Какво стана с благодатта и съчувствието?

Ако приемем схващането, че християните трябва да налагат съд, каква роля играе във всичко това благодатният и прощаващ дух? Трябва ли християните да действат като “малки богове”? Не, хиляди пъти не! Християните по никакъв начин не са сами по себе си превъзхождащи нехристияните. Това, което ни прави различни, е начинът, по който Бог гледа на нас и личността на Святия Дух вътре в нас. Макар и християните да са освободени от върховните наказания за нарушаването на закона чрез Христовото изкупление,⁹⁴ ние сме задължени да живеем на практика неговите принципи, както всички други. Християните не са превъзхождащи, те са простени и облечени в сила. Те все още могат да бъдат слаби, лицемери и нелюбящи и именно осъзнаването на нашата собствена слабост е това, което трябва да премахне всяко високомерие или осъдителен дух от нас. Ние не налагаме съд на никого! Само Словото налага. Трябва да налагаме Божието Слово на всички, каза Исус – особено върху себе си – но Словото налага съда. Има огромна разлика между това да издигнем Божието Слово като стандарт за съд и самите ние да имаме осъдителен дух. Християните нямат такова духовно право, защото само Бог е Съдия на всички хора.

Кое налагаме: буквата на закона или духа на Божия закон? Какво ни казва Словото? “. . . буквата убива, а Духът дава живот” (2 Коринтяни 3:6)
Съдът, както властта, трябва да бъде разделен

Как са свързани петте области на управление на Божието Царство със съда и налагането на закона? Много просто. Принципът или духът е следният: Изтъкнатите личности в една област поучават уважение и покорство към библейската власт и стандарти в другите области. Кой налага съда? Законовата власт, назначена от Библията над всяка от петте области. Кой е това? Нека да хвърлим бърз поглед:

Кои конкретни старозаветни закони важат днес? Отново предписанията на Библията са ясни – откровението на Стария Завет трябва да се тълкува от Новия.¹⁰⁰ Макар че всички старозаветни закони имат принципна стойност, всички закони, занимаващи се с жертви и очистване са изпълнени в Христа¹⁰¹ и всички закони, отнасящи се за храната и съботата и възмездието, са конкретно променени в Новия Завет.¹⁰² Духът на закона в неговата пълнота е ръководство и сочи към Христос. Той едновременно изпълнява неговите наказания и освобождава неговите благословения към цялото вярващо човечество. Това е добрата вест на Благовестието; благословенията на закона са мои в Христа Исуса.

На Църквата й е заповядано да донесе пълното благовестие до народите, обяснявайки бъдещото осъждение, идващо върху онези, които отхвърлят коя да е част от благовестието, и обявявайки примирение, изкупление и възстановяване чрез преданост към Христос.

Законът е за грешниците и трябва да бъде основа за съд в нашето гражданско общество. Когато четете следващите стихове, никакво обратно тълкуване не съответства на текста. 1 Тимотей 1:8-11 е единственото най-политическо изявление в Новия Завет по отношение на законовата база, която Бог изисква от всяко държавно управление:
А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно, като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагодарните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците, за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнещите се в лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение, според славното благовестие на блажения Бог, което ми беше поверено (1 Тимотей 1:8-11).
Библейският закон в политическата област довежда не само граждански ред, а и изобличение за неправедните.¹⁰³ Именно Христовият закон, приложен принципно в обществото, ще доведе до най-великите съживления, които човекът е виждал. Законът е лостът на Святия Дух за събуждане на изобличени сърца.¹⁰⁴

Правосъдието е било с нас от началото

Бог е възнамерявал Адам да довежда осъждение срещу Сатана и неговото ангелско войнство, като отхвърли изкушението в градината. Адам е бил свободен да избере тази възможност. Човекът трябваше да съди ангелите. Всъщност, Бог все още възнамерява християните да наложат такова правосъдие.

Да съдим означава да налагаме критериите на Божието Слово върху дейността на човешките същества, започвайки с нас самите. Съдът трябва да се прилага във всяка област от живота, включително гражданския съд. Хората трябва да съдят себе си и своите институции чрез Божия закон, изразен в Божието Слово, критерия. Християните, които отказват да упражняват ролите си като политически съдии, живеят в непокорство към Бога и Неговото Слово.

Павел беше разстроен. Коринтската църква беше пълна с раздори. Те дори се съдеха един друг пред езическите римски съдилища. Те търсеха морално отсъждане от езически, безбожни съдии между християни, християни, които твърдят, че са под закона на Бога Създател, върховния Владетел на вселената, но въпреки това се унижаваха дотам, че да просят милост в съдилищата на римското право.

Павел беше изумен:
Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите? Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи? (1 Коринтяни 6:1-3).
Никой текст от Писанието, в Стария или Новия Завет, не предизвиква християните към политическа дейност и законодателство повече, отколкото тези стихове от апостол Павел. Павел удивено пита защо светиите от Коринт не знаят, че те трябва да бъдат източникът на законово тълкуване за Църквата и за онези, които се оставят на нейната милост. В резултат на Павловото увещание за установяване на християнски съдилища, Ранната Църква е направила именно това. Почтеността на християнския съд е станала толкова висока, че към четвърти и пети век сл.Хр. християнските съдилища дотолкова са превъзхождали римските граждански съдилища, че дори невярващите са се обръщали към тях! Всъщност, римските императори с едикт са започнали да искат от църковните ръководители, които са оглавявали тези съдилища, да обличат тогите, носени от съдиите в римските съдилища, в опит да спечелят отново вярата на римските граждани в тяхната собствена съдебна система.
Кога ще започнем да се покоряваме и да съдим?

А какво става днес? Не са ли решенията на държавните съдилища “житейските неща,” за които Павел увещава вас и мен да съдим? Не е ли криминалното право – и това право наистина е криминално – което ощетява жертвата и подкрепя престъпника, “житейски неща”? Не е ли избиването на неродените и извращаването на нашите деца “житейски неща”? Не са ли съвременните икономически проблеми “житейски неща”? Кога Църквата ще се върне към покорството и ще започне да съди “житейските неща”? Кога Църквата ще се научи, че не можем да имаме справедливост за човека, докато не започнем да упражняваме Божия съд като представители на Бога?

Христос е дал на Своите слуги дрехи на правдата, което означава праведен съд, както и лична праведност, вменена чрез Христовата жертва на кръста. Псалмистът пророкува: “Понеже съдът пак ще се върне при правдата; и всички, които са с прави сърца, ще го последват.” (Псалм 94:15).

Вие и аз сме били изкупени. Повече не сме принудени да носим мръсните ненужни дрехи на греха, но сега можем да изберем белите дрехи на Христовата праведност. Тези праведни дрехи не са просто дрехи на спасението, дрехи, които ни поставят под Неговата кръв и ни дават достъп до небесния Град; те са също дрехи на съдии за онези, които са били избрани да съдят житейските неща, света и ангелите!

Да се оттеглим от обществото и да се грижим само за благосъстоянието на хората в нашите църкви означава да осъдим света на смърт и да лишим неспасените от справедливост. Божиите святи принципи са едновременно източник за възпиране на невярващите и детеводител, който ги води към Христа.¹⁰⁵ Нека справедливостта на Неговите закони да кънти навсякъде по земята!
Обучаващи се съдии

Не се отчайвайте. Не се съмнявайте относно способността си като вярващ да съдите народите като ефективно настоявате за библейските стандарти като основа на гражданския закон. Придобиването на умения в налагането на съд изисква години практика. Както обучението на детето, нужни са години под библейския закон, за да се научите да боравите с библейския закон. Да облечете предварително началническите дрехи само би дискредитирало Църквата и Божия закон. Трябва да започнем в надежда, знаейки, че задачата не е непреодолима и е изпълнима в силата на Исус Христос. Започнете, както Ранната Църква направи, да ставате съвършени местни съдии – граждани, налагащи съд в кабинката за гласуване и в квартала и в училищното настоятелство – преди да се опитвате да станете съдии във Върховния Съд! Трябва сега да започнем обучението си с увереността, че после ще управляваме.¹⁰⁶ Трябва да преминем стажа си на местно ниво, преди да навлезем в международните политически Олимпийски игри.

Бог ще доведе крайния съд когато Христос физически се завърне на земята. Сега Неговата Църква е призвана да довежда постепенен съд върху народите, очиствайки ги по този начин. Каква отговорност и какво благословение!

Тогава защо Църквата не иска да поеме своите отговорности и да съди? Вярвам, че отговорът е прост: ние се страхуваме да не би самите ние да бъдем съдени от Бога,¹⁰⁷ или дори от светската система. Налагането на съд те принуждава да изчистиш своите собствени действия, както Исус ни каза в Матей 7:1-3. “Невяста, която се е приготвила,”¹⁰⁸ е невяста, която е започнала пречистващия процес на съд над народите и следователно е била очистена от Божия съд, както и от очистващите атаки на светската система. Няма защо да се страхуваме нито от Божия съд, нито от извратените съдби на света. И двете са подарък за нас, който ни прави да станем зрял съдружник, подготвен да управлява заедно с Христос. Но трябва да “дръпнем спусъка” на съда, за да започнем очистването сега.

Радвайте се! Осъдени сме да сме очистени чрез Христовата кръв. Време е да заемем полагащото ни се по право място като светлина на правдата и справедливостта сред народите. Можем ли да наложим Христовия морал върху народите? Абсолютно! Защото Неговият морал е пълен с истина и справедливостта и милостта са неговата основа:

(Малахия 1:11)

Г Л А В А Ш Е С Т А

Те атакуват политическото участие на Църквата на теологична основа, защото знаят, че Църквата действа на основата на теологична убеденост. Нашият враг е надянал маската на загрижен за моралната чистота на Църква и ни предупреждава, че “политиката е мръсна работа,” която “ще изврати Църквата.””Съсредоточете се върху печеленето на души,” казва той. Намерението му е прозрачно: той иска Църквата да стои на далеч от неморалните концентрационни лагери, в които той държи народите!

Основната истина на благовестието е грижата за хората. Грижата за хората е това, което се има предвид под християнско посвещение в любов.¹⁰⁹ Да откажем на християните правото на грижа, саможертва и любов към другите чрез политическо служение означава да отречем смисъла на нашата вяра. Исус ни възложи да обичаме и да се грижим за другите по този начин:

“А по-големият между вас нека ви бъде служител” (Матей 23:11). Господството е чрез служение, не чрез тирания, както Христос непрекъснато напомняше на Своите ученици.¹¹⁰ Ако искате да ръководите, трябва да служите. Вие ръководите чрез служение. Ако не искате да ръководите, тогава казвате, че не искате да служите. Ръководството е неизбежно за онези, които служат вярно.

Политиката на Христос е смърт за личната амбиция и смелост да правиш онова, което е правилно, дори когато не е популярно. Гражданинът на Божието Царство трябва да живее и проповядва благовестие, което е съсредоточено в служение на Бога и на хората. Днес голяма част от политиката е игра на лично облагодетелстване. Християните трябва да доведат различен дух на пазара на законите и властта. Християнският глас трябва да се издигне над деноминационните доктринални диспути и да обедини християните около безспорната истина на служението на света около нас.

Народите могат да бъдат освободени само от хора, които ще отдадат живота си, за да освободят другите от затвора на себичността. Християните трябва да спрат да служат на себе си и да намерят живота си чрез служение на другите.

Псалм 67 ясно се занимава със мотивацията към служение на поданика на Царството, когато действа в политическата област:

Исус дойде да служи, не да използва властта Си и поста Си за лична изгода. Нека Църквата да Му подражава политически, като се препашем с пояса на Христовото смирение, като очистваме народите с Божието освобождаващо Слово.

Народите са в тъмница предимно защото християните са направили едно от тези две глупави неща: (1) опитали са се да се оттеглят от проблемите на човешкия живот напълно, за да станат “духовни”; или (2) когато упражняват своите политически задължения, те са оставили християнските си убеждения извън политиката. В резултат те не са имали по-добро въздействие върху управлението от кой да е демократ, републиканец, либерал или друго политическо животно. Те често гласуват според партийна привързаност, а не по библейския принцип.

“Религиозните” системи се радват на отстъплението и изолацията. Фарисеите обичат да се отделят от “нормалния” всекидневен свят на хората. Исус непрекъснато беше преследван от църковните ръководители на Своето време за това, че е светски, тъй като се движеше с грешници от най-долен сорт. Те казваха, че е твърде загрижен за хората, за да е наистина свят. Нищо не се е променило; религиозната система презира онези, които обичат хората.

Ето идват светските активисти, членовете на ACLU (American Civil Liberties Union – Американски съюз за граждански свободи), “християнските” фарисеи, “религиозните,” всички декламиращи своята собствена форма на дяволската лъжа, че християните просто не могат да се намесват в нещо, което само по себе си е “мръсно.” Чуйте техните лъжливи тиради:

“В самото си естество политиката е мръсна: Тя просто не може да бъде изчистена. Не и преди Второто Идване на Христос. Тогава Той ще управлява цялото представление, от горе до долу. Тогава държавното управление ще бъде изцяло бюрократично, нещо като армия. Християните просто ще изпълняват заповеди.”

“Политиката е корумпираща. Тя завлича християните в области на власт и компромис, които са напълно в противоречие с тяхното призвание да бъдат отделени и святи. Тя се занимава със светски въпроси и земни проблеми. Оставете я и насочете очите си към небето.”

Независимо каква е песента, искането е едно и също: стойте настрана от нашата игра. Оставете властта на нас. Дръпнете се от пътя!
Политиката не е задължително мръсна
И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж. А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нещо мръсно и нечисто. И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай (Деяния 10:13-15).
Въпросът не е кое религиозният човек нарича “нечисто”; важното е как Бог гледа на нещата. Тъй като държавното управление (политиката) е назначено от Него, ние трябва “да станем и да ядем” дори когато простащината на политическия ред засяга нашите християнски чувства.

Политиката е управлението на държавните институции. За поданика на Божието Царство политическото участие е също толкова задължително, както и участието му в семейния живот или живота на Църквата. Това е революционно твърдение, и ако бъде възприето, може да промени земята. То е изградено върху истината, че Бог изисква от Своите служители да управляват в живота във всичките пет назначени от Него области на управление: себевладение, семейно управление, църковно управление, икономическо управление и държавно управление – политика.

Първата и най-обща причина християните да се намесят в политиката е, че политиката е част от Божието създание. Ако земята принадлежи на Него, то и областта на политиката Му принадлежи. Управлението на земята е върху Неговите рамене, не върху дяволските.¹¹¹ Помислете за това: Докога християните ще позволяват на Сатана да носи Христовото управление над народите?
Семейното управление не е ли понякога мръсна работа?

За да видим колко безсмислени са такива аргументи, заместете думата “политика” със “семейство.” Ще кажем ли, че семейният живот е мръсна работа? Мъжете мамят жените си, жените мамят мъжете си, децата подивяват и семействата са в дългове до уши (точно както и федералното правителство!). Брачните партньори обещават да са верни един на друг, но винаги си имат едно наум. Почти половината от браковете завършват с развод, и ако законите за развода станат още по-свободни, още повече ще завършват с развод.

Дали това е правилен възглед за семейството? Дали семейството е по природа нечисто? Дали вашето семейство е нечисто по природа? Не може ли семейният живот да бъде очистен чрез Божията благодат? Не са ли семействата непрекъснато възстановявани пред Бога чрез Неговата благодат и чрез тяхното вярно покорство пред Бога? Разбира се, да!

Семействата са форма на Божието управление. Родителите дисциплинират децата. Съпрузите са задължени да налагат благочестив съд. Божията върховна власт се изобразява пред нас в семейството. От църковните ръководители се изисква първо да покажат своята способност да управляват своите си семейства благочестиво, преди да бъдат избрани за ръководят църкви.¹¹²

Ако семейното управление може да се доведе под господството на Христос, защо не и държавното управление? Защо политиката да е по природа мръсна? Политиката е законовият процес, по който хората довеждат държавното управление под господство, или под Бога, или под Сатана. В Божия поглед държавното управление е не по-малко Негово от семейното управление.
Църковното управление не е ли понякога мръсно?

Можем да направим църквите мръсни като политиката. Защо да не възприемем следните негативни обобщения? “Църквите са пълни с лицемери. Всички служители мислят само за собствената си изява. Една шепа хора господаруват над останалите. Това е една голяма борба за власт, но е скрита под куп религиозно звучащи думи. Всичко е фалш. Това е мръсна работа. По-лошо е от политиката, защото е лицемерно. Политиката е поне открито мръсна.”

Всички сме чували някаква разновидност на тези аргументи. Защо да не им повярваме? Защото никога не са верни? Не, понякога са верни. Понякога. Но те не са верни през повечето време в повечето църкви.

Църквата, както и семейството, е управление. Има правила за спазване, както и йерархична верига. Има действия, наречени отлъчване, при които закононарушителите и бунтовниците се премахват от лагера на верните. Има също и действия, наречени кръщение, при които хората се въвеждат открито в лагера на верните. Има избори в много църкви. Накратко, Църквата изглежда като управление, защото тя е управление – особен вид управление.

Е, цялото църковно управление ли е мръсно? Разбира се, не! Тогава защо казваме, че цялото политическо управление е мръсно само защото част от него е мръсна? Защо да не може държавното управление да се очисти чрез политическа дейност – християнска политическа дейност?

Всяко законно правителство има правила за постигане на по-голяма законна власт и справедливост. Всяко управление има правораздаване (управление на закона). Има процес, чрез който хората придобиват власт. Целта е да се доведе този процес на придобиване на власт под изискванията, които Бог има за всяка форма на управление. В Църквата, например, личните изисквания за законосъобразните кандидати за църковни служби са обяснени в 1 Тимотей 3 гл. За държавното управление тези лични изисквания са обяснени в Изход 18 гл. В двата случая изискванията са морални. Има изисквания. Правдата и справедливостта ги изискват от всяко управление, до което човек се докосне.

Тогава защо християните отказват да се намесват в преструктурирането на процеса на държавната политика? Отговорът: заблуда, невежество и безотговорност.

Но това може да се промени, то трябва да се промени и то ще се промени – с Църква, посветена да изпълни Божиите заповеди във всяка област от живота.