Дипломна работа на тема: „ Кралство Испания: икономика и външноикономически връзки Изготвил: Научен ръководител: Съдържание

През 2006 г., както и през 2005 г., на водещите стоки в износа на България за Испания са отново суровините (олово, пшеница, царевица), металите и трикотажните изделия.

Водещите стокови групи са се запазили. През 2006 г. е отбелязан ръст на износа на пшеница с 165% в сравнение с износа на пшеница през 2005 г. Наблюдава се и увеличение на износа на плосковалцувани продукти от желязо с 15% и на трикотажните изделия с 11%. През 2006 г. най-голям дял от износа на България за Испания има пшеницата (16%) и плосковалцуваните продукти от желязо (13.2%), за разлика от 2005 г., когато водещи са били плосковалцуваните продукти от желязо и трикотажните изделия (10% и 13%).
Структура на вноса:

През 2006 г., както и през 2005 г., на първо място във вноса на България от Испания са пътническите автомобили, плочки за настилка, следвани от различни видове тъкани.

Структурата на вноса от Испания се е запазила и през 2006 г. - пътнически автомобили, плочки на настилане и тъкани. През 2006 г. се наблюдава ръст от 112% на вноса на автомобили в сравнение със същия период на 2005 г. и спад във вноса на синтетични тъкани (17%) и нефтени масла (12%).
Стокообменът между България и Испания поддържа тенденция към увеличаване на общия обем за сметка преди всичко на увеличаване на нивото на българския износ. Добре би било, ако нашите износители на машиностроителна продукция, кранно оборудване, кари, металорежещи машини и други промишлени стоки активизират дейността си за възстановяване на загубените позиции на испанския пазар.

Водещите стоки във вноса от Испания са месо, автомобили, арматурни артикули, плочки за настилки, огнеупорни керамични артикули, антибиотици, козметика и други.

Българските фирми следва да използват широките експортни възможности на Испания и признатите й постижения, както и развитото кооперирано производство с много водещи фирми в Испания в сфери като транспортното и автомобилно машиностроене, електрониката, комуникациите и други.

Инвестици
Между България и Испания действат спогодби за избягване на двойното данъчно облагане; за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, както и спогодба за икономическо, промишлено и техническо сътрудничество
По данни на Българската агенция за инвестиции към м. юли 2006 г. Испания е на 17-то място в списъка на чуждестранните инвеститори у нас. По данни на Министерството на икономиката и енергетиката за периода 1992 - 2006 г. включително инвестициите са достигнали 204.4 млн.щ.д., като през 2005 г. са били 45 млн.щ.д. Общо за периода 1992 - 2000 година испанските инвестиции у нас възлизат на 110,11 милиона долара. До 1996 г обаче те са незначителни-испанското присъствие се свежда до 20 регистрирани фирми с малък капитал, занимаващи се главно с търговия и реекспорт, някои дребни производства и основно в развлекателната сфера. Към 1997 г Испания се нарежда едва на 43-то място по инвестиране в България.

През периода 1992-1997г. регистрираните инвестиции на Испания се разпределят по стойност, както следва:

- 1992 г. - 41 хил.щ.д.

- 1993 г. - 61 хил.щ.д.

- 1994 г. - 15 хил.щ.д.

- 1995 г. - 2 хил.щ.д.

- 1996 г. - 22 307 хил.щ.д.

- 1997 г. - 22 900 хил.щ.д.

-испанската корпорация ROCA, която има фабрика с 300 работни места във Варна. Тя не само се разраства,но има за цел да изнася своята продукция за пазарите в Централна Европа.

-инвестиция, възлизаща на над 100 милиона евро от бизнесмена Мануел Фери, който планира да построи на север от София грандиозен комплекс с голф игрища, голф клуб, хотел и около 2000 къщи и апартаменти и осигурява работна ръка за 600 човека.

-испанската компания „Керокс Керамика”, която инвестира 21 милиона евро в построяване на фабрика за производствона теракота.

-строителната компания „Типса”, която контролира изграждането на електрифицираната железопътна линия от Пловдив до Свиленград.

-хотелът „Барсело Феста” е първата значителна българо-испанска инвестиция в хотелиерския сектор.

-WILLI BETZ /испанският клон на фирмата/- транспорт (94-98 г.);

-NICIATIVAS EXTRANJERAS- циментова промишленост (98 г.);

- Карол Фернандес Мийт - производител на месни деликатеси и колбаси.
Реални възможности за навлизане на испански инвестиции у нас има в сферата на туризма, хотелиерството, услугите, хранителната, винарската, текстилната промишленост, конфекцията, строителството, транспортната инфраструктура и телекомуникациите.

ТУРИЗЪМ
Сътрудничеството на България с Кралство Испания в областта на туризма е от особено значение поради факта, че туризмът е един от най-важните отрасли в испанската икономика и има огромен дял във формирането на БВП на страната. Испания би могла да ни предаде своя опит и да ни оказва цялостно съдействие в развитието на туристическата индустрия и хотелиерството.

България участва активно във всички по-значителни международни и национални инициативи, които се организират в Испания. Ежегодно българската страна участвува в туристическото изложение ФИТУР в Мадрид. Предвижда се българско участие и на туристическата борса в Барселона.

Връзките и сътрудничеството с Испания са дългогодишни и особено ползотворни, като след подписването на междуправителствената спогодба в областта на туризма в София се очаква още по-голямо развитие и задълбочаване.

Мадрид е седалище на Световната организация по туризъм, която проявява повишен интерес към развитието и проблемите на българския туризъм. СОТ поддържа активни контакти и получава помощ и съдействие от Държавния секретариат по търговия, туризъм и малки и средни предприятия на Испания.

На 30 юни 1998г. България бе представена на Форума за интернационализация на испанските туристически фирми, организиран от Държавния секретариат по търговия, туризъм и малки и средни предприятия в Испанския Институт за външна търговия - ИСЕХ. Предварително бяха представени в проекта в областта на морския, планинския, селския и еко-туризма, от които за форума бяха одобрени 4 проекта.

Туристообменът между двете страни в периода 1991-1996г. отбелязва чувствителен спад.

По данни на Държавната агенция по туризъм Испания са посетили 152 912 българи, което представлява увеличение с 33.09% спрямо 2005 г.

Съществуват добри перспективи за осъществяване на съвместни туристически проекти между българските и испанските съвети по туризъм, както и за използване натрупания опит на испанската страна за развитието на вътрешния, селския и градския туризъм.

Сътрудничеството в областта на туризма би могло да нарастне и да обхване различни форми като:

-обмен на информация относно законодателстсвото на Испания в областта на туризма, пазарни анализи и материали за тенденцията в развитието на европейския туристически пазар.

-засилване на националната туристическа реклама, с цел увеличаване на испанското присъсътвие на българския туристически пазар.

-търсене на съдействие от испанските партньори за рекламиране на България в техните каталози.

-установяване на сътрудничество между българските и испанските съвети по туризъм, асоциации на туроператорите и други за насърчаване на туристообмена.

-привличане на изпански фирми за реновация на туристическата инфраструктура у нас.

-включване на България в каталозите на испанските туроператори, осъществяващи круизи и познавателни обиколки.

-привличане на испанските инвеститори за участие в процеса на приватизация на българските туристически обекти, създаване на смесени дружества за експлоатяция и мениджмънт в областта на туризам.

-по-пълно използване възможностите за отпускане на стипендии за обучение и специализация на български туристически кадри в испански висши учебни заведения и институти по туризъм.

-използване богатия опит на Испания в областта на туристическия ноу-хау, маркетинг, реклама, връзки с обществеността, както и по разнообразяването на източниците на тяхното финансиране.

Миграция на работна сила
Испания установява преходен двегодишен режим, ограничаващ достъпа до нейния пазар на труда на граждани от България и Румъния. Това става известно от испанското министерство на труда.

Информацията потвърждава съобщение, направено през октомври от испанския министър на външните работи Мигел Анхел Моратинос във връзка с България и Румъния, двете страни, които стават членки на Евросъюза на 1 януари.

Двугодишният мораториум, наложен от Испания означава, че българите и румънците, които искат да се установят в страната, трябва предварително да имат разрешение за работа.

Възможно е той да бъде ревизиран и евентуално преустановен в течение на 2007 г. в зависимост от положението на испанския пазар на труда.

По отношение на българските и румънските работници ще бъде наложена същата преходна политика, каквато бе установена през 2004 г. от Мадрид за първите десет страни от Централна и Източна Европа, присъединили се към ЕС през същата година.

Две години ще бъде максималният период за ограничение на свободното движение на български работници в Испания. Кралството ще приложи един кратък и гъвкав подход с ревизия в края на първата година, който ще бъде обсъден с местните работодатели, предприемачи и синдикати.

В момента в Испания пребивават 100 000 български работници. 1800 от тях имат трудови договори, други 5000 са сезонно наети.

Изисквания, които трябва да спазват българските граждани, посещаващи Испания .
Във връзка със зачестили оплаквания от български граждани Министерството на външните работи обръща внимание на пътуващите до Испания, че следва да спазват следните формални изисквания на местното законодателство за чужденци:
1. Българските граждани следва да имат в задграничния си паспорт печат от първоначалното преминаване на границата на Шенгенското пространство за конкретното пътуване.
2. Влизането на испанска територия трябва да се декларира лично в момента на пресичане на границата на съответния ГКПП , а ако това не е възможно, в който и да е полицейски участък или служба за чужденци не по-късно от 72 часа след влизането в Испания.
Липсата на документ или печат в задграничния паспорт, доказващи влизането на чужденеца на испанска територия в срок до 72 часа след влизането, може да стане причина за експулсиране по бърза процедура.
3. При частни пътувания следва да се представят при поискване документи, оправдаващи целта и условията на пребиваване: покана от частно лице, билет за връщане, медицинска застраховка, достатъчно средства за издръжка (най-малко 500 евро).
4. При туристически пътувания е задължително да се представи при поискване резервация за хотел или за организирано пътуване.
5. За бизнеспътуване е необходимо да се представят покана от предприятие или от съответните власти за участие в срещи с търговско-икономически характер, покани и пропуски за участие в изложения и конгреси.
6. При пътуване с цел обучение задължително се представят виза за обучение, документ за предварително записване в признато публично или частно учебно заведение, студентска карта.


Други
Новоучреден бизнессъвет насърчава контактите между България и Испания
Българо-испански бизнессъвет към БТПП е учреден от 50 фирми, с икономически интереси към Испания. Фирмите са специализирани в сделки с недвижими имоти, търговия, международни автомобилни превози, информационни технологии, туризъм, производство на обувки, фармация, текстил, транспорт и др.

Дейността на съвета е да насърчава и подпомага всички стопански и нестопански субекти, имащи за цел разширяването на българо-испанските търговско-икономически отношения. Съветът организира икономически форуми, семинари, презентации и обсъждания на проблеми от външнотърговски, финансово-валутен и данъчен характер.

В програмата на съвета се предвижда и създаване на възможности за използване на икономически програми, подкрепяни от испанското правителство и насочени към създаване на смесени предприятия със страните от Източна Европа.

Създаването на съвета е в изпълнение на подписания през юни т.г. при посещението у нас на краля на Испания Н.В. Хуан Карлос протокол между БТПП и Върховния съвет на испанските търговски палати.

Следва икономически растеж в късните години на 1980-те, докато през 1992 г испанската икономика не е засегната от рецесията през изминалите годинi. Икономиката се стабилизира при администрацията на Азнар (1996-2000 г), водена от възвръщането на потребителската увереност и увеличаване на личното потребление. Безработицата достига до 7,6% (октомври 2006 г), което показва значително подобрение от 80-те и по-добри показатели от тези на Германия и Франция. Девалвацията на песетата през 90-те години прави испанския експорт по-конкурентен.

През 1999 г Испания е сред водещите страни в групата на ЕС по подготовка за приемането на еврото като тяхна парична единица, което се случва на 1 януари 2002 г. На тази дата Испания премахва историческата си валута-песетата и я заменя с евро, което се превръща в нейна национална валута, споделяна с 13 други страни от Еврозоната. Това кулминира един бърз процес на икономическа модернизация, въпреки че с приемането на еврото се зараждат безпокойства относно това, че испанският експорт извън пределите на ЕС няма да бъде оценен достатъчно от западните купувачи. Въпреки това се слага началото на улесняване на търговията м/у европейските нации.

През 1997 г Испания навлиза във впечатляващ икономически цикъл, който продължава и 2007 г, характеризиращ се с отличителен икономически растеж.

Това стеснява постоянно икономическата разлика м/у Испания и нейните водещи партньори от ЕО през този период. От там нататък на испанската икономика започва да се гледа като на една от най-динамичните в ЕО ( 8-та икономика в света и 5-та в ЕО), дори на способна да измести управляващата роля на много по-големи икономики като тези на Франция и Германия, като по този начин привлича значителни количества от чужди инвестиции.

В търговията с продукти Испания е на 17-то място в света като износител и на 12-то като носител; докато в търговията с услуги заема 7-мо място като износител и 10-то като вносител. Испанският дял от износа на стоки и услуги (испански износ/световен износ) е 1.8%, докато делът за внос на стоки и услуги (испански внос/световен внос) е 2,6%.

Разпределението на индустрията във външната търговия е неравномерно както се вижда от следващата таблица. През 2006 главните търговски партньори на Испания са страните от ЕО-25. износът към ЕС представлява 70,3% от целият износ на страната, увеличен с 8% от предходната година, докато продажбите към Евро зоната достигат 56,2 %-7.8% увеличение от 2005 г. Вносът в Испания от тези страни също се покачва през 2006 г: 7.8% от ЕО и 7,5% от Евро зоната.Основните търговски партньори на Испания през 2006 г са Франция и Германия, следвани от Латинска Америка и Северна Африка. Търговските връзки извън ЕС са много динамични с покачване от 17.5% в износа и 19% във вноса.

Благодарение на собственото си развитие и увеличението на страните от ЕО на 27 членки (2007 г), Испания като цяло най-накрая превишава (100.7%) средния за ЕО БВП от 2004 г. Колкото до крайностите в Испания, три региона се включват във водещата група на ЕО, надминаваща 125% от средното ниво на БВП (Мадрид, Навара и Автономната Баска Общност) и един, който е под 85% (Екстрамадура). Според данните за растеж от 2004 г до днес, забележителният прогрес продължава и през 2007 г.

Фундаменталните проблеми на испанската икономика в началото на 2007 г, според Financial Times, са търговският дефицит, „загубата на конкурентоспособност срещу основните й търговски партньори” и също така, като част от последните, инфлационна стойност по-висока от тази на европейските й партньори, по-късно повлияна от увеличението на жилищните цени със 150% от 1998 г и увеличаващата се задлъжнялост на семействата (115%), главно дължаща се на имотния бум. Въпреки това се очаква, че испанската икономика ще продължи растежа си чрез по-голямата сила на индустрията, растежа на глобалната икономика и най-обширната търговия с Латинска Америка и Азия. Има индикации, че икономиката е станала по-малко зависима от строителството като мотор на ръста, след като инвестициите в капиталови стоки са се увеличили рязко. Над 2 милиона работни места са създадени откакто Сепатеро е начело на правителството - 2004. Това са 40% от общото за Европа увеличение. Мощният приток на емигранти позволява инфлацията да бъде овладяна. Безработицата, сега 8.5%, е на най-ниско равнище от 1979, производителността на труда, Ахилесовата пета на испанската икономика, започва да се подобрява.Сапатеро предвижда през 2007 икономически ръст за Испания от над 3.5%. Правителството се насочва към създаване на по-ефективна и производителна икономика, инвестирайки в инфраструктура и образование.

Главната цел на испанската икономика е да подобри жизнения стандарт на гражданите си като повиши качеството им на живот. Тази цел напълно съответства с решението на Европейската Комисия да изпълни Лисабонската стратегия като фокусира приоритетите си към икономически растеж и заетост, както е отбелязано и в Испанската национална реформена програма за заетостта. Предвижда се до 2010 г Испания да се изравни със ЕС по показател доход на глава от населението и да достигне ниво на заетост от 66%.

Постигането на тези цели изисква не само изпълнението на икономическата политика в стимулиране на висок растеж, който генерира заетост, но и на осигуряване на стабилността през това време. Текущият икономически растеж на Испания е подкрепян частично от временни фактори като нисък лихвен процент и приток на имигранти, които увеличават разходите за частно потребление, както и повишават данните в раздел строителство, но които ще е трудно да се задържат същите и в бъдеще. Също така, бързият разстеж е провокиран и от колебанията в цените и във външния сектор. Следователно, сегашната стратегия за развитие е ориентирана към подпомагане и достигане на увеличението на производството и производителността и поддържане на висока заетост.

Тази стратегия се основава на следните принципи:

-засилване на бюджетната стабилност , което да доведе до намаляване на публичния дълг като процент от БВП, което да доведе до повишаване на стабилността на публичните финанси.

-подобряване на конкурентоспособността и повишаване на продуктивността

-подобряване на икономическата информираност на граждaните
Списък на използваните съкращения:

БВП-Брутен Вътрешен Продукт

ЕС- Европейски Съюз

ЕО-Европейска Общност

ЕИО- Европейска Икономическа Общност

ЕК-Европейска Комисия

ИВС-Икономически и валутен съюз

ОСП-Обща Селскостопанска Политика

РСП- Регионална и Структурна Политика

ОИСР-Организация за Икономическо Сътрудничество и Развитие

СТО-Световна Търговска Организация

ODA-Японска правителствена помощ за развитие

ДЕО-Договор за Създаване на Европейската Общност

ФСГР -Фонда за селскостопански гаранции и ръководство

ССС-Споразумение по селско стопанство

ЕФРР- Европейски фонд за регионално развитие

ЕСФ-Европейски социален фонд

ЕФОГСС-Европейски фонд за ориентиране на селското стопанство

ФИОР-Финансов инструмент за ориентиране на рибарството

Използвана литература:
www.maec.es

www.bcci.bg

www.mi.givernment.bg

www.mfa.government.bg

www.expert.bg

www.cebe.bcci.bg

www.law.dir.bg

www.economist.com

www.evroportal.bg

www.la-moncloa.es

www.us.spainbusiness.com

www.spanishkid.org

www.wikipedia.org

www.hs.government.bg

Търговски вестник, бр.48, 7.XII.1998г

„ Испания: Бизнеса в Испания”- доклад на Държавната агенция за повишаване и привличане на чужди инвестиции-2007 г

„Европа в 12 урока”-Паскал Фонтен (Европейска комисия, Генерална дирекция „Комуникация”)

„Обща политика на Европейския Съюз”-глава 11-Икономически и валутен съюз

„Испания в ИВС”-доклад на Европейската Комисия-февруари 2005 г