Дипломна работа на тема: „ Кралство Испания: икономика и външноикономически връзки Изготвил: Научен ръководител: Съдържание

След смъртта на Франко Испания става втората най-посещавана туристическа дестинация в света след Франция. Според Световната Туристическа Организация, чиито централен офис е в Мадрид, годишно в страната идват 52 милиона туристи.

Туризмът в Испания включва двата най-големи града в страната Мадрид и Барселона и някои много интересни места като Виго и Понтеведра в Галиция, Кордоба, Севиля, Гранада (културни места), Малага, Хуелва, Кадиз, Алмения (плажове) в Андалусия, Саламанка, Толедо, Сеговия-красиви места за почивка. Касарес, Гуадалупе и Мерида са културни места в Екстрамадура.

Туризмът има изключително голямо значение за испанската икономика като генератор на работни места и като изключително сериозен източник на приходи, с които до голяма степен се неутрализира традиционното отрицателно търговско салдо на страната.

През 1997г. туризмът е осигурявал работа за 11% от активното испанско население, а понастоящем в него работят 1 и половина милиона души.

Независимо,че страната разполага с много добра туристическа инфраструктура, правителството взема мерки за непрекъснатото й развитие и модернизиране. Приета е програма с 13 стратегически направления за по-нататъшно развитие на туристическия отрасъл и подобряване конкурентноспособността и качеството на туристическите услуги. Планът за развитие на туризма включва и подобряване на контактите на туристическата администрация с автономните правителства и с фирмите от сектора. Продължава изпълнението на програми,по които малките и средните фирми от туристическия отрасъл имат достъп до кредити на абща стойност 2 млрд.щ.долара. Обръща се внимание на засилване на координиращата роля на държавната администрация "ТУРЕСПАНЯ" и Института по туризъм. Съществуват и няколко органа за координация, като Отрасловата конференция, Междуведомствената комисия и Съвета за насърчаване, с помощта на които се постига по-добър синхрон в тази жизнено важна за Испания сфера на дейност.

В резултат на прекрасните природни и културно-исторически предпоставки за развитие на туризма и целенасочените и последователни грижи на испанската администрация Испания постига изключителни резултати.

По приходи от туризма през 1996г. тя е на второ място в света, измествайки Франция (28.4 млрддол.). През 1997г. приходите от туризма надхвърлят 30 млрд.щ.долара.

По посещаемост Испания се нарежда на 3-то място в света след Франция и САЩ.

През 1997г. броят на посетителите е почти 51 милиона души (увеличение от 5.8 на сто в сравнение с 1996г.).

Основно посетителите и туристите са германци и англичани. Следват ги французи, белгийци, холандци и италианци.

Заетостта на хотелиерската база е 71.38% и е по-висока в сравнение с 1996г. В Балеарските острови тя достига 85.

50%, в Канарските острови - 76%, в Каталуня и Валенсия надхвърля 50% (данните са за периода януари-септември 1997г.). През 1997г. има повишение с около 5% както на броя на туристите, така и на приходите от туризма, с което се надхвърлят всички рекорди в испания.

Основната причина, поради която Испания след 20 години туристически бум продължава да бъде втората страна в света по валутни приходи от туризма и третата страна по броя на посетителите, се корени в много доброто ниво на туристическите и другите съпътствуващи услуги и на съществуващата инфраструктура. Освен това испанският туризъм е главно повтарящ се туризъм, т.е. 60-70% от туристите вече са били преди това в Испания. Друг важен фактор е туристическата реклама, за която централизирано се отпускат около 20 млн.щ.дол. и на ниво автономни области още около 100 млн.щ.долара. Испанката администрация полага големи усилия за привличане на туристи от нетрадиционните пазари, например Русия, Япония, Сингапур. През 1997г. Испания е приела около 500 хиляди руски туристи.

През 2006 г се достигат доста по-добри данни в сравнение с 2005 г с притока на чуждестранни туристи и доходът на страната от тях. Тези данни поставят Испания на второ място в света по посещение от чуждестранни туристи и по доход от тях. Цифрата от 58.5 милиона туристи през 2006 г показва покачване с 4.5% спрямо 2005 г по данни на Министерството на Туризма. 90 % от всички чужденци посещават следните 6 автономни области: Каталуня, Балеарските острови, Канарските острови, Андалусия, Валенсия и Мадрид. 61 % от тях са англичани, германци и французи.

В Испания (главно през миналия век) движенията са от селата към градовете, особено към големите индустриални градове. Например , между 1950 г и 1970 г, повече от половин милион испанци се преместват от провинциалните южни райони на Испания в Каталуния (главно в Барселона). Външната миграция е много по-стара.

Статистиката относно броя на чужденците, живеещи в Испания, зависи от източниците, които използва и затруднението в определяне броя на тези, които влизат в Испания законно и на тези , които са с незаконно пребиваване.

Според официалната статистика за чужденците с разрешително за постоянно пребиваване към 2000 г данните са следните:


Европа: 361,437

Европейски Съюз: 306,203

-Великобритания 73,983

-Германия 60,575

-Франция 42,316

-Португалия 41,997

-Италия 30,862

-Холандия 16,711

-Белгия 12,968

-Румъния 10,983

-Полша 8,143
Африка 261,385

-Мароко 199,782

-Алжир 13,847

-Сенегал 11,051

-Гамбия 8,840
Америка 199,964

-Еквадор 30,878

-Перу 27,888

-Домениканска Република 26,481

-Колумбия 24,702

-Куба 19,165

-Аржентина 16,610

-САЩ 13,714

-Китай 28,693

-Филипините 13,160

-Пакистан 7,843

-Индия 7,813
Океания 902

-Австралия 753

-Нова Зеландия 146

Без установен произход 1,017


Табл 15 ²⁰Чуждестранни жители в Испания по континентален произход

континент	2004 г	2005 г	2006 г
Европа	667,775	906,461	1,028,678
Америка	666,086	1,003,230	1,083,025
Азия	142,762	177,423	197,965
Африка	498,507	649,251	709,174
Океания	1,112	1,466	1,819
Неизвестни	1,049	1,101	1,147
Общо	1,977,291	2,738,932	3,021,808

По-голямата част от имигрантите в Испания се намира в 6 от 7-те испански автономни области (Каталуния, Канарските Острови и Балеарските Острови, Валенсия, Андалусия и Мадрид), на които е разположено и 61,6% от местното население на Испания. 52,8% от имигрантите са концентрирани в Мадрид, Барселона, Аликанте и Малага. Въпреки това, броят на имигрантите се увеличава във всички части на страната.

Според проучвания от 1996 г броят на чужденците, живеещи в Испания е около 800 000 (около 2% от цялото население-главно пенсионери, живеещи на юг и в югоизточните части на страната), като половината от тях идват от страни от Третия свят, другата половина от европейски държави или от Северна Америка.

През 2002 броят на законно и незаконно пребиваващите достига 1 600 000 (3,8 % от населението).

Наличието на работни места и слънчево време в изобилие - това са ключовите фактори, които превръщат Испания в най-примамливата дестинация за имигранти в Европа. Страната е избрана като крайна спирка не само от мигранти от Третия свят, но и от жители на държави - членки на ЕС.
Само за 2006 година в Испания пристигат 650 хил. чужденци. Най-голям е броят на латиноамериканците, следвани от британците. Макар тяхната общност да възлиза на близо 300 хил. души, реалният брой на поданиците на британската кралица, които живеят в Испания, е много по-голям. Над 750 хил. души не са регистрирани като постоянно пребиваващи, но прекарват по-голямата част от годината в страната - най-вече в южната част на Испания. Най-притегателна се оказва провинция Мурсия, където са съсредоточени близо половината от живеещите в

Испания британци. Британската общност там нараства с една трета само през 2006 година. Другите желани от чужденците места са Малага и Аликанте.

Бързият ръст на испанската икономика е една от основните причини за увеличаването на броя на чужденците, които искат да се установят в страната. През последните пет години повече от половината новосъздадени работни места в ЕС са именно в Испания. Превръщането на страната от традиционно емигрантска в имигрантска обаче поражда сериозни опасения за капацитета на усвояване на новопристигналите чужденци.

Другият сериозен проблем е породен от нелегалните имигранти. Главните дестинации за идващите от Африка са испанските анклави Мелиля и Сеута, както и Канарските острови, които са също под испанско управление. Еврокомисията създава екипи за бързо реагиране като част от 15 мерки, които се предвиждат в подкрепа на испанските власти да се справят с наплива на имигранти от Африка. Целта на патрулите е да не позволяват на нежеланите чужденци да стъпят на европейска земя.

Около 7000 африканци пристигат на Канарските острови само за първите 5 месеца на 2006 г. в сравнение с 4715 за цялата 2005 г. Според някои изследователи общият брой на нелегално пребиваващите имигранти в Испания надхвърля чувствително оповестения от правителството. Според данни на кабинета в Мадрид те възлизат на около 700 хил. Част от тях получават възможност да узаконят престоя си през 2006 г, когато е проведена шестата в историята на страната амнистия на нелегални имигранти.

Имигрантите в Испания в числа:

- За последните 6 години в страната пристигат 2.9 млн. имигранти

- Най-многобройната група от легални имигранти е от Латинска Америка - 1.2 млн.

- Британците са най-многобройната имигрантска общност от страните - членки на ЕС - 274 хил.

- Легално пребиваващите мароканци са над половин милион

- Нелегалните имигранти в Испания са най-малко 695 хил.²¹

Трета глава

Испания и ЕС

След смъртта на Франко Испания постепенно излиза от изолация като главна дипломатическа цел на страната е сближаването й с европейските страни. Желанието да бъде разпозната като член на западноевропейското демократично общество е основната движеща сила на Испания за присъединяването й към ЕС.

Страната става асоцииран член Организацията на Европейското Икономическо Сътрудничество през 1958 г и пълноправен такъв през 1959 г. Също така става член и на Световната Банка.

ЕС обаче приема членството на Испания с неохота, тъй като все още смята, че тя не е на нивото на другите страни-членки. До споразумении за преференции в областта на международната търговия се стига през март 1970 г, след 6 години преговори. Съществуващите все още недемократични правителствени институции в Испания пречат на присъединяването й към европейските структури, тъй като предизвикват негодувания от страна на остналите.

Скоро след като е избрано демократично първото правителство на страната през юни 1977 г, министър-председателят Суарес изпраща външния министър в Брюксел, за да представи официално искането на Испания за присъединяване към ЕИО. Главните политически сили в Испания силно подкрепят това действие, което ще определи принадлежността на страната.

Европа приема усилията на Испания в тази насока и тя е приета като член на Съвета на Европа през ноември 1977 г.

Твърдата позиция на правителството да продължи пътя на сближаване с Европа е изразена с манифест от февруари 1978 г. Въпреки това преговорите са сложни и дълги. Въпреки че Испания представя необходимите доказателства за демократични промени, все още има опасения сред членовете на ЕИО по отношение на нейното присъединяване. Нивото на икономическо развитие е все още подчертано ниско в сравнение с другите нации. Индустриалният сектор има нужда от фундаментални структурни промени. Най-големите страхове на страните-членки са по отношение на селското стопанство, тъй като Франция оказва изключителна съпротива. Тези и други фактори безспорно довеждат до увеличаване на разходите в бюджета на ЕИО, която вече изпитва финансови затруднения.

След продължителни преговори споразумението по тези точки е постигнато и присъединителния договор е подписан през лятото на 1985 г.

Испания става пълноправен член на Европейската Икономическа Общност през 1986 г, заедо с Португалия. Условията за присъединяване са доста неисгодни за Испания и в продължение на няколко години приносът й в европейския бюджет е нулев. Въпреки това няма народни или правителствени протести. Главната политическа цел на Испания е постигната-приета е наравно от западноевропейското общество. В следствие от присъединяването на Испания, на испанските риболовци е поставена забрана за риболов в марокански води, поради спорове между ЕС и Мароко. Това показва,че съществуват и негативни аспекти от присъединяването на страната към ЕС.

Европейското законодателство е напълно приложимо в Испания. В тази връзка и според Европейската Комисия, Испания е изпълнила целите, поставени от Европейския Съвет и е превърнала 2,701 директиви в национални закони. Динамично въздействие върху членството на Испания в ЕС,а и върху другите страни-членки, оказва появата през средата на 90-те на Европейският Единен Пазар и на Европейската Икономическа Зона, които формират зона за свободна търговия без ограничения.

Осъществяването на единния европейски пазар, който след приемането на Испания и Португалия, трябва да обслужва около 320 млн. потребители, изисква страните-членки на Европейската общност да премахнат всички пречки пред търговския обмен, да хармонизират законодателствата си, административната си практика и данъчните си системи, да развиват сътрудничеството си в областта на валутната политика.

От тогава ЕС напредва с бързи темпове в процеса на унификация чрез засилване на политическите и социалните връзки между гражданите си. Испания през целия този процес заема едно от водещите места в изпълнение на мерките за либерализация.

10 нови страни се присъединяват към ЕС през май 2004 г (Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения).

Такова нарастване на ЕС е уникално предизвикателство, тъй като няма предходно такова по територия и разнообразие, увеличение на територията с 23 % и на населението с почти 100 милиона. Още повече, на 1 януари 2007 г нови членки се присъединяват към ЕС-България и Румъния.

Испания притежава значителни отговорности в ЕС, доказуеми от факта, че заедно с Полша, е петата страна по сила на гласуване в Съвета на Министрите.

Приемането на еврото на 1 януари 2002 г маркира началото на третото Испанско Представителство в Европейския Съвет, което представя кулминацията на дългия процес и предполага нови възможности за растеж на испанския и европейския пазар.

С еврото в ЕС се установява валутна зона, която формира водещата в света търговска сила, ускоряваща интеграцията на финансовите пазари и икономическите политики на членките, приели я. Тези промени също така благоприятстват за съгласуването на данъчните системи на страните от Евро зоната и по този начин увеличават устойчивостта на ЕС.

Еврото допринася чисти резултати на международно ниво, предоставяйки яснота в международен и финансов аспект (срещите на групата Г-7). Икономическата и търговската стабилност, осигурени от еврото, още повече укрепват сегашния икономически растеж на Испания заедно с допълнителното международно стабилно политическо присъсътвие.

Испания е страната-членка на ЕС, която през последните години усвоява фондове, използвани за финансиране на инфраструктурата и за развитие на проекти. Всъщност, за периода 2007-2013 г Испания се очаква да получи 31.500 милиона евро от различни фондове, ставайки втория най-голям получател след Полша. Също така Испания ще получи специална подкрепа от 2 милиона евро за научно-изследователска и развойна дейност, със съгласуването на решенията, взети на последния Европейски Съвет в Лондон. С тези фондове правителството подпомага програмите по научно-изследователска и развойна дейност, също финансирани и от частни инвеститори. Най-важната от тях е програмата Индженио 2010, чиято цел е постигане на ниво на публичните и частните инвестиции в научно-изследователската и развойна дейност да достигне до 2% от БВП през 2010 г.