Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята
Приложение 1. Полски поробители и парадигма на робството
Изтегляне 1.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Библиография
Приложение 1. Полски поробители и парадигма на робството
БиблиографияКниги Асьов, Г. Полша – съдбини и съвременност. София, 1999 Белински, М. Владислав ІІІ Варненчик на Балканите (1443 – 1444). Велико Търново, 2006. Гаук, Й., Яковлев, А., Малиа, М., Лаар, М. (ред. Куртоа, С.) Черната книга на комунизма. Том ІІ. София, 2004. Гиглион, Р. и Маталон, Б. Социологическите анкети. Теория и практика. София, 2005. Замойски, А. Полският път. Велико Търново, 2005 Карагьозов, П. Някогашните славяни днес. София, 1997 Карагьозов, П. Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; хронология и типология; критика и апология на славянското мъченичество. София, 2006 Куртоа, С., Верт, Н., Пачковски, А., Барточек, К., Марголен, Ж. Черната книга на комунизма. Том І. София, 1999. Лашкова, Л. Увод в сравнителната граматика на славянските езици. София, 2004. Леков, И. (и кол.) Славянски езици. София, 1978 Семов, М.. Народопсихология. Том I. София, 1999 Тимовски, М., Кеневич, Я., Холцер, Й.. История на Полша. Велико Търново, 1998. Тодоров, В. Общуване с церемонии или български образи на Полша и поляците. София, 1999 г. Студии, статии Антропологични изследвания. Том III.(съст. Елчинова, Магдалена) София, 2002 Език и литература. Средна Европа и българската култура. Кн. 1-2, 2005 Защо сме такива? (съст. Еленков, И. и Даскалов, Р.) ИСТОРИЯ. РАЗКАЗ. ПАМЕТ. (съст. Знеполски, Ивайло) София, 2001 L’Europeo. Шпионски игри. София, кн.11, 2009 L’Europeo. Контракултура. София, кн.12, 2010 1 Виж Приложение 1’ Анкетна карта. Проведени анкети. 3 Изключние правят анкетираните, изразили изрично нежелание да бъдат записани 4 Виж Приложение 1’. Анкетна карта. Проведени анкети. 5 Дяков, Т. Диахронни връзки в културата. София, 2009 6 Методологията за изготвянето на самите анкети е описана в общото въведение на дипломната работа. 7 Гаврилова, Р. Устната история: институционални и документални употреби. – В: История. Разказ. Памет (науч. Рък. Знеполски, И.). София, 2001. 8 Пак там., стр. 104. 9 Пак там, стр. 106-107. 10 Семов, М. Народопсихология. София, 1999. 11 Niewiara, A. Kształty polskiej tożsamości. Katowice, 2009. 12 Шейтанов, Н. Духът на отрицание у българина. В: - Защо сме такива? (съст. Еленков, И. и Даскалов, Р.) София, 1994, стр. 270- 279. 13 След цитиране на анкетиран, в скоби е поставен номерът на анкетата, под който може да бъде намерен пълният текст на съответната анкета и възрастовата група, към която анкетираният принадлежи, ако това е важно за анализа. 14 Тимовски, М., Кеневич, Ян, Холцер, Й. История на Полша. Велико Търново, Абагар, 1998. 15 Подробно изследване върху генотипа на поляците, според анкетираните българи, е проведено на база същия емпиричен материл от О. Генчева. 16 Семов, М. Цит. съч., стр. 224. 17 Славянски езици (съст. Ив. Леков). София, Наука и изкуство, 1978, стр. 77-78. 18 Замойски, А. Полският път. Хилядолетна история на поляците и тяхната култура. Велико Търново, Абагар, 2005. 19 Тимовски, М., Кеневич, Ян, Холцер, Й. История на Полша. Велико Търново, Абагар, 1998. 20 По информация от: Тимовски, М., Кеневич, Ян, Холцер, Й. Цит. съч. 21 Асьов, Г. Полша. Съдбини и съвременност. София, Отворено общество, 1999. 22 Тимовски, М., Кеневич, Ян, Холцер, Й. Цит. съч. 23 Цитат от интервю О20. 24 Дейвис, Н. Игра на боговете. История на Полша. по Биелски, М. Владислав Варненчик на Балканите (1443 – 1444 ). Велико Търново, Абагар, 2006. 25 Биелски, М. Владислав Варненчик на Балканите (1443 – 1444 ). Велико Търново, Абагар, 2006. 26 Асьов, Г. Цит. съч. 27 Асьов, Г. Полша. Цит. съч. 28 Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и приложения (отг. ред. Стоян Буров). Велико Търново, ЕЛПИС, 1994. 29 Респондентът е завършил специалност Международни отношения. 30 В Приложение 1 е изложена таблица с полските поробители и парадигмата на робството. 31 Замойски, А. Полският път. Хилядолетна история на поляците и тяхната култура. Велико Търново, Абагар, 2005, стр. 244-251. 32 Niewiara, A. Kształty polskiej tożsamości. Katowice, 2009. 33 Załuski, J. Wspomnienia. Kraków, 1976 по Niewiara, A. Kształty polskiej tożsamości. Katowice, 2009, str. 180. 34 Замойски, А. Цит. съч. стр. 251. 35 Крашински, З. Зазоряване. по Замойски, А. Полският път. Хилядолетна история на поляците и тяхната култура. Велико Търново, Абагар, 2005. 36 Семов, М. Цит. съч. стр. 167. 37 „... искам да кажа, че е била под някакъв вид робство, макар и не точно робство, по-скоро владичество. Първо е била разпокъсана, не е била единна държава, била е на отделни княжества. Те са били под някаква чужда опека, не е турска, по-скоро руска май. С историята съм много зле. Това е било някъде до към 1800-ната година. [А колко време е траело това?] По-дълго от нашето, 500 века [Смях, поправя се] надали, според мен на етапи, периодично е била.” (O40) 38 По Тодоров, В. Общуване с церемонии или български образи на Полша и поляците. София, 1999 г. 39 Кроутвор, Й. Трудности със Средна Европа. – В: Език и литература, кн. 1-2, 2005 г., с. 49-74. 40 Волгин, П. Катин – ненаказаното престъпление. В: - L’Europeo, кн. 13, 2010 г., стр. 46-54. 41 Куртоа, С., Верт, Панне, Ж., Пачковски, А., Барточек, К и Марголен, Ж. Черната книга на комунизма. Престъпления, терор и репресии. София, 1999 г. 42 Куртоа, С., Верт, Панне, Ж., Пачковски, А., Барточек, К и Марголен, Ж. Черната книга на комунизма. Престъпления, терор и репресии. Част 1. София, 1999 г. 43 Кроутвор, Й. Цит. Съч. Стр. 63 44 Гаук, Й. И колектив (ред. Куртоа, С.). Черната книга на комунизма. История и памет за комунизма в Европа. Част 2. София, 2004. 45 Замойски, А. Цит. съч., стр. 353. 46 Карагьозов, П. Славяните между национализма и интернационализма. – В: Някогашните славяни днес. София, 1997 г., стр. 90-114. 47 „Това, което са ни учили и са ни говорили е, че Полша, Чехия и Унгария са били галениците на соц. блока. Те са били витрината на соц. блока, защото са граничили със западните държави и са се давали страшно много пари и инвестиции, за да могат тия държави да... и предполагам, че Полша, Чехия и Унгария са имали много такива пражки движения, защото при тях режимът е бил много по-лек, в сравнение с нашия. И преходът им е бил много по-лек. Винаги са ни ги сочили като пример каква трябва да е соц. държавата. Ама то нямаше как да стане, защото те хем граничеха със западните държави, хем съюза наливаше пари. Докато ние тука сме били... 13-та република. В Полша е имало условия за опозиция и други работи, защото е бил по-лек режимът. Ако беше такъв железен юмрук като тука и тотален терор никога нямаше да има Лех Валенса, Солидарност и т.н.” (П05) 48 Определението е дадено по www.bg.wikipedia.org, ползван на 15.06.2010 г. 49 Семов, М. Цит. съч. 50 Карагьозов, П. Славянските свети мъченици. София, 2006 г., стр. 260. 51 Замойски, А. Цит. съч, стр. 308. 52 Карагьозов, П. Славянските свети мъченици. София, 2006 г., стр. 118. 53 Тротер, Б. Сенаторе, нямаме никакво понятие. – В: L’Europeo, кн. 11, 2009 г, стр. 11-26. (стр.16) 54 Цитатът е от интервю О12. 55 Замойски, А. Цит. съч. стр. 370. 56 Ген. Войчех Ярузелски през 1960 г. е назначен за шеф на Главното политическо управление на полската армия; От 1968 до 1983 г. е министър на народната отбрана на Полша; 1981 г. е избран за министър председател; през периода 1961-1989 г. Ярузелски е депутат в Сейма на Полша; През периода 1990-1991 г. е президент на Република Полша, но сам подава оставката си, след което с демократични избори е избран Лех Валенса. 57 Замойски, А. Цит. съч., стр. 370. 58 Замойски, А. Цит. съч., стр. 377. 59 http://bg.wikipedia.org/wiki, използван на 18.06.2010 г. Каталог: terminals -> net.flexostudio.com -> incoming -> lfiles lfiles -> Михайлов, Стоян. Емпиричното социологическо изследване. Фотев, Георги. Другият етнос Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|