Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята

Генотип и език

Какъв от гледна точка на историята е славянският генотип и как анкетираните виждат славянстовото: като нещо чуждо или като нещо свое? В хода на изследването ще забележим, че самоопределилите се като славяни българи, говорейки за полската история са по-солидарни към тяхната историческа съдба, докато самоопределилите се като неславяни са по-дистанцирани в говоренето за полското минало, поради което е важно да маркираме основните доводи „за” и „против” общия ни славянски корен. Проблемът за произхода на славяните и прабългарите е изключително дискусионен в науките, които се занимават с този въпрос: лингвистика, история, антропология, етнография. Както отбелязва Марко Семов в първия том на „Българска народопсихология”, „в историята е много стар спорът били ли са славяните първобитни жители на Балканския полуостров. Едни смятат за славянски всички тракийски племена, други твърдят, че първото племе на полуострова било само отчасти славянско; според трети – какъвто е чехът Шафарик, дядото на Иречек – те идват в земите на траките и илирите след изгонването им от маджарските земи”¹⁶. Марко Семов обобщава в няколко групи хипотезите за призхода на българите. Според неговото разделение, групите са следните: принадлежност към фино-уралските народи (смес от тюрки, фини и славяни); тюркско-монголски народ; фински или чудски произход; теорията, че сме чисти славяни и пето направление, според което „древните българи са самоеди, чуваши, а също келти и сармати...”. Правопропорционално на броя на научните теории за българския и в частност славянския произход е и броят на изложените от респондентите определния за това кои сме ние (българите), кои са те (поляците) и свързва ли ни общ исторически корен. Що се отнася до полския език, той е от групата на западнославянските езици. „Той носи названието си от името на едно от големите полски племена в средните векове – поляне (заселници на поля). Днес този език се говори от 34 милиона население на територия, която се простира между течението на Одра и Ниса – на запад, и беларуско-полската държавна граница от изток (източно от р. Сан и град Жешув, както и от р. Вйепш и град Люблин и Бялисток), и между Балтийско море с местностите северно от град Олштин и околността – на север, и Карпатската верига – на юг.

Изградената чрез думите на анкетираните българи картина на полския произход, задава ествествено темата за панславизма, за общото родословие на славянските народи и отношенията помежду им. Тук мненията са също срещуположни. За едни славянският произход е гордост, за други социалистическа пропаганда. Като отправна точка за тези мнения, респондентите взимат социализма. Това предопределя включването на още един централен герой в изследването на представите за полската история: Русия. В различните етапи на историческо и културно развитие, българите виждат в „братска Русия” образа на спасителя, но и образа на поробителя както за българи, така и за поляци. В този етап от разглеждането на полската история, руското господство се проявява в идеята за панславизма.

Не трябва да бъркаме обаче панславизма, който е чисто руска измишльотина. Трудно ми е да говоря сериозно за това, т.к. не познавам процесите в дълбочина, но панславизмът е според мен една измислена история, която се диктува от Русия и основната му цел е чисто политическа, за да упражняват влияние. И това може да вирее, но не и при поляка, то може да вирее тука, в България. По-лесно е, защото все още има хора, които изпитват носталгия към Русия и т.н. Зад това нещо обаче сe крие един много тънък трик – изважда се руската литература, изважда се руското кино, руската поезия. Има голяма руска литература, велика, има голяма руска поезия, никой не може да го отрече това нещо, но много често тази поезия е била против режимите в Русия и затова се е родила. Тя не се е родила, защото режимът е подкрепял тази поезия. Колко от най-голямите им поети се самоубиха след революцията – Маяковски, Есенин, Блок, всичко това, Анна Ахматова какво е преживяла, режисьори – Менделщем, Майерхолд, въобще, те в лагерите са били. Това не може да е предтекст да се проповядва панславянството. Ако то е изчистено от политически привкус – добре, нека славянските народи да поддържат контакти, но ние не сме славяни. Това е цялата работа, не е нещо друго, при тази смесица... какви славяни сме. (А33, 65+)

Историята е доказала, че всеки режим има своите привърженици и своите опоненти. България не прави изключение в това отношение. Споменът за социалистическа България е все още ясен и жив в по-голямата част от нацията. Този спомен предизвиква различни емоции, които са водещи за анкетираните при даването на отговори. Както славянството, така и комунизмът у някои респонденти буди гняв и отричане, у други гордост и славянска солидарност. В противовес на настроението, но не и на позицията на горецитирания респондент, е следното изказване на анкетиран от същата възрастова група: „Трудно е да се каже [за времето на социализма], защото... Може и да не е било точно така, както ние... Може би сме били по-привързани към тази общност, социалистическата... може би те [поляците] не са били толкова привързани, предполагам. Заради това, че имат различия с руснаци, и не знам доколко те усещат, че са славянски народ, доколко те го чувстват като някаква гордост, като някакво предимство, че са славяни. Така ми се струва, че с някаква резерва се отнасят към това.” (О43, 65+) Макар и различни в тона си, тези две твърдения имат много общо: съмнението в желанието на поляците да се идентифицират със славянството. Все пак не отсъства и представата на българите за славянската взаимопомощ и жертвоготовност, която се проявява в най-тежките моменти от историята. Това е аспект в тълкуването на историята, който ще проследим в целия ход на настоящото изследване.

„Във времената, когато преобладаващата част от Европа изплува от ранното средновековие, общувайки и влияейки си взаимно, когато келтските монаси от Ирландия донасят римската вяра на германците, а скандинавските викинги свързват Англия и Франция със Сицилия и арабския свят или се спускат по течението на реките в Русия до Киев и Константинопол – Полша вече съществува. Днешните земи на Полша, Чехия, Словакия и източна Германия са заселени от няколко славянски племена. Римските търговци, които в началото на нашата ера идват от юг в търсене на кехлибар отбелязват, че това са миролюбиви народи, занимаващи се със земеделие и живеещи в „идилична демокрация”. Най-многобройните от тях дължат името си на заниманието, с което се прехранват. Известни са като „хора на полето” – поляни.

При поляните религията не е нито организирана, нито йерархична. Не е обединяващ политически фактор. Затова пък подобен фактор се оказват Пястите – династията, която се установява в гнезно около 9. век.”¹⁸

Най-общо знанията и представите на анкетираните българи за възникването на полската държава могат да се обособят в три групи. В първата са тези, които датират възникването на Полша преди Българската държава да се появи на картата на Европа, причислявайки Полша към империята на Карл Велики, коронован в Рим за император през 800 г. Втората група, са онези, които определят съзадаването на Полша според Великоморавската мисия на Св. Св. Кирил и Методий и третата група са онези, които „търсят” съзадаването на Полша в по-късните години на Средновековна Европа. В част Религия затвореният тип въпрос е Знаете ли кога се покръстват поляците? За отговора на този въпрос анкетираните се позовават на века, в който са посочили, че възниква Полша или предполагат, че покръстването е век след създаването на самата държава. Рядко този въпрос е съпроводен с коментари, които да показват знания относно кръстителя на полския народ или обстоятелствата, при които поляците приемат християнството. В следващите диаграми можем да проследим съотношението между посочените периоди съответно на възникване на Полша и нейното покръстване:

От двете диаграми можем да забележим, че процентът на анкетираните посочили 10. век за възникване на Полша и покръстване на поляците се различава само с 4%. Процентът на незнаещите също не е значително променен, а останалите се разпределят между отговорите за възникване – 8. и 9. век и съответно за покръстване 9. и 11. век. Покръстването на поляците, както и създаването на полската държава остава скромно представена в проведените за целта на настоящото изследване анкети. Религията обаче е фактор, който има важно значение за по-нататъшния развой на историята и това е изразено в разказите на респондентите относно по-късната история на поляците, а най-вече при формулиранто на стереотипните представи на българина за поляка.

Респондентите, които определят възникването на Полша като част от Римската империя, са изключително лаконични и неаргументирани, дори твърденията им са формулирани условно и със съмнение. По тази причина няма да отделяме голямо внимание на тях, т.к. тези твърдения са предимно случайни или са опит за извеждане на тезата логически: „Като започнеш с Карл Велики, не може да не е минал оттам. Това е за старата история, Карл Велики би трябвало да ги е владял, ако те тогава въобще са били нещо.” (А29, 51-65 г.) Липсата на пресечна точка между в този момент от българската и полската история е определяща за незнанието и липсата на интерес в болшинството от респондентите. Необходимостта от общ елемент, от общ герой на историята, проличава в твърденията, които са логически изведени на база събития, случили се не само в България, но и в славянския свят. Подобно събитие е мисията на светите братя Кирил и Методий. Век преди създаването на Полската държава и покръстването на първия полски владетел Мешко I е процъфтявала Великоморавската мисия на Св. Св. Кирил и Методи. Тя засяга в много малка степен населението на днешна Полша. „Важно сведение съдържа и „Житието” на св. Методий, архиепископ на Великоморавия: „Езическият княз, много силен, който седеше край Висла, издевателстваше много над християните и им причиняваше злини. Като изпрати при него, [Методи] нареди да му кажат: Добре ще е за теб, синко, да се покръстиш доброволно на своя земя, за да не бъдеш покръстен попринуда като пленник на чужда земя, и ще ме споменаваш. Така и стана.”¹⁹ Това според историците е едно от първите сведения за християнско присъствие в полските земи. И именно с това присъствие някои от респондетите свързват покръстването на „вече съществуващата” полска държава: „Би трябвало да е дори преди нас. Защото Кирил и Методий разпространяват писмеността си в славянския свят, а Полша е част от него. Следователно писането на азбуката е свързано с религията. Така, че предполагам, че при тях е било доста преди IX век, но не знам точно кога.” (П18, 24-35 г.) Някои си „боравят” по-умело с времето на Великоморавската мисия и това е най-вече продиктувано от едно патриотично чувство за величието и просветителската дейност на българите

[Кога възниква Полша като държава?] Аз не съм много наясно племенният състав там какъв е бил. Откъде точно идват тези славянски племена, какви са. Но съм сигурна, че Полша първоначално възниква като част от княжество някакво. Аз и не знам като самостоятелна държава кога са съществували въобще до съвременността, като княжество – да, но държава като държава... Нали знаете, че България е най-старата държава, която си пази името, няма такава; те затова ни мразят и в червата другите, защото всичките се пишат за много, много, много, ама... А докато нашите братя Кирил и Методий са на мисия, те какво правят и кои бяха и чии бяха? Защото самочувствието им е малко все едно те са създали папската институция. (А29, 51-65 г.)

Най-вероятно като някакво княжество е възникнала. Но кой век, може би е Средновековието. Но не знам кой век, въобще нямам представа. Сигурно е имала Полша някаква държава през Средновековието, защото нали са идвали поляци тука да воюват по нашите земи, по време на турското робство. [Какво точно имаш предвид?] Е, оня, Варненчик, не беше ли поляк?, има и други но не се сещам сега, не ми е много услужлива паметта. Така че трябва да е малко по-рано. Едва ли е по-стара държава от българската обаче. Сигурно не е, защото и тогава много държави не е имало. Те са били някакви такива, то и българското не е ясно колко е било държава, но все пак я е имало и е признато.(А19)

Владислав Варненчик има сериозно място в българската история и неслучайно това е личността, чрез която респондентите отвеждат разказа към късното Средновековие на Полша. Това отново показва, че познанията за даден етап от историята на друга, чужда нация, се определят от знанията за собствената история, както и от събитията, които преплитат съдбите на двете страни (в случая Полша и България). Това далеч е означава, че Владислав Варненчик е споменаван широко, едва 10 от респондентите го определят като значеща историческа фигура от полската история, а само двама от тези респонденти са във възрастовата група 18-25 години. Една от причините за това е, че въпросът за назоваването на известни политически и исторически фигури е на принципа на свободна асоциация, т.е. няма предварително зададени имена. Другата вероятна причина е начинът, по който е застъпена тази част от историята в училищата по времето на социализма и поставянето на акцент върху ключовите за историята на славяните личности.

Преход към средните векове

В края на 14. век, „когато на югоизток, на Балканите, средновековната българска държава приключва своето съществуване, Полша едва започва пътя си нагоре, който ще я превърне във велика континентална сила на епохата.”²¹ България вече е изживяла своя Златен век на историята и културата и предоставя историческата сцена на „прохождащата” полска държава:

Четох някъде, че е създадена някъде около 9. век, може и да е по-рано, но при всички положения са след създаването на българската държава и при тях при всички случаи идва много по-късно Ренесансът, който при нас започва много по-рано Златният век. Ние сме държава, която сме спрели т.нар. турско присъствие и сме дали възможност на целия европейски континент да реализира своите културни кулминации така да се каже в Ренесанса си. Нашият народ като цяло е поел, жертвал се е, за да може другите народи да изразят... Те турците могат и да стигат по на запад, но ние сме достатъчно отслабили тяхното влияние. За полската история знам, че по време на Ренесанса (14. век) преживяват своя Златен век, това се дължи май на един брак между една полска принцеса и едни австрийски, мисля, че беше австрийски принц [литовския княз Ягело и принцеса Ядвига, Полско-Литовско княжество, краят на XIV век], крал и тогава Полша много разширява своите територии, става много силна. [В каква посока се разширява?] Мисля, че се поразширява на изток, защото тогава започват големите мераци за Москва, то май тогава не е бил австриец, започваше с А май [помагам Ягело и Ядвига]. Тогава те стават една много войнстваща нация, държава с много борби за самоутвържаването си като народ. (О36, 51-65 г.)

Тази интерпретация на полската и българската история в сравнителен план отново показва, че определящо представата за чуждата история се явява собственото национално минало. То е представено с емоционалния поглед към историята, който се стреми да изтъкне българското величие и едва тогава напредъка и прогреса на другите държави. В този кратък преглед на полската история в периода между създаването на държавата и най-светлите векове от полската история, липсва един период от около две столетия, именно който ще разгледаме в следващата глава на изследването.