Дипломант: Научен ръководител
Роля на дидактичните игри за емоционално-волевата подготовка на детето за училище
Изтегляне 7.21 Mb.
|
| 1.4. Роля на дидактичните игри за емоционално-волевата подготовка на детето за училище
В предучилищната възраст дидактичната игра намира много широко приложение като метод на обучение. От методологична гледна точка тя не е основен метод, защото не поставя детето в пряк контакт с околната действителност. Но като доминираща дейност използвана в единство с наблюдението, беседата, разказа, демонстрацията и други методи, дава възможност да се провежда организирано, целенасочено за овладяване на знания, умения и сензорни еталони, да се решават по-сложни познавателни задачи. В единство с другите нагледно-действени и словесни методи, игровите изпълняват перцептивни, логически, мотивационни и контролно-оценъчни функции. Дидактичната игра е метод, който внася емоционални стимулиращи мотиви за решаване на включената в замисъла на играта познавателна и интелектуална задача. Подборът на игрите трябва да отговаря на поставените в педагогическата ситуация образователни цели. Дидактичната задача има висок познавателен ефект, когато осигурява проблемна ситуация. Детето се поставя пред алтернатива, а възможността да избира засилва проявата на самостоятелност. Дидактичните игри, като метод на обучение, активизират връзки и зависимости между предметите и явленията. Чрез варианти на използваните игри или чрез нови игри се извършва обобщаване на главното, същественото, общото. Цялостният образователно-възпитателен процес в детската градина се ръководи от учителя, който подбира игрите и на даден етап в процеса на усвояване ги съчетава в различна степен с беседа, разказ и др. По този начин дидактичната игра става метод на обучение, защото се поставя в пряка връзка с целта и задачите на обучението, със съдържанието и етапите на протичане на учебния процес, със структурата на усвояването на знанията и уменията. Решаването на комплекс от задачи А.П. Усова (Петрова, E. 1986) вижда във формиране на качеството „обучаемост“. В него тя включва: Развитие у децата на способността да възприемат под ръководството на възрастните знания, умения, способи на действие и мислене; Развитие на волята, което осигурява насоченост на вниманието и на поведението; Проява на активност и умение за творческо усвояване на материала; Наличие на умение да се участва в колективна учебна дейност, като се решава обща задача. Формира се отношение към отговорите на другите; проява на взаимопомощ и взаимен контрол. Включването на дидактичните игри в учебно-възпитателния процес в детската градина съдейства за развиване на волевото внимание, настойчивост, занимателност и създаване на желанието у децата да се учат. Игрите включени в образователния процес формират самостоятелност и увереност, развиват познавателен интерес. Единствено от подготовката на учителя и методическите му умения и усет за определена педагогическа ситуация, зависи как ще използва дидактичните игри, които е подбрал за постигане на най-висока активност и резултати в обучението на децата от предучилищна възраст. При подбора и провеждането на дидактичните игри, като способ за активизиране на познавателната дейност на децата учителят трябва да съблюдава следните изисквания: - Дидактичните игри да се използват като средство за решаване на интелектуални задачи и за развитие на различни сензорни и познавателни процеси. - Да отговарят на образователните и възпитателните конкретните педагогически ситуации. - Да създават условия за комплексно разгръщане на творческите способности на децата. - Да е налице умствено усилие – задачите да не бъдат нито много лесни, нито много трудни, да се създаде система, която да стимулира интелектуалното развитие. -Обясненията трябва да се дават на разбираем, достъпен за децата език. -Чрез правилата да се регламентират отношенията между децата, да се изявят уменията им за контрол и самоконтрол. -Ако при игрово действие, не са ясни правилата, играта ще протече стихийно. -Дидактичните игри трябва да съдържат интересно игрово действие, което да предизвиква интерес и мотивация, защото ако до задачата се стигне без интересно игрово действие, игрите ще се превърнат в упражнение. Подборът на игрите се извършва с оглед конкретните възпитателни задачи за даден период, възрастовата характеристика, познанията на децата, игровия опит и разнообразните игрови интереси. „В зависимост от възрастта, децата проявяват интерес към различни елементи на играта. Установено, е че 4-5 годишните деца проявяват интерес към външната страна на играта, за тях е привлекателен цвета и формите на дидактичните материали, а на правилата не обръщат внимание. Някои от петгодишните деца ясно разбират правилата, но се увличат по действието и не обръщат внимание на резултата от играта. При правилно ръководство постепенно нараства интересът към вътрешното съдържание на дидактичната игра. Децата започват да се придържат към правилата на играта. При децата на 6-7 години на преден план изпъква резултатът от играта. Те се интересуват от точното изпълнение на правилата и проявяват по-дълбок интелектуален интерес. Нараства самостоятелността им при решаване на дидактичната задача. Поради пълноценното разбиране на правилата на играта и задачата те са способни на самоконтрол“ (Батоева, 1970). Развитието на детската самостоятелност изисква дидактичните игри системно и постепенно да се усложняват, да се съобразяват с игровите умения и опит на децата. Ръководството при запознаване с нова дидактична игра се изразява в използването на следните похвати: обяснения, чрез които се разкрива игровия замисъл; показване; изиграване; оценка на резултатите. Характерът на обяснението зависи от възрастта и игровия опит на децата. При 4-5 годишните деца, поради нагледно-действения начин на мислене и липсата на опит правилата на играта се дават едновременно с действието. Учителят в „пробна игра“ показва точно как се играе и едновременно с това дава кратка формулировка на правилата. Многото правила уморяват децата, затова всички правила не се дават в началото на играта, а постепенно в нейния ход. При 6-7 годишните деца е налице по-обобщаващо мислене, задръжните процеси са по развити. Те могат да разберат както правилата на играта, така и нейното съдържание чрез словесно обяснение. Правилата могат да се формулират в началото на играта. Интересът в тази възраст към правилата и резултата на играта прави децата по-целенасочени при възприемането и ориентирането в новата игра. Те са способни да я предат на останалите деца от групата. Това показва, че не е необходимо играта първоначално да се усвои от всички деца. Това става в хода й, но учителят трябва да внимава и следи, как се ориентират в играта и останалите. Винаги трябва да се дава възможност за творческо решаване на поставената задача и за проявяване на детска инициативност. Изтегляне 7.21 Mb. Сподели с приятели:
|