Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята

Полски поробители

Думата робство преобладава в говоренето за двете поробителки на България – Византия и Османската империя. Интересно е, че нито една от тях не е владяла Полша, но за българското съзнание това са империите, актиуализиращи смисъла на думата робство, както дефинирахме в началото на главата. Разбира се, има и респонденти, които смятат, че Полша е била под робство и наричат с тази дума формата на владение, под която се е намирала – това са около 20% от анкетираните българи. Според тях робството може да бъде всяка форма на зависимост, например: „Ако сриването на Варшава се смята за робство, то да – били са под робство. Мисля, че немците само са ги владели, не знам, може да е имало и други. [А като робство ли го виждаш?] Ами, не знам дали е робство, пак хората са били убивани, и това да съсипеш един град пак си е робство, хората са били превърнати в роби... всичко да създадеш отново.” (А09) Най-вече робството е разбирано в периода на 18. век, когато Полша е поделена между великите сили на епохата: Русия, Прусия и Австрия, 18. век слага край на Полша – една от най-великите сили на Средновековна Европа. Първата подялба на страната се случва през 1772 г. и е между Прусия, Русия и Австрия. Втората подялба се случва 1793 г. между Прусия и Русия. Година по-късно Косцюшко оргазнизира в Краков въстание, след потушаването на което се стига до Третата подялба на Полша, отнове между Прусия, Русия и Австрия. 1795 г. Полша е изтрита от картата на Европа, губи независимостта си до Първата световна война и е разделена на три части – руска, пруска и австрийска. Това предизвиква силна вълна на емиграция, най-вече към Франция и с това е свързано и внушителното участие на поляци в армията на Наполеон. Походът на Наполеон към Русия е лъч надежда за осовобождаването на поляците. През 1807 г. след победните действия на Наполеон срещу Прусия той създава Варшавското херцогство като знак на благодарност към полския народ.

Обикновено Русия и Германия си я поделят. Ако не се лъжа три пъти даже се е случвало. [Преди да започнем интервюто спомена нещо и за Австро – Унгария, че на три е била разделена?] Това на три е малко относително. Австро – Унгария е имала много малко „парче”, което е незначително като размер, а и е малко спорно колко е полско по принцип (И сега Полша е малко изместена на запад; чисто полски земи сега са в Беларус и Украйна, а такива, които са абсолютно германски сега са в Полша. Западните части на Беларус и Украна са си полски. То Силезия е на германците... даже немското малцинство има представител в полския парламент, избран в една област където са останали повече на едно място. Ополе ли се казваше там тази област?). Но Полша е била жертва на имперските амбиции на Русия и Германия. [Би ли казал, че те са били под робство?] Това вече зависи от гледната точка. От моята са били. Защото и тук започна да се говори за Османско присъствие и там руснаците и германците си говорят за присъствие, но... присъствие, може би, е било на французите. По времето на Наполеон е било така, французите само са минавали от там и са оставяли поляците сами да си управляват, докато за руснаците и германците това не важи. (А32)

Цитираният респондент познава доста добре историята на Полша от този период, който той определя като време на робство. Тук ще покажем и още една страна на въпроса. Знанието не винаги е определящо за интерпретацията на фактите, които познаваш. Следващият респондент, макар да познава гореизложените подялби на полската държава, не смята, че това е робство:

Мисля, че Австро-Унгария трябва да ги е владяла, приблизително 18. век да кажем. Освен Австро-Унгария, не знам дали Прусия дали не е имала някакви полски части. После Русия и Германия ги окупират по време на Втората световна война, после идва режимът. Предполагам, че голямо влияние им са оказали всички тези събития, но чак пък робство, имай предвид, че те са защото те са доста самостоятелни като нация, осъзнати. Не е точна думата робство. Представям си, че просто е било като автономия, владичество някакво, защото не може да не е имало местни такива, как се казва – деспоти, васали, защото имайки предвид голямата територия, като империя не са били толкова с централно управление да може, както ние си представяме една държава пряко да управлява контрол, предполагам, че са били по-автономни. При нас е било някак си по-пряко, докато при тях не мисля, че са ги колели и убивали на етнически прицип, а и общата религия според мен е била разделител такъв, какъвто при Османската империя. [Ти каза, че Австро-Унгария носи някаква култура?] Ми, именно, защото те не се идентифицират като нас. Като кажеш Източна Европа не си представям Полша, представям си държава като Украйна, Русия, чисто славянските. А те имат доста западни белези – всички тези замъци, катедрали, католицизма, който е успял да устои. Те са се опитали и нас да ни направят католици, но не се е получило, защото сме по-близо до Гърция. Значи, предполагам, че самата култура вече се инфилтрирала по някакъв начин. (O37)

В желанието си да докаже колко несравнима с нищо на света е нашата трагична българска история, респондентът приябгва да омонимни конструкции, до противоречия, от които все пак изводът е, че като нашето никъде не е имало. И те са имали много войни, и те са страдали, но „чак за робство, не мога да го нарека така. Но под чуждо владичество – там пруско, немско (то е пруско реално), руско. А кога е била под съответното владичество? Под пруско – 19 век, до към края, до Австро-Пруските войни. До Първата световна война не съм много сигурен какво се случва, но мисля, че под руско владичество попада, след това получава независимост, след Версайските договори. След това докато не си я поделят руснаците и германците 1939 г.” (О22) Съществува още и представата, че поляците, макар и владяни са били галеници на Наполеон като носител на такава култура, няма как да са били в толкова тежко робство като нашето. Факт е, че в полската културна история Наполеон заема важно място. Във времето на упадъка на Жечпосполита през 18. век „явление с непреходно значение” стават полските легиони. Надеждата, че европейската война може да доведе до свобода от полските поробители естествено отвеждат към Франция, която в този момент воюва именно с тях. „Инициативата привлича хиляди хора и се развива необикновено успешно. Въпреки тежките условия успяват да създадат части с висока боеспособност и образцов морал.” Девизът, изписан на мундирите на легионерите е „Свободните хора са братя”:

Много са воювали, през цялото време. А някъде към 18-19. век са били доста разпокъсани. Там руснаци, австрийци, пруси постоянно са ги деляли. После имаше някаква независимост, свързвам я с Наполеон и Първата световна. Тогава имаше май някаква революция, която води до свобода. То май им викаше независимите хора, нали така? Имаше май някакво такова определение за поляците, свободните хора... Знам, че по време на тези подялби е имало едно много голямо течение към Париж са бягали, към Франция, та оттам свързах Наполеон, пък и те са помагали там във войните му, после той им се отблагодаряваше по някакъв начин. (О34)

Не като благодарност си спомнят годините на Наполеон поляците. В историята си „Полският път. Хилядолетна история на поляците и тяхната култура” Адам Замойски казва: „За френския император полският въпрос е само елемент от дипломатическа игра, която трябва да принуди Русия да сключи примирие с Франция против Англия, Австрия и Прусия. Макар че през януари 1807 г. Бонапарт утвърждава създаването на временна държавна администрация във Варшава, (...) той не иска да се обвързва с нищо повече... В плановете на Наполеон Варшавското княжество не надхвърля статута на пионка. (...) От самото начало Наполеон възприема полските стремежи към независимост с цинизъм и целият езпизод не донасяникаква полза за решаването на полския проблем. Все пак Наполеоновите войни се превръщат за поляците в нещо извънредно важно. От виенската победа военната слава е нещо, за което цели поколения могат само да четат.”³¹ При абдикацията си, Наполеон оставя полското княжество на произвола на съдбата в лицето на цар Александър І. Полша отново зависи от това как ще изиграят заровете си „големите в Европа”.

Полша получава своята независимост с края на Първата световна война, с което естествено се обяснява фактът, че следващият етап на несуверенност, който анкетираните описват е Втората световна война. Окупацият на Полша от нацистка Германия от 1939 г. също влиза в списък на полските поробителки. Това е събите, преломно както за полската, така и за световната история, широко застъпено и в разказите от направените анкети.

Все още актуален в съзнанието на българите е и комунистическият режим, едва двадесет години са изминали от падането на „Желязната завеса” и споменът за това е изключително ярък сред повече от 50% от анкетираните (възрастовите групи: 35-50 г.; 51-65 г. и 65+ г.). Това е тема, която предизвиква разнопосочни реакции: някои все още си спомнят с носталгия за социализма, други не исакт това никога да се повтаря в историята. Но независимо от отношението не това са респондентите, които определят комунизма като робство. Тази интерпретация на тоталитарния режим принадлежи на по-младото поколение, за което комунизмът е история или смътен детски спомен:

[Била ли е Полша под робство?] Имали са социализъм, нали? Значи са били под руско влияние. Точно тези неща, които са по-свързани със съвремието ни, в някакъв смисъл много се доближават културно като влияние и икономически до България. В някакъв смисъл могат да бъдат някои сходни черти между съвременните поляци и българи. Това е едно ужасно силно желание да се драпа със зъби и нокти, за да се случи това, което те искат, примерно, не знам как да го обясня. По-скоро за поляците е по-характерно, но и при двете националности си личи, че е имало режим, който е бил по-репресивен. Т.е. соцът? Не просто соцът, защото соцът в Русия е нещо съвсем различно, докато много е различно, когато соцът е налаган в някакъв смисъл от външен, много по-силен фактор. (О01)