Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята

Анализ на получените резултати

Използвайки наративите от събранич емпиричен материал, ще послужи за извеждането на междукултурни сравнения в трите аспекта на изследването. Целта на изследването не се ограничава в търсенето на прилики и разлики между сходното историческо развитие на България и Полша през XX век, за което могат да бъдат приведени множество примери. Основната цел е да бъдат документирани и анализирани промените, които настъпват при смяната на поколенията. Широкият поколенчески диапазон от живи свидетели на Втората световна война, през поколението на децата на социализма, довели до разбиването на тоталитарния модел, до родените след промените е осъществимо в настоящия исторически момент и дава възможност за проследяване и сравняване на споделените знания и личен опит. При обработката на получената информация ще се вземат под внимание личните статистически данни в различни плоскости (възрастова група, получено образование, местожителство и произход на изложената от респондента информация). В изследването си дипломантите ще се насочат към открояването на битуващите митове и стереотипи за полското общество. Научният проект цели да съчетае практическия и теоретичния подход, живата история и научните факти в създаването на една обща картина на актуалната визия на българина за Полша и поляците.

Настоящата дипломна работа разглежда представата на българина за полската история, в какъв контекст той я поставя и как я хронологизира. Изследването е разделено на шест отделни части, както следва: Общ славянски произход и възникаване на полската държава (представя виждането на българина за общото родословие между поляци и българи, както и хипотезите за възникването на полската държава, представени в контекста на българската история); Кръстоносците: добрите-лоши врагове. Късно Средновековие (разглежда знанията на българина за полското рицарство, какви са източниците на знания, кои са историческите личностите, които се актуализират и какъв е принципът на актуализация); Робство. Измерения и граници (каква е парадигмата на робството в полската история, какви са параметрите и менталните граници на робството); Първа и Втора световни войни (значение на войните за полската история, изграждане на образа на войните чрез историческите знания и мемората); Социализъм (представяне на социалистическия режим в сравнителен план Полша – България, парадоксите на полския социализъм и падането на режима в Полша); Във фокуса на днешния ден (трагедията в Смоленск като катализатор за пораждането на нови митове и актуализация на минали исторически събития).

Изследването е базирано на емпиричен материал, събран в 104 анкети, проведени сред различен кръг респонденти с оглед на възрастта, пола, местоживеенето и образованието.⁶ Целта на дипломната работа е да представи полската история чрез устната история на респондентите, която предполага „интерпретация и разночетения на отделния участник в историята и на практика персонализира голямата история по един нов начин”⁷. За формулиране на изводите в работата са използвани исторически източници, чиято цел е да потвърдят или опровергаят достоверността на изложените от анкетираните тези, както и да послужат за ориентир в разглежданото историческо време и пространство. Използването на устния разказ за реконструкция на историческото минало определя и хронологизацията на полската история. Райна Гаврилова⁸ разглежда устната история в нейната документална употреба: „Чрез устната история може да се активира индивидуалната и колективната памет за преживяното от подчинените групи и класи, а в тях централно място заемат проблемите на идентичността, на нейното конструиране и представяне. Колективната памет, провокирана от устното разпитване едновременно се противопоставя на есенциализирането, доколкото субектите отказват да бъдат фиксирани и сведени до социални групи, и участва в изграждането на колективната идентичност.” Гаврилова приравнява устната история с „преживяното”, правейки извода, че „в историята има истина, която се основава на преживяното”, откъдето извежда три типа предаване на историята: „а) преживяното (устната история); б) паметта – според Фройд компромисно образувание, включващо както външни събития, така и фантазмен материал, който се появява в наративната форма, за да отговори на важни въпроси на настоящето и в) историята, достъпна единствено в наративна форма.”⁹ По този метод ще се опитаме да изградим една нова парадигма за полската история, така както тя е „разказана” от анкетираните българи. Това изисква запознаването както с български, така и с полски исторически източници, за постигане на диалогичност между разказаната като истинна история и достоверния по подразбиране исторически документ.

При анализирането на актуализиращите се чрез разказа стереотипи и психологически механизми, се обръщаме към народопсихологията, за чието развитие като наука има Марко Семов.¹⁰

Принципът, по който е изградена теорията на разсъждението е взаимствана от етнолингвистичната постановка на Бертмински, изложена в книгата на Александра Невяра.¹¹

Изследването ще се опита да отговори на няколко ключови въпроси, засягащи принципите, по които анкетираните „разказват” полската история. Кой е субектът на говоренето? В настоящото изследване това е българинът, като значение ще отдадем на възрастта и образованието (на респондентите), които са ключ за рзбиране на историческата ситуация, която анкетираният „разказва”. Как субектът описва другите? В каква релация? – близки или чужди, кои са медиаторите, които му служат за тълкуване и интерпретация на полската история. Когато на обектът на разказването (полякът, Полша) е чужд на „разказвача”, той си служи с познати или близки исторически реалии като медиатор, с цел да се „доближи” до него. Как субектът възприема общностното време: минало и настояще?, т.е. как разделя, разбира и периодизира чуждата история? Т.к. обектът на разказване е чужд, базата, от която изхожда е периодизацията и разбирането за собствената си история. Чрез какви елементи на устния разказ субектът определя ценностите, изграждащи историческото съзнание? Това са ключови думи и колективни символи, чрез които се характеризират и дефинират важни моменти от историята: напр. робството, социализма и т.н. По какъв начин субектът използва тези езикови форми, за да моделира разбирането за своята и чуждата история? В изследването емпиричният материал не е използван като научно доказателство за обсъжданите процеси и явления, а взимайки актуалното в момента състояние на знанието за полската история, разглеждаме нея (историята) на база наратив.

Всяка една история логично започва с възникването на държавата, произхода на племенния състав, от който е образувана, техния език и територията, на която се установяват. В настоящата глава е разгледано създаването на полската държава така, както той е описан от анкетираните българи. Респондентите не се ограничават до отговора на затворения тип въпрос от част История – Кога е създадена Полша? (а)VII в.I; б) IX в.; в) X в.), а се опитват да изградят хипотеза от кого и по какъв начин е създадена държавата. Макар фактите и заключенията, които респондентите излагат да са насочени към Полша, България е необходима изходна база за осъществяване на логически заключения относно произхода на държавата и нейното най-ранно развитие. Би трябвало да се отбележи тенденцията към извеждането на заключенията по емционален начин, които (заключения) са израз на патриотична нагласа, а целта е да се докаже величието на българската история пред която и да било друга. Българските исторически събития, които са ориентир в посочването на времевите и териториални граници на Полша, са създаването на българската държава от хан Аспарух през 681 г. и Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий от 863 г. Освен опорна точка за излагането на фактологията, тези събития са и инструмент именно за изтъкване на българското историческо достойнство от далечното минало. Още тук може да се отличи тенденцията на българина към отрицание¹², изразена ясно в противоречията, в които сами се поставят голяма част от запитаните българи: „Аз може да не знам как е, но съм сигурен, че не е както ти ми каваш.” Красноречив пример за това е един от респондентите, който на въпроса Кога е създадена Полша?, отговаря „Не знам. Кога? [10. век] Мислех, че по-късно са създадени. Ако е било толкова отдавна, значи не се е казвало Полша със сигурност. [А знаеш ли като какво е създадена?] Не, нямам представа.” (A08¹³). Този начин на представяне на знанията (или на тяхното отсъствие), чрез отрицание, може да бъда забелязан и в редица други отговори, които ще бъдат приведени в хода на настоящата глава. Няма да бъдат пропуснати и различните източници на знания и информация, на които респондентите се позовават в своите отговори.

Важен елемент от генезиса на една държава е езикът – какъв е той като родовост и каква е писмеността, която използва. В частта Език попитахме нашите респонденти От групата на кои езици е полският?, Каква писменост използват поляците? и Чували ли сте полска реч? Знаете ли дума или някакъв израз на полски език? В отговорите на тези въпроси анкетираните отново се опират като база за сравнение на българския език: като произход, близост, както и общи думи и изрази, свидетелстващи за близостта или напротив. В настоящата глава ще се спрем предимно на произхода на полския език, дали е от групата на славянските, романските или германските езици и каква е писмеността на поляците: кирилица или латиница според запитаните 104 българи. Чрез отговорите на тези въпроси ще можем да проследим до каква степен езикът ни свързва или дели.

Изключително важен и основополагащ фактор при разглеждането на полската история от респондентите, е въпросът за общия славянски произход (или липсата му) на българи и поляци. Именно от този исторически корен ще започнем разглеждането на полската история, т.к. славянството е дискусионен въпрос в разказите на редица анкетирани от петте възрастови групи, разполагащии се в целия обем на обхванатия в анкетата материал. Основните признаци, по които съдим за общия славянски произход са генотип, език, история и религия.