Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята
Изтегляне 1.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Втора световна война
Първа световна войнаТрите империи, потискали Полша в продължение на повече от век се разпадат. Полша е освободена. Събитията се развиват бързо и към средата на ноември 1918 г. полша възвръща независимостта си. „На 7 ноември 1918 г. социалистът Игнаци Дашински обявява в Люблин създаването на Временно правителство на Република Полша. На 10 ноември, ден преди примирието на Запад, Пилсудски е освободен от затвора в германската крепост в Магдебург и пристига във Варшава. В цяла Полша членовете на ПВО и бившите легионери разбиват германските отряди и поемат контрол над страната. Юзеф Пилсудски изпраща до правителствата на Антантата, Япония, Германия и всички воюващи и неутрални страни телеграми. Те уведомяват, че „Полската държава се основава по волята на целия народ”. За тази война и по-точно за онова, което тя носи на поляците говорят едва четирима от анкетираните. Това са респондентите, които биха посочили като най-важно събитие в полската история „нещо, с което се гордеят” (А16). В този ред на мисли независимостта на Полша е от първостепенна важност: „Това си е мое мнение, не знам дали и за тях е така. Най-важното според мен е когато отново са обявили независимостта на държавата си след Първата световна.” (О34) Първата световна война присъства смътно в съзнанието на анкетираните българи, особено що се отнася до участието на Полша в нея. Колорит в тази тема внася една респондентка, която разказва историята на своя баща – участник във войната, когото войната среща с един поляк: ... първата световна война и балканската, става въпрос нали че поляци, румъници и всичките наши националности са участвали в Първата световна война – от Балканската до Първата световна война. И се случва така, че попадат в плен и румънци, и поляци, и българи – при французите, нали това е Първа световна война, знаете какво значи. И един поляк топограф, офицер, баща ми, бил такъв на фронта, той е цигулар по начало – тръбач, и един румънец – учител. И когато става Антанта в Русия, нали, дето изпращат 14 страни, те ги карат от Марсилия да дебаркират в Одеса там... като война, нали. Обаче тези тримата – румънецът, българинът и полякът не са стреляли, обаче ги връщат обратно в Марсилия и някои от тях решават да бягат в Америка, обаче те тримата не се съгласяват, защото било на връх Нова година. Та наши офицери и други, които са били пленени, имало е и турчин на пост и полякът започнал да налива тия французи и други, които са били шефовете им фактически. И решават на връх Нова година да бягат оттам, като хвърлили това войничето турското, дето е било там като охрана, в едно деренце. И тръгват и 3 000 км пропътуват от Марсилия, Лион, Париж, Женева, обаче само нощно време, защото военопленници, а оня е бил топограф, полякът офицер, не мога да си спомня името Зиг, Збиг ли беше, че всяка година идваше за Ботевите тържества в Козлодуй, защото аз съм от Козлодуй и стоеше по един месец у нас. Какво значи дружбата, какво значи езикът, какво значи кръвта славянската, как можаха да се обединят в едно тримата и да пропътуват 3 000 км. Както попадат в Женева на една жена, мъжът й бил убит на фронта, имала момиченце на 7 години и тя им е казала как да се спасят, защото нямало храна, зима и им казала така: да минат при куцовласи и цинцари ги наричат, каракачаните нашите по билата и оттам да им дадат провизии – та било млеко, сирене, какво си произивеждали и хляб. И се прибират след 3 месеца в България и е стоял 3 месеца после при Козлодуй при баща ми полякът и оттогава, докато аз съм излязла – бях на 14-15 години, той идваше всяка година на Ботевите тържества. Пееше „Тих бял дунав”, „Елегията”, полякът офицер – братската дружба на фронта Първата световна война. Това е история. И ми се обади възможност да пътуваме по тия пътища, защото баща ми казваше така „Ако може поне едно от децата ми, ние бяхме 5 момичета, да може да мине по този път, където аз съм минал и да ми съберат по едно пликче прах от всеки град, където съм минал, по тази земя – Европа” И ми се осъществи тази мечта, 77. година пътувахме до Париж, Швейцария, щастлива съм, че успяхме това да осъществим в памет на моя родител. И колко пъти се сещам, на сън ставам и плача. Били са просто в такова положение окаяно, че тази жена, такова благородство е проявила швейцарката – да им даде напътствия, как да се спасят защото те гладни, с тези униформи войнишки. И баща ми е бил на фронта с цигулката, не е изпуснал цигулката изобщо, когато почина 70. година ми я искаха от Военно-историческия [музей], защото тази цигулка е минала през фронта и 7 години той е свирил на тия окупаторите като военопленник. Но е започнал от Балканската война и през това време са му починали 3 деца – дъщеря на 4 години и 2 момчета, това е трагедията от войната и майка ми е била бременна, когато 1912 тръгва той, нали. И се е родила 1913 сестра ми голямата и като се връща от войната ражда още 4 момичета, защото той искал да има син. (О14) Едва ли този разказ би имал място в учебника по история, но това е картината на войната, която разделя и събира, на войната, в ужаса на която изпъква човещината и се създава истинско приятелство. Този разказ актуализира мита за славянството и показва, че на фронта всички сме свои – „поляци, румъници и всичките наши националности”. Втората световна война заема по-централно място в „написаната” от анкетираните българи полска история. Според 50% от респондентите Втората световна война, или събития, случили се в рамките, е най-важното събитие в полската история.
Началото на войната слага Германия на 1 септември, когато „около 1 800 000 германска войска напада Полша от три страни: Източна Прусия от север, Германия от запад И Словакия от юг.” До 14 септември войските стигат Варшава. Поляците не са подготвени с оръжие и сила, достатъчна, за да спре немците, всичко което имат е „непримирим дух” и „патриотизъм”, който не им позволява да се предадат. Те не хранят илюзията, че могат да победят немците, но уговорката са Франция е при акт на нападение да задържат немците две седмици, за да може Франция да реагира. Поляците удържат немската атака дори повече, но помощ от Франция не идва. Задава се обаче руската армия от изток, но не за да помогне. В продължение на седмица поляците се бият на два фронта, а помощ не идва от никъде. Цитирайки стихотворението на Стефан Цанев „Мелодрама XX”, една от анкетираните подчертава: „Едва ли има друга страна с такива щети. Били са обречени. Полша толкова е била пострадала, че горките поляци. Много хора в лагерите, много интернирани, много убити. Те са били в центъра на събитията и са смазани от двете страни. И никой не го е било много грижа какво им е (както за нас някога, че сме били под турско робство). Тя „Историята е банална до нахалство.” (Ст. Цанев) и се повтаря в много различни варианти. Това е преломно събитие. Тогава започва нова история за Полша, за Европа и за света въобще.” – (А03) Начолото на Втората световна война е широко известно на много наши респонденти, от различните възрастови групи. Появяват се едни тенденции в разказите им за бързото падане на Полша, за доброволното й предаването в ръцете на немците. Това поражда множество вицове за бързата полска капитулация. Кроутвор пояснява: „Средноевропейската история е повод за плач, а в по-добрия случай – за анекдот. Животът се защитава с морализъм, а също така с хумор, ирония и сатира.” Като че ли самото начало на войната е толкова цинично, че „черният хумор” не може да го направи по-цинично. Анекдотът, вицът компенсират ужаса, те като че ли са истерична реакция на безсилието. Ето някои от вицовете, които ни бяха разказани: Като слушам Вагнер и не ми остава нищо друго, освен да нападна Полша. (А04) Не знам [виц], но мога да си измисля: Двама поляци си говорят през ВСВ:
Кое е първото нещо, на което учат полските войници, когато постъпят в армията? – Как е „Предавам се” на немски. (П17) Историята лесно може да опровергае този виц, т.к. едва ли в полската история въобще, не само на Втората световна война се е случвало многократно поляк да каже „Предавам се”. Това едва ли ще промени говореното, а с поколенията, отдалечавайки се от това събитие този род вицове ще се увеличават. Именно дистанцията на времето ражда тези вицове. Те са разказани предимно от хора под 35 години. Ще подчертаем контраста в поколенията чрез следния цитат, принадлежащ на респондент от възрастовата група 65+, за която войната не е история, а спомен от детството: В 20. век, както всички страни от Балканския полуостров и част от Европа, бяха нападнати от Хитлеристка Германия, нали знаете, че най-напред там започна 39-та година войната, която допринесе страхотни жертви, които сме посетили там техните, как се казваха, концлагери – нещо чудовищно. Като славяни, плюс това знаете там в техните концлагери и в Бухенвалд са изгорени над 6 млн поляци в следствие на тази война, обявена от Хитлер 39. година. Те най-напред са почнали с евреите да ги..., но полският народ също много тежко пострада. И там също се е създало такова движение за борба против това нахлуване, войната с тежестите, знаете там за тия гори, как се казваха, където нали са изчезнали много военни. Борбата, съпротивата е била първоначално от военните за защитаване правата на полския народ, независимостта и така, та там са унищожени много военни. Става въпрос, че нали, Ви казвам , най-напред войната 39-та започва от Полша, после идват и руснаци и освобождават част по част, нали, и едните, които трябва да се прехвърлят към руснаците, ония ги унищожават от другата страна, и обратното. Нали знаете какво значи във време на война, трябва да те окупират, трябва да те убиват и така. Та последователно се е действало, защото те са искали да разчистват, да освободят там земи, които са били превзети. А тази гора, как се е казвало не мога да се сетя. (O14) В този цитат забелязваме на първо място построяването на наратива, като свидетел на войната. „Нали знаете какво значи във време на война”, казано на 23-годишно момиче звучи нереално; за историята 65 години не означавт нищо, но за спомена и за знанието са основополагащи, За тези години България, Русия и Полша преминават през период на тоталитарен режим, който тотално пренаписва историята. Цитираната респондентка отново ни връща към темата за руснаците-поробители и руснаците-осовободители. Да, развоя на войната поставя така нещата, че за да изтласка Германия от фронта Русия трябва да премине през Полша. Това е историята може да тълкува като освобождение, но е важно да се отбележи с какво е заменено то и как народът, на който това се е случило разказва историята. „На 17 януари 1945 г. Червената армия превзема руините на Варшава и за няколко месеца цяла Полша се оказва в ръцете на Съветите.” Втората световна война задълбочава отношението към Русия, създадено през годините.
Каталог: terminals -> net.flexostudio.com -> incoming -> lfiles lfiles -> Михайлов, Стоян. Емпиричното социологическо изследване. Фотев, Георги. Другият етнос Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|