Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята
Изтегляне 1.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Изводи
Плетеницата на историятаКогато две държави и техните нации нямат директен сблъсък в историята, те се нуждаят от медиатор, който да бъде база за сравнение, или общ елемент, за да може по този начин да обясни историята на „чуждия”. Темата за робството изважда на преден план двама основни, общи за българската и полската история, герои: Турция и Русия. В различни моменти от историята това са двете империи, с които като съюзници или врагове България и Полша са свързани. Именно чрез нагласата към тези велики сили, българите говорят за полската история. Русия в нашата история е освободителка, а в полската – поробителка. Турция обратно, макар и поляците да са водили с нея войни, дори по нашите земи, те са търсили в нейно лице съюзник за осовобождението си от Русия. Ето как тази историческа плетеница е изразена в думите на нашите респонденти: „Под владичество, робство е тежка дума. Под руско владение са били, имат си вековна вражда заради това. Ген.Скобелев, който за нас е спасител, за тях е най-страшната личност в историята. Скобелев за тях е все едно Осман паша за нас.” (А07) Поколението над 65 години все още помни историите на своите баби и дядовци, посрещали руснаците като освободители: „мойта баба, тя почина на 96 г., е посрещала на времето руснаците, освободителите. Била е на 6 год. и тя разказваше, че един руснак я погалил по главата (а те всички излизат, деца голи, боси, да видят) и й подарил една кърпичка, защото, казал й: „Аз съм оставил такова момиченце в Русия.”. На нея това й беше спомен.” (А27) Контрастът в отношението към Русия ще се прояви най-ярко в разглеждането на темата за комунизма, който също влиза в парадигмата на робството, изградена от анкетираните. Турция за нас е петстотин-вековният поробител37, срещу когото се изправят войските на полския крал Варненчик, но в по късната история полски пълководци влизат в редиците на Турската армия: „... някои от турските пълководци едно време, генерали са били поляци. Но те приемат исляма, стават пълководци и се бият срещу българи и руснаци. Трябва да се прочете в историята, макар че за това не се пише. В турските редици всякакви е имало: французи, англичани, всякакви, и поляци.” (А29) Намираме исторически данни за това в историята на Адам Замойски: Поляците намират постоянно убежище и служби в Османската империя. С турците те имат общ враг – Русия. Те са уважавани и ценени от турците като щабни офицери, артилеристи, инженери-картографи и хирурзи. Поляците могат да стигнат до високи военни постове в Турция при условие, че приемат исляма, което мнозина от тях правят без големи колебания или скрупули. В българската история също се съдържат свидетелства за преминаването на славянските братя към врага – турците. Най-известният в българската история е Михаил Чайковски – Садък паша, полякът с „туркофилско” поведение предизвиква „полонофобство” у българските общественици. Такъв например е Георги Раковски, който явно обвинява поляците в предаване на славянството и в опит да наложат „религиозно раздвоение”, мнение изложено в книгата му „Българский наш въпрос”.38
В световната история 20. Век минава предимно под знака на войната. В това столетие човечеството преживя две Световни войни, и няколко тоталитарни режима. Както винаги сблъсъкът между великите сили не подминава Полша, която при започването на Първата световна война все още отсъства от европейската политическа карта. Тези войни отново по интересен за историята начин преплитат съдбите на българи и поляци. Две поредни войни България се съюзява с Германия, към която полската омраза се задълбочава особено с началото на Втората световна война. Ако краят на Първата световна война носи независимост на Полша, то Втората е символ на насилие и страдание, чийто край е комунистическият режим, поставящ поляците отново под зависимостта от Русия; България влиза в този режим с бодра стъпка, след като буквално за ден променя идеологията си от съюзник на Германия става сателит на СССР. Тези войни освен, че са преломни за стотици народи по света, са история от много близкото минало, което се помни от по-възрастните респонденти, някои от които са били преки свидетели на войната, а за останалите анкетирани те са познати от историята, литературата и филмите, които са им посветени. Знанията, разбира се, са различни по обем и достоверност, но конкретно Втората световна война е известна на респондентите без изключение и често е посочвана като най-важното събитие в полската история. Дори се случи една от респондетките (А03), която е историк по образование да не спомене нищо за Втората световна война, докато обсъждахме въпросите от част история на анкетната карта и когато по-късно темата за войната се актуализира, се оказа, че тя е очаквала специален въпрос за Втората световна война: „Втората световна война е важно и преломно събитие за целия свят, особено за Полша и трябва да присъства като отделен въпрос, като акцент.” (А03) Следвайки съвета на респондентката посвещаваме отделна глава на Световните войни. Допълнителна актуализация Втората световна война получава вследствие на инцидента с полската делегация в Смоленск, тръгнала да почете загиналите полски офицери при Катин. В настоящата глава ще се спрем отделно на събитията, които открояват нашите респонденти. Каталог: terminals -> net.flexostudio.com -> incoming -> lfiles lfiles -> Михайлов, Стоян. Емпиричното социологическо изследване. Фотев, Георги. Другият етнос Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|