Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята



страница2/16
Дата05.06.2017
Размер1.22 Mb.
#22832
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Анализ на получените резултати


При анализа на резултатите всеки от дипломантите разглежда отделен аспект от изследването като целта е по този начин да се получи една обща научна хипотеза за актуалната представа на българите за полската идентичност. При анализа няма да бъдат пренебрегнати липсите на отговор и незнанието, тъй като те се явяват представителни за информираността на българите за Полша и популярността на тази култура у нас. В своя анализ дипломантите ще се позоват на тезите на научни авторитети и съответно на изследвания, които да послужат за аргументация и научна обосновка. Основен обект на изследването е наративът – меморатен и фабулатен.” В мемората (разказ-спомен) съзнанието за общо минало на рода се проектира в спомен за личното участие (или мнимото лично участие). Фабулатите са кратки повествования, разкриващи понятия и наблюдения на човека; диференциращият белег (от преданията и легендите) е в линията на опозициите лично-нелично и минало-сегашно, но, разбира се, различията са в условен план и зависят от дискурса. Обръщането на мемората към миналото, към спомена „води” със себе си разказвача като главен герой; повествованието е изградено около едно събитие или по-рядко съдържа цикъл от събития отново със свидетелска гледна точка. Меморатите почти не съдържат клишета и текстът им не получава колективно битие и широко разпространение, освен ако не е изцяло построен върху стереотипни структури, каквито например са немного разнообразните „спомени от казармата” (или типът Швейково разказване). „Феноменът меморат е естествена реакция на тоталната анонимност на фолкорния тип творчество, където властта не авторът, а интерпретаторът (...). Творчески устроеният дух очевидно не се задоволява с традиционния наративен репертоар (...) и се стреми по някакъв начин да го надхвърли. Но по силата на разбираемото недоверие в измисления (непобиращ се във фабулните клишета) разказ се прибягва до аз форма на разказване, за да се придаде достоверност на описаното събитие.” Така събитията чрез паметта се превръщат в история. Фабулатът не „изисква” свидетелска позиция от разказвача, както и по-специална, по-интимна среда на дискурс. Той съотвества донякъде на потока на съзнанието, защото основната тема е в полифония с множество други, ореолни, които биват възприемани като равностойни. Сказът е с доста отклонения и подробности, съществуват странични сюжети, понякога асоциативни); вътрешното време на повествованието „прескача” от минало в сегашно и далечно минало-свършено в несвършено. (...) Въпреки това вътрешна логика съществува, защото разказвачът нито за миг не нарушава в съзнанието си цялостната сложна система от събития и човешки взаимоотношения. Нещо повече, колкото по-подробно е разказването, с повече отклонения, ретардации, ретроспекции, повторения, толкова по-жив е културният контекст на разказа.5

Използвайки наративите от събранич емпиричен материал, ще послужи за извеждането на междукултурни сравнения в трите аспекта на изследването. Целта на изследването не се ограничава в търсенето на прилики и разлики между сходното историческо развитие на България и Полша през XX век, за което могат да бъдат приведени множество примери. Основната цел е да бъдат документирани и анализирани промените, които настъпват при смяната на поколенията. Широкият поколенчески диапазон от живи свидетели на Втората световна война, през поколението на децата на социализма, довели до разбиването на тоталитарния модел, до родените след промените е осъществимо в настоящия исторически момент и дава възможност за проследяване и сравняване на споделените знания и личен опит. При обработката на получената информация ще се вземат под внимание личните статистически данни в различни плоскости (възрастова група, получено образование, местожителство и произход на изложената от респондента информация). В изследването си дипломантите ще се насочат към открояването на битуващите митове и стереотипи за полското общество. Научният проект цели да съчетае практическия и теоретичния подход, живата история и научните факти в създаването на една обща картина на актуалната визия на българина за Полша и поляците.



Увод

Съдържание на изследването

Настоящата дипломна работа разглежда представата на българина за полската история, в какъв контекст той я поставя и как я хронологизира. Изследването е разделено на шест отделни части, както следва: Общ славянски произход и възникаване на полската държава (представя виждането на българина за общото родословие между поляци и българи, както и хипотезите за възникването на полската държава, представени в контекста на българската история); Кръстоносците: добрите-лоши врагове. Късно Средновековие (разглежда знанията на българина за полското рицарство, какви са източниците на знания, кои са историческите личностите, които се актуализират и какъв е принципът на актуализация); Робство. Измерения и граници (каква е парадигмата на робството в полската история, какви са параметрите и менталните граници на робството); Първа и Втора световни войни (значение на войните за полската история, изграждане на образа на войните чрез историческите знания и мемората); Социализъм (представяне на социалистическия режим в сравнителен план Полша – България, парадоксите на полския социализъм и падането на режима в Полша); Във фокуса на днешния ден (трагедията в Смоленск като катализатор за пораждането на нови митове и актуализация на минали исторически събития).



Методология

Изследването е базирано на емпиричен материал, събран в 104 анкети, проведени сред различен кръг респонденти с оглед на възрастта, пола, местоживеенето и образованието.6 Целта на дипломната работа е да представи полската история чрез устната история на респондентите, която предполага „интерпретация и разночетения на отделния участник в историята и на практика персонализира голямата история по един нов начин”7. За формулиране на изводите в работата са използвани исторически източници, чиято цел е да потвърдят или опровергаят достоверността на изложените от анкетираните тези, както и да послужат за ориентир в разглежданото историческо време и пространство. Използването на устния разказ за реконструкция на историческото минало определя и хронологизацията на полската история. Райна Гаврилова8 разглежда устната история в нейната документална употреба: „Чрез устната история може да се активира индивидуалната и колективната памет за преживяното от подчинените групи и класи, а в тях централно място заемат проблемите на идентичността, на нейното конструиране и представяне. Колективната памет, провокирана от устното разпитване едновременно се противопоставя на есенциализирането, доколкото субектите отказват да бъдат фиксирани и сведени до социални групи, и участва в изграждането на колективната идентичност.” Гаврилова приравнява устната история с „преживяното”, правейки извода, че „в историята има истина, която се основава на преживяното”, откъдето извежда три типа предаване на историята: „а) преживяното (устната история); б) паметта – според Фройд компромисно образувание, включващо както външни събития, така и фантазмен материал, който се появява в наративната форма, за да отговори на важни въпроси на настоящето и в) историята, достъпна единствено в наративна форма.”9 По този метод ще се опитаме да изградим една нова парадигма за полската история, така както тя е „разказана” от анкетираните българи. Това изисква запознаването както с български, така и с полски исторически източници, за постигане на диалогичност между разказаната като истинна история и достоверния по подразбиране исторически документ.

При анализирането на актуализиращите се чрез разказа стереотипи и психологически механизми, се обръщаме към народопсихологията, за чието развитие като наука има Марко Семов.10

Принципът, по който е изградена теорията на разсъждението е взаимствана от етнолингвистичната постановка на Бертмински, изложена в книгата на Александра Невяра.11



Теория на разсъждението

Изследването ще се опита да отговори на няколко ключови въпроси, засягащи принципите, по които анкетираните „разказват” полската история. Кой е субектът на говоренето? В настоящото изследване това е българинът, като значение ще отдадем на възрастта и образованието (на респондентите), които са ключ за рзбиране на историческата ситуация, която анкетираният „разказва”. Как субектът описва другите? В каква релация? – близки или чужди, кои са медиаторите, които му служат за тълкуване и интерпретация на полската история. Когато на обектът на разказването (полякът, Полша) е чужд на „разказвача”, той си служи с познати или близки исторически реалии като медиатор, с цел да се „доближи” до него. Как субектът възприема общностното време: минало и настояще?, т.е. как разделя, разбира и периодизира чуждата история? Т.к. обектът на разказване е чужд, базата, от която изхожда е периодизацията и разбирането за собствената си история. Чрез какви елементи на устния разказ субектът определя ценностите, изграждащи историческото съзнание? Това са ключови думи и колективни символи, чрез които се характеризират и дефинират важни моменти от историята: напр. робството, социализма и т.н. По какъв начин субектът използва тези езикови форми, за да моделира разбирането за своята и чуждата история? В изследването емпиричният материал не е използван като научно доказателство за обсъжданите процеси и явления, а взимайки актуалното в момента състояние на знанието за полската история, разглеждаме нея (историята) на база наратив.



Глава 1. Общ славянски произход и възникаване на полската държава

Всяка една история логично започва с възникването на държавата, произхода на племенния състав, от който е образувана, техния език и територията, на която се установяват. В настоящата глава е разгледано създаването на полската държава така, както той е описан от анкетираните българи. Респондентите не се ограничават до отговора на затворения тип въпрос от част История – Кога е създадена Полша? (а)VII в.I; б) IX в.; в) X в.), а се опитват да изградят хипотеза от кого и по какъв начин е създадена държавата. Макар фактите и заключенията, които респондентите излагат да са насочени към Полша, България е необходима изходна база за осъществяване на логически заключения относно произхода на държавата и нейното най-ранно развитие. Би трябвало да се отбележи тенденцията към извеждането на заключенията по емционален начин, които (заключения) са израз на патриотична нагласа, а целта е да се докаже величието на българската история пред която и да било друга. Българските исторически събития, които са ориентир в посочването на времевите и териториални граници на Полша, са създаването на българската държава от хан Аспарух през 681 г. и Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий от 863 г. Освен опорна точка за излагането на фактологията, тези събития са и инструмент именно за изтъкване на българското историческо достойнство от далечното минало. Още тук може да се отличи тенденцията на българина към отрицание12, изразена ясно в противоречията, в които сами се поставят голяма част от запитаните българи: „Аз може да не знам как е, но съм сигурен, че не е както ти ми каваш.” Красноречив пример за това е един от респондентите, който на въпроса Кога е създадена Полша?, отговаря „Не знам. Кога? [10. век] Мислех, че по-късно са създадени. Ако е било толкова отдавна, значи не се е казвало Полша със сигурност. [А знаеш ли като какво е създадена?] Не, нямам представа.” (A0813). Този начин на представяне на знанията (или на тяхното отсъствие), чрез отрицание, може да бъда забелязан и в редица други отговори, които ще бъдат приведени в хода на настоящата глава. Няма да бъдат пропуснати и различните източници на знания и информация, на които респондентите се позовават в своите отговори.

Важен елемент от генезиса на една държава е езикът – какъв е той като родовост и каква е писмеността, която използва. В частта Език попитахме нашите респонденти От групата на кои езици е полският?, Каква писменост използват поляците? и Чували ли сте полска реч? Знаете ли дума или някакъв израз на полски език? В отговорите на тези въпроси анкетираните отново се опират като база за сравнение на българския език: като произход, близост, както и общи думи и изрази, свидетелстващи за близостта или напротив. В настоящата глава ще се спрем предимно на произхода на полския език, дали е от групата на славянските, романските или германските езици и каква е писмеността на поляците: кирилица или латиница според запитаните 104 българи. Чрез отговорите на тези въпроси ще можем да проследим до каква степен езикът ни свързва или дели.

Изключително важен и основополагащ фактор при разглеждането на полската история от респондентите, е въпросът за общия славянски произход (или липсата му) на българи и поляци. Именно от този исторически корен ще започнем разглеждането на полската история, т.к. славянството е дискусионен въпрос в разказите на редица анкетирани от петте възрастови групи, разполагащии се в целия обем на обхванатия в анкетата материал. Основните признаци, по които съдим за общия славянски произход са генотип, език, история и религия.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница