Да спечелим битката за умовете на хората денис Пийкок

Добре дошли на “Сделката.” Такава сделка – светската система получава съкровището, а Църквата получава нищо! “Разделителната стена” е предназначена да унищожи Църквата, като отнема нейната възможност да формира или да отправя предизвикателство към паричните, законови и властови структури, които управляват всички неща.

В едно все повече безбожно общество толерантността става върховна добродетел, а твърдите религиозни убеждения стават върховен грях. Престъпник става всеки, чиито стандарти са Божиите стандарти. “Добър гражданин” става всеки, който възприема морала на най-малкия общ делител. Добродетелите умират под всетолериращата ръка на светската система.

Нашите противници твърдят, че активното християнство в обществения сектор ще доведе до огромни обществени смутове и бунтове. Не беше Църквата тази, която започна Първата и Втората световни войни, Корейската и Виетнамската войни. Започнаха ги “просветените” нерелигиозни нации. Атаките, свързани с отговорността на Църквата за масови убийства и разлагане на обществото обикновено са невероятно едностранчиви и небалансирани. Нерелигиозните хора са причинили многобройно повече смърт и разрушения, отколкото и най-заблудените християни – дори по време на Инквизицията! Мръсните ризи на Църквата едва ли могат да се забележат на фона на повече от 150 милиона убийства, които “разумното и нерелигиозно общество” ни е донесло през двадесети век. Християните са избили хиляди, но трябва да си светски хуманист, за да избиеш милиони.
Религията и разделението

Но пазителите на светската система протестират: “Религията в политиката ще раздели страната и ще доведе до разрушаване на демократическия процес.” Да не би да имат предвид разделения като тези, които те вече са ни донесли – разделения като труд и мениджмънт, война и мир, черни и бели, стари и млади, мъже и жени и десетки други фундаментални разделения, донесени на света от онези, които изцяло отхвърлят християнството? Хуманистите лъжат относно историята, надминавайки всяко въображение. “Загрижеността” на хуманизма относно “религията, разрушаваща обществото,” е също толкова зла, колкото е и неговият неизговорим архив от човешко страдание.

Светският хуманизъм иска власт и християните представляват заплаха за неговите грозни намерения. Светският хуманизъм обезчовечава хората до обекти, независимо дали са жертви на аборти, порнографска експлоатация или гладна смърт за онези, които са “врагове на нерелигиозната държава” (като в Русия, Югоизточна Азия и Етиопия). Това, което хуманизмът най-много мрази в събуждането на Църквата, е, че тя ще събори маската на неговата античовешка експлоатация и ще премахне крака му от шията на народите.

Аз съм бил зад Желязната Завеса и съм видял на място как изглежда едно нерелигиозно общество в своя стремеж за разделяне на Църквата и държавата. Една единствена дума описва тъжните очи на неговите граждани и техните безцветни дрехи и сгради. Тази дума е ОТЧАЯНИЕ. А сега американските хуманисти искат да донесат в Америка “благословенията” на едно напълно светско общество.

Дали търговската реклама на светското общество идва от декадентския Запад, с неговото сладко настояване, че индивидът е център на вселената и че всички проблеми се решават с повече пари и време прекарано в себереализация и концентрация, или от Съветите с тяхното “убий индивидуалиста, за да могат всички индивиди да са истински свободни,” в логиката на хуманизма има фатален проблем. Освободителите предлагат трети избор: Божието Царство.

Християнството е най-големият враг на хуманизма и фактът, че хуманистите осъзнават тази реалност е единственото доказателство, което аз имам, че те въобще могат да мислят! В тяхното безумно желание да отделят духовния от реалния свят те биха осъдили всички нас на общество на неморално варварство. Тяхната “разделителна стена” между Църквата и държавата е всъщност не стена, а ковчег. Но освободителите ще срутят тази стена. Нашата любов към народите ни кара да го направим.

(Псалм 94:16)

Г Л А В А П Е Т А


Винаги някой налага морала

чрез закон
Лакеите на Сатана повтарят непрекъснато лъжата, че никой (най-малко Църквата) не трябва “да налага морал със закон” на никого. Те казват, че не е работа на Църквата да казва на когото и да било как да живее или на каква етична система да се подчинява. Възприемането на тази лъжа спира движението на християнския активизъм и издига в култ нечестието и несправедливостта като постоянни вериги на народите.
Дори светските активисти налагат морал със закон

Всички закони казват на хората какво да правят и какво да не правят. “Трябва” и “не трябва” са етични съображения. А етичните съображения са в основата на всеки аспект от живота на човека. Етичната рамка, в която човек живее, е неговата религия. Законите узаконяват морала религиозно. Общественият закон въплътява религията на един народ.

Законите казват на хората как ще им бъде позволено да живеят в обществото (и твърде често и в личния живот). Законите казват на обществото кое е добро и кое е лошо. Това е неизбежно религиозна функция.

Всички общества имат закони и, за да могат да постигнат мир и преуспяване на всички хора, тези закони трябва да са основани на истина, която не се променя. Общество, което пренебрегва Христовите закони и се противопоставя на Неговите заповеди, реже своето гърло и гарантира своето самоунищожение. Законите извън Христос са организирана смърт.

Едно от най-добрите обяснения на това принадлежи на забележителния теолог Р. Дж. Ръшдуни:
Всеки законов ред е религиозно устройство; важният въпрос тук е, на чия религия? Може да има разделяне на Църквата и държавата, но не е възможно разделяне на религията и държавата. Всеки законов ред е просто действуващ морален ред. Законът казва, че определени неща са забранени и установява наказания за нарушенията и процедури за налагане, съд и обжалване. Всеки закон е основан върху схващане за морален ред. Основата на този закон в Съединените Щати исторически е била, доскоро, общият християнски закон.⁷⁷
Нехристияните искат ние да сме извън политическата арена, защото искат да живеят беззаконно (извън Божиите закони). Това означава, че те искат да правят свои собствени закони, като че ли са Бог. Точно това е, което нашият небесен Баща не иска хората да правят. Той иска от вас и мен да установим само онези закони, които ще доведат ред и справедливост на иначе обезумелия свят.

Икономистът и социологът Гари Норт изявява този проблем брилянтно:

Който установява гражданските закони, управлява народа и именно поради това Христос каза на християните във Великото Поръчение те да са тези, които ги установяват. Ако казвам това толкова много пъти, то е защото трябва да противодействам на 10,000 пъти, когато вероятно сте чували, че Великото Поръчение се занимава само с евангелизиране, а не с християнска политика или закон.

Противниците на християнството ни питат скептично, “Как може да установявате морал със закон?” Това, което в действителност казват, е, че искат да живеят под техния фалшив морал, а не под нашия. Нашият зависи от Бога, който съди всички хора за през вечността. Секуларистите не искат да им се припомня за крайния съд или за вечното им състояние без спасение. Те са се наслаждавали да налагат със закон тяхната собствена имитация на морал през последните четиридесет години и сега не искат да напуснат. Нека да видим някои примери на тяхното безумие.
Грехът по взаимно съгласие между пълнолетни осакатява и убива

Съвременните светски хуманисти вярват, че човекът създава свои собствени закони на живота, независим от външно влияние. Те са създали политически ред, основан върху огромната лъжа, която ни казва, че ние действаме независимо един от друг, че грехът на един индивид няма въздействие върху никой друг – доколкото се извършва от това повсеместно несъществуващо нещо, “съгласният пълнолетен.” Не са поддавайте на тази лъжа! Няма такова нещо като независим грях! Всеки грях, “обществен” или “личен,” засяга всички хора.

Държавата не е всемогъща и всевиждаща. Но Бог вижда и Той съди. Идеята, че някои грехове са лични, е лъжа. Държавата съди само общественото зло, или общественото зло, което може да се докаже от доказателства в обществото, но никой грях не е личен в основата си.
Личният грях засяга всички нас

Схващането личен/обществен е друг начин на поглед върху политиката. Казано просто, схващането лично/обществено в политическия ред казва това: Няма действие, което мога да извърша в личния си живот, което да не въздейства върху всички други членове на моето общество. Старозаветният разказ за Ахан при Гай⁸² е класическият пример за този принцип. Личният грях на един човек унищожи собственото му семейство и доведе поражение върху целия Израел.

Управлението на обществото – което е политиката – може да действа успешно само от гледната точка, че обществото е разширено човешко семейство. Това, което един човек върши в тайно, има въздействие върху всеки друг “семеен” член на обществото. СПИН е шокиращ и смъртоносен пример за този принцип. Като щрауси със заровени в пясъка глави хуманистите отхвърлят както семейството като основата на политическите решения, така и връзката между личния и обществения грях.

Последователите на онези, които са затворили в тъмница народите, действително се разяряват, когато освободителите казват, че библейските закони и принципи превъзхождат значително техните нечестиви закони:

Не можете да разрушите Божиите закони; те ви разрушават. Човекът усилено се е опитвал сериозно да разруши “суеверните религиозни” закони през последните няколко века. Наистина, някои неправилно приложени закони са били парализиращи и разрушителни, като със своите плодове са издавали, че техният произход са човешките “религиозни” закони,⁸³ а не Божиите закони за живота. Съвременният човек открива, че колкото повече се отдалечава от библейските принципи, толкова повече се оказва в капан и в робство. Човекът е изоставил Божиите закони в търсене на свобода, която никога не ще намери в своите собствени закони.

Светската система все повече отхвърля моногамията, ограничаването на сексуалното общуване до женени личности от различни полове. Така наречената “просветена” човешка свобода зачита съсредоточените около човека закони, които казват, че “всичко е позволено” в областта на сексуалния живот. Заблудителят казва, че библейският закон е сексуално репресивен и е основан само на необосновани човешки страхове. Това също е смъртоносна лъжа.

Сексуалните болести са широко разпространени. Дори нехристиянските медицински експерти смятат, че сексуално активните хора извършват “самоубийство чрез секс” в съвременното замърсено от болести общество. В Съединените Щати има 22 милиона случая на неизлечим херпес II, епидемия от хламидия, която се разпространява с безпрецедентна скорост, нови форми на сифилис и гонорея, които са неуязвими при лечение с медикаменти и засега изглеждат неизлечими.

Случаите на бременност в тинейджърска възраст рязко се увеличиха. Петдесет и пет процента от чернокожите деца са извънбрачни. Милиони деца са измрели през последното десетилетие от тинейджърски аборти.

Ефектът от “свободния секс” върху брака? 50% ниво на разводите! (Не всички са предизвикани непосредствено от сексуална изневяра, но всички са повлияни от нея.)

Порнографията, сексуалното насилие и изнасилванията са повсеместни. Приходите от порнографията в Съединените Щати през 1985 са около 8 милиарда долара. Детското порно? Приходи за 1984: 500 милиона долара. Какво да кажем за около 30,000 изчезнали деца годишно в САЩ? Увеличаването на изнасилванията? Опитайте да откриете поне един ден, през който не се съобщава за тях в местния вестник. А едва ли се съобщава и за половината от всички изнасилвания!

Нека да видим следната отвратителна действителност, завещана ни от “морала” на секуларистите.
За справедливостта в Америка
Изследване на повече от 300,000 случая, проведено през април тази година от Статистиката на Федералното бюро за правораздаване, показва, че повече от половината от осъдените убийци, освободени от щатски затвори през 1983, са прекарали по-малко от седем години зад решетките. Половината от изнасилвачите са прекарали по-малко от четири години в затвора. Средното време, прекарано в щатски затвори от всички престъпници, е било 19 месеца. Средният срок за доживотни затворници е бил осем години и седем месеца. И само 18 процента от осъдените на доживотен затвор са прекарали в затвора три години преди да бъдат освободени.⁸⁴
За живота на нашите тинейджъри
На всеки 31 секунди едно момиче в тинейджърска възраст забременява.

На всеки две минути едно момиче в тинейджърска възраст ражда.

На всеки 78 секунди по един подрастващ прави опит за самоубийство.

По един на всеки 90 минути успява.

На всеки 20 минути по един подрастващ бива убит в пътно произшествие.

Почти половината от всички ученици в горните класове на средното училище са използвали наркотици поне веднъж и почти 90% процента са поемали алкохол – някои ежедневно.⁸⁵
За мита, че изнасилванията и порнографията не са свързани

Страните, които са премахнали законите срещу порнографията, показват забележителен ръст на изнасилванията, според изследване, направено в периода 1964 до 1974. В Австралия увеличението е 160%, в САЩ е 139%, в Нова Зеландия е 107% и в Англия е 94 %. За сравнение, страна като Сингапур, която продължава да ограничава порнографията, показва само 69% увеличение, а Япония, където порнографията е забранена, в действителност регистрира 49% спад в изнасилванията през същия период.⁸⁶

Не са ли ни достатъчно светските хуманисти, проповядващи хомосексуална свобода между “съгласни пълнолетни”? Последствията от хомосексуалния разврат са неизлечима епидемия от СПИН, която убива всяка своя жертва. Тя заплашва всеки един развратен индивид (и дори всеки моногамен партньор на развратен индивид) – и кой знае какви други вирусни щамове биха могли да се развият, които биха подложили на риск всяко човешко същество на земята – дори християните!

Обсъждайки последствията от СПИН е малко като да се опитваме да се подготвим за термоядрена война. Най-добрата книга за СПИН е The AIDS Coverup, Gene Antonio, Ignatious Press, 1986. Дръжте се да не паднете, когато я четете. Помислете върху някои от нещата, които ни очакват заради “правата на хомосексуалистите” и закона за “съгласните пълнолетни”:

1. 
   Световните здравни ръководители понастоящем говорят за около 100 милиона жертви на СПИН по целия свят.⁸⁷
   
2. 
   След четири години болниците на Ню Йорк Сити ще бъдат запълнени, обслужвайки само болни от СПИН.⁸⁸
   
3. 
   Десет милиона американци вероятно ще умрат от СПИН до 2000, а грижата за тях ще струва 1.5 трилиона долара.⁸⁹
   

“Освобождавайки” човека от библейските морални принципи секуларистите само осъждат човечеството на смърт. Земята може да бъде контролирана от една от двете законови системи: Божията или човешката. Коя бихте предпочели? Спомням си избора, който Мойсей постави пред Израел, когато ги попита коя законова основа искат да следват, тяхната собствена или Божията:

Коя законова база ще покрие земята?
	БОЖИЯТ ПРЕСТОЛ	ПРЕСТОЛЪТ НА СОБСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС
Източник:	БОГ	САТАНА
Администратор на закона:	ЦЪРКВАТА	СВЕТСКИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛИ
Принципи на закона:	БОЖИЕТО ЦАРСТВО	МЪДРОСТТА НА СВЕТСКАТА СИСТЕМА
	а. Интересите на Христос	а. Собствения интерес
	б. Откровението като върховно	б. Разумът като върховен
Въздействието на закона:	Ред, свобода, живот, просперитет	Организиран хаос, дълг, извращения, смърт
Етика на закона:	Зачитане и служение към по-слабите	Сила и оцеляване на по-пригодените
	Матей 6:10 Матей 28:18-20 Исая 42:4 Псалм 89:14

Човешките закони се въртят около човешката логика. Те изпълняват писанието: “Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.” (Притчи 14:12).

Твърде дълго християните не се противопоставят на светската лъжа, че налагането на библейския закон ще произведе религиозна тирания. Всеки път, когато двама или повече човека се опитат да общуват, трябва да се приеме някаква система от правила за мирно взаимодействие и съвместно съществуване. Осъзнайте го: всяко общество ще живее чрез някакъв закон. Библейският закон не само не е по-тираничен от коя да е законова система, той всъщност е единствената законова система, която запазва достойнството на индивида и моралното единство на обществото. Египет или Божият закон беше тиранин над Израел? Асирия или Божият закон беше тиранин над Израел? Вавилон или Божият закон беше тиранин над Израел? Старозаветната история демонстрира отново и отново как израилтяните попадаха под робство всеки път, когато се поставяха под човешкия закон, и бяха свободни само когато се покоряваха на Божия закон.

Законът, обратно на това, което много християни мислят, е далеч по-обширен от Десетте Заповеди. Има над двеста юридически казуса в Писанието и около две трети от тях се занимават с това как Божият народ трябва да уреди своето общество политически и социално. Невъзможно е да се преувеличи важността на този въпрос.

Политическите заповеди са най-многобройните в целия Стар Завет. Управлението на една нация не е просто нещо. Прочетете отново Левит и Второзаконие. Проследете как пророците (от Исая до Малахия) непрекъснато изобличаваха израилтяните за нарушаването на тези политически закони, с което общата несправедливост ставаше повсеместна в извратеното израилево общество. Псалмите и Притчите не могат да бъдат разбрани без да се разбират техните постоянни цитирания на политическия закон на Бога.

Исус каза, че Той не дойде, за да отмени старозаветния закон.⁹⁰ Освен че дойде за да умре за греховете ни, Той дойде да ни покаже какво представлява Божият закон, когато се живее на практика от човек, напълно предаден на Святия Дух. Божият закон е съвършен⁹¹ и проблемите, които човек среща, когато се опитва да живее според закона, са проблеми, причинени от грешната природа на човека, а не от някакъв въображаем недостатък на самия закон. Този закон, който се изпълнява в Христос, е основата, върху която Исус действаше. Той не се опита да го отмени; Той го направи плът в Своя живот.⁹² Библейските закони трябва да се тълкуват от Святия Дух, защото “Божието Царство е в Святия Дух.”⁹³

Но какво да кажем за библейското предупреждение “не съди”? Християните постоянно се вслушват и дори възприемат това разрушаващо контекста неправилно тълкуване на думите на Исус в Матей 7:1, 2. Да го кажем направо: Библията никъде не забранява библейското управление, налагането на закона, морала и съда нито в християнската Църква, нито над народите. Светските хуманисти, опитвайки се да избягнат идещия Божий гняв, и християните, опитвайки се да избягнат възложените им от Бога отговорности, несъзнателно са се обединили в нечестив съюз, за да наложат тази измама. Ето какво в действителност казва този стих: