Дмт – молекулата на духа рик Страсман

Да се опише какво представлява царството на ДМТ е все едно да изразим с думи изкачване на планински връх, сексуален оргазъм или подводно плуване. Повечето от нас обаче никога няма да участват в изследователски проект с ДМТ, затова ще се опитам да дам обща представа за случващото се след различните венозни дози от тази дрога.¹

Пълната венозна доза ДМТ почти незабавно предизвикваше у нашите доброволци ярки психеделични видения, усещане за от­деляне на съзнанието от тялото и завладяващи чувства. Тези по­следствия напълно изместваха от психиката им всичко, занимавало ги преди вливането на дрогата. За повечето хора психеделични бяха дозите от 0,2; 0,3 и 0,4 мг/кг.

Въздействието започваше секунди след края на инжектиране­то, продължаващо половин минута, и доброволците потъваха из­цяло в психеделичните светове още преди да промия тръбичката със солен разтвор. Върховото въздействие настъпваше към края на втората минута, а спадът - след около 5 минути. Повечето уча­стници можеха да разговарят 12-15 минути след инжектирането, макар че още бяха в умерена интоксикация. Почти всички се чувстваха нормално половин час след инжекцията. Измервахме често съдържанието на ДМТ в кръвта и потвърдихме, че по време кон­центрациите напълно съответстват на психологическите послед­ствия от дрогата. С други думи, най-много ДМТ в кръвта имаше две минути след инжекцията, а за 30 минути веществото ставаше почти неоткриваемо. И понеже мозъкът активно получава дрогата през кръвно-мозъчната бариера, достатъчно сигурно е, че концен­трациите й там са се повишавали почти със същата скорост.

По-малките дози от 0,1 и 0,05 мг/кг обикновено не бяха психеделични, но несъмнено оказваха влияние върху психиката, макар че неколцина от по-чувствителните доброволци проявиха значителни психични и телесни реакции и към тези дози. Някои дори се отказаха от участие в проектите, защото не им допадна силата на преживяното с доза 0,05 мг/кг.

Докато протичаше могъщото психично въздействие на ДМТ, тялото също реагираше разнообразно. Започваше с типичната реакция на стрес от типа „бий се или бягай". Пулсът и кръвното налягане скачаха рязко, веднага следваха и други физиологични промени. След известно време почти винаги успявахме да позна­ем колко напрегнат е сеансът за доброволеца по повишаването на кръвното му налягане.

Средно пулсът от 70 удара в минута стигаше до 100. Имаше обаче широк диапазон. При някои хора се повишаваше до 150, при други никога не надхвърляше 95. Кръвното налягане се про­меняше средно от 110/70 до 145/100. Стойностите също толкова бързо се понижаваха между измерванията 2 и 5 минути след ин­жекцията.

Всеки хормон на хипофизата, който измервахме, бързо пови­шаваше количествата си. Например концентрациите в кръвта на ендогенното вещество бета-ендорфин, подобно на морфина, за­почваха да нарастват рязко 2 минути след инжекцията и достига­ха върхови стойности 5 минути след нея. Освен това ДМТ сти­мулираше голямо и бързо повишаваше на количествата вазопре-син, пролактин, хормона на растежа и кортикотропин. Послед­ното вещество е хормон, стимулиращ надбъбречните жлези, ко­ито на свой ред отделят кортизол - мощен многоцелеви стресов стероид, подобен на кортизона. Вероятно по-високите равнища на тези хормони оказваха влияние върху психиката - разглеж­дам тази възможност в двадесет и първа глава.

При големи дози ДМТ диаметърът на зениците се удвоява­ше от 4.милиметра до почти 8 за две минути. Телесната температура се покачваше по-бавно - повишението започваше 15 минути след инжекцията и продължаваше до свалянето на сен­зора след един час. От всички измервани биологични фактори нямаше повишение единствено при епифизния хормон мелатонин. Това ни стъписа и отново открои за мен загадъчната същност на жлезата на духа.

Може би внасяният отвън в организма ДМТ не беше до­статъчно силен стимул, за да преодолее защитната система на епифизата, която вече обясних. Другата възможност е екзоген­ният ДМТ да е стимулирал епифизата за по-голямо отделяне на собствения й ендогенен ДМТ. Нашият метод за измерване кон­центрациите на веществото в кръвта не позволяваше да разли­чим двата източника на молекулата на духа.

Разбира се, доброволците не усещаха по-големите количест­ва пролактин, нито осъзнаваха покачването на кръвното наляга­не. В техните съзнания образите, чувствата и мислите определя­ха същността на въздействието, което им оказваше молекулата на духа.

Първите мигове на първата голяма доза ДМТ без обективиране стъписваха почти всекиго. Имаше мощен, бързо нарастващ и поне временно плашещ „изблик", обхванал изцяло психиката и тялото. Той започваше още преди да съм завършил промиването на венозната тръбичка със солен разтвор.

Трудно е да се намерят подходящи думи за този изблик. Някои сравняваха усещанията си с „блъсване от товарен влак", „епи­център на трус" или „ядрен взрив". Неколцина споделяха, че „дъхът им спрял на гърлото". Почти всеки подчертаваше „вибрациите", предизвикани от ДМТ - усещането за могъща енергия, пулсираща у него с много висока честота. Типични бяха изразите: „Разтревожих се, че от вибрациите главата ми ще се спука", „Цветовете и вибрациите имаха такава сила, че сякаш щях да се пръсна", „Стори ми се, че не се побирам в кожата си".

Приливната вълна на ДМТ бързо водеше до загуба на усета за собственото тяло и някои доброволци изпадаха в илюзията, че са умрели. Изчезването на връзката между тялото и духа върве­ше успоредно с най-ярките зрителни реакции. Често чувахме: „Вече нямах тяло", „Тялото ми се разтвори, остана само чистото съзнание". Изглежда имаше отчетлив момент на движение на съзнанието извън тялото като „пропадане", „издигане", „отлитане", усещане за безтегловност или шеметно ускорение.

Силните начални промени, породени от дрогата, будеха изве­стен страх и тревога. Повечето доброволци обаче бързо се на­гаждаха към преживяването - за около 15-30 секунди, чрез дълбо­ко дишане, отпускане на тялото или други похвати. Може би пре­дишният опит с психеделични дроги им помагаше често да раз­граничат емоциите си от телесните реакции без да изпадат в па­ника.

При пълна доза ДМТ господстваха зрителните образи. Обик­новено нямаше особена разлика между „видяното" от добровол­ците със затворени или отворени очи. Затова пък при отваряне­то на очите виденията често се наслагваха върху гледката в ста­ята, което допълнително ги объркваше.

Участниците в изследванията виждаха всевъзможни неща - и достъпни за въображението, и невъобразими. Най-малко сложни бяха калейдоскопичните геометрични шарки, в които те поняко­га откриваха „ислямски" или „ацтекски" мотиви. Цветовете бяха по-ярки и плътни, отколкото в нормално състояние или насън. „Приличаше на синьото небе над пустиня, но на друга планета. Цветовете бяха стотици пъти по-наситени." Предният и задният план понякога се сливаха и безбройни образи запълваха зрител­ното поле на доброволеца, който не различаваше кое е „отпред" и кое - „отзад". Мнозина описваха този ефект като „четирииз-мерност" или „изчезване на измеренията".

Имаше и по-конкретни зрителни образи, сред тях: „фантас­тична птица", „дърво на живота и знанието", „бална зала с крис­тални полилеи". Имаше „тунели", „стълби", „проходи" и „въртящ се златен диск". Други виждаха „устройството" на машини или тела: „вътрешността на компютърна схема", „двойната спирала на ДНК", „пулсиращата диафрагма около моето сърце".

Още по-силно впечатление правеше усещането за присъствие на човешки и „извънземни" фигури, които като че ли за белязваха доброволците и общуваха с тях. Съществата, различ­ни от хората, понякога имаха познат вид - „паяци", „богомолки", „влечуги".

Телата на доброволците бързо разграждаха ДМТ, а зрителни­те ефекти оставаха по-дълго. Когато хората махнеха наочниците или отвореха очи, светлината в стаята беше неприятно ярка за тях. Предметите в стаята сякаш се клатеха или по тях минаваха вълни и излъчваха вътрешна светлина.

Около половината доброволци преживяха и слухови ефекти: в звуците имаше разлика или пък чуваха различни от нас звуци. Тази страна на въздействието се проявяваше най-отчетливо по време на първия изблик. Понякога получаваха само изостряне на слуха. Други пък изпадаха във функционална глухота и не чуваха никакви външни звуци.

Твърде рядко обаче се случваше доброволците да чуят ясни гласове или музика. По-скоро долавяха само прости звуци, опи­свани като „високи", „бръмчене и стъргане", „цвърчене", „хрускане". Мнозина отбелязваха, че започва вълнообразно изкривя­ване на звуците като при обгазяване с азотен окис. Понякога чу­ваха и комични шумове като в анимационен филм.

При някои случаи доброволците губеха чувство за ориента­ция и забравяха, че са в болница и участват в изследователски проект. Провявайки духовна сила и приспособимост, някои за­пазваха способността си да мислят и в това състояние: „Съзна­нието ми несъмнено се пренесе другаде, но коментираше това състояние." Въпреки това в някой сеанси объркването от първо­началния изблик се запазваше до отслабването на цялостното въздействие.

За повечето хора голямата доза ДМТ беше вълнуваща, еуфорична и извънредно приятна. Понякога възторгът им беше свързан с виденията. Неведнъж въодушевлението беше породено от но­вите прозрения по време на сеансите: „Беше великолепно като при откровение." Често настъпваше чисто блаженство без кон­кретен повод.

За други страхът и тревогата бяха почти непоносими. Чувах­ме признания като: „Мразех това състояние, за пръв път в живо­та си се уплаших така", „Бях заплашен", „Ужасно мъчение, не вярвах да свърши някога". Мнозина участници в изследванията преживяваха силни чувства под въздействието на ДМТ - и поло­жителни, и отрицателни, други подчертаваха колко лишени от емо-ционалност са били техните сеанси с голяма доза: „Опитвах се да предизвикам в себе си вълнение от видяното, но просто нямах емоционални реакции."

Щом дрогата започнеше да оказва с пълна сила разнообраз­ното си влияние, почти не отнемаше от способността на добро­волците да мислят и разсъждават. Някои обаче смятаха, че мис­ленето им в тези моменти не е било нормално и дори се питаха дали ДМТ не причинява патологични мисловни процеси.

Обща за почти всички участници беше загубата на обичайна­та представа за времето. Те се учудваха, че е минало толкова вре­ме, защото им се сторило, че сеансът е продължил броени мину­ти. А при върховото въздействие на ДМТ сякаш се озоваваха извън времето - имаше невероятно изобилие от преживявания в тези кратки мигове.

Доброволците обикновено споделяха, че голямата доза ги пра­ви безпомощни, неспособни да общуват или да взаимодействат с „истинския" свят. И бяха много доволни, че в този момент се намират в болница! Освен това някои почувствали, че друг „ин­телект" или „сила" насочва съзнанията им. Това се случваше пре­димно когато имаше контакти със „същества".

Почти всеки участник беше убеден, че при първата голяма доза без обективиране се е „отнесъл по-надалеч от когато и да било". В същото време тази първа голяма доза беше и най-наси­тена с напрежение и безпокойство. След това доброволците бяха готови да се отдадат по-лесно на въздействието. Те разбираха, че преживяванията с дрогата са, общо взето, безопасни и няма да пострадат психиката или телата им.

Макар че най-смайващите последствия настъпваха след го­лемите дози ДМТ, по-малките дози пораждаха разнообразни ре­акции, повечето от тях интересни и приятни за доброволците.

Дозата за изучаване на прага на чувствителността - 0,3 мг/кг, оказваше пълно психеделично въздействие и за някои беше „пред- почитаната", защото причиняваше целия спектър от изменения на съзнанието, без да води до толкова тревожно състояние. По-малката доза от 0,2 мг/кг беше границата, при която се проявява­ха различими психеделични влияния. Почти всеки преживяваше с нея сравнително наситени зрителни образи, но рядко имаше звукови ефекти. Някои по-чувствителни доброволци предпочи­таха тази доза пред по-големите.

Дозата от 0,1 мг/кг имаше най-ниска популярност. Преобла­даваха ободряващите вибрации, но нито веднъж не настъпи про­бив към цялостно психеделично преживяване. Доброволците се чувстваха „увиснали", неприятно напрегнати и телесно, и психи­чески. „Усещах тялото си като вкуса на черен пипер - сподели един. - Тази доза има всички неприятни физиологични последст­вия без положителното влияние върху психиката."

Най-малката доза от 0,05 мг/кг беше приятна и почти всички участници в изследванията казваха, че от нея ги напушва смях. Неколцина преживяха по-силно въздействие и това ни служеше като предупреждение, че на следващия ден с голямата доза може да им бъде по-трудно.

За читателите, запознати с въздействието на други психеде­лични дроги, описаните последствия от ДМТ може би изглеждат горе-долу типични. И макар че свойствата на това вещество в много отношения са подобни на ЛСД, мескалина и псилоцибина, в молекулата на духа има и нещо несравнимо. Не знам дали е заради бъраото й въздействие или заради конкретната й химиче­ска структура. А може би е така, защото е позната на нашия мозък и той активно се стреми към тази ендогенна психеделична дрога. Каквито и да са причините, от най-далечния край на обсега й до­броволците се завръщаха с разкази за срещи, които нито аз, нито те изобщо очаквахме. Сега ще насочим вниманието си към тези разкази.

По време на всеки сеанс с ДМТ записвах подробно всичко за случките през този ден: какво казваха и правеха доброволците, как изглеждаха и говореха, какво впечатление оставяха у мен, каква е обстановката в изследователския център, климатич­ните особености и текущите събития в света, поведението и емоционалното излъчване на другите хора в стаята - медицинската сестра, близките или приятелите на доброволеца, отбелязвах също собствените си мисли и чувства.

Щом се върнех в кабинета си, диктувах бележките на секре­тарката, която ги набираше в компютъра. Тези записки заемат над хиляда страници.

След края на поредния експеримент с ДМТ изпращах екземпляр от бележките на доброволеца, за да го прегледа. Молех участниците да нанесат поправките си за по-голяма яснота, точност и пълнота, както и да добавят всичко подходящо, което им е хрумнало след края на изследването. Някои допълваха моите записки с извадки от дневници, писма, рисунки и стихотворения, свързани с преживяванията им при срещите с молекулата на духа.

Макар че в много от сеансите бяха давани психеделични дози ДМТ, имаше и дни с малки дози или-плацебо. Те не бяха толкова напрегнати и успявахме да обсъдим предишните големи дози при Не толкова изменено или напълно нормално състояние на съзнанието у доброволците. Ударните вълни от разтърсващите пре­живявания с ДМТ продължаваха далеч отвъд края на отделния сеанс и даваха отзвук във всички страни от живота на човека след дни, месеци или години.

ДМТ прави какво ли не с нашето съзнание, но разнообразие­то не е безкрайно. Ако сведем преживяванията с тази дрога до определен брой типични ситуации, можем да се съсредоточим върху изграждането на хипотези, които ще ни помогнат да ги разберем. Обоснованото подреждане на преживяванията според вида им дава шанс да осмислим изумително различните разкази, които ще чуем.

Друга причина за подреждането на тези преживявания по ка­тегории е хипотезата, че внесеният отвън в организма ДМТ по­ражда изменени състояния на съзнанието, подобни на възниква­щите при спонтанни психеделични преживявания: предсмъртни и мистични състояния, както и явлението, което сме свикнали да наричаме „отвличания от пришълци". Ако предизвиканите от дрогата и естествените състояния се припокриват в достатъчна степен, става по-вероятна ролята на ендогенния ДМТ в спонтан­ните психеделични преживявания. Това би ни открило широки възможности за изучаване, обяснение и полезно приложение на резултатите.

Три основни групи преживявания обхващат почти всичко в тези разкази на доброволците. И макар че в повечето сеанси присъстваха поне по два типа преживявания, обикновено един от тях преобладаваше.¹ Тези три категории са лични, извън-сетивни и надличностни преживявания.

Личните се ограничаваха със собствените психични и теле­сни процеси у доброволеца. ДМТ му помагаше да намери пъти­ща към собственото си съзнание и връзката му с тялото. В еди­надесета глава - „Чувства и мислене", са представени няколко примера за този тип реакция. Когато доброволците доближаваха най-далечните граници на тази категория, започваха предсмъртни и духовни преживявания. Тогава личното ставаше надличностно.

Отличителен белег на извънсетивната категория беше сре­щата с наглед действително присъстващи и самостоятелни реал-ности, съществуващи едновременно с нашата. Когато тези рав­нища на битието се оказваха обитавани, контактите на нашите доброволци със „съществата" бяха най-смущаващият и неочак­ван тип сеанси с ДМТ. Разглеждам тези необикновени случки в тринадесета и четиринадесета глава.

Най-желаните и ценени сеанси бяха надличностните, включ­ващи предсмъртни и духовно-мистични преживявания. Описвам ги в петнадесета глава - „Смърт и умиране", и шестнадесета -„Мистични състояния".

В последната глава - „Страх и болка", се занимавам с отрица­телните, плашещите и потенциално вредните въздействия на ДМТ върху доброволците. Това е негативната страна и на трите типа преживявания - лични, извънсетивни и наддичносттни.

Този увод е подходящото място да подхвана и темата как ние реагирахме на казаното и направеното от доброволците по време на сеансите с ДМТ В седма глава вече изтъкнах, че двамата с медицинската сестра седяхме спокойно до леглото и оставяхме доброволеца сам да преживее въздействието на дрогата, като се стараехме изобщо да не „подсказваме". Само че не беше възмож­но да останем напълно бездейни, ако някой започнеше да говори за объркващи или тревожни за него преживявания. Щом човекът имаше нужда от нашата помощ и подкрепа, ние му я давахме. Твърде тънка е линията между духовната подкрепа и внушението. След получаването на голяма доза ДМТ доброволците бяха доста податливи на външни влияния и психически уязвими. Тези фактори налагаха да проявяваме изтънчена чувст­вителност към атмосферата на отношенията по време на сеан­са. Подкрепата, обяснението, съветът и тълкуването са нещо коренно различно от критиката, оспорването, внушението и ; „промиването на мозъка".
Чувства и мислене

Личните преживявания с ДМТ остават предимно в пределите на собственото тяло и психика - царството на чувствата и мисленето. Затова не се различават особено от онова, което един психотерапевт чува в кабинета си.

Повечето ни доброволци (съзнателно или не дотам осъзнато) се надяваха на духовен пробив с помощта на дрогата - ясен отго­вор на въпроса защо са се появили на този свят или пък единение с божественото, в което всички противоречия изчезват и настъпва непоклатима увереност. Само че ДМТ в ролята си на истинска молекула на духа повеждаше доброволците в пътешествие, от което имаха потребност, а не каквото те желаеха.

Някои хора намираха решение на лични проблеми по време на сеансите. По-късно осъзнаваха, че са направили положителна крачка напред и се чувстваха по-добре. Изглеждаше, че в сеанси­те протичат основните процеси, присъщи и на психотерапията, т.е. мислене, спомняне, свързване на чувствата с идеи. За пове­чето от нас не е леко да се сблъскат с болезнените си чувства и ДМТ улесняваше справянето с тях. Например Стан смяташе, че дрогата му е помогнала да приеме свои чувства, твърде мъчител­ни за него в обичайното му състояние.

Сънищата са основно средство за лично израстване и осъзна­ване, а ДМТ може да породи наситени със символика образи, подобни на съновиденията. Сеансите на Марша бяха прекрасен пример как молекулата на духа може да ни покаже онова, което е необходимо да узнаем.

За мнозина от нас травмиращите преживявания полагат ос­новата за мъчително сляпо повторение на ситуации, в които отново и отново се сблъскваме със същите чувства. Голямата доза ДМТ по въздействието си е подобна на физическа и психична .травма. От случая с Касандра ще се убедим, че е възможно тези особености на дрогата да бъдат полезни.

Очаквах мнозина доброволци да се справят с емоционални и психични конфликти по време на изследванията. Такива сеанси биха ни помогнали да се подготвим за бъдеща психотерапия с използване на психеделични дроги. Първото поколение изследо­ватели на психеделичното са си поставяли като главна цел разра­ботването на подобни терапевтични методи. Ние знаехме, че всъщност ще повторим постигнатото от тях, очаквайки да възоб­новим работата им в съвременните условия.

Бях готов за такива сеанси. Вярвах, че с помощта на психеде-личните вещества е възможно доброволците да стигнат до ценни прозрения за личните си конфликти, затруднения и психосома-тични симптоми.

Стан беше на 42 години, когато се запознахме и започна уча­стието си в изследванията на ДМТ. Беше женен от четиринаде­сет години за наша колежка от изследователския център, която се занимаваше с лечение на респираторни заболявания. Тя пред­положила, че съпругът й ще прояви интерес към проекта и го посъветвала да ми се обади.

Стан имаше може би най-голям опит с психеделични дроги в сравнение с останалите участници - беше употребявал ЛСД „над четиристотин пъти". Използваше тези дроги през месец-два с не­колцина близки приятели, защото вярваше в благотворното им влияние. Имаше малка дъщеря и заемаше отговорен пост в мест­ните власти. Не беше от хората, склонни да споделят вътрешните си преживявания, и обясни интереса си към ДМТ с присъщата за него лаконичност:

- За да помогна за узаконяване на тези изследвания и да опо­зная себе си.

Малката доза от 0,05 мг/кг ДМТ Стан понесе без никакви сътресения. Подобно на мнозина други се засмя в началото на сеанса.

На следващия ден беше сеансът с голямата доза. Той не спо­дели нищо особено за преживяванията си. Преди всичко му на­прави впечатление мощта, с която настъпва въздействието. Дори мислеше, че би му допаднала и малко по-висока доза от 0,4 мг/кг. Не беше уверен и че ДМТ влияе благотворно.

- От веществото няма толкова полза, колкото от ЛСД или псилоцибин. Всичко се стоварва наведнъж и е прекалено силно. Човек напълно губи контрол. Това не беше духовно преживява­не. И емоционалната наситеност беше слабовата.

За виденията си Стан спомена само, че имало „калейдоско­пично изобилие от синьо и виолетово". Той се справи успешно с изследването на реакциите към дрогата, без тя да остави някакви по-дълбоки следи у него. Все пак проектът му допадна и пожела да му съобщя кога ще започне изследването на прага на чувстви­телността.

Около година по-късно Стан поиска да участва и в този про­ект. В живота му бяха настъпили големи промени. Сериозното психическо заболяване на съпругата му се бе изострило отново, тя бе подала молба за развод. Разгаряше се тежка съдебна битка за родителските права над детето и в момента дъщеря му живее­ше при него.

Питах се дали ДМТ би му помогнал да проясни чувствата си в този труден период. Не забравях целите на изследването, но възприемах Стан и като близък човек, който преживява голяма загуба. Оказа се, че в първия му ден с двойно обективиране ще получи четири последователни инжекции с големи дози ДМТ. Първите две дози му помогнаха да осъзнае по-добре стреса, кой­то се мъчеше да преодолее.

- Имаше ги обичайните цветове. Май ще продължа и с оста­налите дози въпреки натрапчивото безпокойство.

За да подразня леко „психеделичното мъжкарство" у него и да го поощря да се задълбочи в чувствата си, му казах:

• 
  Не съм и помислял, че ще вземеш друго решение. Той си лежеше кротко с наочници на очите.
  
• 
  Повече ми харесва с наочници.
  
• 
  Да, помагат... Какви мисли и чувства те споходиха?
  

• 
  Някаква неопределена тревога. Не помня да се е случвало преди.
  
• 
  Сега в живота ти се случва какво ли не - напомних му аз. - Чудя се дали тази тревога не е свързана с неувереността и загу­ бата на контрол над живота ти в момента. А дрогата също те лишава от контрол. Може би е притеснително.
  

- Усещам съвсем леко гадене.

Забелязал съм, че при изменените състояние на съзнанието тялото често се опитва чрез гаденето да отвлече вниманието ни от безпокойството и тъгата.

- Не се стряскайте, няма да повърна. Може би се съчетаха тревогите и синузитът ми. Тези тревоги са отчасти заради дво- уменето в кое училище да учи дъщеря ми следващата година. Тряб­ ва да реша днес. На нея й е много тежко заради развода, особено заради трудностите в общуването с майка й. И на мен ми е трудно, но на нея - двойно повече.

- Сигурен съм, че и на бившата ти съпруга й е трудно. Ужас­ но положение за всички.

— Да. Донякъде ми се искаше дозата да е по-висока. Така мо­жех да профуча през всичко.

• 
  Да се отървеш взривно от чувството ли? -Да, взривно.1
  
• 
  А как си настроен спрямо останалите две дози? Той се усмихна.
  

След вливането на третата доза той хвана с дясната си ръка ръката на Лора, а с лявата - моята ръка.

• 
  Не съм сигурен за четвъртата доза. Не знам дали ще понеса още една.
  
• 
  Минаха едва три минути. Да видим как ще се почувстваш след малко.
  

• 
  Рик, ще изтърпя и четвъртата заради теб.
  
• 
  Третата като че ли винаги е най-трудна.
  
• 
  Казваш го само за да ме успокоиш.
  
• 
  Не е така. Хората изглеждат зле след третата доза и добре - след четвъртата.
  
• 
  Аз май имам много объркани чувства.
  
• 
  Звучи логично.
  
• 
  Лесно ти е да го кажеш.
  
• 
  Знам. Извинявай, ако ти е прозвучало бездушно. Защо смя­ таш, че чувствата ти са объркани?
  

Десет минути след четвъртата и последна инжекция Стан из­диша мощно и заяви:

- Този път пътешествието беше много по-хубаво. Все едно не съм уловил първите три вълни при сърфиране, но с четвъртата е станало страхотно. Иска ми се да го направя отново!

Всички се разсмяхме и ни олекна, че той е по-добре. Този човек не беше склонен да споделя и щом предишния път призна безпокойството си, значи чувството е било извънредно напрег­нато.

През следващите минути си лежеше, отпускаше се и блажен­стваше в този открит наново вътрешен покой. След четвъртата доза Стан ми се стори освежен и в добро настроение. Изяде си обяда и побърза да си тръгне.

Говорихме по телефона след два дни.

• 
  Чувствам се чудесно - увери ме той. - Вчера и днес съм в лека еуфория, вероятно се дължи на преживяването. Не бях уве­ рен, че трябва да изтърпя и четирите дози. Но нещо накрая ся­ каш се намести. Може би съм престанал да се боря. Дрогата на­ истина ме подтикна към някои промени. При първата доза имах много оплетени чувства. Втората и третата направо ме отнесоха. А четвъртата оправи всичко.
  
• 
  Преживя ли нещо конкретно по време на сеансите? - попи­ тах го аз.
  
• 
  Съвсем малко. Дрогата подейства като центрофуга на нерв­ ната ми система. Разчисти някои неща. Беше много ободряващо и ефектът се натрупваше. Нещо се случи, имаше промяна между третата и четвъртата доза. След третата просто се примирих.
  

Виденията, които доброволците преживяваха с ДМТ, поня­кога им напомняха за сънища. А както е казал Фройд, сънищата са „правият път към несъзнаваното". Вглеждането, обмислянето и обсъждането на сънищата често ни помага да разберем скрити­те си чувства, които познаваме само по угнетяващите им прояви в будно състояние.

Да си представим, че дясната китка на човек се парализира, но всевъзможните изследвания не откриват никакъв физиологи­чен проблем. Изпращат го при психиатър, който го моли да за­помня какво е сънувал. И през нощта нашият хипотетичен паци­ент сънува, че пребива шефа си в службата. Психиатърът му подсказва, че парализираната дясна ръка е изражение на страш­ния гняв към началника, който пациентът не е осъзнавал досега. Може би се бои да преживее тези чувства, защото не знае какво ще стори. Сякаш светлина озарява съзнанието на пациента и той отново започва да си служи с ръката си.

Макар че този пример подозрително напомня анимационно филмче с простотата си, все пак представя същността на проце­са, чрез който сънищата биха могли да бъдат от полза за лич­ността. Твърде често симптомите не са толкова явни като пара­лизата, а включват безпокойство, депресия или проблеми в отно­шенията с околните.

При воденето на сеансите се стараехме да подхождаме колко­то се може по-неутрално и клинично, но да не забелязваме емо­ционалните теми, изплуващи при преживяванията на добровол­ците, би било професионална небрежност. Понякога ми се нала­гаше да решавам на мига дали да подхвана нишката към личните проблеми, която доброволецът ми подаваше, дали да го подтикна към някакъв изход от объркването или неувереността. Не забра­вях и риска, че подобни вмятания или тълкувания от моя страна могат да нарушат още повече равновесието в живота му. Напри­мер Марша се измъчваше от затруднения в брака си.

Когато започна участието си в изследванията с ДМТ, Марша беше на 45 години, имаше два развода в миналото си, а с поредния си съпруг живееше от шест години. Тя беше чернокожа а съпругът й - бял. Марша се отличаваше с превъзходно чувство за хумор и прямота. През последната година се отнасяше към живота много по-ведро. С голямо облекчение се бе отказала от следването в университет, защото според нея програмата била лишена от човечност и влизала в конфликт с нейния расов и ет­нически произход. В семейния живот обаче имаше проблеми, за­щото съпругът й бил „още по-потиснат" от самата нея и тя вече се замисляше дали да не го напусне.

Беше употребявала психеделични дроги около трийсетина пъти през живота си, защото давали „голям простор на съзнани­ето". Пожела да участва в нашите изследвания, „за да помогне на приятели", „да опита тази дрога от любознателност", „да се справи с предизвикателството" и „защото съпругът й не може да участ­ва, а така поне ще сподели косвено преживяването чрез нея". Той имаше повишено кръвно налягане и не можахме да го включим.

Марша понесе добре въвеждащата малка доза ДМТ. На след­ващия ден голямата доза я пренесе далеч извън тялото й. Стъпи-сана се озовала в красиво здание с купол, истински виртуален Тадж Махал.

- Стори ми се, че съм умряла и никога няма да се върна тук. Не знам какво се случи. Изведнъж - бум! - и вече бях там. Най- прекрасното нещо, което съм виждала.

Марша описа подробно всичко и как се почувствала преоб­разена от преживяването. Утрото беше необикновено приятно. Слушахме разказа й и не виждахме смисъл да добавяме нещо. Тя се наслаждаваше. Просто споделяхме щастието й.

По-късно Марша взе участие в изследването с ципрохепта-дин. Когато наближи денят за четвъртия й сеанс с двойно обек-тивиране, бяхме почти сигурни, че ще й се падне голяма доза от 0,4 мг/кг ДМТ

Тя започна с думите:

- Надявам се да срещна някои от прадедите си днес, за да ми 1 помогнат в справянето със сегашните житейски несгоди.

Поприказва с мен за брака си. Съпругът й ходел при психоте-рапевт, който го увещавал да бъде откровен с нея. Затова й се наложило да чуе, че не му допада нейното „напълняване", то по­тискало сексуалното му желание. Тя се питаше дали и аз смятам, че е дебела.

Отбягнах въпроса, като подхвърлих:

- Може би има още нещо освен твоето по-голямо тегло. Тя кимна и се заехме с подготовката за инжекцията. Няколко минути преди Марша да получи дозата си ДМТ, в стаята влезе и съпругът й, за да присъства на сеанса. Атмосфе­рата беше печална, но се долавяше и надежда. Тя заговори около 15 минути след инжекцията:

- Изобщо не бих могла да си представя, че ще видя това. Нямаше никакъв преход. Нямаше и никаква Вселена със звезди и остър лъч светлина като миналия път. Знаете ли какво се слу­ чи? Попаднах на въртележка! Имаше много кукли с дрехи от края на XIX век, в естествен ръст - и мъже, и жени. Жените носеха корсети. Бяха с големи гърди, големи задници и съвсем тънички талии. Всички се въртяха, на пръсти около мен. Мъже­ те носеха цилиндри, караха двуместни велосипеди. Една върте­ лежка, после друга, трета. По бузите на жените бяха нарисува­ ни червени кръгчета, чуваше се музика като от латерна. Някак­ ви клоуни ту подскачаха, ту изчезваха - те не бяха най-важни, но шетаха наоколо и някак си ме забелязваха повече от манеке­ните.

Звучеше като сън, освен това беше поредната среща с клоуни или шутове - неведнъж чувах такива истории от доброволците. Само че за нея те нямаха такова значение като въртележката и собствените й чувства.

Преди инжекцията си бяхме говорили за „психотерапевтични" въпроси. Реших пак да вляза в тази роля, за да видя какво ще се получи. Когато някой си спомня сън при терапевтичен сеанс, задавам въпроса, който зададох и на Марша:

- Как се почувства от всичко това?

- Неправилен въпрос, задай ми друг.

В този момент тя не беше готова да „работи" със съновиде­нието си, затова реагирах на по-повърхностните страни от ней­ното преживяване - карнавалната атмосфера.

- Забавно ли беше?

-Да.

• 
  Наистина ли ти беше забавно?
  
• 
  Да, само че не беше като Тадж Махал. Надявах се да видя прадедите си или храм, или пък високи африканци в древното им облекло.
  
• 
  А вместо това попадна на някакво панаирджийско увеселе­ ние.
  
• 
  И то какво! Аз бях единственият човек там. Всички имаха нарисувани усмивки, лицата им изобщо не се променяха. Помис­ лих си: „Ама какво става тук?" - Тя помълча и добави: - Имаше и някаква сексуална енергия - исках повече, чувствах се възбу­ дена. За пръв път преживявам това с ДМТ. Може би защото ма­ некените бяха толкова красиви. - Тя вдигна наочниците от лице­ то си, вторачи се в своя съпруг и избълва: - Хайде да се чукаме!
  

- Съжалявам, но ще го отложите, докато не се приберете у дома.

Съпругът й ме погледна и попита:

- Обичайно ли е хората да имат сексуални преживявания, ко­ гато вземат ДМТ?

Въпросът му беше смислен, но никак не подхождаше на лич­ните и емоционалните теми в момента. Наложи се да отговоря, но кратко и с надеждата да подновим предишната посока на раз­говора.

- Има сексуална енергия, но обикновено без непосредствено желание за сексуален акт.

Знаех, че е задължително да побързам, ако исках да съм по­лезен в тълкуването на онези черти от виденията на Марша, които ги оприличаваха на сънища. Какво ли ни подсказваше молеку­лата на духа?

• 
  Бели ли бяха манекените? Англосаксонци?
  
• 
  Да, всички до един.
  
• 
  Интересно. Май ДМТ води в свои посоки. Ти какъв смисъл откриваш?
  
• 
  Нищичко не ми е ясно. Сега съм изтощена и прегладняла.
  
• 
  Приличат ми на някакво преувеличение или карикатура на красотата при белите хора - осмелих се да вметна аз. - Любопит­ но е във връзка с онова, за което си говорихме - твоята загриже­ ност, че напълняваш.
  
• 
  Вярно, може би трябва да се отнасям с хумор към фигурата си. - Тя се взря в съпруга си и му обясни: - Споделих с Рик, че според теб съм дебела и как терапевтът те е посъветвал да ми кажеш.
  

- Като млада бях доста кльощава. Когато се запознахме с него, тежах с десетина килограма по-малко. Приличах на фигурка от кибритени клечки. Това изобщо не е присъщо за моята култура. При моите хора желаната фигура е по-тежка, налята, с големи гърди и задник. За хората около мен да си слаб беше ужасно. На жаргон си имаха думичка за кльощавите, която означава „болнав грозник".

Съпругът на Марша изглежда долови, че тя иска да говори за тези проблеми, без той да е в стаята, и излезе. С нея продължих­ме разговора, после се отплеснахме на други теми.

Обикновено не се опитвах да насочвам доброволците, както Марша в този ден. Само че нейните видения с ДМТ изглеждаха толкова пряко свързани с тогавашните й противоречия, че не мо­жех да подмина посланието от молекулата на духа. Съпругът на Марша - бял мъж от англосаксонски произход, я сравняваше с представата си за идеалната жена и откриваше недостатъци у нея. Нейната фигура според него не беше каквато „трябва" да бъде. Но в нейните видения белите „манекени" бяха безжизнени, изрисувани образи, които се въртяха безцелно. Марша си припом­няше гордостта на нейния род от пищната женственост и се опит­ваше също да стане такава. Тя чувстваше, че няма защо да се притеснява от присъщата си сексуалност. Искаше отново да по­стигне връзка със съпруга си на това първично равнище. Той обаче се изненада и смути, не можеше да отвърне на емоционал­ните й потребности в този момент - повторение в умален мащаб на продължаващите проблеми помежду им.

Друго потенциално благотворно въздействие на ДМТ върху психиката и тялото е създаването на контролирано травматично преживяване с външна подкрепа. Гръцката дума „травма" означава рана. В моята професия понятието обозначава тежко емо­ционално сътресение, което има сериозни, а често и дълготрайни последствия за личността.

Почти винаги нашите травматични преживявания не зависят от нас. Например не избираме сами да ни тормозят като деца, да ни засягат природни или причинени от хората бедствия, да излагат живота ни на опасност. А когато преживеем такива случки, психиката естествено се стреми да издигне стена около чувствата на страх, безпомощност и тревога, които са заплашвали да ни погълнат в такъв момент.

Въпреки това неосъзнатата психическа травма се просмуква по един или друг начин в живота ни. Можем да попадаме в ситу­ации, призоваващи отново и отново призраците или сенките на тези породени от травмата чувства. Ние сякаш сме принудени да повтаряме определен тип отношения, будещи чувства, които не сме овладели или подчинили първия път, най-често като безпомощни деца. Например склонният към насилие съпруг възпроиз­вежда чувствата, предизвикани от бащата-побойник. И се случва да забелязваме, че се боим от дълбоко емоционално обвързване, защото то ни прави опасно уязвими.

Ако искаме да оставим в миналото си последствията от травмата, необходимо е да се заемем пряко с тях. Обикновено това означава по своя воля да преживеем пак чувствата, причинени от травмата, но в сигурна и подкрепяща ни среда. Проблемът пона­чало обаче се състои в подхода към тези чувства.

В много отношения голямата доза ДМТ травматизира, защо­то води до загуба на контрол и заличаване на самоличността. По време на изследванията с дрогата многократно чувахме от доб­роволците думата „шок". Дори аз започнах да я споменавам, ко­гато подготвях хората за първия им сеанс с доза от 0,4 мг/кг. Неколцина майтапчии ми предложиха да поръчаме тениски с над­пис „Аз оцелях от 0,4" и да ги връчваме на всеки, които успешно се е справил с това изпитание.

Убеден съм, че мнозина участници на някакво равнище се чувстваха привлечени от нашите проекти, защото сблъсъкът с ДМТ им предлагаше завладяващо, но контролирано и добровол­но травматично преживяване. Те изпитваха пълна загуба на кон­трол, обаче имаха сигурност и подкрепа, значи се появяваше шанс да вникнат изцяло в някои болезнени чувства и по този начин да ги надмогнат и да се освободят от тях. Касандра беше една от нашите доброволки, която само частично изразяваше и преживя­ваше чувства от минали травми, превърнали се в сериозна преч­ка в живота й.

Тя беше на 22 години, почти най-младата участничка в проек­тите с ДМТ. Нейните обноски и външност будеха противоречи­во отношение у хората, с които се срещаше, и аз не бях изключе­ние. С облеклото и държанието си тя сякаш подчертаваше, че е „мъжкарана", а и беше бисексуална. И мъже, и жени се чувства­ха привлечени от приятното й лице и стройното тяло без подчер­тани женствени форми. Човек лесно се настройваше грижовно и покровителствено към нея. Освен това Касандра се отличаваше с остър ум, сдържано чувство за хумор и безцеремонна открове­ност. Сложна личност - необходими бяха усилия, за да проумееш с какъв човек всъщност общуваш.

Трудно поддържаше връзки. Нейните родители се развели, преди да навърши една година, а майка й я пренебрегвала. Критичният момент настъпил, когато я оставила за цяла седмица сама с втория й баща, който я изнасилил неведнъж през това време. Това вкоренило у нея мрачна двойственост в отношението й и към мъжете, и към жените: от едната страна, тя ги мразеше и подозираше, а от друга, нуждаеше се от тяхната обич и закрила. У нея се бяха развили симптоми на посттравматични поведенчески смущения, преживявала ярко спомените за изнасилванията през първата си по-трайна връзка. Когато навършила 20 години, Касандра решила, че не иска да има деца и се подложила на операция.

Тя бе започвала и прекъсвала множество терапевтични и романтични връзки. Отначало идеализирала и виждала в романтична светлина терапевта или любовника. После се разочаровала и се изпълвала с презрение към неспособността на съответния човек да й даде съпричастието си, от което отчаяно се нуждаела. Касандра се бе сприятелила с един от доброволците и те започнаха сексуална връзка, след като завърши участието им в изследването на прага на чувствителността. Не след дълго тя напусна страната, без да се знае къде е отишла.

Включвам нейната история в тази глава, макар че бих могъл я причисля към контактите със „същества" или мистичните преживявания. Наистина в нейните сеанси имаше общуване с „клоуни", стигна и до дълбок безметежен покой, какъвто не бе познавала никога преди това. Само че от срещата със „съществата" тя преди всичко се почувства обичана и щастлива, а мистичното освобождаване от конфликтите я споходи едва след болезнени психични процеси. И нейните сеанси с ДМТ, както при мнозина други, бяха от смесения тип.

А и на мен ми се струваше, че в общуването с нея се занимавам по-скоро с психотерапия, а не с духовно наставничество или тълкуване на „явления извън измеренията". Затова отнасянето на нейните преживявания към мисловно-емоционалните се дължи както на нейната, така и на моята реакция.

Тя не сподели особени очаквания за участието си в изследва­нията:

- Искам да проверя как ще се почувствам, от ДМТ.

Освен това помоли да не я разпитваме излишно, искала „про­сто да се порадва на въздействието". Не се отнесохме нехайно към въпроса дали Касандра е способна да понесе големи дози ДМТ. Знаехме, че настроението й е променливо и е много важно тя да не се заблуди, че й натрапваме нещо нежелано. Изобщо не искахме някой да преживее илюзията за насилие в стая 531.

Въвеждащата малка доза ДМТ беше лека и приятна за Касан­дра. На следващия ден се срещнахме за нейната доза от 0,4 мг/кг без обективиране.

Когато въздействието на дрогата започна да отслабва, тя за­говори:

- Нещо хвана ръката ми и ме издърпа. Все едно ми каза: „Да вървим!" И аз полетях, а навсякъде наоколо имаше някакъв цирк. За пръв път ми се случва да се отделям така от тялото си. С неве­ роятна бързина се провирахме през лабиринт. Говоря в множест­ вено число, защото имах придружител.

Всичко беше много свежо. Щуро цирково представление... направо чудато. Трудно ми е да го опиша. Приличаха на джокери от тесте карти за игра. И вършеха всичко едва ли не само заради мен. Видът им беше смешен, със звънчета на шапките, с големи носове. Досещах се обаче, че може и да ми се ядосат, не бяха само приятелски настроени. Искам да го направя отново. Искам да видя ще успея ли да укротя малко темпото.

Потърсих Касандра по телефона на другия ден.

- За мен е невъзможно да си изясня смисъла - каза ми тя. - Бих го преживяла отново, за да видя как ще бъде този път. Много е ободряващо да променя гледната си точка, да проумея колко незначителни са всекидневните ми проблеми. Вчера следобед се чувствах умиротворена. По време на сеанса замалко ми се прииска да свърши по-бързо, защото беше прекалено напрегнато, но не забравях да дишам равномерно и свикнах. Толкова е необичайно, човек не може да се подготви предварително, няма как да знае какво го чака. Предпочитам да не задълбавам излишно.

Касандра се съгласи да участва в проекта за прага на чувст­вителността.

Тя беше в добро настроение, когато се срещнахме след месец в стая 531.

• 
  Напуснах работата си в един ресторант наблизо - подхвана момичето. - Не съм сигурна какво ми предстои тепърва. Запоз­ нах се с жена, която наистина ми допада. Много мисля за нея.
  
• 
  А какво мислиш за изследването днес?
  
• 
  След като се опомних от голямата доза миналия месец, за пръв път в живота си усетих, че живея в своето тяло. Обикновено обитавам само главата си. И досега имам това чувство. Подейства ми лечебно. Харесва ми да съм в тялото си.
  
• 
  Можеш ли да съхраниш чувството?
  
• 
  Трудно е да постигнеш всичко наведнъж - отвърна Касанд­ ра. - Толкова отдавна бях загубила връзка с тялото си и само му
  

Оказа се, че нейната първа доза с двойно обективиране е ак­тивна дрога. Пролича още на втората минута, когато пулсът и кръвното й налягане се повишиха стремително.

Тази сутрин Касандра говореше пестеливо за първата си доза. Изглеждаше, че тепърва се ориентира. Щом привърши попълването на първата от четирите таблици за оценка на впечатленията, тя промълви:

- Непрекъснато размишлявах за новата си приятелка. Това беше хубаво, но ми се иска следващото пътешествие да е само мое.

Щом си възвърна дар словото след втората доза, тя започна:

- Чудна работа. Този път се отпуснах. Изобщо не ми беше трудно. Чувствах се добре и толкова. Нямаше откровения, нито някакъв скрит смисъл. Тялото може и много да пречи, нали? Оп­ределено долових присъствието на други. Държаха се мило с мен, желаеха ми доброто. Сториха ми се малки, сякаш в онова място бяха способни да влязат в ума и тялото ми. Макар да усещах, че напълно съм откъсната от тялото си, мъничките същества някак си знаеха как да проникнат в него.

• 
  Готова ли си за третата доза?
  

• 
  Трябва да патентовате тези сеанси, само дето не може да стане. Ех, ако успея да задържа това чувство! Ако всеки прежи­ вява това всеки ден, светът ще бъде много по-добър. И животът ще е по-лек. Може да бъде невероятно благо - човек се чувства добре със себе си. Сигурно и с медитацията би трябвало да по­ стигаме същото.
  

• 
  Не съм убеден, че е възможно.
  
• 
  И аз не съм.
  

- Още го усещам. Задържам всичко това, цялата тази гадост, отляво в областта на корема. Този път получих послание да се освободя от всичко. Още се усещам отпусната. Някак е топло и гъделичка.

Струваше ми се, че й се открива изход. Ако тя се отдръпнеше или започнеше да се заяжда след думите ми, щях да я оставя на мира. Касандра обаче като че ли искаше малко помощ.

• 
  Какво задържаш всъщност?
  
• 
  Болката.
  
• 
  Коя болка?
  

• 
  Май цялата си болка. - Тя заплака. - Цялата болка, която съм преживяла.
  

• 
  Много ли си насъбрала там?
  
• 
  Ами да, много.
  

- Няма нищо лошо да я почувстваш и да плачеш, а и да се отървеш накрая от нея.

• 
  Това е хубавото - да се отърва. Петнадесет минути след инжекцията тя въздъхна:
  
• 
  Сякаш имам ново тяло. Много по-ясно го възприемам.
  
• 
  То си е твоето тяло.
  

• 
  Това не са сълзи от мъка, а от просветление - вметнах аз.
  
• 
  Няма значение. Тя настръхна.
  
• 
  Не, има.
  

- Ако не греша, такива сълзи пречистват.

• 
  Да. След тази сутрин ще бъда същински гуру. Нали и ти знаеш, че всеки се стреми да открие смисъла или целта на живо­ та? Ето го - да се почувстваш така. А животът обикновено не ти позволява.
  
• 
  Какво искаш да кажеш?
  
• 
  Говоря за всичко в живота. Не ти дава много духовни сили. Не те учат да се съсредоточиш в себе си. Да осъзнаеш каква вътрешна сила имаш. Животът те натиква в ролята на жертва. Знам, че звучи изтъркано, но си е вярно. Случва ти се какво ли не, а не можеш да контролираш живота си. Но тези преживява­ ния с ДМТ са като върха, който достигаш при медитация - на­ учаваш каква е вътрешната ти мощ. Нали във вашата таблица за оценка се споменава и за досег с „висша сила или бог"? Е, на мен този израз не ми допада, защото предполага нещо външно, аз обаче имам досег с нещо дълбоко в себе си. Този сеанс беше съчетание - присъстваха и съществата, които се свързаха с мен, но самата аз бях средоточието. Първия път бях само аз, втория - по-скоро имаха значение съществата. Този път всичко се съчета.
  
• 
  Как си настроена към предстоящата четвърта доза?
  
• 
  Ще бъде най-хубавата, още по-добре от сега. Прониквам все по-навътре през тези слоеве.
  

• 
  Чувствам се обичана.
  
• 
  Прекрасно чувство.
  
• 
  Да, сгрява.
  

- Чувствам много неща.

Зад вратата се разнесе ужасен шум - някой работеше с бур-гия. Замислих се колко е невероятно, че нашите доброволци ус­пяват да не обръщат внимание на целия болничен хаос и да се задълбочават в преживяванията си.

Касандра махна наочниците от лицето си, но не отвори очи. После клепачите й се надигнаха леко, тя се вторачи право на­пред. Погледна нагоре към тавана и пак заплака.

• 
  Какво чувстваш?
  
• 
  Всичко ще бъде наред. Вече няма нужда да се тревожа зара­ ди съмненията си накъде да тръгна и какво да правя. Много е насърчаващо.
  

• 
  Значи си настроена оптимистично?
  
• 
  Да, това е съвсем ново за мен. Все едно съм била пръсната на хиляди частици, а тази дрога ги събра. Чувствам се цяла.
  
• 
  И обичана.
  
• 
  Да, сгряваше ме отвътре. Чудесно е. Обичаха ме онези съще­ ства или каквото представляват. Много приятно и успокояващо.
  

- У мен настъпиха и огромни физически промени, истинско благо са - сподели тя. - Сякаш отново имам корем. И за пръв път от много години мога да дишам дълбоко. Настроена съм по- ведро. Чувството малко избледня, но не изчезва. Когато меди­ тирам, пак си възвръщам оптимизма. При третото „отнасяне" наистина се освободих. Сигурно там съм събрала мъката, след като бях изнасилена. Непрекъснато задържам всичко в себе си, за да се защитя. Коремът ми вечно беше напрегнат заради усилията да стягам юздите на чувствата си. Сега съм много по-добре. ДМТ ми подейства несравнимо по-благотворно от вся­каква терапия - тя само ми напомня колко зле беше всичко. С ДМТ обаче се видях и почувствах като добър човек, а елфите на дрогата ме обичаха.

• 
  Елфите ли? - повторих аз.
  
• 
  Долавях, че ме навестяват мнозина. Бяха весели и се радва­ ха, че ми дават чувството на обич. С всяка следваща доза се чувствах по-сигурно и уютно. Ще е великолепно да вземам ДМТ веднъж в годината, за да видя нещата в перспектива, да осъзная къде съм и да се изцеля. Сега съм се отървала от стягането в корема. Понякога пак ме присвива мъничко, но иначе през цялото време помня, че успях да се освободя.
  

Животът на Касандра бе пренаситен с чувства на прехвърляне към хората, с които се обвързваше. И понеже няма прехвърляне без насрещно прехвърляне, хората също реагираха силно на присъствието й. Да сподели новооткритото спокойствие с мен можеше да се окаже за нея както възможност, така и капан. Нала­гаше се да изясним отношенията си без този заплетен танц на прехвърлянето и насрещното прехвърляне.

През следващия месец Касандра дойде отново за втория се­анс в изследването на прага на чувствителността. Естествено паднаха й се четири дози плацебо.

Щом приключихме, аз й благодарих за участието.

- И аз ти благодаря. С теб беше леко да се говори. Възползвах се от шанса да вляза пак замалко в ролята на те­ рапевт, преди да се сбогувам. Тя се държеше разсъдливо и уравновесено, затова подхванах направо деликатната тема.

• 
  Питам се дали отначало беше трудно да се довериш на лекар-мъж, който ти дава лекарство, правещо те безпомощна.
  
• 
  Престраших се - обясни тя. - Доверих ти се. Нито за миг не се тревожех истински. Ти промени живота ми.
  

• 
  Просто ти помогнах да изградиш контекста, в който ти сама да промениш живота си.
  
• 
  Така се оказва. ДМТ оголва душата. Знам, че няма за какво да се безпокоя. ДМТ ми показа как да погледна отвъд всичко. И животът ми ще бъде наред. Спомням си една идея на Самюъл Ко- улридж - ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза, а после се събуди с розата в ръка, значи сънят е бил истина. Когато се прибрах вкъщи и погледнах следите от иглите на ръката си и малките синини около тях, помислих си същото - наистина се е случило, наистина съм го преживяла и почувствала.
  

При нея имаше смесване на типовете преживявания. Все пак за мен основен е прекият сблъсък с психичната травма от изна­силването, проявяваща се чрез болките и спазмите в корема. ДМТ я улесни да вникне в чувствата си, да осъзнае какво представлява тази телесна болка и от какво всъщност е предизвикана. Молеку­лата на духа й помогна да разбере, че може да се откаже от пълния контрол, дори наблизо да има мъж, в чиято власт временно се намира, и в същото време да се чувства спокойна и обичана. А въпросът кой е проявил обич към нея и я е уверил в собствената й доброта, ни повежда към други области - контактите със същества и с духовността.

Нека сега опознаем тези други светове и техните обитатели. Преживяванията не са нито лични, нито наддичностни. По-скоро навлизаме в невиждани светове, които и за доброволците, и за изследователския екип се оказаха стъписващи и неочаквани.