Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята

Полша – непоробвана?

Робство, зависи какво имаме предвид робство. Те и унгарците са били в Австро-Унгарската империя. Поляците никога не са били заличавани от картата на Европа, ако трябва да сме точни. Никой не им е унищожавал аристокрацията, имали са достатъчно богати хора, нямали са достатъчно независимост. Не мога да кажа какви са били точно взаимоотношенията им с Русия. Те твърдят, че са били под робство, но сравнявайки с нашето турско робство, нищо общо с робство няма това. Защото са имали, съдя по това, което знам и съм видяла, и култура, и архитектура, и университети, и учени, това под робство не се създава. Не е като у нас – до 18 век да няма училище. По-скоро са били васални и не са имали в 18-19. век държава и крал, или ако са имали, той е бил васален на руския император. Но доколкото знам изключително много от придворните дами в двора Петербург са били с полски произход, т.е. били са от полската аристокрация. Тъй че много се извинявам, с най-голямото ми уважение към Полша, това не е робство. Аз, защото скоро гледах „Принцеса Сиси”, та там по повод недоволствата на унгарските аристократи, то горе-долу е същото, те просто са искали по-голяма независимост, не че са били под робство. Те са били част от нещо, но са им били отнети определени права. По същия начин мисля, че е било в Полша. Когато е имало война, са били принудени да участват на страната на Русия. Но подробности не знам твърдо. (О32)

Съществува и едно интересно разбиране относно отношението на поляците към робството: „Мисля, че никога не е била под робство или поне не си признават да е била. Защото винаги е имало някаква част от Полша, която е била независима, въпреки че днешна Полша в различните периоди от развитието си е била под някакво робство.” (П08) Преди да направим изводи откъде произлиза отрицанието на българите, че поляците са имали робство, ще се обърнем към някои полски източници, за да проверим „признават” ли, че са били под робство или не. Александра Невяра³² разглежда концептуализациите на времето между XVI и XX век в полски исторически текстове. В главата, разглеждаща текстове от XІX век Невяра ни въвежда с думите, че през това столетие поляците говорят за себе си като за „мъртви”. Това твърдение присъства само за да намери своя противовес в откъс от текста „Спомени” на Залуски³³ – „още сме живи” като отзвук на създадената в същата Песен на легионите на Вибицки: „Полша още не е загинала, докато ние сме живи...” Всъщност в тази глава от изследването на Невяра, намираме предимно текстове разказващи за полските славни времена, за полските исторически и културни паметници. Как обяснява това един друг поляк – Адам Замойски: „Жечпосполита продължава да съществува, въпреки новите граници. Традициите й продължават да се развиват, въпреки натрапените й политически режими. Необходимостта да се защити и предаде на следващите поколения всичко най-важно от миналото на страната продължава да мобилизира хората от всички части на общественото стебло, а това създава благоприятна атмосфера за развитието на културния живот. (...) Докато държавата изчезва, народът събира сили.”³⁴ Това е времето, в което полските романтици възпяват в литературата величието на Полша. Един от тях – Крашински – пише:

Ти не си ми вече страна,

Място – дом – обичай,

Страна на смъртта – или привидение,

А Вяра, - И Закон!³⁵

Възхвалата на великото минало на една страна, революциите, тяхното потушаване, което обаче намира своята победа чрез перото на патриотични писатели, рядко се проявяват в историята на който и да е народ в мирно и свободно за страната време. Това е компенсаторна реакция, която има за цел да поддържа духа на народа и да запознава новите поколения, родени в робство литература, която да не им позволява да забравят кои са. Тази възрожденска, революционна литература е именно компенсаторен механизъм. Нека се върнем към въпроса защо българите не смятат, че друг народ (в случая полския) е имал робство. Може би този „дух на отрицание” е нашата компенсаторна реакция на османското владичество. В своята „Народопсихология” Марко Семов разглежда подоробно компенсаторните механизми в българския манталитет и дава дефиниция на понятието: „За компенсаторните механизми говори още Адлер. Според него те са универсални за психическата дейност на човека. Проявяват се чрез механизма на компенсацията на първичните чувства (комплекси) за непълноценност. (...) Компенсаторните механизми са от изключително значение за поддържане на националния дух, националното самочувствие, вярата и волята за развитие и усъвършенстване.”³⁶ В контекста на робството тези механизми се изразяват чрез идеята, че по-голям героизъм от търпението няма, когато става дума за оцеляването на нацията:

Компенсаторна реакция може да бъде и представянето на българина като онеправдан, като жертва на ситуацията:

Напълно да я е нямало на картата, не ми се вярва. Не вярвам да са били държава, но са били някакви такива воедства – там някой, тук някой – кой пада, кой загива, кой го величаят, кой го присламчват нали – една такава борба за независимост е била непрекъсната. Нямат такъв катаклизъм като нашето робство? Нямат, затова са и много по-наред. Не само тя, като хванеш и чехите, и словените, и унгарците. От всички източноевропейски народи единствено и само ние, ние сме най-ощетени в това отношение. И гърци, сърби, които и да хванеш, и румънци, никой не е страдал толкова много, не е бил толкова смачкан и толкова унищожен колкото ние. Значи ние, българите сме били 6 млн преди да дойдат турците, поне такава е хипотезата. И от тези 6 млн остават 1 млн, даже няма и толкова, които са избягали в горите, или не са избягали, просто са останали там. Значи цялата интелигенция, всичко, което е било напредничаво, градските хора, всичко е било избито, изклано и изтрепано. Останали са живи и здрави овчарите и говедарите, които са били в планините. Сто години България е падала под турско робство, не една, а сто години. (О44)

Респондентът поставя на преден план учатта на българите, но ни връща отново към темата за това какво е робство и какви са параметрите му, продължавайки:

„Но тогава все пак трябва да признаем, когато руснаците идват да ни освобождават нас ни питат „Имаш ли прасе. Имам прасе? Имаш ли кокошки. Имам. Земя имаш ли. Имам? Е, от какво те освобождавам тогава?” Оня руснакът крепостен, той една кокошка е нямал.” (О44)