Дипломна работа на тема: „ Кралство Испания: икономика и външноикономически връзки Изготвил: Научен ръководител: Съдържание

Тази цел получава 5% от финансовите средства и покрива 8,8% от населението на ЕС. Критериите за включване на региони в тази цел са главно: висок процент безработица в селското стопанство, ниско равнище на доходите в селското стопанство, ниско равнище на социално-икономическото развитие, измерено в БВП на глава от населението. Финансира се от раздела “Ориентиране” на Фонда за ориентиране и гарантиране на селското стопанство.

На нея се падат 0,5% от средствата и обхващат 0,4% от населението на ЕС. Основният критерий за получаване на финансова подкрепа по тази цел е гъстотата на населението да е под 8 души на кв.км.

След приемането си през 1986 г в ЕС, Испания е силно облагодетелствана от ресурсите, идващи от Брюксел. Общо казано за периода 1986-2006 г Испания е усвоила от бюджета на ЕС около 211 билиона евро (селскостопански разходи, структурни помощи и други). Нетният баланс е позитивен финансов поток от 93 билиона евро за периода 1986-2006 г.

Испания е страната, която е най-облагодетелствана от структурните и кохезионни фондовекато цяло, докато Ирландия, Гърция и Португалия са с по-добри показатели що се отнася до глава на населението. От сумата 97 билиона евро, 84 билиона идват от структурните фондове, докато останалите 13 са от кохезионните фондове. 51 % от европейските фондове са насочени към изграждането на инфраструктурата, със средногодишен приток от 2.765 милиона евро. 31,6% са директно инвестирани в човешки капитал ( общо 31 билиона евро и 1.713 милиона евро на година. Останалите 17,4% от получените пари от ЕС за периода 1989-2006 са насочени към т.нар. продуктивна по,ощ за предприятията (17 билиона евро-годишно 950 милиона евро).

Между 1986 и 2006 г европейските фондове представляват 0.82% от испанския БВП годишно, стигайки връх от 1% в периода 2001-2003 г. С други думи от 1986 г насам всеки испански гражданин е получил по около 130 евро на ден.²⁷
Европейската кохезионна политика за периода 2000-2006г

С приемането на нови страни членки в този период разпределението на европейските фондове се променя. Влиянието на тази промяна върху Испания е негативна благодарение на т. нар. статистически ефект и на постиженията??? на някои райони. От тук натам, докато за периода 2000-2006 г Испания дава своя принос към европейския бюджет с 54,847 милиона евро като получава 103,590 милиона евро (с положителен нетен баланс от 48,700 милиона евро), за периода 2007-2013 се очаква Испания да допринесе с 79,971 милиона евро в европейския бюджет като получи само 84,971 милиона евро (нетен баланс от само 5 милиона евро). Някои изследователи дори предвиждат за Испания загуба от около 25 милиона евро за финансовия период от 2007 г до 2013 г.²⁸

Голяма част от европейските фондове засягат кохезионната политика, която цели намаляване на регионалните различия и увеличаване на социалното и икономическо единство сред териториите в Общността. За периода 2000-2006 г регионалната политика, финансирана от структурните и регионалните фондове- усвоява сумата от 57 билиона евро.

Финансирането на регионите от Цел 1 представлява 66,2 % (38 билиона евро) от цялата сума от европейската структурна помощ. На кохезионният фонд са отделени 11 билиона евро (20.4%). Финансирането на регионите от Цел 2 и 3 представлява 5.2% (2,9 билиона евро) и 4,2 % (2,4 билиона евро) от структурната помощ. Инициативите на Общността ( INTEREGG, EQUAL, URBAN, LEADER) са 3,6 %(2 билиона евро) от структурното финансиране.

Въпреки продължителния икономически растеж на национално ниво, регионалното сближаване не се проявява със същите сила и интензитет. Регионите от цел 1 покриват 76,1 % от испанската територия, но на тях живее само 58,5% от населението. Въпреки че през последните години регионите от обектива 1 нарастват относително бързо в сравнение с Общността що се отнася до доход на глава от населението, структурните трудности все още съществуват.

Регионалните правителства често се оплакват от ниската степен на автономност, която имат в сравнение с централното правителство що се отнася до управлението на европейските структурни фондове. Табл...показва относителния дял на финансовите ресурси, управлявани от регионалните правителства на регионите от цел 1. Те управляват 37% от структурната помощ, докато другите 67% се управляват от централната власт. Този резултат трябва да се интерпретира позитивно, имайки се в предвид, че в началото на 90-те регионите управляваха само 10 % от структурните помощи.

Структурните помощи на ЕС могат да покрият само част от разходите на регионалната стратегия за развитие.
Функционирането на европейските структурни фондове
Съставянето на програми е един от най-важните елементи на структурните фондове и включва изготвянето на годишен план за развитие и преминава през дълъг процес на вземане на решения. Регионалното участие е осигурено от присъствието на Регионалния План за Развитие, който представя регионалните компоненти, по които централното правителство ще води преговори с Комисията. Този план обикновено съдържа:

-описание на текущата ситуация

-описание на най-подходящата стратегия

-показатели за употреба на фондовете

В последните 2 десетилетия Испания представя 4 Регионални Плана за Развитие. Първият от тях, изработен от централното правителство в Мадрид, е определен като пълен провал заради прекаленото политизиране и липсата на всякаква стратегия за осъществяване. Последвалите три успешни плана за развитие отварят пътя за регионалното участие. Те се изготвят от регионалните власти и се създава Регионален Комитет за Планиране. Всеки регион е отговорен за изготвянето на своя план и за представителите си, отнасящи въпросите по финансовите аспекти пред централното правителство. Тези плана за развитие са представени чрез Рамката за Подкрепа от Общността.

За финансовия период 2000-2006 г, Испания изготвя три Рамки за Подкрепа от Общността, по една за регионите от всяка цел. Трябва да се отбележи, че всички региони, които имат правото да получават структурна помощ в периода 2000-2006 г, няма да могат да получават регионални фондове заради т.нар. статистически ефект. Това значи, че ако през периода 2000-2006 г Испания е получила 60 билиона евро в структурни фондове, то в периода 2007-2013 ще получи само 36 билиона.³¹

Националната стратегия за развитие се състои от 22 оперативни програми: 12 регионални и 10 мултирегионални. Всяка от 12-те регионални програми включва 9 приоритета:

-1. Подобряване на конкурентоспособността и заетостта и развитие на производството

-2. Общество на знанието

-3. Околна среда и водни ресурси

-4. Образование и заетост

-5. Местно и градско развитие

-6. Транспортна и енергийна мрежа

-7. Развитие на селското стопанство

-8. Риболов

-9. Техническа помощ

През 60те години ЕИО поетапно въвежда пазарна организация, основана на субсидиране чрез цените на почти всички селскостопански продукти. Тази организация съответства на три основни принципа: пазарно единство, преференции за общността и финансова солидарност. Основните инструменти за различните продукти са:

* намеса на вътрешния пазар: организации за изкупуване задължително изкупуват свръхпроизводството, когато пазарната цена на определен продукт падне под годишно определената интервентна цена;

* защита срещу евтин внос: над интервенционната цена се определя прагова цена и когато цената на вноса падне под определения праг, се събира мито, равняващо се на разликата между двете.

* субсидиране на износа: на износителя от ЕС се плащат експортни субсидии, равняващи се на разликата между цените в ЕС и световните цени (или цените в страната, за която е предначначен износа).

Тъй като световните цени варират, обмитяването на вноса и експортните субсидии варират заедно с тях. Организациите, които ръководят тези финансови операции, са: изкупвателни организации, митници и управителни комисии, които се събират в Брюксел.

В резултат от прилагането на преференциите за общността, фермерите от ЕС са относително изолирани от промените и низходящата тенденция в международните цени. Освен това, правилата за държавна намеса в отрасъла са предназначени да ги предпазят от ефекта на основните икономически фактори на търсенето и предлагането и на вътрешния пазар.

Производителите от ЕО отговарят на субсидиите и стабилността на цените с все по-голямо предлагане. Селскостопанското производство нараства средно с 30 % през първите 10 години след въвеждането на пазарната организация. Степента на самозадоволяване на ЕО се увеличава и от 80те години хроничното свръхпроизводство при повечето селскостопански продукти се превръща в трайна черта на западноевропейското селско стопанство. И увеличеното натоварване на бюджета, и проблема със свръхпроизводството са резултат от засиленото предлагане на селскостопански стоки. Въвеждат се редица допълнителни мерки, предназначени да се справят с проблема. Налице е парадокс - коригирането на пазарните сили води до прекалено предлагане, поради което трябва да се въвеждат нови мерки, които да сведат предлагането до нормалното. Такива мерки са производствените и маркетингови квоти, таксите върху производството, максималните гарантирани количества и, най-накрая, заделянето (set-aside). Тяхното приложение при различните продукти ще бъде подробно разгледано в следващата част.

Политическите решения за селското стопанство се вземат от Съвета на министрите по селско стопанство по предложение на Комисията. Съветът обикновено се събира веднъж месечно, като подлага отрасъла на основно преразглеждане и ревизира субсидираните цени през пролетта. Повечето решения на съвета се вземат с квалифицирано мнозинство. Наредбите, директивите или препоръките представляват резултат от тези съвещания. Наредбите са юридически задължителни за всички държави-членки. Директивите са решения, които се въвеждат в сила чрез законодателствата на страните-членки.

Почти цялата нормативна база на ОСП съществува под формата на наредби. Страните-членки нямат право да прилагат тази нормативна база по свой индивидуален начин. Разходите вследствие приложението на наредбите са задължителни и се покриват от Фонда за селскостопански гаранции и ръководство (ФСГР).