Дипломна работа на тема: „ Кралство Испания: икономика и външноикономически връзки Изготвил: Научен ръководител: Съдържание

Както беше споменато в предишната част, средствата за ОСП идват от различни източници в бюджета на ЕС чрез ФСГР. Пазарната организация, включваща и субсидирането на цените, образува гаранционната част на фонда, докато ръководната част е насочена към структурната и регионална политика. Разпределението на средства между гаранционната и ръководната част винаги е било определено в полза на първата. Това показва централната роля на субсидирането на цените в ОСП.

Бюджетът на ЕС, включително ФСГР, се финансира главно от три източника: мита и прелевмани, постъпления от събиране на ДДС и преки вноски от страните-членки. Част от тези приходи за бюджета на ЕС идва от прелевмани (специфични мита от 1 юли 1995 г.) и от различни производствени мита. Приходите по ОСП обаче представляват незначителна част от разходите по нея.

1.4. Агро-монетарната система

Агромонетарната ситема се въвежда през 70те години, за да се избегнат вътрешните промени в цените, причинени от колебанията във валутните курсове. При конвертирането на определените в екю цени в национални валути, страните с девалвирани валути приемат по-високи цени, докато страните с ревалвирани валути имат по-ниско равнище на субсидии в случай, че валутните курсове се използват без приспособяване.

За да се преодолее този проблем, ЕО предприема поредица от сложни агромонетарни мерки, които включват приемането на специални валути (зелени валути), по които до се пресмятат селскостопанските цени, както и специални обменни курсове (зелени курсове), предназначени да възпират падането на производителските цени в цени с покачващи се валути и обратно. В даден период от време се възприемат и редица гранични такси и субсидии (монетарни компенсационни суми), които са предназначени да предотвратят наплива на продукция в определени страни в търсене на най-високата интервенционна цена. Макар че тези мерки без съмнение предотвратяват падането на цените в някои страни, те също така обуславят тяхното покачване в други страни и допринасят за значителното повишаване на разходите по прилагане на ОСП, което на свой ред добавя нови бюджетни разходи за поддържане на такива високи цени.

Реформата от 1992 г.Последствия от влизането в сила на Споразумението по селското стопанство от Уругвайския кръг на ГАТТ. Перспективи за развитие на ОСП.

ССС изисква страните-членки да намалят подкрепата си за селското стопанство с 20% в сравнение с базовия период от 1986-88 г. , да осигурят “минимален пазарен достъп” и да премахнат нетарифните бариери пред селскостопанския внос, като ги ратифицират и намалят с определен процент в течение на шестгодишен период. Освен това, Споразумението съдържа изискване за намаляване на общото равнище и обхвата на експортните субсидии.

Главните въпроси, цел на реформата на селското стопанство на ЕС са: намаляване на цените, осигуряване на качество и безопасност на храните и гарантиране на стабилността на доходите на фермерите. Други области са: замърсяването на околната среда, грижа за животните и откриване на алтернативни възможности за доход на фермерите. Някои от тези въпроси са отговорност на страните-членки.

Реформите от 1999 г разделят ОСП в два аспекта: защита на производството и регионално развитие. В регионалното развитие се включват: диверсификация, разработване на групи на производителите и подкрепа на младите фермери. Схемите за защита на селскостопанската околна среда за задължителни за всяка страна-членка.

На 26 юни 2003 г. земеделските министри на ЕС приеха фундаментална реформа на ОСП. Реформата напълно промени начина на подкрепа на ЕС на неговия земеделски сектор. Новата ОСП е насочена към потребителите и данъкоплатците, като дава възможност на фермерите да произвеждат това, от което се нуждае пазарът. В бъдеще по-голямата част от субсидиите ще се плаща независимо от обема на продукцията. За да се избегне изоставянето на производството, страните-членки могат да поддържат ограничена връзка между субсидия и производство. Новото “единно плащане на ферма” ще бъде свързано с отчитане на екологичните стандарти, стандартите за безопасност на храните и хуманно отношение към животните.

Единно плащане за европейските фермери, независимо от производството; ограничени елементи на обвързване могат да останат с цел избягване на изоставяне на производството,

Това плащане ще бъде обвързано със спазване на стандартите за опазване на околната среда, безопасност на храните, здравословното състояние на животните и растенията и хуманно отношение към животните, както и с изискванията да бъде поддържана цялата налична във фермата земя в добро състояние по отношение на селското стопанство и опазване на околната среда (“кръстосани условия”) ("cross-compliance"),

Една засилена политика по отношение на развитието на селските региони с повече европейски пари, нови мерки за подпомагане опазването на околната среда, политика по качеството и хуманно отношение към животните и подпомагане на фермерите с цел отговаряне на европейските стандарти започваща от 2005г, Намаление на директните плащания (“поетапно намаляване на подкрепата за едрите фермери”) ("modulation") на големите ферми с цел финансиране на новата политика за развитие на селските региони, Един механизъм на финансова дисциплина, обезпечаващ че бюджетът за фермите фиксиран до 2013 г няма да бъде надхвърлен,

Ревизиране на пазарната политика на ОСП:

O Асиметрично намаляване на цените в сектор мляко: Интервенционната цена на маслото ще бъде намалена с 25% в рамките на четири години, което представлява допълнително намаление на цената от 10% в сравнение с План 2000, за обезмаслено сухо мляко намалението от 15% в рамките на три години, както е договорено в Пран 2000, се запазва;

o Намаление на половина на месечното нарастване в сектор “Зърнени култури”, настоящата интервенционна цена ще бъде запазена;

o Реформи в секторите: ориз, твърда пшеница, черупкови плодове, картофено нишесте и сухи фуражи.

Разширяването на ЕС през 2004 г увеличава броя на фермерите от 7 на 11 милиона, увеличава се и селскостопанската площ с 30 % и посевната продукция с 10-20%. Новите страни-членки имат незабавен достъп до мерките за защита на цените, до фондовете за регионално развитие от 5 билионен бюджет. Тъй като страните-членки вземат решение разходите по селското стопанство до 2013 да не се увеличават, това налага намаляване на субсидиите с около 8 % за всяка страна-членка с приемането на нови такива.

Договор за избягване на двойното данъчно облагане (1990 г.)

Дългосрочна търговска спогодба от 24.01.1979 г. с РМС 196/07.04.2006 г

Европейското споразумение за асоцииране на България (1993 г.)

Договор за приятелство и сътрудничество между Република България и Кралство Испания (1993 г.);

Двустранно споразумение между правителството на Република България и Испанската държавна компания за застраховане на експортните кредити, представляваща правителството на Испания, за разсрочване на външния дълг на България към Испания в рамките на Парижкия клуб (1993 г.)

Междуправителствени договори за екстрадиция и взаимна правна помощ по наказателни дела и за взаимна правна помощ по граждански дела (1993 г.);

Спогодба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (1995г.);

Спогодба за обратно приемане на лица с неуредено положение (1996 г.);

Междуправителствена спогодба за сътрудничество в борбата срещу престъпността (1998 г.);

Рамково споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на българските държавни предприятия (1998 г.)

Спогодба за сътрудничество в областта на туризма (1998 г.);

Междуправителствено споразумение за взаимно признаване и преиздаване на свидетелства за управление на МПС (2002 г.);

Спогодба за социално осигуряване (2002 г.);

Междуправителствена спогодба за международни автомобилни превози на пътници и товари (2003 г.);

Спогодба за регулиране на трудовата миграция между двете държави (2003 г.);

Договор за антарктическо сътрудничество (2005 г.);

Споразумение за взаимна размяна и защита на класифицирана информация между Република България и Кралство Испания (2005 г.);

Програма за сътрудничество в областта на образованието и културата за периода 2005–2008 г.

Положителното салдо на България, чиято стойност през последните години е особено голяма, създава дисбаланс в двустранната търговия и не отговаря на възможностите и експортния потенциал на високоразвитата и в много отрасли водеща страна като Испания.

В нашия износ през 1997г. на първо място са металите и торовете. Кожите от едър рогат добитък и антибиотиците остават на значително по задена позиция от заеманата предходната година.

Във вноса от Испания водещи стоки през 1997г. са:

-месо от едър рогат добитък - 8.9%;

-пътнически автомобили - 7.8%

-безшевни тръби и кухи профили - 6.7%

-арматурни артикули - 4.8%

Следват плочки за настилки, въглени електроди и графитни четки, други огнеупорни керамични продукти, антибиотици и др.

В сравнение с 1996г. във вноса през 1997г. се наблюдават известни структурни промени, като общият обем остава почти същият. На първо място се нареждат месото и автомобилите, докато през 1996г първо място заемаха стоманените тръби и кухите профили.

Българските производители следва да използват широките експортни възможности на Испания и признатите и постижения, както и развитото кооперирано производство с много водещи фирми в Испания, в сфери като транспортното и автомобилното машиностроене, електрониката, комуникациите и др
Табл 23 ³⁵СТОКООБМЕН (2000-2006 г) /в млн.€/

Година	Стокообмен	Износ	Внос	Салдо
2000	216.7	109.6	107.1	2.5
2001	323.4	188.5	134.8	53.7
2002	368.2	204.4	163.8	40.6
2003	395.1	181.1	214.0	-32.9
2004	512.8	268.9	243.9	24.9
2005	579.7	307.8	271.9	35.9
2006	690.2	369.0	321.2	47.8
2006-м.февруари	87.0	46.5	40.5	6.0
2007-м.февруари	97.9	48.1	49.8	-1.6

Търговският стокообмен с Испания през 2006 г. се е увеличил с 19.1% в сравнение с 2005 г.: износът от България се е увеличил с 19.9%, вносът от Испания се е увеличил с 18.1%, а салдото е положително: 47.8 млн.евро, спрямо 2005 г. в размер на 35.9 млн.евро. Увеличението е с 33%. Традиционно положителното салдо на България до 2002 г. се дължи главно на големия износ на метали. За първи път през 2003 година салдото с Испания е отрицателно. През 2004 г., 2005 г. и 2006 г. положителното салдо се запазва.
Данните за 2006 г. в сравнение с 2005 г., показват следното:
· Стокообменът се е увеличил с 19.1%

· Износът от България се е увеличил с 19.9%

· Вносът от Испания се е увеличил с 18.1%

· Салдото е положително: 47.8 млн.евро, спрямо положителното салдо за 2005 година в размер на 35.9 млн.евро. Увеличението е 33%.

o 16-то по отношение на вноса