Доклад относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно съхранението на въглероден двуокис в геоложки обекти и за изменение на Директиви 85/337/еио и 96/61/eо на Съвета, Директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ео и
Изтегляне 1.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Изменение 140 Предложение за директива-акт за изменение
- Изменение 141 Предложение за директива-акт за изменение Приложение І – етап 4 – буква а)
- Изменение 142 Предложение за директива-акт за изменение Приложение І – етап 4 – буква б)
- Изменение 143 Предложение за директива-акт за изменение
- Изменение 144 Предложение за директива-акт за изменение
- СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
Отворените резервоари следва да не бъдат разрешени, тъй като те могат да създадат опасност за хората и околната среда.
С цел внасяне на техническо уточнение.
Оценката следва да изхожда не само от околната среда и населението, но също така от извършваните в района дейности.
(Не се отнася до българския текст)
Технологията се развива бързо, ето защо е от значение да се използват най-добрите съществуващи практики.
(Не се отнася до българския текст.) ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ Още много десетилетия занапред светът ще разчита на въглищата като източник при производството на значителна част от електроенергията. Без технологията за улавяне и съхранение на въглероден двуокис (УСВ), насочена към предотвратяване на изпускането в атмосферата на CO2 ще бъде невъзможно да се постигне намаление на емисиите в световен мащаб, което е необходимо, за да се избегнат сериозните последици от изменението на климата. Директивата установява рамката и условията за използването на технологията за УСВ в Европа. Тя въвежда изисквания за отделянето и улавянето на CO2 и за неговия пренос по тръбопровод. Директивата обяснява процедурата за определяне и безопасно използване на местата за съхранение в подземни скални обекти. Разпоредбите предвиждат прехвърляне на отговорността на държавата-членка от страна на частния оператор за съхранението на CO2 за много дълъг период, но едва след като е напълно сигурно, че възможността за изтичане е сведена до нула. Комисията предлага също така всички нови електроцентрали да бъдат изградени с готовност за улавяне, като могат да бъдат оборудвани със съоръжения за УСВ в рамките на експлоатационния им срок. УСВ не се възприема положително от всички защитници на околната среда; подземното съхранение на .CO2 далеч не е идеално решение, от гледна точка на екологията. То обаче може да послужи като междинна технология, която да помогне на нашата промишлена цивилизация да спечели време, за да разработи алтернативни решения в мащаб, позволяващ производството на енергия да премине изцяло от източници като изкопаемите горива към източници с нулеви емисии на въглероден двуокис. Технологията може да се прилага за електроцентралите, захранвани с газ, и може да спомогне да се избегне изпускането на емисии от основните промишлени комплекси.. В съчетание с използването на биомаса за електроцентралите, тя може да спомогне да се постигнат нетни отрицателни стойности на емисиите, като допълни енергията от възобновяеми източници . При все това приоритетът трябва да бъде насочен към проблема, свързан с въглищата. Въглищата допринасят за 24% от емисиите на CO2 в Европа, но този процент изглежда незначителен в сравнение с дела им в емисиите другаде по света. В Съединените щати делът на въглищата в производството на електроенергия е 50%, в Индия - 70%, а в Китай - 80%. Само в тези три страни се предвижда изграждането на 850 нови и обновени електроцентрали, работещи с въглища. Поради бързото нарастване на търсенето Международната агенция по енергетика предвижда 70% увеличение на потреблението на въглища в световен мащаб до 2030 г., при това, успоредно с всички усилия за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми източници и снижаване потреблението на електроенергия . Важността на разпространението на технологията за УСВ в Европа не може да се подценява. При пълно разгръщане на нейния потенциал тя може да доведе до 50% намаление на емисиите на CO2 до 2050 г.. Зададената от схемата за търговия с емисии насока за сектора за производство на енергия ще изиграе важна роля, за да се гарантира реално намаление на емисиите на CO2, на цената на квотите, които възпрепятстват изграждането на електроцентрали, работещи с въглища, които не са оборудвани с технологията за УСВ, но важна преди всичко е общата картина. Технологията за УСВ не само изисква значителна инфраструктура, но и води до 25% намаление на цялостната ефективност на процеса за производство на електроенергия. Тя неизбежно предизвиква увеличение на цената на електроенергията, произведена от въглища, при икономически ползи, очаквани в дългосрочен период. С технологията се цели единствено .да се предотврати изпускането на емисии на CO2 в атмосферата, като принос в борбата срещу глобалното затопляне. Ако Европейският съюз не даде пример като насърчи бързото развитие на технологията, не съществува надежда Индия и Китай да бъдат убедени относно нейната употреба или пък относно това, че тя следва да съставлява изискване на бъдещо международно споразумение за борба с изменението на климата. С всяка година на закъснение, огромното количество CO2, изпускан от нарастващия брой електроцентрали, работещи с въглища, ще нараства, като ще остане в атмосферата още много десетилетия занапред. Легитимното безпокойство сред обществеността относно използването на УСВ изисква отговори, но то също така трябва да бъде поставено в контекст. Налице са опасения, че преносът и съхранението на инертен CO2 съставлява опасност, при все това трудно могат да бъдат сравнени с преноса и съхранението на метан, което е рутинна практика в Европа. Този токсичен, лесно запалим и избухлив парников газ не само се съхранява в редица подземни обекти, но и се пренася по тръбопроводи до милиони домакинства, където се използва ! Технологията за УСВ е все още сравнително ме усъвършенствана. Трябва да се разработят нови техники, а съществуващите да се подобрят, за да се удовлетвори търсенето от страна на големите горивни инсталации. При все това, според оценките, тези препятствия могат бързо да бъдат преодоляни и е обнадеждаващ знак, че през май 2008 г. Alstom бе първият голям производител, който обяви, че от 2015 г. на пазара ще са на разположение електроцентрали, оборудвани с технология за УСВ, при условие че работата по предложените демонстрационни проекти започне в скоро време, което ще позволи да се натрупа практически опит, да се изпробва технологията и да се намали себестойността. Съществуват опасения, че CO2 не може да бъде съхраняван безопасно в земните недра, тъй като би могъл да изтече и да бъде изпуснат в атмосферата, което би довело до опасност за здравето и обезсили първоначалната ползата от неговото съхраняване. Въглеродният двуокис е естествена съставка на въздуха, който дишаме и само много големи концентрации на определено място могат да предизвикат опасност. Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) предвижда стойности на изтичане, които не надвишават 1% на всеки 1.000 години, период, който е четири пъти по-дълъг от цялата история на промишлената цивилизация. При все това, според становището на докладчика, всяко изтичане, което би могло да бъде предотвратено, за да се избегнат отрицателните последици за човешкото здраве или околната среда, е недопустимо. Опитът по съхранението на CO2 е все още ограничен и е много важно местата за съхранение да бъдат избрани предпазливо и само след извършването на задълбочени проучвания, като при все това най-големият риск от изтичане възниква по време на инжектирането и непосредствено след това. Този проблем не би трябвало да остане за разрешаване от бъдещите поколения. Според данните, предоставени от норвежкото правителство, за десетте години, през които се извършват операции по инжектиране под Северно море, в Sleipner, не само не е имало изтичане, но и миграция извън предвидените граници. С течение на времето съхраняваният CO2 става по-устойчив и изтичането става все по-малко вероятно. Докладчикът оценява съветите и препоръките, предоставени от редица компании и организации при изготвянето на настоящия доклад. По-специално, докладчикът благодари на Комисията за оказаната помощ при подготовката на измененията, целящи преразглеждане и подобрение на проекта на законодателен акт. При все това, продължават да съществуват различия в подхода и докладчикът поема отговорността за своите заключения и препоръки. В дългосрочен период се очаква разходите по използването на съоръженията за УСВ да бъдат съпоставими с други технологии за производство на електроенергия, след като се вземат предвид икономията на квоти в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии, но първите предприятия, които използват тази технология, ще платят висока цена и ще се нуждаят от обществена подкрепа под една или друга форма. През март 2007 г. Европейският съвет заяви своята подкрепа за изграждането на 12 централи за демонстрация на технологията за УСВ в голям мащаб. Следва да се надяваме, че допълнителното финансиране, необходимо за осъществяването на този проект, ще бъде осигурено пред влизането в сила на директивата. СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храни
Докладчик по становище: В съобщението на Комисията относно ограничаването на глобалното затопляне до 2 градуса Целзий се посочва, че за да се постигне 50% намаление на общите емисии на CO2 до 2050 г., емисиите на промишлено развитите страни следва да бъдат съкратени с 30% до 2020 г. и между 60 и 80% до 2050 г. За да бъдат действително осъществени тези цели, е необходимо да се прибегне до всички възможности за намаление на емисиите, като: стимули за ограничаване потреблението на изкопаеми горива; замяна на изкопаемите горива с други алтернативни източници на енергия; както и улавяне и съхранение на CO2 (УСВ). Съхранението на CO2 се състои в ограничаване на емисиите на CO2 в атмосферата чрез улавянето му в източника на производство и неговото съхранение в подпочвените пластове, като по този начин CO2 не може повече да влияе на глобалното затопляне. Преимуществото на въпросното решение се състои в това, че третира проблема за емисиите на парникови газове в неговия източник. При все това, тази технология трябва да отговаря на високи стандарти с оглед подходящия избор и управление на местата за съхранение, както и ограничаване до възможно най-голяма степен на риска от изтичане. Извличането на въглерод ще бъде от полза главно за основните производствени инсталации, като електроцентралите, захранвани с течни, твърди и газообразни изкопаеми горива (съответно нефт, въглища и природен газ), рафинерии за газ, заводи за изкуствени торове и други обекти, произвеждащи големи количества CO2. Емисиите от електроцентралите, захранвани с въглища, съставляват една четвърт от емисиите на CO2 в Европа и допринасят за голяма част от нарастващите емисии в Азия. Предвид възможното увеличаване на броя на електроцентралите, захранвани с въглища в Европа и по света, е налице голям интерес към развитието на технологиите за улавяне и съхранение на CO2 в геоложки обекти. На настоящия етап е необходимо да се намали цената на тази технология. Цената на УСВ е съвкупност от разходите за инфраструктура за улавяне, транспортиране и съхранение на CO2 и разходите за експлоатиране на въпросните съоръжения за съхранение на CO2. Улавянето, транспорта и инжектирането на CO2 изисква определено количество енергия. При нейната настояща цена технологията изисква предварителна инвестиция, която е между 30 и 70% по-висока от така наречените "традиционни" електроцентрали. Експлоатационните разходи превишават също така доста тези на електроцентралите, захранвани с въглища, които не са оборудвани с технологията за УСВ. Ето защо технологията за УСВ би била въведена единствено ако цената за тон предотвратени емисии на CO2 падне под цената на въглеродните емисии. Схемата за търговия с емисии на ЕС ще бъде основният стимул за внедряването на технологията за УСВ. В рамките на схемата ще се приема, че CO2, който е уловен и съхраняван при подходящи условия от гледна точка на сигурността в съответствие с установената от ЕС законова рамка, не е бил изпуснат. Според извършените оценки във връзка с анализа на въздействието на предлаганата директива, ако се приеме, че УСВ бъде заложено в схемата на Общността за търговия с емисии и изхождайки от хипотезата за 20% намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г., през 2020 г. биха могли да бъдат съхранени 7 милиона тона CO2 , а през 2030 г. - до 160 милиона тона. Предотвратените емисии на CO2 през 2030 г. биха съставлявали приблизително 15% от изискваното съкращаване на емисии в Европа. От съществено значение е да бъдат намерени финансови стимули за превръщането на УСВ в съвместна дейност, вместо да се осъществява чрез обикновена структура за координиране на мрежа от проекти. Европейските и националните публични органи трябва да окажат съдействие на предприятията за покриване на първоначалните разходи, свързани с УСВ, докато технологията се наложи като търговски надеждна. По време на преходния период разпределението на средствата между настоящите изкопаеми източници на енергия, които ще останат преобладаващи през следващите няколко десетилетия, и алтернативните източници, които постепенно ще ги заменят, ще бъде от съществено значение. С оглед успешно осъществяване на прехода е необходимо да се построят нови инфраструктурни съоръжения в Европа. Усилията в областта на научноизследователската и развойна дейност следва да продължат, но в настоящия момент технологиите трябва да бъдат подложени на изпитания, за да се докаже тяхната надеждност, като в Европейския съюз се разработят пилотни проекти и се построят демонстрационни инсталации. Следва също така да се предвидят възможни начини за демонстриране на технологии, при които могат да бъдат използвани изкопаеми горива, по-специално въглища, от гледна точка на устойчивото развитие. Въз основа на това Комисията следва да определи най-добрите начини за оказване на подкрепа за разработването, построяването и експлоатацията на 12 широкомащабни демонстрационни съоръжения. Технологията за УСВ може да се превърне в търговски надеждна, единствено ако промишлеността и обществените органи разработят своевременно енергийни инициативи и силни финансови стимули. Въпросната технология би следвало да постави ЕС на челно място в световен мащаб по отношение на широката гама от технологии, които са чисти, ефективни и с ниски въглеродни емисии. Предложението на Комисията съставлява добра основа за разискване, тъй като предоставя по-ясна и по-полезна правна рамка за съхранението на CO2. Предложението задава също така солидна рамка за процеса, както на предоставяне на разрешения, така и на наблюдение, а именно: поетапност, видове технически доказателства, които трябва да бъдат предоставени на всеки етап, провеждане на консултации, наблюдение, превантивни мерки, корективни мерки при наличието на проблем, финансови гаранции, инспекции, наблюдение, достъп на трети страни и други. Текстът не съдържа непреодолими проблеми и налага няколко уточнявания и доизяснявания. Интересът към УСВ би могъл да намалее значително, ако държавите-членки имат възможност да забранят всякакво съхранение на CO2 или дори всякакво проучване на места за съхранение на CO2 на тяхна територия. Подходът към УСВ и степента на ентусиазъм спрямо тази технология варира в отделните държави-членки. Някои държави-членки не разполагат с точни изследвания относно капацитета за съхранение и местата за съхранение на тяхна територия. В началото на 2007 г. Комисията предложи значима част от инсталациите, които изпускат най-големи количества CO2, да приведат до 2020 г. своите съоръжения в съответствие с технологията за УСВ. Тази идея беше изоставена на основание, че в дадения момент технологията не представляваше интерес от финансова гледна точка. В новата директива би могло да се въведе клауза за преразглеждане на директивата. Чрез подобно преразглеждане може да се предвиди възможността за задължителното въвеждане на технологията за УСВ за новите горивни станции с капацитет над 300 MW от определена дата нататък. Изискването всички нови електроцентрали да вземат предвид бъдещото въвеждане на технологията за УСВ (така нареченото понятие "готовност за улавяне") би останало с ограничен ефект, освен ако не бъдат установени ясни цели. Биха могли също така да бъдат повдигнати въпроси относно прекалено краткото време, отредено за осъществяване на проучванията, включително що се отнася до тестовете за инжектиране на малки количества CO2 в подкрепа на изследванията, предшестващи заявленията за разрешения за съхраняване на CO2. Опитът при търсенето на места за съхранение на природен газ показва, че са необходими далеч по-дълги срокове на етап проучване при определен геоложки контекст. Необходими са повече изследвания относно възможните последици за околната среда вследствие съхраняването на CO2 и изтичането му в морска и сухоземна среда. Като най-сложни въпроси се очерават въпросите относно правата на собственост и отговорността в случай на изтичане. УСВ не се ползва с такава популярност, както енергията, получена от вятъра, приливите или слънцето. Необходими са допълнителни разработки, по-специално що се отнася до съхранението и трябва да бъдат преодолени редица препятствия преди УСВ да се превърне в пълноценна технология за намаление на емисиите на CO2.
Каталог: RegData -> seance pleniere -> textes deposes -> rapports -> 2008 2008 -> Изменение 55 rapports -> Доклад за 2007 г. (2008/2242(ini)) {cont}Комисия по бюджетен контрол rapports -> Решение на Европейския парламент и на Съвета относно обща рамка за пускането на продукти на пазара (com rapports -> Доклад за 2012 г относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ес по въпроса 2008 -> Доклад относно доклада за напредъка на Бившата югославска република Македония през 2007 г. 2008 -> Програма за култура в глобализиращия се свят tre> (2007/2211(ini)) {cult}Комисия по култура и образование 2008 -> Изменение 5 Изтегляне 1.89 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||