Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята

Изводи

В по-нататъшното проследяване на полската история анкетираните спират вниманието си върху времето на Кръстоносните походи и по-късното Средновековие, като време на величие за полската държава и народ. Причините, както ще стане ясно от приведените цитати, ще покаже, че основните причини за обособяването на този исторически период като отделен са: широката популярност на историческите романи на Хенрик Сенкевич и по-специално „Кръстоносци”; значението на Владислав Варненчик в българската история и началото на турските нашествия в Европа, които пряко засягат българската национална съдба. Как тези събития се интерпретират от българите ще бъде обект на изследване в настоящата глава. В нея ще потърсим отговор на въпроса защо Кръстоносните походи будят такива противоречиви представи у българите, един път те са врагове на поляците, а в следващ момент стигат и до нашите земи, начело с поляк (Владислав Варненчик), за да ни освободят от турците, под чието владение се намира България. Обособяването на този период е важен и поради факта, че за редица анкетирани това е предпоставка за културното развитие на Полша, за възникването на интересна от туристическа гледна точка архитектура, а също задава някои съпроси около полската религиозност и нейното историческо значение.

„В полската и литовска политика от първите десетилетия на 15. век доминира проблемът кръстоносци. Кръстоносната заплаха и атаките на Ордена срещу Литва са една от причините за унията (между Полша и Литва, бел. А. П.). Покръстването на Литва отнема на Ордена основанията за неговото съществуване, но това не настъпва изведнъж ... Орденът продължава да се радва на подкрепата на западното рицарство дори и тогава, когато идеологическите основания за неговата дейност отслабват, а след покръстването на Литва [в резултат на унията от 1385-86 г.] и напълно изчезват. (...) След смъртта на Ядвига (1399), в периода на войни от първото десетилетие на XV век, възкръсва споменът за злините, нанесени на Полша от кръстоносците, и нараства волята за борба. (...) През 1409 г. с благословията на Витолд избухва въстание в Жмудж. Полша подкрепя Литва, на което Орденът отговаря с обявяване на война и нахлуване в добжинската земя (1409). Голямата война трае две години, но решаваща е 1410 г., когато обединените полски и литовски войски се отправят към Малборк, търсейки решителната битка. Тя се разиграва на 15 юли 1410 г. при Грюнвалд, където се сблъскват две огромни армии. Полско-литовската армия наброява около 30 хиляди души, а кръстоносците са 20 хиляди, но превъзхождат по въоръжение литовските войски. ... Битката завършва с разгрома на кръстоносците и смъртта на бойното поле на великия магистър Улрих фон Юнгинген. Творец на тази победа е кралят Владислав Ягело...” ²² Именно този период от полската история възвеличава Хенрик Сенкевич в романа си „Кръстоносци”. Това за анкетираните от нас българи се оказва често срещан извор на информация за полската средновековна история – за полското рицарство, героизъм и култура, свързана с тази на големите западни сили:

Кръстоносците са тези франките и германците, които са отивали, за да ги завладеят и унищожат. Значи големите войни на Полша 1300 и , 1400 и..., 1600 и... са били с тези кръстоносци, те са били нескончаеми войни. Това съм чел по романи, гледал съм филми. Например във филма „Кръстоносци” точно за това става дума. Сега това е тема, която не ми е, това е една съвсем общообразователна тема, която е учена преди много години. Най-малкото от всичко на света ме е интересувало поляците. Наблягали сме на англичаните, американците, завладяването на Америка, конквистадорите, испанците, завладяването на Афирка, Австралия. Какво сега поляците – и текато нас, гола вода. който не е минал, не ни е завладял. Един път ги гонят кръстоносците, после ги гонят русите, после беларусите , шведите, немците – това са едни нескончаеми войни, нескончаеми завладявания на територия, въстания, войни, просто край няма. Но те са оцеляли, за кеото аз лично им свалям шапка. (О44, 51-65 г.)

В този цитат кръстоносците са застрашителен враг на Полша, с който тя е водила редица войни за да „оцелее”. В тези войни поляците се отличават с боен дух и жертвоготовност, със сила във военно отношение. Спомените от романа „Кръстоносци” и неговата екразнизация са „историческия извор” за анкетираните:

... доколкото знам имаше там кръстоносни походи, които минаваха през земите им и имаше някакви войни. Иначе важните събития ги описва и Хенрих Сенкевич – в Средновековието в Полша има много интересни събития... Чел съм, там Сенкевич, за поляка – рицар (...). Полското рицарство е известно с жертвоготовността си. Въстават срещу това, което не им харесва. (...) Те всъщност противостоят пак на провеждане на някаква политика. Защото всичките тези кръстоносни походи и всякакви ей такива, които ги дават по телевизията, са икономически стъпки на прослойка от хора. Кръстоносният поход не е имал някаква идеална цел. Говоря за описаното в книгите Сенкевич – там става дума за война срещу кръстоносците. А ти знаеш ли те дали са участвали в кръстоносен поход? Естесвено, имаше един тук Владислав Варненчик, май поляк беше. Значи са много религиозни, или поне са били много религиозни. То и нас църквата ни е е крепила 500 години и сме били много религиозни, но не вярваме. (О24, 35-50 г.)

В този цитат се съдържа един много важен елемент от рицарството в Полша и това е религията. Връзката с кръстоносния орден води до заключението, че това е задълбочило корените на католицизма в полската култура, именно „оттам и е засилен католицизмът”²³. За някои християнството се изчерпва само с православието: „Те са православни, доколкото си спомням, в смисъл християни са нали, мисля, че са православни – те са воювали с кръстоносците, а Владислав Варненчик 1300 и някоя година или 1400 и някоя (мисля, че 14. век е било) се е бил с турците при Варна, затова е наречен Варненчик, за да спре похода на турците към Европа. След което е голямата битка при Виена. Пак ли той я е водил? Не, той е загинал при Варна. Не знам кой е водил битката при Виена, май с пушки и топове се бият там.” (О35, 35-50) За поробените българи двата века разлика между битката при Варна и тази при Виена са като два последователни момента от историята, носещи надежда за спасение. Тя не идва за България в следствие на нито една от тези войни, но за българите е важно, че въобще ги е имало. Когато говорим за измеренията на робството, ролята на великия полски крал Собиески ще изпъкне още по-силно.

Главният герой на полското рицарство за анкетираните българи е Владислав Варненчик. Кралят на поляци и унгарци е водач на последния кръстоносен поход. Той е „герой на няколко народа, макар че не знаем къде точно е неговият гроб”. Евентуалната победа над Османската империя на Балканите съществено би променила политическата ситуация в района. Подготовката за похода започва през 1443 г., макар и съпроводена с множество трудности: отказа за участие в похода на поляците, както и конфликти в католическата църква. Норман Дейвис в своята история „Игра на боговете. История на Полша.” Отбелязва, че „... поляците никога не са били ревностни кръстоносци. Тяхното участие в първите два кръстоносни похода до Светите земи е силно ограничено”²⁴. Кръстоносните войни никога не са били популярни в Полша. „Много по-голяма заплаха за страната са кримските татари, отколкото османските турци. Освен това борбата с един от рицарките ордени – Тевтонския орден, е важен исторически опит за много поколения поляци. Именно Павел Влодковиц, ректор на Ягелонския университет, на събора в Констанца през 141 г. заклеймява кръстоносните походи като „... противоречащи на Божията воля”. Трето, кралската хазна е доста изпразнна и дори за пътуването на краля до Унгария трябва да се взима заем.” ²⁵Биелски обръща внимание и на обсадата на София (Средец) през 1443 г., когато настоящата столица на България е опожарена и завзета, а Хуняди сформира отряди от доброволци, в които участват много българи. По данни от исторически източници, които Биелски цитира може да се смята, че българите са приемали „като свои” хриястиянските войски и много са се радвали на тяхното присъствие. „Някои автори дори твърдят, че „... българите приемат поляците като свои братя” и с удоволствие си сътрудничат с тях.”, макар по-късно това отношение да се променя за жителите на София и околността, т.к. кръстоносците оставят земите ограбени, опожарени и в ръцете на турците. Тези факти обаче са малко популяри и вкрайна сметка за българите този кръстоносен поход е свързан предимно с героичната фигура на Владислав Варненчик и битката край Варна. Това за българите без значение на мотивите и развръзката от тази битка е символ на „братската славянска солидарност”: „И друго (...) Варненчик през турското робство е дошъл да помага да се отървем от това турско робство, което говори за близката връзка между България и Полша. Той е дошъл преди Освобождението, за да ни помога. Това е едно и хуманно и братско чувство като славяни.” (O14, 65+) От гледна точка на нашата история това е най-важният момент в полската история: „Ами, ако е от наша гледна точка това е походът на Владислав Варненчик и кръстоносците да освобождава България от турско робство.” (О10, 51-65 г.)

Битката при Варна има много важно значение за бъдещето на България и останалите поробени балкански народи, тя е трагичен момент както за българи, така и за поляци – Бълагрия остава под Османско владичество още няколко века, а в битка срещу поробителите й загива полският крал. Това обаче не е последният сблъсък между полските войски и османските нашественици. Тези моменти от историята присъстват в българското съзнание, т.к. засягат националната ни съдба. Към този момент не е създадена достатъчно силна антитурска коалиция, предимно защото никой народ в Европа не е достатъчно силен във военно отношение, за да победи турската армия.