Дипломна работа за присъждане на образоbателно-кbалификационната степен бакалавъ р по масоbи комуникации

• 
  усложняване на традиционните проблеми, свързани с интерпретация на текстовете;
  
• 
  значението на текстовете не е равнопоставено и ясно кодирано за всички потребители;
  
• 
  значението варира в зависимост от обстоятелствата и аудиторията;
  
• 
  продуцентите на съдържание няма да имат пълна информация за броя на версиите.
  

Като част от стратегиите по социални медии Националният съвет по изследване в Канада (Canada’s National Research Council - NRC)⁵⁰ създава wiki, като технологията свързва в мрежа комуникаторше в Северна Америка. Тази организация е отговорна за всички изследвания и планове за развитие на правителството на Канада (разполага с разнообразни департаменти, като се започне от морска биология и се стигне до космически изследвания). Целта иа платформата wiki е осигуряване на широк форум за обмен на идеи, съвети и направление за усъвършенстване.

• 
  Ограничаване иа потока от електронна поща и информационни бюлетини. Преди въвеждането й е налице претоварване с информация по различни теми, в повечето случаи излишна.
  
• 
  Тренинг и обучение - когато нов комуникатор се включи в мрежата, wiki служи като портал за обучение и развитие. Ако имат въпроси, го съветват къде да отиде, в коя е-секция.
  
• 
  Мрежова дейност - изследователи от различни области се свързват в обща мрежа и wild се използва като форма за междудепартаментна комуникация. Правят се запитвания или се осигурява информация, полезна за всички департаменти, нещо повече, системата позволява и управляващите да бъдат винаги информирани за проблемите. Всички виждат какво сработва и какво не.
  
• 
  Обмяна иа най-добрите практики - какви комуникационни инструменти се използват, процеси, средства, публикуване на годишни отчети с най-добрите постижения. Нещата непрекъснато се усъвършенстват. Изследванията показват, че 40-60% от служителите в комуникационните департаменти и експертите по интернет технологии ползват активно системата.
  

Последните статистики, свързани с развитието на социалните медии, показват следните тенденции:

• 
  53% от потребителите на Twitter препоръчват продукти и компании в постингите си;
  
• 
  74% от компаниите от типа В2В агресивно използват Фейсбук и социален, медиен маркетинг;
  
• 
  57% от представителите на малкия бизнес в САЩ са ангажирани със социални медии и използването им за маркетингови цели;
  
• 
  57% от компаниите набират служители чрез Linkedln.
  

• 
  20% от всички посещения на бизнес страниците идват по линията на социалните медии;
  
• 
  66% от маркетинговите специалисти смятат, че нарастват позициите им при използване на търсещи машини благодарение на социалните медии.
  

Идентифицират се няколко основни общности: създатели на съдържание; критици; колекционери на съдържание; наблюдатели и неактивни потребители.

Изводът, до който достига Форестър, е, че голяма част от европейците и американците са наблюдатели на социалните мрежи, т.е. консумират съдържание, но в много малка степен създават подобно. Около 1/4 от всички консуматори са автори на съдържание.

При развиващите се икономики и пазари ситуацията е коренно различна, например повече от 2/3 от онлайн потребителите в Китай и Индия създават съдържание.

Детайлизирани статистики:

а) категория „автори“ - основни дейности:

• 
  публикуване на съдържание в блогове;
  
• 
  създаване на съдържание на собствени уеб-страници;
  
• 
  запис на видео и музикални файлове; подготовка на статии и истории, и публикуване.
  

б) категория „участници в беседи“ - основни дейности:

• 
  актуализиране на статус в социални мрежи; постване на новини в Twitter .
  

в) категория „критици“ - дейности:

• 
  преглед на продукти и услуги, поставяне на рейтинги;
  
• 
  коментира в блогове и други;
  
• 
  приноси към онлайн форуми;
  
• 
  редактиране на статии в wild.
  

г) категория „колекционери“-дейности:

• 
  използване на RSS;
  
• 
  гласуване за уеб-сайтове;
  
• 
  добавяне на индекси към страници и снимки.
  

д) категория „активни членове“ - дейности:

• 
  поддържане на профили в социални мрежи; посещения на социални сайтове.
  

е) категория „наблюдатели“ - дейности:

• 
  четене на блогове;
  
• 
  слушане на музика;
  
• 
  гледане на видео, публикувано от други; посещение на форуми;
  
• 
  преглед на потребителски рейтинги;
  
• 
  четене на постинги в Twitter.
  

ж) категория „неактивни потребители“: в САЩ - 14%; в ЕС7 - 21%.

• 
  Web 1.0 (технология, която позволява само четене на документи):
  
• 
  Web 2.0 - четене и писане на несвързани данни;
  
• 
  Web 3.0 - изграждане на семантична, интерактивна мрежа.
  

През първата декада от развитието на мрежата, или наречена още Web 1.0, последното десетилетие на XX век, са развити основните платформи в интернет, създадена е възможност за обмяна и достъп чрез мрежата до огромни масиви от данни.

Вторият цикъл, който вече е към своя край, беше свързан с развитие на Web 2.0 - разработване на потребителски интерфейси.

В момента навлизаме в третата декада, свързан с Web 3.0, или изграждане на интелигентна мрежа, базирана на изкуствен интелект.

Всяка декада е свързана с преместване на вниманието на инженерите върху два основни феномена „the front end“ или „ back end“ технология. Web 1.0 се класифицира като backend декада, фокусирана върху базови мрежови платформи, изграждане на структура, свързана с линкове и навигационна система.

Web 2.0 е front end цикъл с фокус върху краен потребител, добре развити сайтове и създаване на възможности всеки да се свързва с всеки.

При Web 3.0 се акцентира отново на back end модела, с преоткриване на ключови мрежови индекси, като съществените данни ще бъдат подредени в своеобразни каталози, с помощта на машини, подобни на Google.

Накрая, това ще доведе до следващ цикъл, наречен от Спивак „front-end decade, който ще направи възможен Web 4.0 с много по-усъвършенствани технологии, отколкото например Facebook.

Примери за технологии от типа на Web 3.0 са: използване на естествени езици за търсене на информация, което променя и търсещите машини, надарени с изкуствен интелект, които ще могат не само да разпознават въпроса, но и сферата, към която се отнасят.

На въпроса „Кон президенти в Америка са починали от някаква болест?“, мрежата веднага дава справка за Рейгън и болестта Алцхаймер.

В новата мрежа ще бъде свързано по подходящ начин едно знание с друго и ще бъдат показани взаимоотношенията между отделни концепции.

Компании като Nokia, Apple и MySpace инвестират вече сериозно в идеята за създаване на повече отворен тип мрежови платформи, позволяващи смесване на различни формати и съдържание.

Новата мрежова структура ще се превърне в по-имерсив- на среда с виртуални обекти в няколко измерения.

Web 3.0⁶² е нов тип технология, където става трансформация на традиционната концепция за мрежата и се преминава към мрежа, ориентирана към база данни („Data Web“)

Появяват се нови формати като XML, RDF и OWL семантични езици. Web 3.0 се използва и като дефиниция на тенденции за засилване на ролята на изкуствения интелект в мрежата, разширяване на семантичните концепции за комуникацията, развиване на софтуер, базиран на логически и интелигентни софтуерни агенти.

Семантичният уеб ще бъде в основата на интернет от трето поколение. Мрежата се трансформира в съвкупност от 3D пространства.

Спивак (N. Spivack) обобщава някои от основните характеристики на мрежата от трето поколение:

• 
  Вездесъща свързаност - мобилен интернет и достъп до мрежата от мобилни средства;
  
• 
  Преобладаваща мрежова дейност - интероперативни инфо-услуги, софтуер като бизнес модел; компютърни решетки;
  
• 
  Отворен тип технологии - отворени API протоколи, формати с отворен тип данни, софтуерни платформи с отворен код, специални лицензни;
  
• 
  Отворен тип идентичност - OpenID, лесно прехвърляне на персонални данни от едно място на друго;
  
• 
  Интелигентна мрежа - семантични уеб-технологии от типа на RDF, OWL, SWRL, SPARQL, приложни платформи и създаване на специални хранилища за база данни;
  
• 
  Дистрибуция на база данни - поява на World Wide Database;
  
• 
  Приложения, базирани на изкуствен интелект - използване на естествени езици, учене с помощта на машини, машинка логика и автономни агенти.
  

Приложенията в семантичната мрежа организират информацията по такъв начин, че да бъде интерпретирана от компютрите и да се засили интересът към дадена тема. Но за целта по думите на Ралф Хъдсън, изпълнителен директор на TopQuadrant⁶⁴, водеща компания в света по решения в областта на семантичните мрежи, е необходимо изграждане на огромни хранилища от база данни. Тоест бъдещите мрежи ще осигуряват търсене на данни от типа на терабайтове и ще се генерират резултати в рамките на няколко секунди вместо за дни или седмици.

В една статия „The Semantic Web Revisited” от Тим Бер- нарс Лий, Нигел Шатболт и Уенди Хол⁶⁵, публикувана през м. май/юни 2006 г., се развива идеята за семантичната мрежа. В момента се търсят ефективни подходи за съвместно използване на съществуващи онтологии и данни. Мрежата трябва да свързва информационни пространства, където данните допълнително се обогатяват и допълват. Това позволява на потребителите да бъдат ангажирани в откриване на интересни неща и взаимносвързана информация. Това ще бъде отличителен белег на новата интелигентна мрежа. Ще се дават възможности още за проверка на съдържанието в дадена научи а област, като се проследява жизненият му цикъл. Семантичната мрежа поражда и поредица от проблеми от типа на: ефективно търсене и правене на справки в огромните масиви от неселектирана информация, намираща се в складовете за база данни; класификация и картографиране на съществуващи онтологии; конструиране на подходящи браузъри, които ефективно да визуализира!' данни и осигуряват навигация през огромни RDF графи; как да се гарантира доверие в съдържанието. В този аспект на казаното е важно още спазване на авторски права, въвеждане на архитектурни мрежови принципи.

Създават се и нови спецификации, стандарти и регистри от типа на URI, HTTP, RDF, ontology (URL scheme, MIME Internet content).

Социалните медии осъществиха революция в бизнес комуникациите. Те създадоха нови възможности, но създадоха и заплахи и препятствие пред бизнеса.

• 
  Да имат думата;
  
• 
  Смислен диалог;
  
• 
  Да бъдат ангажирани и да участват в процеса;
  
• 
  Да имат взаимодействия с други;
  
• 
  Да бъдат изслушвани;
  
• 
  Да спомогнат за оформянето на това, което те намират за полезно;
  
• 
  Да се свързват с други хора, занимаващи се с подобни дейности.
  
• 
  Открита беседа
  
• 
  Комуникацията да е истинска и уместна.
  
• 
  Да се прави бизнес с компании, които работят по прозрачен начин .
  
• 
  Да бъдат в партньорство.
  

• 
  Разговор – комуникацията вече не е еднопосочна , предаване или изпращане на някакво съобщение до пасивна аудитория . Социалните медии са най-малко един двупосочен разговор , а по-често представляват и многопосочен разговор. Социалните медии ангажират всички участници.
  
• 
  Принос – социалните медии насърчават обмен и реакции от всеки, който е заинтересуван . „Насърчават” е ключът тук; социалните медии се стремят да получат взаимодействие,
  положително и отрицателно , правейки го лесно за осъществяване.
  
• 
  Сътрудничество – социалните медии насърчават обмен на информация между бизнеса
  и неговата аудитория . Създаването на бърз и опростена платформа за сътрудничество изисква тази информация да бъде организирана лесно разпространяема.
  
• 
  Връзка - достъпът до информация в интернет отнема само един клик. Социалните
  медии процъфтяват благодарение на връзки, в рамките на своята собствени уеб страници и чрез линкове към други сайтове, ресурси, хора и автоматични емисии. Хората дори могат да създават свои собствен персонализиран сайт от връзки.
  
• 
  Общност - фундаменталната характеристика на социалните медии е създаването на
  общност: присъединяването и връзката с други, които споделят общи нагласи,
  интереси и цели (като например приятелство, професионализъм, политика и
  фотография). Общностите се формират бързо и общуват ефективно. Те
  се изграждат на добра воля от страна на членове на приемащата организация и сред
  членове. Докато тези общности са само виртуален и членовете им рядко да се срещат лице в лице, те са не по-малко силни от физическите общности, в който живеем, и в много
  аспекти по-силни поради простия факт, че пречките са отстранени.
  

В тази връзка, авторът на настоящата дипломна работа дава следните изводи и препоръки:

• 
  С появата на новите медии се разшириха възможностите на бизнеса да комуникира ефективно;
  
• 
  Чрез социалните медии потребителите могат да дават реални оценки и коментари за опита си с дадена компания;
  
• 
  Социалните медии имат принос както във външните, така и във вътрешните комуникации;
  
• 
  Все повече компании използват и ще продължават да използват социалните медии за постигането на маркетинговите си цели;
  
• 
  Бизнесът няма възможност да контролира диалога, но бизнесът може да изгради своя собствена рамка на поведение и да я контролира, следвайки комуникационната си политика в медийното пространство;
  
• 
  Компаниите следва да променят своята комуникационна политика много бързо и много често, следвайки „поведението”, „ритъма” на социалните медии.
  
• 
  Ако не се използват правилно, социалните медии носят реален риск за фирмената репутация.
  
• 
  Потребителят винаги има право, а с помощта на социалните медии некачествените продукти стават още по-видими, разпространяват се факти за тях, което предполага и мигновена реакция.
  
• 
  Комуникацията посредством социалните медии осигурява и придадена ценност за хората – по-голям достъп до съдържание и ресурси, възможности за създаване на съдържание.
  
• 
  Те също създават един изцяло нов свят на рискове, свързани с неприкосновеността на личния живот, сигурността, интелектуалната собственост и др.
  
• 
  Потребителите имат възможност да създадат свой собствен комуникационен профил.
  
• 
  От една страна, социалните медии осигуряват широк достъп на хората до свободни мрежови ресурси, където всеки един посетител има възможност да създава, да редактира и да допълва съдържание, от друга страна, съдържанието трябва да отговаря на определени стандарти, за да бъде публично достъпно.
  

1. 
   Багиев Е.Г. Конкуренция и конкурентоспособность услуг. В кн.: Маркетинг.
   
2. 
   Гренроос К. Маркетинг и менеджмент услуг - "Lexingston Books", 1990
   
3. 
   Леонтьев А. Н. Деятельность. Сознание. Личность. М: Политиздат, 1975.
   

1. 
   Каган М.С. Мир общения. - М.: Наука, 1988
   
2. 
   Бърн Э. Игры, в которые играют люди. Психология человеческих взаимоотношений. Люди, которые играют в игры. Психология человеческой судьбы.-СПБ.: 1992.
   
3. 
   Aaker, D.A. (2004). Brand Portfolio Strategy. NY: Free Press
   
4. 
   Silverstein, B. 2000. Business-to-Business Internet Marketing, Second Edition. Florida: Maximum Press.
   
5. 
   Ace, C. 2001, Successful Marketing Communications: A Practical Guide to Planning and Implementation. Oxford, Auckland, Boston, Johannesburg, Melbourne, New Delhi: Butterworth Heinemann.
   
6. 
   Lahtinen J & Isoviita A. 1994. Customer Service. Tampere. Avaintulos Oy.
   
7. 
   Phillips, P. 2003. E-Business Strategy. Maidenhead UK: The McGraw-Hill Companies.
   
8. 
   Ged, T., 4D branding: cracking the corporate code of the network economy , p.98
   
9. 
   Bobinski, D. 2005, Keys to capitalising on feedback. Management Issues.
   
10. 
    Kirkpatrick, D. The Facebook Effect: The Inside Story of the Company That Is Connecting the World, Simon & Schuster.
    
11. 
    Lehtimäki, T., Salo, J., Hiltula, H. & Lankine, M. (2009) “Harnessing Web 2.0 for Business to Business Marketing- Literature Review and an Empirical Perspective from Finland”, Faculty of Economics and Business Administration, University of Oulu Working Papers, No.29.
    
12. 
    Kaplan, A.M. & Haenlein, M. (2009) “Users of the World, Unite, The Challenges and Opportunites of Social Media”, Business Horizons, Vol.53
    
13. 
    Westland, J.C. (2010 “Critical Mass and Willingness to Pay for Social Networks”, Electronic Commerce Research and Applications, Vol. 9, pp. 6-19.
    
14. 
    Boyd, D.M. & Ellison, N.B. (2007) “Social Network Sites: Definition, History, and Scholarship”, Journal of Computer-Mediated Communication, Vol. 13, pp. 210-230.
    
15. 
    Miltiadis, D.L., Ernesto, D. & Patricia, O.P. (2009) Web 2.0, The Business Model, Springer, New York.
    
16. 
    Rubin, E. (2009) “Social Networking: Walking the Talk”, Journal of the Association for Laboratory Automation, Vol. 14, No. 4.
    
17. 
    Television Bureau of Advertising, Inc. (2009). Multiplatform Glossary. Retrieved November 11, 2009, from Television Bureau of Advertising: http://www.tvb.org/multiplat­form/Multiplatform_Glossary.asp
    
18. 
    Schwartzman, E., Smith, T., Spetner, D., & McDonald, B. (2009). 2009 Digital Readiness Report. iPressroom.
    
19. 
    Falls, J. (2009, August 10). Public Relations Pros Must Be Social Media Ready. Retrieved November 21, 2009, from Social Media Explorer:
    

20. 
    http://www.melcrum.cpm/pdf/free_reports/SMSurvey_FreeReport.pdf
    
21. 
    Going Social, KPMG International, 2011.
    
22. 
    Diebold, J., 2009. Unternehmenskommunikation 2.0.,
    

23. 
    Mast, C., Huck, S. & Hubbard, M., 2006. Unternehmenskommunikation: Ein Leitfaden, UTB.
    
24. 
    Anderson, N., 2007. 2007: The year of the “expert wiki”? Ars Technica,
    

25. 
    Sommergut, W., 2007. Die Wahl der richtigen Wiki-Software - Wolfgang Sommergut. http://sommergut.de/wp/archives/die-wahl-der-richtigen-wiki-software/
    
26. 
    http://yourbusiness.azcentral.com/external-business-communication-3786.html
    
27. 
    Mangold, W.G. & Faulds, D.J., 2009. Social Media: The new hybrid element of the promotion mix. The Journal of the Kelley School of Business, Business Horizons(Indiana University).
    
28. 
    Parise, S., Guinan, P.J. & Weinberg, B.D., 2008. The Secrets of Marketing in a Web 2.0 World. Wall Street Journal. http://online.wsj.com/article/SB122884677205091919.html
    
29. 
    Rice, B., 2010. Social Media Monitoring, Using Twitter as a PR Early Warning System - Better Closer, http://bettercloser.com/social-media-monitoring-using-twitter-as-a-pr-early-warning-system/
    
30. 
    http:/HYPERLINK "http://www/"/www.xmL.com/piib/a/2002/12/18/dive-into-xml.html
    
31. 
    http://www.podcast.ne
    
    Каталог: files -> files
    files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
    files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
    files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
    files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
    files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
    files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
    files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
    files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт
    
    
    
    Изтегляне 0.94 Mb.
    
    Сподели с приятели: