Ангелите в модерната епоха

3. Ангелите в модерната епоха

Красотата и истината не могат вечно да бъдат крити. През цялата история диктаторите са откривали, че опитите да се контролира човешкият устрем към духовното, музиката, изкуството и поезията никога не носят трайни резултати. След няколко поколения на истинско изгнание ангелите успяват да се завърнат с помощта на викторианските мислители и най-вече на художниците.

Джон Хенри Нюман (1801-1890) е добре известен англикански свещеник, който по-късно станал римо-католик. През 1833 г. основава Оксфордското движение, което целяло да обвърже по-здраво англиканска-та църква към католицизма. То окуражавало хората да върнат цветовете в църквата с помощта на нови стъклописи и картини с религиозна тематика. Изглежда, че ангелите са се възползвали от това отваряне на въображението, за да вдъхновяват художниците от онова време и по-специално прерафаелитите, които в работите си представят множество портрети на ангели. Прерафаелитите - силно повлияни от Ренесанса художници - рисуват ангелите като младежки фигури с ярки ореоли, големи криле и дълги роби. (Репродукции на много техни картини днес се използват при коледните картички.) Когато хората си мислят за ангели, често точно тези картини са първото, което им идва на ум.

Много красива картина на Едуард Бърн-Джоунс (1833-1898) - „Сутринта на Възкресението", изобразява два ангела, седнали на Христовия гроб, докато възкръсналият Иисус говори с Мария. Всички персонажи са с много семпли дрехи, направени от светло ленено платно, падащо на дипли. Ангелите са с почти прозрачни криле, а около златните им, къси коси има сияние. На челата им горят бели пламъци.

Бърн-Джоунс създава множество други ангелски портрети върху стъклописи и гоблени, които могат да се видят в църкви и сгради из цяла Британия. В средата на 19. век хората се радвали на по-голяма свобода на мисълта и вярата. Подновеният интерес към ангелите бил съпроводен от всеобщо внимание към психичните загадки и занаята на медиумите. През 1884 г. бил основан Британският колеж за психични изследвания. Хората започвали да осъзнава, че не всеки необичаен феномен може да бъде отхвърлен просто като продукт на въображението.
АНГЕЛИТЕ ОТ МОНС

Интересът към спиритизма в началото на 20. век е подпомогнат от трудните времена на Първата световна война. Увеличили се молитвите, наблюдавало се засилено посещение на църква и много семейства, които загубили синовете си, започнали да търсят утеха в спиритизма. Дали това е било ново отваряне на съзнанието, което позволило на ангелите да направят явно присъствието си? Може би една от най-странните случки през войната бил репортажът за масово видение, преживяно от британски войници.

Налице са доста спорове относно действителността на случката, за която също така има и много версии. В ранните години на войната из Англия се разпространявали истории за група войници, които на 26 август 1914 г. воювали срещу значително превъзхождащ ги противник в Монс, Белгия. Слуховете, които се носели, разказвали, че британците били подкрепени от стотици въоръжени войници, които бил на коне в небето и били водени от млад златокос мъж, който яздел бял кон и приличал на свети Георги. Войниците носели лъкове и били облечени като мъжете, воювали за Хенри V при Аженкур преди почти 400 години, през 1415 г. За съжаление явно тази версия почива на напълно измислена история, публикувана септември месец същата година, която някои читатели приели за истина и така я превърнали в градска легенда. Невярващите сочат, че подобно събитие не е отбелязано във военните хроники.

Има и друга, по-малко драматична версия, която звучи по-вероятно и разчита на по-сигурни свидетелства. Един английски бригаден генерал записал в записките си, че неколцина мъже са докладвали, че са видели ангели, а ефрейторът споделил пред „Дейли Мейл", че е видял „странна светлина" в небето на мястото, където германците се срещнали с батальона му. Там „можах да видя съвсем ясно три фигури, едната в центъра сякаш беше с разтворени криле, а другите две не бяха така големи... Изглеждаха облечени с дълги свободно падащи златисти роби... Стояхме и ги гледахме около три четвърти час. Всички мъже, коит0 бяха с мен, ги видяха..." А според немските източници един германски полк се оказал напълно безсилен да

Се придвижи напред, когато му било наредено. Каквато и да е истината, нещо необикновено се е случило в битката при Монс. Немската армия била много по-голяма и много по-добре въоръжена от британската, а съюзническите сили претърпели много по-малки загуби, отколкото можело да се очаква. Освен това случката отворила път за вярата на хората в ангелите, когато се нуждаели от духовна подкрепа.
ТЕОСОФИТЕ, СЕЕЩИ СЕМЕНАТА НА НОВАТА ЕПОХА

Междувременно нараствал интересът към не толкова ортодоксални форми на спиритуализъм. През 1895 г., няколко години преди началото на Първата световна война, една колоритна рускиня на име Елена Петровна Блаватска основала Теософското общество в Лондон. Думата „теософия" означава „мъдрост Божия". Блаватска пише няколко тома под название „Тайната доктрина", в които описва основната нишка, която свързва всички основни религии, произлизащи от корените на древната мъдрост.

Обществото станало обект на голямо внимание от страна на мъже и жени, жадни за духовност, неограничена от традиционната догма. Някои от членовете му били с високо обществено положение от академични и интелектуални среди. Сред тях била Ани Безант, която се явила пред съда, за да защити правото на жените да са осведомени за контрола над раждаемостта.

Теософското общество насърчава интереса към невидимия свят а също и към спиритизма. През 1936 г. Алис Бейли, водеща фигура в теософското учение, написва „Трактат за седемте лъча", основан на получените по спиритичен път послания от Тибетския възвисен учител, който все още е широко разпространен сред духовните изследователи. В действителност през този период били посети голяма част от семената на философията на Новата епоха, известна като Ню Ейдж.

Теософите доказали, че ангелите, представени под много имена, могат да се открият в множество духовни култури. Всички тези невидими създания - ангели, архангели или божества - са еманация, извираща от Божественото, което се разделя на различни аспекти с цел създаването на различни същества. Щом божествената енергия се излее навън, се формират всички природни духове, деви, животни, растения, минерали и хора. Наблюдава ги армия от светлина, съставена от слънчеви и планетарни ангели.

Друг известен теософ Джефри Ходсън (1886-1983) е един от първите хора, получили по спиритичен път детайлна и по-специфична информация за ангелския свят, който той описва в няколко книги. Господ е представен като божествен музикант, който дирижира небесна симфония, в която всички същества са ноти и хармония и участват във велика музикална пиеса. Една от срещите му с ангели се състояла в Шийпскомб, графство Глостършир, през 1924 г., докато медитирал над физическите светове. Небето се изпълнило с необикновено сияние, което достигнало съзнанието му. Сред светлината видял величествено и прекрасно небесно създание.

Подобното на божество същество се представило като Бетелда и дало на Ходсън подробно описание на организацията на Небесното войнство, както и на връзката, която ангелите имат с хората. Според Бетс да ако хората се заемем и усърдно се концентрира върху красотата на природата, ще можем естествено лесно да усетим ангелите, които винаги са тук. Само че хората трябва да поемат инициативата. Ангелите са готови и жадуват да работят с нас, но за да се построи мостове между нашите светове, повече хора трябва да бъдат готови да изпълняват своите задачи и всеки ден да отделят време за връзка с ангелите.

Книгата на Джефри Ходсън „Братство на ангели и хора" описва различни групи ангели - ангели лечители, ангели на силата, на музиката, на природата и пр. За да подпомогнем връзката си с ангелите, Ходсън препоръчва създаването на свещено място и употребата на различни цветове: ябълковозелено за ангелите на природата, жълто за ангелите на красотата и изкуството, розово и пастелнозелено за ангелите хранители. Трябва да се използват цветя, свещи и красиви предмети, за да се създаде „светилище", което ще помогне на ума да се фокусира при призоваването на ангели. Всички тези препоръки днес още са валидни и ще се върна отново на тях в Глава 5.

По онова време живеели в каравани на пуст шотландски къмпинг. От много години Дороти била поела по своя духовен път. Преди това работила с квакерите, които разбирали стойността на тишината и вътрешната мъдрост. Освен това се занимавала с мистичните традиции на суфизма и постепенно развила собствените си духовни способности. Докато Питър Кади правел опити да отгледа зеленчуци върху бедната песъчлива почва около караваните, Дороти контактувала посредством медитация с духове на природата, които дали напътствия на групата и обяснили от какво имат нужда растенията.

С помощта на тези духове Питър отгледал близо двайсеткилограмови зелки (зелките обикновено тежат около два килограма) и други необикновени зеленчуци. Когато ги посетили членове от Асоциацията на почвите, останали смаяни. Споделили, че хората, отгледали храна в песъчливата почва на Файндхорн, биха могли да отгледат храна и в пустинята Сахара!

Дороти нарекла духовете, с които комуникирала, със санскритското име „деви", което означава „създания от светлина". Представили й се като висши природни духове, които разпростират енергията си и защитават материални обекти като облаци, дъжд и зеленчуци, а освен това отговарят за по-низшите единични духове. Дороти описва девите като „строителите на нашия свят". Те постоянно превръщали високочестотната енергия от вълни или частици в енергия с по-забавени вибрации, необходима за създаването на материя. Спазвали указанията на божествения разум и помагали за изграждането на истински проявления на живота във всичките му нива - минерали, зеленчуци, животни и хора.

Освен това Дороти била водена от ангела на местността - създание, което бдяло над цялата околност. Той й казал, че ако хората работят заедно с духовете, могат да станат чудеса. Дал й прецизни инструкции как да подготвя почвата и тора, как да полива растенията и как да прилага течния тор. Продължил да дава на групата практически съвети, но ги предупредил, че най-важното нещо, което могат излъчват към тях любов и уважение.

В допълнение тя разказва как новото създание Ангелът от Файндхорн, постепенно се появило, „сбирайки живот от всички нас, вливайки се в нова хармония с човечеството". Този ангел израснал „феноменално бързо" от мъглява спяща форма във внушителен ангел, подхранван от растежа на градините и любовта на хората, които ги обработвали. Това е начинът, по който хората могат да се свързват с Божественото, за да му помогнат в създаването на нови ангели, които в замяна ще помогнат на хората в растежа и развитието им. Днес Файндхорн процъфтява като световноизвестна духовна общност и преподавателски център. Айлийн, Дороти и Питър не се отличаваха с амбициозност. Позволяваха да бъдат водени по пътя, без да правят опити да контролират бъдещето. Работиха с чисти сърца и отворени съзнания към девите за благото на всички нас.

През 1985 г. американският седмичник „Парейд магазин" публикува невероятна история. През юли същата година трима съветски космонавти, които били в орбита около Земята, видели седем гигантски фигури с човешка форма, но с криле и с мъгляви ореоли. Изглеждали като класическите изображения на ангели. Космонавтите извършвали експерименти в космическата станция „Салют 7", когато били обгърнати от блестящ оранжев облак, който временно ги заслепил. Когато зрението им се възвърнало, те видели ангелите, които ги следвали десет минути, след което внезапно изчезнали. Дванайсет дни по-късно още трима космонавти пристигнали в космическата станция. Те също докладвали, че са видели ангели: „Имаше силна оранжева светлина и сред нея видяхме фигурите на седем ангели. Усмихваха се, сякаш споделяха божествена тайна... След няколко минути изчезнаха и повече не ги видяхме." Космическият телескоп „Хъбъл" също заснема оранжева светлина и учените от НАСА решават, че са получили снимки на нова звездна група заради силата и яркостта на цветовете. Но когато компютърът изчиства изображенията, те също виждат...

Космонавтите и другите изследователи са обучени да мислят рационално и не е обичайно да имат мистични преживявания. Освен това съветската култура по онова време е напълно атеистична и не е окуражавала своите граждани да използват религиозни или духовни понятия. Ето защо можем да заключим, че не биха позволили да оповестят тази история, ако всички замесени .хора не бяха напълно убедени в реалността й.

Когато бях тийнейджър, в космоса излетя първият „Спутник" и си спомням как хората казваха: „А, ето, „Спутник" не откри Бог в небето, така че вече със сигурност знаем, че няма такова нещо като Бог."

Историята на космонавтите ме кара да се чудя колко други необичайни посещения е имало, които никога не са били публикувани. В действителност съществуват доста слухове за ангели, видени от самолети космически кораби, много от които са докладвани от астронавти на НАСА. Фактът, че тези доклади рядко се появяват по страниците на вестниците, говори повече за скептицизма на издателите, отколкото за истинността на ангелите.

От втората половина на 20. век и особено през последното му десетилетие вярата в ангелите повече се приема. Направени са и още се правят изследвания, свързани със срещите на хора с ангели. Сред тях голяма част заемат преживяванията, които са близо до смъртта и често са обозначавани просто като ПБС.

Много хора, озовавали се близо до смъртта, описват срещите си с ангели и други духовни създания. Видения на смъртния одър са записвани още от древността, а разказите винаги си приличат, независимо от религията на човека. Дори и невярващите преживяват същите неща.

През 1970 г. доктор Реймънд Муди започва изследванията си върху тези преживявания, а книгата му „Живот след живота" е публикувана през 1975 г. Откритията му помагат за създаването на нов подход към смъртта и умиращите. В наши дни все повече хора започват да приемат идеята, че смъртта не е нещо, от което трябва да се страхуват. ПБС обикновено са блажени преживявания, при които хората изпитват нежелание да се върнат и почти винаги срещат създание от светлина - с други думи ангел.

В процеса на работата ми срещнах жена на име Барбара, която тогава тъкмо навлизаше в шейсетте си години. Тя бе изгубила съпруга си през Втората световна война и сама беше отгледала децата си. След като съпругът й загинал, тя се разболяла и й дали прекалено голяма доза аспирин, за да й спадне температурата.

Тогава почти умряла. Озовала се в тунел от светлина, където се срещнала с две блестящи същества, които й заговорили много нежно. Казали й, че може да дойде с тях, в който случай щяла да се съедини отново със съпруга си, но трябвало да помисли и за двете си деца - момче и момиче. Съществата от светлина й казали, че ако се върне при децата, си може да мине много време, преди да напусне земята и отново да срещне съпруга си. Барбара избрала да се погрижи за децата си и се върнала към живота.

Съвсем наскоро чух, че е починала доста над осемдесетгодишна възраст. Изчакала половин век, за да се събере отново със съпруга си.

ПБС често включват т.нар. опитности извън тялото, в които умиращ или много болен човек изпитва чувството, че напуска телесната си обвивка и се озовава някъде над нея, откъдето наблюдава как другите хора се справят със ситуацията. Това често се случва на хора със сърдечен блокаж, които с интерес наблюдават как лекарите и сестрите се опитват да ги съживят. След това внезапно се озовават отново в телата си, често изпитвайки силна болка. Изживявания извън тялото имат и хора, претърпели автомобилна катастрофа или друго нещастие. Понякога на сцената се появява необикновен помощник и изчезва, когато мисията му е изпълнена.

Една от тези истории можем да прочетем в книгата на Ема Хийткоут-Джеймс, първият човек в Британия, който пише докторска дисертация по философия, насочена към ангелите. След като попаднала на американска анкета, според която всеки един от трима твърдял, че е срещал ангел, тя отправила апел към англичаните да се свържат с нея, ако са имали подобни срещи. Книгата й „Да видиш ангел" е пълна със забележителни истории за срещи с ангели, някои от които станали по време на опитности извън тялото.

Джон Паркс карал мотора си и се блъснал в камион. Когато тялото му излетяло настрани, той усетил как се носи нагоре с много висока скорост. Наблюдавал тялото си да лежи в канавката. Видял двама души до себе си, мъж и жена, които се опитвали да помогнат и чул как жената със спокоен глас му казва да се обърне.

Внезапно се озовал отново в тялото си и успял да се обърне на една страна, въпреки счупените си ръце, за да попречи на мъжа отново да го обърне и да му свали шлема.

По-късно разбрал, че ако бил останал да лежи по гръб или се бил обърнал на другата страна, вероятно щял да загине. Също по-късно споменал за жената като възможен свидетел на катастрофата, но се оказало, че никой друг не я бил видял. След това, когато се опитал да си припомни външността й установил, че в паметта му има бяло петно.

Преди появата на съвременната медицина хората рядко се „връщали от оня свят", а за тези, на които това им се случвало, се предполагало, че им е била оказана специална благодат. Усъвършенстването на техниките на съживяване означава, че доста повече хора са спасени от състояния, близки до смъртта, а разказите им ни помагат да осъзнаем, че духовният опит, включително срещите с ангели, е достижим за всеки от нас. Това, което наричаме философия на Ню Ейдж, започва в действителност с Елена Блаватска, а от нейното време до днес все повече хора избират да поемат по духовни пътища, необвързани с никоя конкретна религия. Това движение набира скорост през последните няколко десетилетия и в наши дни много ясновидци, лечители и контактьори са се научили да вярват на посланията, които получават от други светове.

Днес хората са по-отворени към свръхестествените явления и случаите на срещи или на оказана помощ от ангели нарастват. Сериозни изследвания на срещите с ангели са правени от изследователи като Ема Хийткоут-Джеймс и от организации като Изследователския център на Алистър Харди. Хората вече не се притесняват да разказват за срещите си с ангели.
СРЕДНОЩНИЯТ ПОСЕТИТЕЛ

Следващата твърде необичайна история разказва млад австралиец. „Лежах в леглото с приятелката си. Нощта беше гореща и имаше лек бриз.

Почувствах се екзалтиран - твърде щастлив. Трудно е да го обясня по друг начин, освен да кажа, че за пръв път в живота си се чувствах обичан. Приятелката ми беше заспала. Аз се унасях, но си спомням, че внезапно се разбудих. В ъгъла на стаята имаше някой. Бях на ръба да скоча от леглото и да го нападна, когато просто се успокоих и си казах: „О, това е ангел." Наистина това е трудно за обяснение, защото и на мен ми звучи странно, но точно така стана. Погледах го около минута. Беше мъж със среден ръст. Можех да го видя, но не и да различа някакви детайли. Тогава той ме погледна и аз разбрах, че е изненадан, задето мога да го видя. Нещо като: „О, ти ме виждаш. Умник."

След това се приближи до леглото от страната, където приятелката ми спеше и допря ръката си към нея. Тя внезапно седна и дясната й ръка се стрелна и ме хвана. След това се извъртя с протегната лява ръка към нощната масичка отдясно на леглото (странна и трудна маневра). Докато още държеше лявата ми ръка, тя вдигна пръстен от масичката и се опита да го наниже на някой от пръстите ми, един по един, докато не стигна до кутрето, на което пръстенът стана. След това отново легна и заспа.

Нещата, които ме карат да вярвам, че това, което ви разказвам, е истина, са следните: първо, ангелът носеше американска бейзболна шапка, а аз ги презирам. По онова време те бяха рядкост (1990-1991), а ако аз си бях съчинил всичко, със сигурност не би ми хрумнало да сложа бейзболна шапка на ангел. Когато ангелът тръгна към леглото, на гърба му сякаш нещо се разтваряше във въздуха. Сякаш плуваше и нещо се разтваряше зад него; нещо като криле, но не на птица. На следващия ден, когато станахме, приятелката ми ме погледна и поиска да знае защо нося пръстена й! Възкликнах: „Ха! Знаех си, че няма да си спомняш!" и й разказах за случилото се. Тя реши, че трябва да задържа пръстена. В крайна сметка, макар да не нося пръстена от години (дадох го на следващата си приятелка, за да я пази по време на пътуване), все още можеше да видите на кутрето на лявата ми ръка мястото, където е бил. Кожата там е по-светла и никога не потъмнява, а ако ми стане студено, белегът става съвсем отчетлив."

Забелязва се огромна промяна в умствените нагласи и откритостта към духовните изживявания. Когато преживях първата си среща с ангел през 1974 г, нямаше никого, с когото бих могла да поговоря по въпроса. Двайсет години по-късно, когато ми бяха продиктувани посланията от „Ангелско писмо" почувствах, че това си струва да се публикува и по този начин хората ще възприемат ангелите като реални създания и техни помощници. Когато даден човек открие нова възможност, тогава за останалите става по-лесно - първо някой трябва да пробяга миля за четири минути, преди други атлети да повярват, че е възможно, и да последват примера му. Когато Ури Гелер демонстрирал огъването на лъжици, много от хората, които го гледали, установили, че и те могат да правят същото. А най-лесно това се оказало за децата!

Има много случаи, когато деца виждат ангели, докато възрастните до тях не ги виждат. Детските умове са по-отворени — децата все още не са си направили изводи за същността на света. Все още не са си създали ограничения, които да блокират входовете към другите създания от този свят. В миналото децата щяха да бъдат обвинени, че приказват лъжи или да им се обясни, че всичко е плод на въображението им. Сега, когато има много зрели хора, готови да повярват в ангели, децата с подобни преживявания по-скоро ще бъдат окуражавани и вярата им няма да бъде убивана. Това означава, че е по-вероятно днешните деца да съхранят природната си мъдрост и като възрастни, което може да е от голямо значение за бъдещето на планетата ни.

Може да има много причини днес срещите с ангели да са по-чести. Някои хора ги отдават на екологичната криза на нашата планета в резултат на човешката дейност и аз мисля, че ангелите са тук на спасителна мисия. Те не могат да ни помогнат без помощ и от наша страна. Могат да общуват с нас по-добре, защото днешните хора са наясно с отговорностите си към Земята и се отварят за духовни изживявания. В резултат завесата между нас и духовния свят става все по-тънка.

В Западна Европа, където повечето от материалните нужди са задоволени, мнозина откриват, че това не им е достатъчно. От шейсетте години на 20. век все повече хора търсят духовното, необременено от догмата. Ангелите ни предлагат чудесна и много практична връзка с Божественото или според израза на един експерт ангелите са като Божии държавни служители и когато имаме нужда от помощ, вместо да безпокоим Господ, можем да се обърнем към съответната ангелска служба.

Ангелът е невидима и силна вибрация, способна да се движи през времето и пространството без ограниченията, с които ние, хората, трябва да се съобразяваме. Можем да свързваме мислите и намеренията си с енергийното поле на ангелите, за да предизвикаме ефект по свой избор. Колкото по-силно мислите на хората се съсредоточат върху намеренията, толкова по-добри ще са резултатите. Макар да е истина, че някои хора по природа са по-способни да съсредоточават мисълта си и да създават невидима връзка, тази дарба може да се развива от всекиго.

В наши дни хората откриват, че могат да се настроят към съответния ангел, необходим за разрешаването на проблемите им - от дребни неприятности до сериозни проблеми. Например когато котаракът на моята приятелка Антония отказва да се прибере вкъщи през нощта, тя моли ангелите на животните да го убедят и изглежда, че върши работа!

„Майка ми беше над седемдесетгодишна и умираше от рак, но напълно отричаше факта, което правеше помощта за нея извънредно трудна. Отказваше да обмисли възможността да иде в клиника или да постъпи в хоспис. Казваше, че ще си остане в апартамента, докато не навърши деветдесет години! Цялото семейство искаше тя да получи необходимите грижи, но нямаше как да се справим с това без нейното съдействие. Мислех за молитви, но Господ винаги ми е изглеждал някак отдалечен.

Тогава започнах да чета за ангелите и една вечер, когато бях твърде загрижена, преди да ида при нея, просто седнах на леглото и казах: „Ангели, вижте сега, аз просто не мога да се справя с тази ситуация. Моля ви, помогнете!" Следващия ден, когато се срещнах с майка ми тя почти веднага каза: „Ако ми остават още само той месеца живот, по-добре да изхарча спестяванията си в дом!" Бях изумена. Тя напълно беше сменила гледната си точка само за една нощ и бе приела ситуацията. След това вече можехме да говорим по същество за заболяването й и за смъртта, а също да уговорим и необходимите и грижи. Няма как да не са били ангелите тези, които промениха така решението й! Намерихме й подходящ дом, в които тя скоро след това почина, но където се грижеха изключително добре за нея.
Ангелите отговарят. Могат да бъдат извикани за помощ, за благословия, за всяко жизнеутвърждаващо дело. Но от нас зависи да извървим до средата пътя към тях и в следващите пет глави ще ви разкрия как да направите това.