Дипломант: Научен ръководител
Емоционално – волевата готовност на детето за училище
Изтегляне 7.21 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.3 Същност и значение на дидактичните игри в предучилищното образование
- Всяка дидактична игра има следните структурни елементи
| 1.2 Емоционално – волевата готовност на детето за училище
Емоционално-волевата готовност е пряко свързана с мотивационната готовност и се изразява в умението на детето да регулира чувствата и поведението си в различни ситуации. Този вид готовност е свързана не само с интереса на детето към определена дейност, но и наличието на знания и умения, за да изпита удовлетворение от резултата. Развитието в предучилищния период на интелектуални, нравствени и естетически чувства е съществен показател за емоционалната готовност на децата за училище. (Иванова, Б. 2022 с. 154) Могат да се очертаят следните компоненти на емоционално-волевата готовност: - умение у децата, за управляване на чувствата -способност да се реагира на предизвикателства, умение да се използват различни стратегии за намиране на решение на възникващи трудности, -навици за самостоятелност и адекватна самооценка на резултата, -съобразяване с определени правила на поведение, когато се работи в колектив с други деца. Съществен фактор за развитие на емпатийните процеси у децата е съвместната дейност. Тя се явява източник на преживявания и въздейства позитивно на емоционалното състояние на децата. В този контекст емоциите са вътрешен подбудител към дейност. Когато децата имат достатъчно натрупан познавателен и практически опит, то предварителното предвиждане на резултата поражда емоции още в самото начало на дейността. (Иванова, Б. 2022 с.155) В контекста на емоционалната готовност се очертава и значението на социалните емоции, които се изразяват в това, че детето изпитва емоционални преживявания не само от удовлетворяване на собствените си стремежи, но и на интересите на другите деца. Научните изследвания нееднократно са подчертавали единството между интелектуалните и емоционални процеси. Емоциите, породени от определени мотиви, предполагат и наличие на воля за достигане на успех в определена дейност. Динамиката на развитие на всички тези компоненти отразява и нивото на развитие на детската личност. (Иванова, Б. 2022) Факт е, че емоциите мобилизират енергията на човек, но те не трябва да се превръщат в основен регулатор на дейността. В този контекст се очертава значението на волевите процеси, които се свързват с емоционалните и затова се говори за емоционално-волева готовност за училище. (Иванова, Б. 2022) Един от централните проблеми на психологията на личността е този за развитие на волята. Учените я разглеждат не само като форма на мотивация, но и като форма на целенасочено поведение. В този контекст се очертава значението на вътрешната мотивация. В процеса на различните дейности в предучилищните заведения се създават условия за стимулиране на волевите качества на децата като: организираност, инициативност, отговорност, решителност и самостоятелност. Развитието на тези качества е свързано с умението на децата да се владеят и да контролират поведението си. Позитивните изменения в мотивационната и емоционално-волевата сфера на детската личност се отразяват върху поведението, комуникативните умения на децата, ориентацията им към определени ценности, което води и до по-висока степен на училищна готовност. (Иванова, Б. 2022 с.155) Според Е.Събева предучилищното образование с обич към детето отчита в не по-малка степен и организацията на образователната среда, която удовлетворява потребностите на детето и осигурява условия за качествено образование и оптимално развитие. Влияеща на мотивационно ниво, тя успява да ориентира детето в динамиката на новия свят с по-малко сътресения, помагайки му да намери както пътя към себе си, така и към другите. Образователната среда в детската градина предлага разширено социално пространство, насърчаващо комуникацията не само между самите деца, но и със социума като цяло. Така организацията на средата благоприятства адаптирането на детето към живот с другите, стимулира сътрудничество приятелство между децата и толерира хуманност във взаимоотношенията. Организирана на емоционална основа, образователната среда скъсява дистанцията педагог-дете-родител, формирайки у детето чувството на сигурност и принадлежност към групата. Емоционалните характеристики на образователната среда се съдържат и в честваните празници и развлечения в детската градина, както и в дейностите по-избор, където всяко дете удовлетворява собствените си потребности и интереси и има възможността да бъде себе си.(Събева, Е. 2013) 1.3 Същност и значение на дидактичните игри в предучилищното образование Играта е специфична форма на културна дейност, социално-психологически феномен, който има свои закономерности и история на развитие, обхващащи всички периоди на човешкия живот. „Играта е специфичен вид общочовешка, аналогична в своята структура на всички останали дейности. Тя има исторически произход, социално съдържание и се приема като водеща дейност за децата в предучилищна възраст. Играта при децата отдавна е считана за един от най-важните аспекти в тяхното развитие. В игровата дейност се формират всички психически процеси. В психолого-педагогическата литература най-разпространена е класификацията на детските игри, предложена от П.Г. Саморукова (Иванова, 2016)., в която се разграничават две основни групи игри: Творчески игри включващи: сюжетно –ролевите игри като основен вид, посредством избраната роля, детето претворява отделни епизоди от труда и взаимоотношенията на хората. строително-конструктивните игри, в които децата претворяват обекти от действителността чрез строителни материали и конструктори. детските театрализирани игри (игра – драматизация), в които творчески се възпроизвеждат различни типове човешки отношения, пресъздадени в литературни произведения. Игри с готово съдържание и открити правила : дидактични игри, спортни и подвижни игри, музикални игри, традиционни народни игри, спортно-подготвителни игри, компютърни игри. Като основание за това разграничаване се изтъква различието в: съдържанието и организацията; правилата; характера на проявите на децата; въздействието, което оказват върху детето; видовете използвани предмети и т.н. Появата на игрите с готово съдържание и открити правила в детския живот се подготвя от възрастните, които много преди децата да умеят да разгръщат тези игри, ги използват като ценно педагогическо средство, чрез което се решават успешно различни задачи на възпитателно-образователната работа. За разлика от творческите игри, където детето пресъздава света на възрастните съобразно своята вътрешна програма за действие и замисъла на играта, при игрите с готово съдържание и открити правила, условията на играта са зададени предварително и изборът на детето се ограничава съобразно тях. Тези игри не се създават от децата, а се разработват и внасят в техния живот в готов вид от възрастните. Типичен представител на тази група са дидактичните игри. Те са най- типичните игри с открити правила. Разработват се специално за постигането на определени педагогически цели и съдържат в себе си както познавателен, така и възпитателен потенциал. Характеристиката на дидактичната игра е предварително уточнена в зависимост от системата, в която се решават редица познавателни дидактични задачи. Развиват се сензорните и различните психологически процеси, както и умствените способности на детето. Открояващо свойство на тези игри е да обучават, чрез своето съдържание, игрови действия и правила. Дидактичните игри със своята външна привлекателност, динамичност и интересно съдържание създават благоприятни условия за активизиране на субекта – детето за повишаване на неговата възприемателна и познавателна способност. Дидактичните игри осигуряват на детето богата възможност да действа и манипулира с различни предмети от околната среда. Играейки, детето влиза в активен контакт с тези предмети и обогатява своите начини на сетивно възприемане на действителността. Дидактичните игри поставят детето пред задача от практически характер, чието разрешение е детето да мисли. Задачата и нейното разрешение са подтик за появата на мислене у детето. Занимателният и състезателен елемент на дидактичната игра не само, че не намаляват нейната обучаваща насоченост, а се явява един от основните фактори, чрез които леко и резултатно се разкрива възпитателното и образователното съдържание. Състезателния елемент на този вид игри води до конфликтна ситуация (в смисъл на конкурентост), която се създава от стремежа на всеки участник/ отбор да стигне до победа. „Конфликтната ситуация активизира интелектуалния потенциал на децата, организира поведението и на играещата група, като изисква всички участници да бъдат равни пред правилата“ (Димитров, 1989). Дидактичната игра трябва да бъде достъпна за децата, да се усложнява постепенно и да отговаря на вече усвоения опит. Всяка дидактична игра има следните структурни елементи – игров замисъл, игрово действие, познавателна задача и правила. Изтегляне 7.21 Mb. Сподели с приятели:
|