Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята
Полша през 17. век – военната сила на Европа
Изтегляне 1.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Изводи
Полша през 17. век – военната сила на ЕвропаСилата да спре турското нашествие в Европа в този исторически момент – средата на 17. век – има полската държава: Не бива да се пропуска тази война на европейските народи в защита на Виена от турците, там има сериозно полско участие. Това също е за адмирации. Ние се предаваме и не само се предаваме, но и нашите царе – братя, като Страшимир от Видинското царство и останалите, те не само, че не се съюзяват, но и не оказват почти никаква съпротива и продължават враждата помежду си, разделени на царства, ставаме по-лесна плячка. Не че са щели да се спасят, защото все пак ние сме първите на пътя, те си затварят и Босна и Херцеговина, правят си щит, така че не е имало накъде. (А28, 65+) „В последната четвърт на века започват войни с Турция за украинските земи на запад от Днепър, като в крайна сметка Полша успява да запази две трети от тях. През 1683 г. крал Ян III Собиески постига блестяща победа над обсаждащите Виена турски войски, с което поляците слагат край на османската експанзия в Европа.”26 „Собиески”, то това е руска водка всъщност. А Собиески с какво го свързваш? Това е една от любимите части от историята – свъзвам го с обсадата на Виена от турците през 17. век, Собиески е полски владетел и изненадва турците в гръб и спасява Виена, прави нещо хубаво за Европа.” (О22, 18-24 г.) Как Европа отвръща за стореното добро ще проследим в по-нататъщния преглед на полската история, но проявата на военна сила от страна на Полша не се изчерпва в битката при Виена. „17. век започва война срещу Швеция, като сблъсъците са главно на територията на днешна Прибалтика. После Полша предприема агресия срещу изпадналите в междуцарствие Русия, присъединявайки Смоленско, Черниговско и Северско. През 1605 и 1610 г. поляците на два пъти окупират Москва, като посягат откровено към руския трон. Следва кампания срещу Турция, като едновременно продължава военните действия срещу Швеция. После казаците и магнатите предизвикват нова война с Турция, след което пак идва ред на руснаците. По-нататък избухва успешното въстание на Богдан Хмелницки, като през 1654 г. големият събор на казаците в град Переяслав, т.нар. Переяславска рада (съвет, бел. А. П.), взема решение за присъединяване към Русия. В касапницата се намесват турци и татари, а войната за Украйна с Москва се пренася на запад, като противникът превзема почти цялото Литовско княжество. В крайна сметка през 1667 г. Украйна е разполовена – териториите на запад от р. Днепър остават в Полша, а на изток от нея преминават към Русия.”27 Този исторически факт изложен от един от анкетираните, звучи така: Имали са една война с Русия и са били доста така силна армия Полша, може би... кога е било.... ами преди Първата световна война са водили война с Русия, даже са нападали Русия тогава... поляците май пак са имали проблеми със студовете, че доста голяма армия са загубили по онова време. Не знам кога е било, но може би има 200 години оттогава, може и да няма, но както и да е... Не съм много сигурен, но там някъде по-скоро 1800 и нещо. Не знам колко достоверна ми е информацията, защото не съм я черпил целенасочено, а е така каквото си спомням от житейския ми опит. А все пак откъде я черпиш тази информация? При разговор с един приятел, който е живял в Русия и ми каза, че точно Полша някога е била нападнала Русия и станало така, че руснак-предател е трябвало да помогне на поляците. Обаче той така им помогнал, че ги вкарал още повече в снеговете и цялата армия била изгубена. Но въпреки че той имал намерение да помогне на поляците, в крайна сметка се оказало, че цялата армия отишла по дяволите и го направили национален герой. И оттам съм го запомнил това нещо, доколко е вярно пак не знам, но ми е направило впечатление като нещо интересно. (O27, 25-34 г.) Тази информация е била разказана на респондента и той си я спомня като „нещо интересно”. За историческа коректност той не претендира и сам посочва, че не знае колко „достоверна му е информацията”. Също впечатлена от набезите на поляците към Москва, друга респондентка увеличава атаките на поляците до четири, впечатлена че това въобще се е случило в историята: „Най ми е било интересно, че те са нападали четири пъти Москва, тя тогава е била голям княжески областен град, цяла държава в този смисъл. И те са се сражавали и разширявали държавата си много упорито, сражавали са се с турците, не знам с унгарците как стои въпросът, но предполагам, че и стях са воювали.” (О36, 51-60 г.) Знанието за полската история в периода на средновековието чак до 17. –18. век се ограничава предимно в рамките на техните съприкосновения с Османската империя, както и с тяхното военно, държавно величие, което е позволявало да водят такива войни и да се развиват в културно отношение. Именно затова нашите респонденти ни отвеждат в далечния спрямо разглежданите битки (при Грюнвалд и Варна) 17. век и битката при Виена, водена от крал Собиески. Войните с Швеция и Русия остава по-бледа в спомените за полската история, но макар и рядко, с не много детайли, им е отделено внимание – присъства. Учудване в някои от респондентите буди фактът, че Полша е предприемала битки с Русия и е стигала до Москва, която по-късно се превръща в най-големият и най-ненавиждан от поляците враг. ИзводиВеликите личности и събития на полската история от разгледания в тази глава период, са събития, имащи силен отзвук в българското историческо и културно пространство. Актуализацията на легендата около великия и храбър полски крал Владислав ІІІ Варненчик се подсилват от различни събития през годините (близо до Варна е открит гроб с отрязана глава – през 1910 г. – предположения, че това е гробът или на йоан Кръстител или на Владислав Варненчик.). Липсата на гроб в българското съзнание митологизира и възвеличава, в Полша отношението е по-различно: макар гробът на Варненчик да е неизвестен, саркофаг с неговото име лежи в замъка във Вавел. Приложените в хода на тази глава цитати са предимно от възрастовите групи, над 35 години. Причината за това е, че те са онези, при които знанията за великите полски крале на 17. век се актуализират. На какво се дължи липсата на знания сред по-младите анкетирани, можем само да градим хипотези. Като често срещан исторически извор за този период се явяват романите на Хенрик Сенкевич и по-специално „Кръстоносци”. Можем да проследим в какво съотношение е познат романът между групите до 34 години и тези над 35 години. Трима от общо седемнадесет човека говорили конкретно за „Кръстоносци” на Сенкевич, са на възраст под 34 години. Контекстът, в който те говорят за романа обаче, е литературен, а не исторически: „Чел съм „Кръстоносци” три пъти, на Сенкевич. И “Quo Vadis” съм чел, но само веднъж, защото Нерон е олигофрен и не ми е чак толкова интересно. А в „Кръстоносци” какъв беше онзи Башко, ох, или как беше. Много интересно, без кой знае каква историческа стойност.” (А31) Може би оценката, че романът няма особено голяма историческа стойност е причината тези респонденти да оставят събитията, описани в него на заден план. Представата за рицарството се проявява и в частта Туризъм от анкетната карта, където питаме нашите респонденти какво биха посетили в Полша. Онези, които свързват страната с традиции в рицарството подчертават (около 56 от анкетираните, което е повече от половината), че биха посетили страната заради красивата „старинна архитектура”, останала от времето на рицарството – замъци и катедрали. Военните походи на поляците отслабват държавата, следват още войни с Швеция и с Османската империя. Скоро това ще доведе до краха на могъщата Жечпосполита: Водила е много войни. Правила е опити, мисля да завладее и Русия. С кого ги е водила тези войни? С Турция много войни, с Турция, с Русия, с кого още – Германия. Просто тяхната история като нашата е пълна с войни – и това изтощава, изтощава полската държава и в един момент тя вече преминава към... става зависима от Русия, една държава като е слаба. След безуспешните войни, 2-3 води войни, стига до Москва, опитва се да завладее Москва, но не успява и оттам започва да отслабва държавата и след това става зависима от Русия, след това тя е един от сателитите на Варшавския договор на Съветския съюз. Даже мисля, не знам, доколкото си спомням тя по едно време изчезва като държава Полша – там с Прусия, със Съветска..., с немците... имаше един такъв период, в който за кратко изчезва като държава, но после се възстановява. (О26) Поляците през 17. век са нация, носеща на страната си, а и на европейския свят военни успехи и културен напредък. Това е период, в който българите са поробени и безнадеждни, а поляците – силни и единни, поне според анкетираните за настоящето изследване българи. Следващият етап от историята, който ще разгледаме не следва хронологически изложените тук събития – това е темата за робството. Неговите измерения ни връщат отново назад в историята, същевременно ни изпращат чак до късните години на 20. век. Това се дължи на различните интерпретации на робството сред българите. За всеки народ годините на робство са онези, които оставят най-дълбоки следи върху народопсихологията и историческото съзнание на нацията. Оттук и необходимостта да разгледаме робството като централна, ключова тема в изследването.
Историята на всеки народ наред с моментите си на величие, разказва и за времето на безправие, за тежките дни на робство, в които основната ценност е оцеляването на нацията: опазването на традициите и културната идентичност, на езика и вярата. Преди да се спрем върху посочените от анкетираните поробители на Полша, необходимо е да зададем параметрите на робството, поставени от науката и да видим до колко те съвпадат с параметрите, поставени от самите респонденти. За дефиниция на думата робство ще вземем речниковото й значение: Роб, робът, роба, мн. роби, м. 1. Истор. В робовладелското общество – безправен човек, който се купува и продава като стока. Пазар за роби. 2. Потиснат, поробен, от чужда държава човек. Българите не са вече роби на турците. 3. Прен. Безволев човек, който се е оставил във властта на някого или който се е поддал на страст, на порок, на увлечение и др. Роб на алкохола. 4. Пленник. 5. Прен. Безкрайно предан на някого или на нещо човек. Ваш покорен роб. // прил. робски, робска, робско, мн. робски.28 Робство ср., само ед. Състояние на роб; робуване, робия, иго. Анкетираните българи поставят свои параметри на робството, които макар и често да са с претенция за обективност, неминуемо са пречупени през призмата на познатото, на преживяното робство. Формулировката на въпроса от анкетната карта, който е основният източник на информация по изложената тема – Била ли е Полша под робство? Ако да, пояснете... – неслучайно е формулиран по този начин. При самото споменаване на думата робство за българина се актуализира един много мрачен и болезнен момент от историята – времето на турското робство. За собствената си история човек трудно може да говори неемоционално, а за чуждата не може да съди, ако не я сравни със своята Това не допуска да наричаме робство всяка форма на окупация, несуверенност или владичество на чуждата държава. Терминологията що се отнася до този момент от историята се оказва изключително важна. Рядко турското робство над българите е наричано с други думи, макар все пак да се прокрадва въпросът дали робство е правилното определение. Тази тема беше пространно (и емоционално) обсъждана в публичното пространство, когато се заговори за „турското робство” като за „османско присъствие”. Това определение не е концептуално отхвърлено (както ще забележим в цитираните по-долу представи за това що е робство за българина), макар и да не се назовава с това словосъчетание. Веднага ще приведем като пример една от изложените от наши респонденти дефиниции за робство: Робството има свои параметри. Близо до робството бяха руснаците до Горбачов: няма лична карта, няма право да напуска селището (Това са ми го казвали хора от едно село в Украйна.). Питат го: „А ти ходиш ли в съседното село?”, а той: „Какво да правя там?”; „Ами нямаш ли влог?”, а той си няма и идея какво е влог, пък там банки и подобни... Не можеше просто така да пътуваш от Ленинград до Москва. Така че, и нашето турско владичество е владичество – ние сме имали собственост, а това е един от признаците за свобода, човек има право да сключва брак по негов избор, може да упражнява занаят и т.н. Разликата е, че ние сме били владяни от нация, която ни е отстъпвала в културно отношение, а те [поляците] все пак са били управлявани от руската аристокрация. И затова не са изостанали от развитието на Европа в културно отношение. Ние имаме аристокрация до края на 13. – 14. век, имаме някаква аристокрация за онова време. Поляците имат своя аристокрация, но обвинението е било, че тя е служила на руския цар, но служейки му, тя е живяла по подобен начин на руската аристокрация, а не на турците, които са били изостанали в развитието си. [Били ли са под робство поляците?] Руско, немска окупация. Еднакво мразят и немци, и руснаци. Но те са били под владичество, това е коректната дума, робство е друго нещо. (А28, 65+) Като противовес на тази дефиниция за робство ще цитираме думите на респондент от групата межу 25-34 години, за когото всяка форма на потисничество и терор може да бъде разбирана като робство и особено когато въпросът засяга нечие чуждо робство, темата е разгледана с историческо хладнокръвие29: Била е множество пъти още от основаването си [под робство]. Една от най-безмислените държави в Европа, след Франция, Албания и МЪкедония (идва от мъка). Най-често е била под немско робство. Тук трябва да се поясни, че преди обединението на Германия през 1871г, обявено от Бисмарк в Лувъра в Париж, в Огледалната зала, Германия е представлявала около 300 самостоятелни княжества. Много често след разпада на Свещената Римска империя на Хабсбургите, за Германия се говори като за Прусия – най-голямото княжество, което впоследствие и обединява другите княжества около себе се. Да се върна на темата - по време на Втората световна война (1939-1945) е била разделена първо между Германия и СССР (пакта Молотов – Рибентроп), впоследствие става само под Германия (1941-1944), след като Хитлер напада СССР, а след това, след края на войната до 1989 е “васал на СССР”. Позорна работа. Даже не съм сигурен след създаването си през 10. в (не знам точна година) колко години общо въобще са били независима държава. (A31, 25-34 г.) И като последна, но не и по значимост, ще приведем една изключително кратка, но определяща мисленето на българина за робство дефиниция: [Била ли е Полша под робство?] Зависи чие. Под турско не е било. Под руско е била, вече за Австро-Унгария не знам какви части от нея... Кога точно, зле съм с историята. Руско май 18-19. в. [А защо спомена турското?] Аз робството с турците го свързвам, (...), пък и за мен... (О6) Робство е само потисничеството от Османската империя, всичко друго е несравнимо с понесеното от българския народ страдание. Още в този цитат се откроява цялостния тон на говорене на голям процент от анкетираните. Под чие робство е била Полша, сравнимо ли е то с „турското иго” и откъде изхождат анкетираните при сравняването е обект на изследване в настоящата глава. Каталог: terminals -> net.flexostudio.com -> incoming -> lfiles lfiles -> Михайлов, Стоян. Емпиричното социологическо изследване. Фотев, Георги. Другият етнос Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|