Благосъстоянието идва от семейството, не от държавата

Светската държава казва, че тя има силата да благославя народите, като създава богатство. Държавата казва, че ако наеме много хора да работят за нея, народите ще станат богати и ще излязат от бедността и робството. Тя, изглежда, не иска да отчете една грозна истина: държавата не може да създава благосъстояние, тя може само, чрез данъчно облагане, да преразпределя благосъстояние, което други са създали. Държавата печата пари, които не са обезпечени със злато, сребро или реални стоки, които да подкрепят обещанието на държавата, че парите са обезпечени със стойност.

Библията казва, че благосъстоянието на народите идва от семейството:
. . . и в тебе [Авраам] ще се благославят всичките земни семейства (Битие 12:3).
Усилено работещите семейства създават реално благосъстояние. Ето защо светската държава атакува традиционното семейство като създател на благосъстояние чрез насърчаване на разводите по взаимно съгласие, порнографията, абортите, социални подаяния за самотни майки и потиснически високи данъци върху наследството. Държавата в нейните по-развити социалистически форми не иска семействата да създават благосъстояние; тя иска да създава фалшиво благосъстояние чрез своите печатни преси и нарастваща заетост за своите граждани.

Светската държава мрази християните, които казват тези неща. Но много от нас вече виждат, че кралят е гол. Той може само да облага с данъци благосъстоянието на своите трудолюбиви поданици. Той прахосва вашите пари и след това се опитва да ви каже, “правителството помага за задоволяване нуждите на гражданите, създавайки нови работни места.” Докато Църквата не види достатъчно ясно тези истини, за да промени нещата, дълговете ще се натрупват и семейството, като Божият създател на благосъстояние, ще отслабва.

От особен интерес за семейството в последните години е колебанието или нежеланието за действие на държавата в четири основни области: проституцията, порнографията, наркотиците и хомосексуалността.

Тези четири тирани ограбват населението, като атакуват семейството. Порнографията е бизнес с 8 милиарда долара годишни продажби, добиваща повече годишни приходи от общите продажби на трите основни телевизионни мрежи. Детската порнография наброява повече от половин милиард долара годишно. Невъзможно е да се оцени точно количеството пари, което американците дават днес за наркотици. А хомосексуализмът, освен че е самоубийство със самоналожена болест, сега заплашва цялото население с медицински епидемии с безпрецедентни размери. Консервативните оценки предвиждат жертвите от СПИН през следващите пет години да наброяват три до четири милиона души! Икономическите последствия от тези атаки върху семейството са невъзможни за изчисляване.

Държавната власт трябва да гарантира религиозната свобода. Тази гаранция означава, че никой човек няма да бъде принуждаван да вярва в определени доктрини. В определени времена в миналото Църквата е била също толкова виновна за религиозна тирания, колкото и светското правителство. Отговорност на правителството е да предпазва обществото от деноминационна война. Обаче, тъй като всички закони трябва да са основани на библейските принципи, държавата е заветно отговорна да постанови библейски основани закони, които не са определени от някоя деноминация.

Държавното управление трябва да поиска от Църквата, пастирите и ръководителите да увещават своите членове да поемат своите обществени отговорности като действащи членове на Божието Царство. Църквата трябва да произведе добри граждани и държавата трябва да ги взема за своите служби.
Божият мир
Защото да се радвате в Господа е вашата сила (Неемия 8:10).
Това, което прави Исус щастлив, ме прави силен. Американското християнство е прекалено заето с личния мир. Християните искат да бъдат “щастливи.” Твърде често те се интересуват повече от това, което Исус може да направи за тях, отколкото от това как биха могли по-добре да Му служат. Мое най-дълбоко убеждение е, че истинската радост идва само при тези, които живеят живота в угода на Господаря.

Държавното управление, както всички други институции, трябва да се занимава със служение на Господа в обществения живот. Ако прави това, неговите граждани ще имат чувство на лична радост, защото тяхното правителство създава за тях политическа атмосфера, която не само угажда на Бога, но и предлага на своите граждани свободата да изследват своето собствено призвание и предназначение в Господа. То трябва да изпълни това писание:

Държавата, следвайки наставленията на Църквата, трябва да създаде атмосфера, в която индивидът, семейството или бизнесът да могат да изградят благосъстояние в мир, знаейки, че никой индивид или управленческа организация ще ограби законните доходи, които са спечелили. Държавното управление трябва да осигурява атмосфера, в която те могат да поемат икономически рискове с мир. Собствеността трябва да бъде охранявана и достъпът до работа и заетост разрешен за всички.

Еволюцията, марксизмът, фабианският социализъм, сиентизмът, фройдизмът и други “изми” са съучастници в “новата действителност,” която е просто старите илюзии, облечени в нови костюми. Имаме Новия Национализъм (Теди Рузвелт), Новата Свобода (Уудроу Уилсън), Новия Договор (Франклин Рузвелт) и Новите Хоризонти (Джон Ф. Кенеди). Те всички в края на краищата се оказаха лоши “новини.”

Виждали сме всичко това и преди. Случило се е и с римските императори след 200 г. от Хр. Има цяла поредица от такива императори, всеки от които е обявявал началото на нова епоха и повечето от тях са загинали от насилствена смърт. Римската империя се е разпадала, но всеки нов император е обещавал чудеса. “Чудото” е защо въобще психически зрави хора са искали да станат императори. И отговорът е: Едва ли психически зрав човек би искал. Но тогава е нямало недостиг на “психически болни” кандидати.

Ние се нуждаем от управление под Бога, което ще обърне това опасно заблуждение и ще ни даде традиционните ценности, които насърчават и закрилят правата на индивида, семействата, икономическата самодостатъчност и обществената стабилност.

Как трябва да бъдат освобождавани градовете на нашия народ? Само чрез обновяване на характера на хората и последвалото от това прехвърляне на авторитета към Божия народ. Ако християнското управление ви притеснява, какво би могло да бъде по-лошо от смъртоносния път, на който са повечето от големите градове на този народ, крачейки безцелно по затворническите етажи на насилието, арогантността и бедността? Техните ръководители винаги се явяват с нов “отговор” как да ни измъкнат от тъмницата. Но в действителност веригите се стягат още повече. И те ще се стягат докато Църквата във всеки град не започне да действа като учител, свещеник, съдия, насърчител на благосъстояние. Когато Църквата поведе атаката срещу адовите врати на подтисничеството, те ще се отворят, обеща Исус. Освободителите идват!

Е, какво, ако говорим практически, трябва да започнем да правим, за да служим на нуждите на нашите градове? Приниципът е прост, макар програмите и реакциите да са различни: църковните ръководители и всички християни трябва да се запитат къде в техния град трябва да се проведе поучение, основано на библейската истина. Те трябва да се запитат къде е необходимо служение на свещеническо помирение. Те трябва да се запитат как могат да представят Божия закон като Негов адвокат и да помогнат да се донесе справедливост чрез налагането на Божиите закони. И трябва да насочат своята енергия към насърчаване на стабилност и просперитет чрез подкрепа за семейството.

Когато Църквата започне да служи на градовете, възстановявайки своята законна роля в тези четири служения, тогава наистина ще видим изпълнено писанието:

(Ефесяни 4:10)

Г Л А В А Д Е В Е Т А


Има сила в кръвта?
Вярваме ли, че силата на греха в света е по-голяма от силата на Христовия кръст? Ние величаем кръста и пеем песента, “Има сила в кръвта,” но няма ли неверие в нас, докато я пеем? Уповаваме на Бога да спаси нашите пълни с грях души, но не можем ли да уповаваме в Него мащабно да повлияе върху нашите народи? Защо като че ли християните вярват, че силата на възкресението може да спаси душата ни, но не може да промени градовете ни?
Квасът на греха или квасът на правдата?
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото (Матей 13:33).
Исусовото царство ще се изявява постепенно на земята. Неговата власт в края на краищата ще закваси цялото тесто, казва Библията. Това е ясният смисъл на тази притча. Исус каза, че царството расте, то не се появява.
И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята, и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. А кога узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва. При това каза: На какво да оприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим? То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици (Марк 4:26-32).
Но ако Божието царство трябва да се разкрива постепенно, защо то не е най-видимото царство днес? Защо сега царува царството на светския хуманизъм? Защото в нашето неверие сме оставили бойното поле на врага и сме се оттеглили в нашите християнски гета, вземайки със себе си властта на царството. Квасът на кое царство е по-могъщ? Кой квас прави тестото да се надигне? Кой е господстващият принцип, тлението или нетлението? Ако не можем да уповаваме на Неговата кръв да смачка главата на змията на тази планета, как можем да уповаваме на Неговата кръв да спаси нашите души?

Твърде много християни вярват, че принципът на тлението е по-могъщ от Христос, макар че Христос е възкръснал от мъртвите. Макар че много християни не вярват в прогресивното разкриване на Божието царство, те вярват в прогресивното разкриване на царството на Сатана! Това означава, че те вярват, че Божият квас е по-слаб от кваса на Сатана, че Божието царство е по-слабо от царството на Сатана. Ако това е истина, как може Исус Христос да бъде “Цар на царете”?

Никакво видимо царство и никаква видима победа демонстрират един несериозен цар. Но християните се кланят на един много сериозен цар, цар, който непрекъснато унищожава човешките царства.¹³⁰

В английския език думата “салве” (salve, изцелителна билка) има същият корен като “спасение” (salvation). Стъпка по стъпка всичко ще бъде изцелено чрез благовестието.¹³¹ Докато този процес на изцеление тече, той прави видимо Божието Царство. Великото Поръчение включва благовестието на Царството и прогресивното изявяване на Царството на земята така, както е на небето. Исус каза, че Неговата пълна власт вече действува.¹³² Исус каза, че има всяка власт на тази земя още преди 2000 години. Ранната Църквата действуваше така, като че ли вярваше в това. Ние също трябва да действуваме така.

Бог ни казва да съсредоточим нашите молитви върху довеждането на Неговото Царство на земята.¹³³ Трябва да вярваме на Исус, когато ни обещава, че квасът на вярата ще направи Царството да расте на земята.

Нашето най-голямо предизвикателство в това отношение е вярата. Твърде много християни, както съмняващите се съгледвачи, които изследваха Обещаната Земя,¹³⁴ се връщат обезсърчени, след като са изследвали земята, изпълнена с грях. Ние казваме в сърцата си, “Това не може да бъде земята на нашето наследство. Тя е препълнена с грях и хората мразят Бога. Нашата земя трябва да е небето и бъдещето.” Но нашият Господ ни напомня за добрите сведения на двамата верни съгледвачи, “Това е добра земя. Това е Моята земя и Аз съм я създал да бъде изпълнена с Моята слава.¹³⁵ Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Умрях на кръста, за да си върна правото на собственост над този свят.¹³⁶ Идете в Моето име и сега завладейте народите със силата на благовестието!” Но великаните на неверието и укрепените градове на земната плътска власт засенчват Неговия кръст. Той каза, че има всяка власт, но действаме така, като че ли Неговата власт е ограничена до Неговото Второ Идване.

Ранната Църква повярва на Божиите думи, излезе със силата на благовестието и воюва с Цезаря и с човешките закони в продължение на три века и спечели! Започвайки с нищо – освен с Божието Слово и Святия Дух – те покориха Римската империя със силата на благовестието. Не всички римски граждани се обърнаха към Господа, но повечето от тях в края на краищата осъзнаха, че само Църквата и нейният закон могат да възстановят стабилността и загубения просперитет на Рим.

Трябва да вярваме в Бога и да действаме, въпреки великаните на земята. Ако марксистите завладяха по-голямата част от земното кълбо за 60 години, то какво ли бихме могли да направим ние с Божиите инструкции за народите, само ако повярваме? Всичко зависи от това как гледаме на кръста.
Кръстът е крайъгълният камък на цялата човешка история

Кръстът на Христос и работата, която Той извърши там заради Бога и хората, е единственото най-важно събитие в човешката история. Дори влизането на Христос в света, колкото и невероятно да беше, не е толкова крайно полезно за човека, ако в своето въплъщение, жертва и възкресение Бог не беше избавил безпомощния човек от неговия грях и от смъртта. Колкото и славно да бъде Неговото телесно завръщане, то не би означавало нищо, ако Неговата вече пролята кръв не ни е дала правото да бъдем с Него в слава. Кръстът е кулминацията за човека. Той единствен го насочва към Божието предназначение за него. Теология, която не се съсредоточава върху победата на Христовия кръст, в края на краищата ще ни доведе до земно отчаяние и заблуждение, както апостол Павел ясно предупреди Ранната Църква:

Не позволявайте на никого да ви вкарва в поражение, като отхвърля всепобеждаващата сила на това, което Христос спечели за човека на Своя кръст. Сатана винаги ще ви казва (а може и добронамерени християни да ви кажат), че Христовата победа над греха на земята е непълна и се нуждае от Неговите “завършващи действия” при Второто Идване. Не им вярвайте! Христовата власт е вече пълна и ние не я притежаваме само заради нашето неверие. Павел ни каза, че вече сме съвършени в Него и че Той е “глава на всяко началство и власт.”¹³⁷ Той не чака да извърши при Своето Второ Идване това, което Святият Дух ни казва, че вече е направил при Първото Идване.¹³⁸ Исус вече е тържествувал над кваса на греха и е смачкал змията под своята наранена пета на Голгота.

Аз знам, че все още нямаме своите възкресенски тела – предопределеният план не е още изпълнен съвършено – но имаме кръст, който има повече сила от човешкото падение и Спасител, който има пълната власт над човешките дела. Христос чака Неговият народ да излезе от неверието си и светските философии и да повярва на Него, когато казва, че “даде Ми се всяка власт на небето и на земята, затова, идете.” Ако Исус ми казва, че цялата земна власт е сега Негова, заради опръскания с Неговата кръв кръст, то аз не бих посмял да Го нарека объркан Спасител, Който ми казва да изляза и да уча народите, които Той още не притежава!
Благовестието е победата на кръста

На кръста Христос осигури за вярващия човек всяко благословено обещание, гарантирано от покорството към закона. Всички ние знаем ползата от личното спасение и изкупление, които са наши индивидуално чрез кръста, но има също и обществени ползи от кръста. Нека разгледаме един превъзходен параграф от “добрите вести,” които Христос е осигурил за нас:

На кръста Христовата изкупителна кръв ни даде неизразимата привилегия да получим възкресението на живота.¹⁴¹ Цялата мъдрост на живота е сега наша, като Святият Дух ни показва как да тълкуваме закона като стандарт на цялото човешко поведение. “Буквата убива, но Духът дава живот.”¹⁴² Неприложим ли е днес Божият закон? Не! Законът беше изпълнен в Христа, който ни е дал Своя Свят Дух, за да ни наставлява как да прилагаме Неговия живот и благословения, както Исус правеше, когато ходеше по земята.¹⁴³ Сега, чрез силата на Духа, можем да тълкуваме за всички хора какво означава за всички хора да живеят чрез “всяка дума,” която Бог е говорил. Сега световните структури могат да бъдат учени да “пазят всичко,” което Той е заповядал. Кръстът осигури Святия Дух за Божия адвокат – Църквата – за да тълкува, утвърждавайки Христовата власт на земята. Сега можем, чрез Божието Слово и Божия Дух, да вярваме, за да видим царствената власт на правдата да започне да прави тестото да нараства:

Неправилната теология е направила от Църквата страхливец, жертва на земния побойник. По-голямата част от Църквата действа така, като че ли побойникът ще изхвърли треперещата Църква вън от земята. Ние сме се окопали и чакаме избавление в последната минута. Ние можем да имаме лична власт, но квасът на международния грях надделява над нас чрез атаките на светската система. Вместо тържествено влизане в Неговото царство, явлението на Господа става избавителна мисия за хора, които просто “удържат, докато Исус дойде.” Учи ли ви вашата Библия, че побойникът все още има власт след Христовия кръст? Моята не ме учи така.

Моята Библия ме учи, че Христос не идва да избави една слаба Църква, която грехът е изтикал от земята, а за славна невяста, без петно, недостатък или бръчка.¹⁴⁴ Как ще стане толкова чиста? Като се изправи и позволи на реалността на Христовия победоносен кръст да сложи побойника под нозете на Христа! Нас ни насърчават и увещават: “Господ ще простре от Сион скиптъра на силата ти; владей всред враговете си.”¹⁴⁵ Библията казва, че Христос се връща, за да владее със силата на Своя кръст.¹⁴⁶ “Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила.” (Откровение 19:7).

Когато невястата (тоест Църквата) започне да се очиства, вместо да бяга, ще бъдем готови да Го посрещнем, когато дойде. Исус не идва за трепереща, незряла жертва на побойника. Той идва за съдружник, който се е “пазил от лукавия”¹⁴⁷, като се е учил как да избягва неговите заблуждения и да ограбва неговите притежания! За народите и за грижата за народите! Освободителите идат!