Да спечелим битката за умовете на хората денис Пийкок

Когато семейството измести Христос от центъра, то произвежда трибализъм или кланово общество, което пречи на човека да се кооперира в по-големи общности. Възможността за единство извън семейството е премахната. Ако семейството не е балансирано, никоя друга обществена институция не може да оцелее. Божието Царство отслабва и се разпада, когато семейството става тиранично. Индивидуалните членове на семейството гледат на своите физически семейства като на единствена област на своята дейност в живота, изоставяйки божествения план тяхното семейство да сътрудничи хармонично с другите институции на царството. Класическото поучение на Исус по този въпрос е:

Може ли местната църква да стане тиранин? Да. Всяка институция, назначена от Бога, може да стане тиранична, когато твърди, че е най-мощната, и заслужава покорството на всички останали. Индивидът трябва да отговаря пред Бога,⁵³ семейството трябва да отговаря пред Бога,⁵⁴ местната църква трябва да отговаря пред Бога,⁵⁵ търговският свят трябва да отговаря пред Бога⁵⁶ и народите трябва да отговарят пред Бога.⁵⁷ Всички трябва да се преклонят единствено пред Него.⁵⁸ Христовото управление довежда мир, защото то балансира всички претенции за върховна власт.

Когато местната църква узурпира трона, който по право принадлежи на Исус Христос, членовете жертват своите индивидуални взаимоотношения с Христос за организационния живот на църквата. Семействата в църквата губят своето уникално естествено единство и се разчупват на парчета, плаващи в морето на църковните дейности и задължения. Отговорната обществена и икономическа дейност се снижава да ограничените и краткосрочни нужди на местната църква. Действащите задължения към другите четири сфери се считат за враждебни и разрушителни и местната църква става “закон сама за себе си.” Тиранията на ниво местна църква е грозна карикатура на истинското предназначение на Църквата в Божия ред.
Пазарът като бог
Понеже, какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? (Марк 8:36)
Когато икономиката стане център на живота, това произвежда безмилостна експлоатация на човек от човека и алчен материализъм.

Капитализъм, в библейски смисъл, е издигането на индивиди, използващи частната собственост да произвеждат растеж. Библията недвусмислено поддържа правото на индивида на частна собственост и свързаната с него отговорност да бъде добър настойник, да произвежда растеж.

Но какво става, когато икономическите въпроси станат наш “бог”? Служителите не са лоялни към своите работодатели: те са лоялни само към парите и облагите. Работодателите не са лоялни към своите служители: лоялни са само към големите печалби. Профсъюзите минават всякакви граници, за да натрупват привилегии за работниците, а корпоративните тирани експлоатират работниците си в надпреварата за всемогъщия долар. Корпорациите не работят за доброто на обществото, а работят за доброто на своите балансови сметки. Персоналът не дава най-доброто от себе си, а само минимума, изискван от закона. Привилегированите професии и профсъюзите често създават небрежна работа, а необузданото частно предприемачество жестоко експлоатира работниците.

Онези, които боготворят държавата, ни казват, че решението за икономическата експлоатация е държавата да вземе собствеността над средствата за производство, разширявайки тиранията на държавата в нова област. Дори добронамерените християни са увлечени от тази заблудителна философия под маската на “теологията на освобождението,” която замества Христос с икономическа “справедливост” (добита чрез насилствена революция). Тя пада в обратната клопка на експлоататорския комерсиализъм; вместо да експлоатира човека по икономически причини, тя унищожава способността на човека да бъде творец чрез развиване на собствена частна собственост.

Когато индивидът застане в центъра, имаме анархия; когато семейството стане център, имаме феодализъм; когато Църквата се опита да заема мястото на Христос, имаме религиозна тирания; когато пазарът се опита да измести Христос, имаме безличен, безмилостен капитализъм; и когато държавата се опита да заеме мястото на Христос, имаме смъртоносен авторитаризъм.

Истинският библейски плурализъм, онзи неуловим баланс между различни институции и отговорности, е възможен само когато Христос е в центъра на всички неща и всяка човешка институция се поддържа в правилен баланс. Точно този баланс е това, което Църквата трябва да прави и умножава в света около нас.

Божието Слово е най-ценното притежание на Църквата, защото в него има живот. То единствено ни казва как да гледаме на Бога, на себе си, на подреждането на целия живот и на върховната действителност. То не е зависимо от нищо, непроменимо, разбираемо и точно. То е очилата, през които Църквата трябва да гледа на всички неща (християнски мироглед). Правилното използване на Божието Слово е най-важното настойничество на Църквата, от което произлиза единствената надежда за народите. Ако не им даваме цялото Божие Слово за цялостния живот на народите, ние им даваме само част от Христа – недостатъчна за да ги освободи. Всички хора са задължени да живеят според него (Матей 4:4), всички хора ще бъдат съдени според него⁵⁹ и всички обществени закони трябва да бъдат установени според неговите стандарти.⁶⁰

Всеки, който някога е притежавал бизнес, знае разликата между отношението на служителя и отношението на собственика. Собственикът се грижи за всичко, от почистването на пода до попълването на данъчните декларации. Служителят спира да работи точно в края на работното време и обикновено гледа само своята работа. Собственикът е заинтересуван от цялата дейност, докато служителят не може да погледне отвъд собствените си интереси.

Нашият Баща призовава в Неговата Църква да израсне едно цяло поколение от вярващи, които да станат съсобственици с Него.⁶¹ Той копнее ние да поливаме, и да обучаваме, и да подрязваме и да се грижим за Неговото лозе. Настойници, всичко, което народите правят, е наша грижа; те са част от бизнеса на нашия Баща. Нека престанем да бъдем служители и да поемем отговорностите си като наследници! Нека обучим народите, като ги учим онова, което Бог изисква както от индивидите, така и от другите четири сфери на Божието земно управление.

И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините; Възобновител на пътища за население.

(Исая 58:12)

Ако ранната Църква е мислела, че трябва да се оттегли от заобикалящото я общество, както ние си мислим, тя никога не би успяла. Управителите не бягат и бягащите не управляват! Аз съм завинаги благодарен, че ранната Църква не е тълкувала благовестието на Царството по начина, по който го тълкува голяма част от Църквата днес. Ако го беше направила, човешката история би била несравнимо по-мрачна.

Как проверявате вярата на някого? Слушате какво ви казва или гледате какво прави? Всеки би се съгласил, че действията на хората проповядват техните убеждения далеч по-силно и далеч по-убедително, отколкото техните думи. Ако искаме да открием основите на силата на християнското благовестие, когато живият пример на благовестието наистина е освобождавал народите, трябва да изследваме действията на ранната Църква. Техните действия ни казват какво в действителност е означавало за тях да се покоряват на Великото Поръчение да “обучават народите.” Те са били 20 века по-близо до Исус от нас и техният критерий за “освободен народ” далеч превъзхожда нашия.
Да поставим лъжливата система под краката ни

Едно нещо знаем със сигурност за тези ранни освободители на народите – тяхното послание е докоснало нещо повече от просто душите на хората. То е сграбчило лъжливата система на световния ред на Сатана и е строшило главата й.⁶² Ранните християни са преобърнали света:

Какво е благовестие? Какъв е лъжливият световен ред, който Сатана е установил, чрез който е заробил народите и се противопоставя на Христовото благовестие? Как е тълкувала ранната Църква “битката за народите”? На тези въпроси ще отговорим в тази глава.

Всички общества се нуждаят от “морално гориво,” за да поддържат уважението на своите поданици. Бог е направил всички хора религиозни. Единственият въпрос е дали човекът ще се обърне към Христовата религия или към своята собствена. Този “формиран от Бога вакуум,” както някои го наричат, трябва да бъде изпълнен с нечие благовестие. Всички хора са религиозни, дори когато богът, на който са избрали да се покланят е “аз”-ът или могъществото на държавата. Нечие благовестие винаги управлява или се опитва да управлява кораба.

Всяко благовестие (истинското или лъжливо) е изградено от три съставки:

1. 
   Придружаващите факти на благовестието
   
2. 
   Целта, към която ни водят тези факти
   
3. 
   Духът, с който се прилага на практика благовестието
   

Християните трябва да се съгласят със следните седем факта на християнското благовестие:

1. 
   Създанието. Бог разкрива Себе Си като Създател и работник, който търси общение със Своите създания като им възлага работа от Свое име.⁶⁵
   
2. 
   Господство. Бог поставя човека на земята, за да напълни земята със Своето предназначение за нея.⁶⁶
   
3. 
   Спасение. Човекът е изпаднал в грях по свой избор и, защото Бог обича човека, Бог е осигурил Спасител – Исус Христос – да спаси човека от неговия грях и да му подари достъп до Бога и благословенията на покорното общение с Него.
   
4. 
   Въплъщение. Бог стана плът в Христа, умря за нашите грехове, възкръсна на третия ден – според Писанието – и, ограбил силите на Сатана, противопоставили Му се на кръста, се възвиси на небето като Господар на вселената, притежаващ всяка власт.
   
5. 
   Съд. Христос ще се завърне физически на земята, за да съди всички хора за техните решения относно Неговата истина и след това, заедно със Своята Църква, ще въведе съвършеното управление на Бога на Неговата земя чрез Своето Царство.
   
6. 
   Откровение. Бог е открил Своята съвършена воля за всички хора чрез специалното откровение на Своето Слово – Библията – и демонстрира Своето присъствие и закони в подредения свят на Своето създание.
   
7. 
   Отговорност. Всички хора са длъжни да отговорят на Божия призив за покорство, да наредят делата си според Неговите закони и принципи и да приемат Божията власт, за да Му угодят докато растат в делото и зрялостта, които Бог е определил за тях.
   

Какво трябва да правим вие и аз с тези факти? Каква е целта на това християнско благовестие? Аз вярвам, че отговорът е прост: да утвърдим това благовестие на земята и да предизвикаме, с пълно убеждение, онези системи на мислене и действие, които се съпротивляват на Христовото благовестие. Ако това е истинско благовестие, върховно благовестие и благовестие, според което ще бъдат съдени всички хора и народи, тогава то е благовестие, което принуждава онези, които наистина вярват в него, смело да го утвърждават както вътре в себе си, така и в цели общества. То е благовестие, чрез което всички системи на противоположно мислене, индивидуално и национално, трябва да бъдат изложени на показ и разклатени.

Духът, в който се проповядва това благовестие, трябва да бъде дух с чувство за върховна власт. Божието Слово не греши, светът греши. Няма нужда да се извиняваме на света за това, че сме показали голотата му. Трябва само да му предложим изцеление и действащи решения. Трябва да предизвикаме до смърт всичко, което заробва и ограбва човека, оставяйки го празен и безплоден. Трябва да го убедим, че грехът всъщност е препятствие към творчество и благословение, а не просто отказ да се подчини на един деспотичен Бог. Бог обича човека достатъчно, за да го покани в Своята работа като младши съдружник.

Трябва да бъдем войнствени в атаката си срещу заблудителните стени, които заробват народите, но нежни към самите затворници, които считат нашето говорене за заплаха към познатата рутина на затворническия живот. Трябва да атакуваме идеите, не хората. Битката за земята се губи или печели според начина на мислене на хората и чрез благовестието, което управителите налагат на масите.⁶⁷ Нашето благовестие е благовестие на войнствена истина и служеща любов.
Светската система: Благовестие на експлоатация

Сатана също има благовестие. То приема много форми, но неговото същностно ядро е това: Христовото благовестие е непълно. Системата на Сатана, която Библията също нарича “света,” се управлява от Сатана⁶⁸ и е установена като лъжлив световен ред, обратен на начина, по който Бог иска да управлява Своя космос. Сатана не притежава нито земята, нито Божия космос; той обаче иска Църквата да повярва, че ги притежава, така че да не отправя предизвикателство срещу Неговото управление или да утвърждава Христовото управление. Моля забележете, че мощта на Сатана е насочена към човешкия възглед за действителността. Той контролира всички политически системи до степента, до която контролира ума:

Дяволският ред е съставен от три основни подсистеми. Основата е невидима, но много реална, и поддържа видимите системи, действащи на земята. Сатана е сплел в едно трите, защото знае, че Божието слово казва, че “тройното въже не се къса скоро” (Еклесиаст 4:12) и винаги подражава на Божиите структури – те винаги работят. Световният ред на Сатана е основан върху демонични началства и власти, поставени над националните граници⁶⁹ и управлявани от дяволска йерархична верига.⁷⁰ Върху тази невидима основа той е издигнал две видими системи на робство: (1) лъжливите религиозни системи и (2) лъжливия политико-икономически ред.

Божият невидим ред поддържа Неговата видима Църква, а невидимите власти на Сатана поддържат неговите земни марионетки. За да атакуваме дяволския световен ред, трябва първо да се молим срещу неговите духовни основи. Освободителите, които атакуват видимия политически или религиозен ред без първо да използват своите 400мм молитвени оръдия, за да отслабят неговите духовни основи, са обречени на поражение. В битката за народите молитвата не е нещо “духовно,” тя е необходима за оцеляването!

Демоничните сили, защитаващи интересите на Сатана, са организирани на основата на контролиране на определени национални граници. Царството на Сатана е установено според границите на народите, подражавайки на Божия план, защото Бог нарежда човешките дела чрез народите.⁷¹ Следователно, ефективната молитва в тази битка трябва да бъде насочена срещу конкретните демонични структури, управляващи конкретни народи.
Лъжливият политико-икономически ред

Противниковият политико-икономически ред на Сатана е машина, предназначена да поддържа тираничната корупция. На повечето места днес парите на икономическите ръководители поставят на власт политическите ръководители, като влияят на масите. Помните ли “златното правило”? Който държи златото, прави правилата! Политическите ръководители, купени от икономическите ръководители, избират съдебните ръководители. Властта на съдиите им позволява да тълкуват как ще действат законите на системата. Конкретно, те установяват правилата за работа на икономическия ред.

Парите поставят във властта ръководители, които от своя страна избират тълкувателите на закона, които на свой ред установяват правилата за действие на търговските участници. Всичко това е добре подредено и се свежда до пари и ресурси. Не е зло само по себе си, но става зло, защото стандартите се поставят от икономическата печалба, а не от Божиите закони.

Божият политически ред за народите

Преди да продължим нашето изследване на политическата система на Сатана, трябва да вмъкна тук няколко бързи забележки за това как е построен Божият политически ред за народите.

Както вече видяхме, Божието управление трябва да действа чрез хармония и покорство на принципите за петте сфери на управление. Божият управленчески модел е разделени, но взаимосвързани власти. Общество, съобразено с Божието Царство в държавното управление, е структурирано по този начин:

Божият Законов Ред (Писанието)

1. 
   Определя принципите на националната конституция
   
2. 
   Определя изискванията за ръководителите
   
3. 
   Определя изискванията за правото на гласуване на индивида
   
4. 
   Налага Божия Закон
   

Нека да се върнем сега към нашия анализ за това как е структурирана светската система. Религиозните системи на човека са изградени върху една от тези две лъжливи презумпции относно действителността: (1) Делата в този свят нямат стойност за Бога, защото Той е “духовен” и се интересува само от индивидуалното духовно усъвършенстване (всички системи на себереализация) или (2) Човекът е в основата си добър и може да постигне своето предназначение, като преустрои своята среда. Ако е подходящо образован и подготвен, със своята собствена мощ той може да изработи пътя си към изцелението и спасението (светския хуманизъм). Всички религиозни системи, формирани от човека, могат да се категоризират общо в един от тези двата заблудителни възгледа за действителността. Примери за някои системи на себереализация са будизмът, конфуцианството, розенкройцерите и спиритуализмът. Клоновете на светския хуманизъм, прегърнали “спасението” чрез средата, включват: марксизма/социализма, рационализма и еволюционизма.

Християнството утвърждава, че човекът трябва да бъде персонално изкупен чрез Божията мощ и че неговата политическа среда трябва да се структурира според Божиите закони. Бог се интересува от политическата среда, в която се изработва личното предназначение на човека. Ислямът, за разлика от християнството, вярва, че покорството пред Божиите персонални и обществени закони е възможно чрез собствената сила на човека, без да има нужда от спасител (Исус) или източник на сила (Святия Дух).

Всички общества са “религиозни,” дори и противните на Бога. Защо? Защото “религия” е ценностната система, която хората използват, за да съставят законите, управляващи живота им. Религията е възглед за действителността, по който се установяват законите, наказващи определено поведение и награждаващи друго поведение. Всеки закон е религиозен, защото утвърждава някакъв морален кодекс за хората. (Повече за това ще говорим в Глава Пета.)
Религията в обществото

Всички религиозни системи имат две основни функции в политико-икономическия ред: (1) да узаконят настоящия политически ред (или рискуват самоунищожение); и (2) Да осигурят моралното гориво, което узаконява ценностите и заявените цели на обществото.

Религиозното гориво на светските хуманисти е свободата на човека от Божия закон чрез социално инженерство (социализъм) или издигане на личната свобода до нивото на абсолютно право (декадентски капитализъм). Казано по друг начин, човешките религии са в съюз с политико-икономическия ред, който поддържат. Те са “се продали” и обикновено са разрешени само до степента, до която подкрепят държавата.

Лъжливите религиозни системи на лъжливия световен ред на Сатана са наречени “блудница” в Библията.⁷² Те са се продали на корупцията на политическия ред. Истинското християнство, от друга страна, е наречено Христова невяста.⁷³ То не се продава, за да оправдае извратения политически ред на светската система, но го смъмря, поучава, предизвиква и го учи да приведе законите си и икономическия ред в съответствие с Христовите заповеди.⁷⁴ Битката за народите все повече ще прераства в “религиозна” война между блудницата и невястата. С течение на времето християните ще бъдат принудени от Бога и от съвременните проблеми да кажат “сбогом” на учтивото християнство. Фалшивото обществено християнство иска да “печели приятели и да влияе на хората,” отказвайки да предизвика нечестивия Цезар и системите, управлявани от него. Бог не е фалшив обществен християнин.

Как можем ние, като християни в Америка, да започнем да прилагаме тези идеи? Просто. Християните могат лесно да контролират балансиращия вот в Съединените Щати. Тъй като те са най-голямата група, съставляваща около една пета от населението, те могат да определят кой печели и кой губи изборите. Те трябва да използват тази власт да “помазват” онези политици, които обявяват своята подкрепа за библейския закон или поне за изискванията на библейския закон в ключовите сфери (абортите, инфлацията, данъчното облагане, семейството, бедността и т.н.). Гласуването е християнската свещеническа функция в политическата област.

Ролята и отговорността на Църквата е, като свещеник на света, да узаконява и свидетелства за властта, която всеки закон или институция заслужава. Като Божий свещеник за народите, на Църквата й е възложено да помазва и предизвиква индивидите и институциите да действат само в дадените им от Бога области и под Божиите закони. Спомнете си, Божият ред за света е установен чрез петте ограничени сфери на властта.

Докато западните общества стават все по-нестабилни заради своето непокорство, отхвърлянето на Църквата и произтичащата от това извратеност, те ще претърпяват все повече непокорство от своите собствени поданици. Институция, която е непокорна към Бога, може да очаква само непокорство вътре в себе си.

Накратко, светската система на Сатана се противопоставя на Божията световна система (Божието Царство) и я атакува на три нива: (1) Чрез лъжливи религиозни системи, които се продават на (2) Лъжливи политико-икономически системи, поддържани от (3) Падналите духовни сили на Сатана, които се опитват да държат народите подчинени на непокорство, заблуда и морална извратеност. Бог подготвя вас и мен да съборим този световен ред. В края на тази глава нека видим дали това, което казвам, е каквото ранната Църква е вярвала, когато се е изправила срещу светската система.