Парадоксите на социализма в Полша

Парадоксите на социализма в Полша

Основната фигура – символ на полската религиозност, помогнал на полския народ да съхрани вярата си във времето на тоталитарния режим е папа Йоан Павел ІІ. „За света Йоан Павел ІІ ще остане безкръвният освободител на Европа от комунизма и първият духовен водач, заменил политиката на хилядолетни противопоставяния между религии и конфесии с диалог между тях. (...) Йоан Павел ІІ с подкрепата си за полския профсъюз „Солидарност” превърна отхвърлянето на комунистическия тоталитаризъм във всенародно дело.”⁵² Анкетираните не пропускат нищо от тези факти, но прибавят и една допълнителна нотка – конспирацията: „Е, как, папата. Той не просто повлия, той обърна нещата за поляците. Истината е, че ЦРУ това отдавна си го е готвило, защото именно те са слабата брънка. Католицизмът ги държеше на една крачка встрани от социализма, докато югославяните Тито ги държеше, но Тито е друг мащаб, а и там не е един народ. Закодирано им е на тях с този католицизъм, че те са нещо по-различно, поляците, и това е именно на база на католицизма. Това беше единствената държава, в която католическото образование по време на социализма беше позволено. А това вече е проводник за цял свят. Но католическите училища поддържат страхотно ниво на образование, страхотни условия, лагери за децата правеха. Православието не е било способно да се бори с това, православието е държавна религия, докато католицизмът е наддържавна. Имаше реалното основание те да се чувстват различни. Освен това в католическата църква играе по-голяма пара, а и е обединена.” (А29) За връзка между папата и ЦРУ откриваме в сп. „L’Europeo”, посветено на шпионажа⁵³: „Първата визита на Йоан Павел ІІ в Полша е през юни 1979. Програмата на посещението не е огласена от комунистите. Със специална апаратура от малък пътнически куфар ЦРУ излъчва директно по полската национална телевизия съобщението за визитата н апапата. Милиони поляци излизат да се поклонят на Йоан Павел ІІ...”. Желанието на българите да открият конспирация във всичко проличава в още една теза:

Бих казал, че църквата играе много важна роля в Полша. Може би най-важна роля в сравнение с другите бивши комунистически държави. Просто Полша е с най-силно изразена религиозност. Доколко са наистина толкова религиозни, или това е просто начин да се отличават и да защитават националните си особености... [А Йоан Павел II] Папата, който не са направили светия все още. Полски произход. Кардинал или как се води... епископ на Краков преди да стане папа в Рим. Но си е от полски произход. Уж имал и еврейска жилка. Да не забравяме, че Полша в един период е имала много евреи. След това много са ги преследвали. Полша е родината на еврейските гета, ако тряба да бъдем точни. Но никъде не съм чел за папата да е имал еврейска жилка. Йоан Павел II беше фигура, лъч надежда за поляците. Направил е много неща. От чисто религиозна, но и не само религиозна линия. (П08)

Към „шпионските игри” може да се прибави и „българската следа” в атентата срещу папата. На този аспект, макар и застъпен в анкетите, не е пряко обвързан със значението на църквата в Полша.

„Солидарни към полското. За тях има единствена дума и това е солидарност.”⁵⁴

Най-актуалната тема в говоренето за социализма в Полша сред анкетираните е всъщност падането на комунизма. В настоящето границите на режима, продължил повече от 40 години се сливат. Някак естествено за полската история идват стачкита на сформиралия се профсъюз „Солидарност”. Полша, за която комунизмът е продължението на едно робство, за което целият народ иска да забрави, като че ли влиза в социалистическия блок само за да бъде фактор в разпадането на съюза, за да покаже, че има „свой социализъм”, който е безпрецедентен по последствията си. Стачките срещу режима започват през 1980 г., когато Лех Валенса (тогава електротехник в корабостроителницата в Гданск „Ленин”) повежда стачни действия и изисква представители на комунистическата партия да изслушат исканията на работниците. „След напрегнати преговори, на 31 август, правителството подписва споразумение с работниците. Това не е обикновено споразумение, засягащо исканията за заплати или за условията на работа. Споразумението представлява цял пакет искания, постановяващи създаването на свободни и независими професионални съюзи, гарантиращи на гражданите свобода на пресата, достъп до средата за масово осведомяване и обществени права. (...) Първата истинска работническа революция в историята на Европа, която в допълнение като по ирония е насочена срещу „диктатурата на пролетариата”.⁵⁵ Никой поляк, бил той и историк не може да избегне патоса в думите си, разказващи за полските събития в началото на ’80-те. Но тази революция опива дори онези, които случайно са станали нейни свидетели. Като доказателство ще приведем разказа на един от респондентите от възрастовата група 51-65 години, участвал в стачните действия заедно с поляци:

Просветление, друг свят беше. Страдали са от комунизма, но защото са се противили. Ние още живеем в заблуда какво е било, даже мисля, че ни е било хубаво. Поляците са много по-наясно с нещата. Всяко мое връщане тук е било кошмар – сблъсък с тъпота и невежество. Аз съм била там между ’80 и ’81 г. Върнах се, когато дойде военното нападение на тринадесети декември, но се пресякоха нещата, не се случи. Там имаше и свобода на словото, имаше вестници и списания. Тук – абсурд. През седмица правехме стачки – в началото беше неорганизирано, но после стана много сериозно. Имаше опасения, че могат да ни бият. В началото гледахме порно филми и слушахме музика. После по друг начин се случваха нещата. Гледахме филми на Вайда - „Човек от желязо”, организираха се срещи с Лех Валенса, с Балцерович. „Gazeta wyborcza” започна да излиза, имаше хумористични предавания против властта. Не съм чувал мнение против тези стачки (освен милицията). Накрая беше много опасно, т.к. се очакваше руснаците всеки момент да влязат. Имаше инструкции какво да носим, какво да вземем. Ние обръщахме табелите (пътните), за да заблудим руснаците. И е било основателно, на тринадесети декември танкове все пак влязоха. Поляците изначално мразят руснаците и беше нормално да се противопоставят. Нямаше нищо за ядене и ходехме да пазаруваме в Германия, в Чехия. Друг свят – соц, червени петолъчки. А в Полша – реклами, неща, тотално различно. Източна Германия беше витрина на социализма. Всички работехме за нея. Всичко е червени знамена, но се живееше и добре. Трябваше да покажем, че в соца се живее добре. (А22)

Дори сред непреките свидетели на стачките на „Солидарност” начело с Лех Валенса са определяни като едно от най-важните събития в полската история. 49 от общо 104 анкетирани го отбелязват като първо по значимост:

Най-важното им събитие е 80-те, когато те сериозно се надигнаха и протестираха срещу режима. Това за 80-те си беше много сериозно събитие. Колкото и да се опитвали по това време да има затъмнение информационно, защото тогава не беше толкова лесно човек да получи информация, се знаеше и за трудностите им, и за Лех Валенса, и за нещата, които са се случвали. Аз тогава съм била студентка в Съюза, имах един колега, чийто баща пътуваше с корабите и е бил в Полша на пристанището, той разказа тогава за онзи, който приличаше на Пиночет. Как се казваше той – един с очила и униформа винаги, ние Пиночет му викахме, този, който го сложиха да управлява Полша Ярузелски⁵⁶. Той не слизаше от новините и идеята беше да се назидават, т.е. да се покаже, че този, който надига глава, ще бъде стъпкан, но нещата по друг начин се развиха. Но поляците първи надигнаха глас, започнаха да бутат режима през 80-те. (О32)

Не са изключение и респондентите, които не одобряват действията на Лех Валенса и не го смятат за успешен държавник. Лех Валенса присъства като изключително противоречива фигура, едни му симпатизират, други – не:

Мен ми направи впечатление следното: Полша беше първата страна по време на социализма, в която се създаде движение против тоталитарния начин на живот, начело беше Лех Валенса. Този Лех Валенса обаче е работник, електротехник от заводите за какво беше... елетротехник. Обаче какво се оказа, той беше първата опозиция, която се обяви против тоталитарния начин на управление. Какво обаче излезе, излезе, че един електротехник не може да упралвлява, не може да бъде държавник, едно е електротехник, друго е държавник. И Лех Валенса си остана опозиционер, като държавник не беше успешен. Като нашия пожарникар – министър-председател, той си е простак и лъже като циганин... Ако погледнем от съвременна гледна точка, Лех Валенса е първият, който се опълчи срещу тогавашните режими. И той беше издигнат в култ. (…) Аз не одобрявам тази политика на бившите социалистически държави срещу Русия. Те това го правят, за да извлекат дивиденти от Америка, защото Америка е враг на Русия. Това са нация от пирати, а войните им са престъпни [американците]. (О17)

Впечатлението си от Лех Валенса, но на база личен контакт с него споделя респондент, журналист по професия, който го е интервюирал при посещението му в България:

... най-вече от професионалните ми контакти [имам впечатления], все пак съм правил интервю с Лех Валенса [бил е журналист в БНР]. Не ме впечатли особено, доста семпличък човек.(...) За Валенса, интересен събеседник в края на краищата, преживял е доста, как да го кажа, големи събития. Но такива протести обикновено се базират на мотивацията на лумпените, кой да им стане любимец на лумпените, някой интелектуалец, абсурд... От тази гледна точка е семпъл, иначе нищо лошо, напротив. (...) Освен това, те в края на краищата си извадиха човек от народа. Пак ти казвам като човек, като харизма, като личност е доста семпличък. Не е човек, който да те грабне, да те утрепе с интелект. (О12)

Това мнение, поне в годините на прехода, не споделят поляците: „Солидарност” е избрана с 252 мандата от възможни 261 на изборите от 4 юни 1989 г. Лех Валенса е необходим на страната и на народа, т.к. въплъщава духа на непримирение, за който говорят често и анкетираните българи. „Солидарност” въплъщава „именно най-истинското чувство за солидарност между всички елементи на народа”⁵⁷.