Фиг 1 разпределение на работната сила по икономически сектори за 2006 г4

-земеделие: 3.4%

-индустрия: 30.1%

-услуги: 66.5% (2003 г)

-най-ниските 10%: 2.8%

-най-високите 10%: 25.2% (1990 г)

Инфлация (потребителски цени): 2.6% (2003 г)

Работна сила: 17.1 милиона (2001 г)

Работна сила-по заетост: услуги: 64%, производство,мини и строителство: 29%, земеделие: 7% (2001 г)

Безработица: 7.6% (октомври 2006 г)

Бюджет:

-доходи: $ 105 билиона

-разходи: $ 109 билиона, включително изразходването на капитал от $ 12.8 билиона (2000 г)

Индустрии: метали и метално производство,текстилна и обувна промишленост,хранително-вкусова промишленост, химикали, корабостроене, автомобили, машинни инструменти, туризъм

Растеж на индустриалната продукция: 0.6% (2003 г)

Електричество-производство: 222.500 ГВч (2001 г)

Електричество-производство по източници:

-добиви: 50.4%

-ядрено: 27.2%

-хидро: 18.2%

По време на възраждането на демокрацията, след смъртта на Франко (1975 г), испанската външна политика е насочена към излизане от дипломатическата изолация и разширяване на връзките чрез присъединяването към Европейската Икономическа Общност.

Като член на НАТО от 1982 г Испания се определя като главен участник в многостранните международни връзки за сигурност. През 1988 г НАТО одобрява проекта на испанското представителство за т.нар. „испански пронос към НАТО”, което по същество интегрира страната във военнат структура ма Евроатлантическия Съюз. Испания е натоварена със специфични функции в средизаемноморието и участва в повечето военни органи на НАТО.

Членството на Испания в ЕС предтсвлява важна част от нейната външна политика. Въпреки многото междунаросни връзки извън ЕС, Испания предпочита да координира своите цели с европейските си партньори чрез механизмите на взаимно сътрудничество.

С нормализирането на политическите си отношения с Израел и Албания, Испания завършва процеса на универсализация на дипломатическите си връзки.единствената страна, с която Испания няма такива, е Северна Корея.

Испания продължава да поддържа своята приобщеност към страните от Латинска Америка. Нейната политика е насочена към испанизация, смесица от лингвистични, религиозни, етнически, културни и исторически връзки, приобщаващи испаноговоряща Америка към Испания. Тя поддържа икономически и технически връзки и културен обмен с Латинска Америка, както билателарно, така и чрез ЕС.

Испания, също така, продължава да фокусира своето внимание към Севера Африка, по-специално към Мароко. Това се обуславя от географската близост и историческите контакти, а също и чрез двата испански анклава Сеута и Мелия, разположени на северния бряг на Африка. Междувременно, Испания започва да разширява своите контакти с африканските държави, като нейните интереси са насочени към бившите колонии на екваториална Гвинея.

Отскоро Мадрид поддържа и близки връзки със Сенегал, Мавритания и Мали за намиране на решение на незаконната емиграция към Канарските острови.

По отношение на връзките си с арабския свят, Испания води активна политика. Тя силно поддържа т.нар. „Барселонски процес”, чиито търсения са насочени към разширяването на диалога и търговията между Европа и държавите от Северна Африка, както и средния изток, включително и Израел. Част от тазаи инициатива е и проведената в Барселона на 29 ноември 2005 г среща.

Членството на Испания и Португалия в ЕС улеснява търговията между двете страни. Страната води и успешна политика с друга съседна европейска държава- Франция. Отношенията с Германия са благоприятни, особено след избирането на Сапатеро за министър-председател. Такива са и връзките с Обединеното Кралство.Испания и САЩ имат дългогодишна история на официални взаимоотношения и имат силни взаимни интереси в много насоки. Допълнение към испано-американското сътрудничество в НАТО е подписаното през 1989 г споразумение за сътрудничество, възобновено през 2003 г. Двете страни също така се кооперират и в няколко други важни области, а именно сътрудничеството между НАСА и ИНТА за изучаване на космическото пространство. Сътрудничеството в областта на културата и образованието-програмата Фулбрайт е за завършили студенти, докторантски проучвания и посещения на професори. Не на последно място, двете страни са обединени от борбата срещу тероризма.

Външната търговия има съществено значение за икономиката на Испания. Търговският стокообмен съставлява важна част от формирането на БВП.

Най-малък е делът на страните от ЦИЕ, в в.ч. Русия и републите на бившия СССР - 1.5%. От 27-те страни в тази група само 8 имат по-значителни положителни салда с Испания. Положителното салдо на България е второ след това на Русия. При това България увеличава положителното си салдо, докато останалите страни от групата го намаляват. Покритието на вносаот България с испански износ е едва около 20%. Бързият растеж във вноса и износа на Испания през последните години направи от страната една от най-международно ориентираните държави в света. В тази връзка, според Световния Инвестиционен Доклад от 2006 г на UNCTAD, испанският износ на инвестиции през 2005 г възлиза на $ 38,772 милиона, което прави страната един от най-големите инвеститори в ЕС .

В търговията с продукти Испания е на 17-то място в света като износител и на 12-то като носител; докато в търговията с услуги заема 7-мо място като износител и 10-то като вносител. Испанският дял от износа на стоки и услуги (испански износ/световен износ) е 1.8%, докато делът за внос на стоки и услуги (испански внос/световен внос) е 2,6%.

Разпределението на индустрията във външната търговия е неравномерно както се вижда от следващата таблица. През 2006 главните търговски партньори на Испания са страните от ЕО-25. износът към ЕС представлява 70,3% от целият износ на страната, увеличен с 8% от предходната година, докато продажбите към Евро зоната достигат 56,2 %-7.8% увеличение от 2005 г. Вносът в Испания от тези страни също се покачва през 2006 г: 7.8% от ЕО и 7,5% от Евро зоната.