнат.

Един от най-известните алхимици бил д-р Джон Дий (1527-1608), високоуважаван учен, който бил придворен астролог на кралица Елизабет I. Именно д-р Дий определил кой ден ще е най-благоприятен за коронацията й и изглежда е улучил, защото властването й било продължително и славно. Д-р Дий бил високообразован и експерт по математика и навигация. Целта му била да разкрие тайнствата на материалния свят. Днес вероятно е щял да бъде квантов физик, но в онези времена изучаването на тайните на вселената означавало човек да се задълбае в тайнствата на Бога.

Д-р Дий вярвал, че може да постигне целта си с помощта на ангелите, които пряко контактували с Бог.

Отдал цялата си енергия в опити да се свърже с ангелите, за да придобие знанието, за което жадувал именно ключ към тайните на цялата вселена. Решил да постигне това, взирайки се в кристали и магически огледала, за да придобие духовна информация. Ако отидете в

Британския музей, за да видите асирийските ангели, ще видите също и кристалите на д-р Дий, и обсидиановото огледало, което използвал. Магическата му маса, изписана с окултни символи, се съхранява от музея Ашмолиън в Оксфорд.

Дий не притежавал ясновидски способности и нямал особени успехи в гадаенето на кристал, но се сдобил с такива с помощта на надарен медиум - един донякъде съмнителен човек на име Едуард Кели. Използвайки кристално кълбо, Кели бил в състояние да общува с множество ангели и духове и Джон Дий направил серии от експерименти с него, които педантично описал в записките си. Тези дневници и неговите „Духовни записки" съществуват и до днес.

В тях Дий описва как ангелите, които се явявали на Кели чрез кристалното кълбо, му диктували в продължение на месеци на напълно непознат и тайнствен език. Казали му, че това е изначалният Божествен език, използван от ангелите, Адам и Ева преди прогонването им от Рая. В превод ангелските послания са много поетични и по-скоро неясни, но на този етап от историята със сигурност изглежда, че са дошли от ангелите. Твърде невероятно е Кели, който бил среднообразован човек, да успее да измисли напълно нов език. Експертите са съгласни, че това е истински език със собствена азбука, граматика и бройна система.

Въпреки твърденията на доктор Дий, че върви по пътя на духовното търсене на свещените истини дневниците му показват, че той е безпокоил ангелите с всевъзможни тривиални въпроси. Най-опасната му дейност обаче била алхимическата му страст да открие „философския камък", който би трябвало да превръща обикновени метали в злато. Дий може и да не е ламтял за собствено облагодетелстване, но благосъстоянието му зависело от заможни благодетели и трябвало да може да ги убеди, че умее да създава блага. Вероятно натрапчивата му потребност да постигне реален успех го довела до провал.

Дий работел все по-упорито с Кели, като го карал да се взира в кристално кълбо с часове, и накрая това засегнало здравето и умствената му стабилност. С напредването на експериментите Кели започнал да мисли, че вместо да разкриват духовна мъдрост, са се замесили в черна магия. Комбинацията от страховете на Кели и амбицията на Дий ги отвела до доста тъмен епизод. Започнали да контактуват с така наречените „ангели", за които Кели се страхувал, че са демони.

Може и такъв да е бил случаят, още повече че тези същества наредили на Кели и Дий да си разменят съпругите! Това било немислимо предложение в онези дни, напълно противоречащо на християнското учение и гарантиращо вечни мъки в Ада. Както можете да си представите, госпожа Дий и госпожа Кели приели заповедта доста истерично. Доктор Дий бил толкова обсебен, че би направил всичко, което тези така наречени ангели биха поискали от него - всъщност те го заплашили, че ако не се подчини, Бог ще порази него и партньора му, така че на съпругите не останал друг изход, освен да се разменят. След този епизод нямало повече „разговори с ангели", а Кели и Дий развалили дружбата си.

Накрая всичко се объркало за доктор Дий. Спечелил си репутацията на черен маг, Шекспир го описал като магьосника Просперо в „Бурята", а драматургът Кристофър Марлоу го използвал за прототип на героя си доктор Фауст, който продал душата си на дявола в замяна на богатство и власт. Разярена тълпа обърнала наопаки огромната му библиотека и унищожила научните му инструменти. Най-вероятно е умрял като много тъжен и много беден старец, все още защитаващ убеждението си, че е разговарял с ангели, а не с демони и че единственото му желание било да разбере тайните на космоса.

От наша гледна точка разбираме, че Джон Дий се е самозаблуждавал, а амбицията му така го обсебила, че той бил готов да погази тайнството на брака. Изглежда, че ранните му срещи са били с истински ангели, но при упоритото си търсене на знания се оставил открит за негативни енергии, които опропастили семейния му живот и го довели до голяма мъка и мизерия.

Историята на доктор Дий ни дава важен урок за контактите с невидимите светове. Днес все повече хора развиват силни лечителски и психични способности и ако човек не е стъпил здраво на земята и не изповядва строги етични ценности, е възможно да бъде изкусен от мощта на величието и да забрави за мотивите си. Както е писал ап. Павел: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски[...] да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм."⁵ Ето защо е разумно да правим разлика между медиумите и духовните учители, към които се обръщаме, както и да внимаваме за начина, по който използваме духовните си дарби. Трябва да молим ангелите за помощ, която съответства единствено на нашите нужди и е в хармония с нуждите на останалите. Всеки, който се осланя на силите им, за да подхранва алчността и амбициите си, рискува да привлече тъмни сили. Кога¬то работите с ангели, винаги питайте: „Деянията ми създават ли добро за всички, които познавам, а също и за мен?“

По времето на доктор Дий католическата църква постоянно поставяла под съмнение мистичните изживявания: жизненоважно било човек да успее да направи разлика между истинските ангели и демоните, които се правели на ангели. През този период испанската мистичка света Тереза от Авила (1515-1582) имала многобройни видения с ангели. Най-известното от тях често е изобразявано от художници и скулптори като „Екстазът на света Тереза" и представлява посещение на ангел, „който изглеждал като огън", пробол я в сърцето с пламтящо копие и я оставил изпълнена с огромна и изпепеляваща любов към Бога. В автобиографията си света Тереза разказва как католическите й изповедници упорито се опитвали да я убедят, че виденията й са от дявола. Тя бяла тактична с изповедниците си, но се научила за себе си да вижда истината.

Духовните учители от различните култури ще ви дадат различни съвети как да отличавате истинските от фалшивите видения. Обикновено ще ви посъветва да използвате за ориентир собствените си традиционни учения. Например доктор Дий би трябвало да знае че духовете, които е призовал, са нечисти, след като го подучват да се обърне срещу християнското учение.
РЕФОРМАЦИЯТА: АНГЕЛИТЕ СА ПРОКУДЕНИ

По времето на доктор Дий и света Тереза религиозният живот в Европа претърпял рязка промяна в лицето на Реформацията. Това е протестантско движение, чиято цел била да реформира западното християнство и което в крайна сметка довело до разделението между протестантската и римокатолическата църква. През вековете римокатолическата църква ставала все по-могъща и по-богата, а водачите й все по-корумпирани. Протестантското движение започнало през 1512 г. и било инициирано от немски монах на име Мартин Лутер.

През 16. век за кратко време станали много промени, подпомогнати от новата технология на книгопечатането и от превода на Библията на говоримия език.

Докато промените набирали скорост, някои управляващи принцове и крале се възползвали от възможността да претендират за още власт. Крал Хенри VIII от Тюдорите прекъснал връзките с римокатолическата църква и се обявил за глава на собствена англиканска църква. Това донякъде станало заради отказа на папата да му даде развод. През 1536 г. Хенри VIII затворил всички манастири и присвоил църковните богатства. По време на антикатолическата вълна, заляла цяла Англия и Северна Европа, църквите били нападани, статуите на светци и ангели били разрушавани (били смятани за част от „идолопоклонничество"), стъклописите били натрошавани, а богато изписаните църковни стени били пребоядисани в бяло.

През следващите сто години протестантите ставали все по-взискателни. Още по-крайна била групата, чиито членове се наричали пуритани и носели само черни дрехи. Протестантите искали всичко да е съвсем просто, включително църквите и параклисите. След векове на сложни ритуали това било разбираемо и всеки, озовал се на квакерска среща или в методистки параклис, би оценил медитацията в тихо и скромно помещение. Само че покрай сухото изгоряло и мокрото, в това число и ангелите. След като всеки можел да чете Библията, мощта на писаното слово заменила силата на изображението. В Южна Европа католическата църква останала силна и в Италия, Южна Франция и Испания продължили да се рисуват прекрасни ангелски изображения. Само че първите, които отплавали към Америка, били протестанти и в Новия свят църквите и параклисите също били построени простичко — без ангели!

Християнството имало сериозна нужда от реформа, но за съжаление новостите обезсърчили използването на творческите дарби. Творчеството и въображението обаче осигурява важен път към духовния опит, особено що се отнася до виденията. (За тях ще говоря повече в Глава 5.) Това е една от причините, поради която в много части от християнския свят ангелите се оказали демоде. Въпреки че имат голяма сила, те не могат да променят човешките вярвания и ако вътрешните ни порти са затворени, за тях е трудно да направят присъствието си осезаемо.

Но винаги щом вратите се открехнат, ангелите ще ни уверят, че нашите творчески способности са живи. Свободата от католическите рестрикции позволила на голям брой християнски мистици да говорят свобода за виденията си, без да се боят от неодобрение. Въпреки че протестантството обхванало Северна Европа, ангелите намерили свой защитник в Швеция, в лицето на Емануел Сведенборг, син на лутерански епископ. Роденият през 1688 г. Сведенборг бил брилянтен инженер и учен, който публикува книги по минералогия, астрономия и анатомия. Когато бил на петдесет и шест години, животът му се променил след едно видение на Иисус, който го накарал да остави предишната си работа и да се отдаде на мистични изследвания. Започнал да контактува с ангели, които му дали детайлни описания на Рая и Ада, които Емануел публикувал в своите книги, които обаче привлекли малко внимание.

Едно от най-важните послания на Сведенборг било, че „в никакъв случай не можем да твърдим, че Раят е извън нас - той е вътре в нас". Схващанията му често били твърде предизвикателни за времето си. Например твърдял, че всеки може да иде в Рая, не само християните, стига човекът да е живял праведен живот, изпълнен с любов и милосърдие. След смъртта му следовниците му основали няколко църкви и общества. Една от тях, Църквата на Новия Йерусалим, била основана в Лондон през 1788 г. Сред хората, които се присъединили към нея, били неуморно работещият, но беден поет и художник Уилям Блейк и неговата съпруга.

Талантливият художник и поет Уилям Блейк (1757-1827) в началото работел основно като илюстратор на книги, но по-късно създал прекрасни гравюри на собствените си видения и илюстрирал собствените си поеми. Живеел в Лондон, който по онова време бил малък и мръсен град - без съвременния трафик и имало много да се желае от канализацията. Въпреки това истинският мистик може да отвори вратите към скритите светове на ангелите, независимо от това, къде живее. Илюстрациите на Блейк често са вдъхновявани от видения, които го спохождали в детството му. Когато бил на осем години казал, че е видял „дърво, пълно с ангели" в Пекъм Рай. По-късно написал: „Искрящите им криле покриваха клоните като звезди."

През целия си живот имал видения с Христос и други библейски личности, както и с ангели. Когато Уилям се родил, Реформацията вече отминавала и през 18. век философското движение, наречено Просвещение, насърчавало мислещите хора да бъдат настроени по-научно и рационално в подхода си към Сътворението. Новата свобода на мисълта довела до предположението, че Бог не съществува. Уилям Блейк обаче смятал разума за враг на въображението, което за него било безценно. Също така вярвал, че нарастващата индустриализация на обществото разрушава невинната връзка на хората с небесата и с ангелите. Вероятно от голямо значение за него е било учението на Сведенборг, което засилило вярата му в ангелите, които виждал.

В дневниците му е описано как един ден, докато бил унесен в мисли в студиото си заради поръчка да изрисува ангел като илюстрация към една книга, се запитал: „Кой би могъл да нарисува ангел?"

Тогава чул глас да казва: „Микеланджело." Уилям е огледал наоколо, но никого не видял, обаче забелязал, че стаята е по-светла от обикновено.

- Откъде знаеш? - запитал той невидимия си посетител.

- Знам, защото аз му позирах. Аз съм архангел Гавриил - отговорил му гласът.

Уилям изпитал подозрение.

- О, нима, значи си ти? Трябва ми по-солидно доказателство от безтелесен глас. Ти може и да си зъл дух - такива има много по света.

- Ще имаш по-солидно доказателство. Може ли зъл дух да стори това? - отвърнал гласът.

Уилям видял блестяща фигура с искрящи криле, които излъчвали силна светлина. Докато я гледал, тя ставала все по-голяма и по-голяма. Ангелът махнал с ръце и покривът на студиото се разтворил сякаш към небесата. След това Уилям ни казва, че ангелът спрял слънцето и „поместил вселената". За съжаление не е обяснил какво точно означава това, но се оказало достатъчно, за да го убеди. Написал следното: „Ангел на злото не би могъл да стори това. Беше архангел Гавриил."

Тъй като всички предприемчиви мислители от времето на Блейк били рационалисти, той не станал по-популярен и нямал големи успехи. Всъщност бил считан за луд. За съжаление в течение на векове точно това се мислело за хората, които имали видения. Виденията се смятали за признак на ментална нестабилност и не трябвало да се приемат сериозно. Блейк вярвал, че ако подражаваме на ангелите в живота и в работата, ще започнем да осъзнаваме собствената си божественост. В наши дни геният му е признат и той се радва на далеч по-висока репутация, отколкото приживе.