Покорството води към притежание

Бог иска днес християните да наложат ред на земята от Негово име. Исусовите думи са много ясни в Матей 28:18-20: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете прочее, научете всичките народи…като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.”

Като последният Адам, Исус си възвърна собствеността над земята след Своето славно възкресение. Нотариалният акт за собственост над народите е опръскан с кръв документ, който Исус придоби на кръста. Той ограби “началствата и властите” и ги изведе на показ явно (Колосяни 2:10, 15). Сатана е богът на извратената светска система, но той определено не притежава земята, нито пък обявения настойник на земята, Църквата.

Исус има всяка власт на земята и всяка власт над народите – сега! И Той ще упражнява тази власт чрез Църквата. Сатана, неизкупените хора и всички нечестиви сили на ада не искат вие да знаете тази най-важна истина. Църквата е “политическа”, независимо дали ви харесва или не, защото тя е Божият извор на управленческа мъдрост и закон за народите на Неговата земя. Църквата е “стълб и подпорка на истината” (1 Тимотей 3:15) и тя единствена има ключовете, които могат да освободят народите. Исус ни даде тези ключове. Ние трябва да ги използваме!

Ако ние трябва да завземаме докато Той дойде и да се грижим за Неговите притежания, то трябва да разбираме как Бог гледа на Църквата и как очаква тя да представлява Неговите интереси на земята. Трябва да виждаме Църквата така, както Бог я вижда, като Негов представител и пазител на собствеността на Господаря.

Църквата не е сграда. Повечето християни осъзнават опасността от отъждествяване на Божия народ с тухлите и дървото, но все още можем да допускаме грешка, ако отъждествяваме себе си твърде силно с определено място – там където провеждаме публичните си събрания. Ако го правим, ние се затваряме в “гето”, оттегляйки се от заобикалящите ни проблеми на нашето общество. Ако бъдем подведени да отъждествяваме Божия народ и неговите цели просто с посещение в определена сграда, вместо да гледаме на Божиите хора като на духовни агенти, действащи от Божие име на земята, тогава сме изпаднали в мисленето на “гето-християнството”.

Църквата не е събрание. Много хора са спрели да гледат на Църквата като на сграда само за да бъдат подведени да вярват, че целта на Църквата е да провежда събрание след събрание. Много лесно е да попаднеш в тази клопка, тъй като общението на светиите е жизнено важно за духовното здраве и нашите събрания са мястото, където ние се покланяме на Бога и се учим. Но, колкото и съществени да са събранията, Църквата не е събрание.

Църквата не е сграда от камък, но ние сме храм от живи камъни (1 Петрово 2:9). Ние не сме поредица от събирания, ние сме място, където Бог се събира. Ние сме мястото, където “Бог стои” (Псалм 82:1).

Това означава, че Бог няма друга група от хора на земята, чрез които да действа свободно. Бог иска да се справи с несправедливостта чрез Църквата. Бог иска да помогне на бедните чрез Църквата. Бог иска да помогне на сирачетата чрез Църквата. Бог е решил, че всяко действие на божествен контрол на земята преди завръщането на Христос ще бъде чрез Църквата. Тя е мястото, където “Той стои.”

Църквата е призвана да бъде лъч светлина за народите, като ги предизвиква да излязат от тъмнината. Светлината на Църквата трябва да бъде толкова ярка и толкова завладяваща, че народите да сменят своите вериги и дрипи за свободата и праведните одежди на Христос. Светлината на Църквата трябва да огрее всяко кътче и всеки процеп на човешкото робство и плен. Евангелизирането трябва да бъде естествен резултат от естествените взаимоотношения на всеки християнин с хората около него. То никога не трябва да бъде понижавано до положение на “специална програма”, което го препятства от незабавен достъп до нуждаещите се.

Църквата трябва да се освободи от лъжливото учение и лъжливите идеи за себе си. Тя трябва да осъзнае, че Божият план е за отговорно ръководство на нашето общество, не за сатанинската лъжа на изолираното християнско гето. Повечето църковни членове са настроени за напускане на планетата и нейните проблеми възможно най-бързо, за да отидат на небето. Но Бог е настроил сърцето Си към хората на земята и напредъка на Неговото царство тук на тази земя като първостепенно задължение на Църквата. Бог иска да управлява чрез нас. Докато ние се стараем да се освободим от земята и нейните проблеми, Бог се стреми към земята и грижата за нейните хора. Нека да вървим в Божията посока – към нуждите на хората и грижата за Неговата планета! Нека да заемем поста си и да не го изоставяме.


. . . ако Ме обичаш,. . .паси овцете Ми.

(Йоан 21:17)

Г Л А В А В Т О Р А


Грижата и обучението на

Божиите народи

И така, Църквата трябва да “завзема, докато Той дойде” – какво означава това? То определено е нещо повече от просто да провеждаме все по-големи и по-големи събирания до Второто идване. Завземането, за което Библията говори, е активно, не пасивно. Църквата е силният човек, който Бог е оставил за Свой настойник на земята до завръщането на Неговия Син. Като настойници, ние имаме задължения и отговорности, които Бог очаква от нас да изпълним като Негови служители. Нашата вярност в изпълнението на тези отговорности отразява нашето разбиране за Божията любов към народите.

Божията любов към народите е изявена и показана в цялата Библия, от Битие до Откровение. Неговата любов е изразена чрез Неговата власт и праведен съд над народите.³³ В Битие виждаме Авраам, нашия “баща във вярата” (Римляни 4:16), обявен за баща на много народи, както и на много вярващи:

Предназначението на народите е в центъра на бъдещите планове на Христос. Неговото поръчение след възкресението към учениците беше да чакат в Ерусалим докато получат сила от Святия Дух.³⁵ Защо трябваше да получат Божията сила? За да я изразходват на затворените си църковни събирания? Просто за да говорят на езици или да се наслаждават на църковните служби? Не! Те получиха Божията сила по същата причина, заради която вие и аз я получихме – да доведем спасение за изгубените и изцеление и освобождение за народите.³⁶

В Псалм 2:8 се казва, че народите са дадени от Бащата на нашия Господ за Негово притежание: “Поискай от Мене, и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство, и Земните краища за Твое притежание.”

Ние сме сънаследници на Христа,³⁷ следователно народите са станали настойничество на Неговата невяста, Църквата. Те са наши, защото са Негови. Ако обичаме Исус, ще зачитаме Неговото посвещение към Неговия Баща да се грижим за подаръка на Бащата към Исус.

Народите наистина принадлежат на Бога и Той иска да ги върне от сатанинската система, която ги е заробила. Християнската намеса в политическите проблеми на народите става овчарската тояга, чрез която християните водят заблудилите се народи у дома при техния Създател и Пастир. Като се опрем на Божието Слово и настояваме за прилагането на Неговите принципи във всички области на обществото, ние повлияваме народите да ни последват. Бог не желае да използва скръб, бедност и страдания, за да ги накара да обърнат сърцата си към дома, но ги използва, когато пастирската грижа за народите се окаже неефективна. Нашата немарливост помага за довеждането на Божия съд върху тях. Християнската намеса в делата на народите е най-мощния начин да бъде призовано цялото население към Христос. Тя поставя призивите на благовестието във вестника, в стаичката за гласуване, по телевизията, дори в ежедневните разговори на невярващите. На поданиците на Царството им е заповядано да увещават всички хора към социално, икономическо и политическо покорство пред библейските принципи. Когато го правим, всички хора, където и да са в обществото, ще трябва да се срещнат с претенциите на Исус Христос – не защото ходят на църква, а защото не могат да избягат от Неговото Слово като преобладаваща тема на разговорите за нов начин на структуриране на нацията. Ние довеждаме Божието Слово при тях, вместо да ги караме да идват на нашите събрания!
Да открием предназначението на народите
Всичките народи, които си направил, ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи (Псалм 86:9).
Народите, както хората, имат цел и предназначение, за което Бог ги е създал. Работата на Църквата като земен настойник на Бащата и учител на Неговите народи е да води не само индивидите към тяхното лично предназначение (спасение), но също и да води цели народи към тяхното предназначение (национално изкупление). Народите са проводници на Божия космически план:
Направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, ако и да не е Той далеч от всеки един от нас (Деяния 17:26, 27).
Божието предназначение за народите

Бог иска както народите, така и индивидите да Му се покоряват, така че да преуспяват по всякакъв начин и да изпълняват своето уникално предназначение в Божия върховен план. Грехът не е просто “да правиш погрешното нещо.” Той всъщност създава бариера между хората и Божието благословение за тях. Той ги отделя от тяхното предназначение. Чрез покаяние и обучение народите, както и индивидите, биват водени към духовна и земна яснота относно това, за което са създадени. В този смисъл истински патриот е онзи, който обича народа си и копнее да го види да изпълнява Божиите цели за него. Тази идея за Божие увещание и обучение за да бъдат подготвени хората и народите в изпълнението на тяхното предназначение може да се открие в Писанието в следния ред:

1. 
   Стандартът на поведение, който Бог изисква от нас.
   
2. 
   Благословението и творческия живот, които ще опитаме, ако се покорим на Неговия стандарт (нашето предназначение).
   
3. 
   Бедността и смъртта, които ще опитаме, ако не се покорим на Бога и вървим в собствения си самоопределен закон.
   

Покорството към Божиите закони води хората и народите към тяхното предназначение и място на служение. Когато не се покорят, те излизат от пътя. Когато са покорни, доказателството на благословението ясно утвърждава решението им да се съобразяват с Божието Слово. С други думи, Библията е предназначена от Бога да бъде очевиден термометър, който регистрира здраве или опасност в този свят, когато хората измерват живота си според това, което Бог им обещава като награда или наказание за покорството пред Неговите закони. Наистина можете да си отбелязвате докъде е стигнал резултатът преди да умрете.

Например, беше обещано на Израел, освен другите неща, че народ, който се покорява на Божиите морални закони, може да очаква положително салдо на плащанията и положение на световен лидер в международната търговия и финансовите пазари.³⁸ Беше също обещано, че непокорството към Божия закон ще произведе народ в дълг, зависимост и робство към чужди народи.³⁹ Божието Слово е пълно с този вид насърчения и увещания за индивиди, семейства, църкви, компании и дори цели нации.

Работата на Църквата е да служи като лекар на народите, диагностирайки техните здравни нужди, като сравнява здравните им характеристики със здравната карта, която Бог е положил в Своето Слово. Ако те са болни, ние трябва да знаем защо е така и какво трябва да правим.

Покорството към Божиите закони освобождава повече от просто индивидуално благословение за онези, които са спасени по благодат. Покорството също освобождава Божиите благословения за космоса.⁴¹ Исусовата смърт на кръста плати наказанието за непокорството и благословенията, обещани от Божието Слово на индивидите и народите, са достъпни чрез властта и наредбата на Святия Дух.

“Добрата вест,” която християните носят на народите, е освобождение, не робство под религиозна тирания. Помислете за по-широките приложения на любимия стих на Църквата, “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). Разбира се, Божията любов включва индивида. Но този стих изявява ясно, че Бог обича създадения свят (космос)! Христовата жертва осигури също освобождението на народите, така че Неговите богатства сега са техни! Това е невероятната добра вест! Божията любов към Неговото създание надминава просто любовта към човека и Христовото възкресение освобождава тази любов към целия създаден ред. Той наистина обича създадения свят достатъчно, щом като даде Исус, за да го освободи!

Как да обучаваме един народ?
Управлението и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и чрез правда от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това (Исая 9:7).
Както вече знаем, на християните им е възложено да се грижат и да обучават народите. Грижата за тях означава да довеждат над тях Божия мир, а Божият мир идва от Божието управление. Не може да има мир без Божието управление, както ни казва Исая. Управлението предхожда мира. Когато Христос дойде на земята, започна процесът на разширяване на Неговия мир на света. Писанието ни казва, че Божието управление няма край и е всеобхватно. Работата на Църквата е да остави Бог да установи Христовото управление над народите чрез нея. Така че в основата си обучаването на народите включва процес на откриване как Божието управление действа чрез хората.

Как може Църквата даже да започне да се занимава с глобалната задача да се грижи за народите? Откъде да започнем?

Бог не изисква да се захванем с всичко наведнъж. Бог не иска да нарисуваме пълната картина преди да ни е научил и да ни е дал възможност да я рисуваме постепенно.

Бог е разчупил човешкия свят на много малки единици за управление. Има пет естествени единици на управление или сфери в космоса, които съставят царството на Божието управление. Всяко управление попада в една от тези пет категории:

Индивидът (Самоуправление)⁴²

Семейството (Семейно управление)⁴³

Местната църква (Църковно управление)⁴⁴

Икономиката (Икономическо управление)⁴⁵

Държавата (Държавно управление)⁴⁶

Божието Слово е установило стандарти за управление на всяка една от тези единици или сфери и всяка една се благославя за покорство към тези стандарти или страда заради непокорство. Бог държи човека отговорен да управлява всяка една от тези пет сфери на човешката дейност според Божиите насоки за нея и очаква от съвместното им действие да получи добра възвръщаемост върху Своите инвестиции.⁴⁷ С други думи, Бог не иска просто ред на земята, Той иска нарастващо благословение.

Бог е организиран и подреден, управлявайки чрез тези системи. Ние трябва да учим хората и народите какво Бог изисква от тях лично в техните семейства, в църквите, в тяхното икономическо настойничество и накрая в техните държавни институции. Обучението на цялостния човек представлява пълнотата на поръчението, което Исус даде на Своята Църква.⁴⁸ Не можем да пренебрегнем нито една от тези пет управленчески сфери, ако искаме да се покорим на Великото Поръчение на Господа. Да обучаваш един народ означава да научиш хората да се покорят напълно и да достигнат своите пълни възможности във всяка една от петте сфери. Народ от такива хора е народ под Божието управление и живее в Неговия мир.

Царството или управлението на Бога не е просто въодушевление или ангелски крила или вълнуващи преживявания. То е Божият определен ред, действащ хармонично между петте сфери, като Святият Дух поддържа екологичния баланс на властта с придружаващи благословения на здраве и мир.⁴⁹

Божието Слово дава единствената надежда за правилното разполагане на властта между тези пет управленчески сфери. Светската система е не само в бунт против Бога, тя е в бунт против балансираното действие на тези пет единици на управление, предназначени от Бога да наложат ред в Неговия космос. От Църквата се очаква да научи народите как да намерят правилното използване на властта и управлението. Ето как Църквата трябва да поправя несправедливостта в един народ и да го води в желания от Бога ред.

Нека да погледнем една диаграма, която помага да обясним тази истина:

Забележете, че Църквата е в центъра на тази диаграма. Христос е над Църквата, а Божият трон на справедливост и праведност е над всичко.⁵⁰ Църквата трябва да бъде свещеническия, учителския и пророческия глас към света. Нейната отговорност е правилно да тълкува Божието Слово към всички форми на управление. Нейната работа е да издига Словото пред всички институции, включително към себе си, като критерий за човешко поведение.

Новият Завет ни учи:
Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело (2 Тимотей 3:16,17).
“Всичкото Писание” означава точно това, всичкото Писание. Не само стиховете за личното спасение. Не само стиховете за грабването. Не само Новия Завет. Това “всичко Писание” означава цялата Библия, Стария и Новия Завет, стиховете за структурирането на обществения ред, както и изцелението на индивидите. Моля спомнете си, че Новият Завет не беше дори написан, когато Павел говореше за властта на Божието Слово. Вярващите от времето на Павел са мислели, че “Писанието” означава просто Стария Завет!
Разделение на властта

Християнската философия на управлението във всяка една от тези пет сфери съдържа възможността да се осигури властта да е правилно поддържана и пропорционално балансирана във всяка управленческа институция. Библията ни дава тези инструкции.

Първото изречение на Обществения Договор на Русо е жива реалност днес, около двеста години след като е било написано за първи път (1762): “Човекът е роден свободен; и навсякъде той е във вериги.” Макар че човекът може да се роди без съзнание за робство, Библията ни казва, че човекът се ражда роб на греха. Въпреки това, Русо е прав, че хората навсякъде са във вериги. Ако човекът въобще иска да е свободен, той трябва да замени веригите на греха за Христовата свобода – свобода във всички области на живота. Свободата може да царува само когато Христос царува във всичко.⁵¹ Всяка една от петте управленчески единици, които Бог е назначил – индивидът, семейството, Църквата, икономическият/търговският свят и държавното управление – трябва да подчини себе си на целите на Христос, откривайки своя периметър на власт и отговорност единствено в Неговото управление.

Ако Христос не царува, тогава или индивида, или семейството, или Църквата, или търговския свят, или държавата ще израсне като заблудителен център на човешкото внимание. Хората винаги ще обожествяват една или друга страна на създанието. Плътският човек винаги ще се покланя на създаденото вместо на Създателя.⁵² Дори Църквата, колкото и странно да изглежда, може да бъде издигната до тиранична власт в живота на християнина, изпадайки от баланс както с Господа, така и с другите институции на човешкото общество.

В нашия съвременен свят държавата е тази, която е издигнала главата си в нечестив опит да замести Христос като централна фигура в целия човешки живот. Държавата, в съвременната политическа теория, все повече изисква индивидът, семейството, търговския свят и Църквата да се поклонят пред нея и да я поставят на първо място като “бог.” Противниците на християнството твърдят, че държавата е “волята на народа.” Всъщност, така държавата подтиска волята на индивида под колективната тирания.

Държавата изискваше върховната лоялност и в Христовите времена. Войната тогава беше между Христос и Цезаря. Всичко се повтаря отново. Обаче, заслугата на ранната Църква е, че на Христос бяха нужни само 300 години, за да тържествува над Цезаря чрез Своята Църква. Наследството от нашите християнски братя е наследство на победа над тиранията, не поражение от тираните. Но победата изисква християнска вяра и активност и това е, което трябва да се възстанови в Църквата днес.

Когато държавата започне да говори за себе си като “гласът на народа,” внимавайте! Някой бюрократ или политик има намерение да прокара закон или административно постановление, което ще изпразни джобовете ви, ограничи вашата лична свобода или ще отнеме живота ви. Държавата не е бог, но ще се опита да завземе цялата власт за себе си, наричайки себе си “гласът на народа.”

Неродените деца са наречени “тъкан”; жените са наречени сексуални обекти; сексът е удоволствие сам за себе си и е отделен от любовта; децата са експлоатирани емоционално и физически за тяхното използване като персонални стимуланти; малцинствата стават второкласни граждани и “враг.” В света на себереализацията и концентрирани в себе си вселени, “аз”-ът е “бог” и законът на този “бог” е експлоатация, лични “права” и експлоатация на другите.