Доклад по наблюдението и контрола при прилагането на регионалния план за развитие на североизточен район
Изтегляне 2.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ниво 1 Ниво 2 Ниво 3
- 2) Агенция по геодезия, картография и кадастър
- 3) Министерство на земеделието и храните
- 2.2 Период за събиране/ актуализация на данни
- 2.3 Мерни единици и примерни стойности
- Държава Обща площ, km2 Урбанизирани територии, %
- Таблица 1. Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии в държави от ЕС 15 и ЕС 27
- 2.4 Възможности за измерване на индикатора
- 2.5 Използвана методология за събиране и анализ на данни
- 2.6 Предложения за подобряване в методологията и мониторинга на индикатора за различните нива на планиране
- 2.7 Правен и институционален анализ на индикатора
- 3. ОЦЕНКА НА ИНДИКАТОРА 3.1 Основни предимства
- 3.3 Разходи, свързани с разработването, мониторинга и актуализирането на индикатора за целите по стратегическо планиране на МРРБ на национално, регионално и местно ниво
2. ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ И МЕТОДОЛОГИЯ 2.1 Наличност на данни (в България и на международно ниво) На международно ниво като отправна точка за сравнителни анализи могат да се ползват данните на Eurostat, които са статистически достоверни, но непълни за всички страни/ години. Съгласно класификацията на Eurostat индикаторът се отнася до „застроени и свързани с тях земи”, „горски земи” и „земеделски земи”. Достъпните онлайн данни на Eurostat обхващат само част от страните членки на ЕС като включват информация на национално ниво за различни базови години, при мерна единица км2. Наличните данни за трите основни типа ползване на територията се намират в различни таблици с различен географски обхват и период за актуализация на данните. Най-пълни са данните за антропогенно натоварените площи, които са част от проекта Urban Audit11. Данните за горите обхващат почти всички страни, като в табличен вид са налични само за 1995 и 2000 г. Допълнителни подробни данни за периода 1995-2005 г. могат да се намерят в доклада на Eurostat „Forest statistics, 2007”. Данните за площите, заети от селското стопанство са налични само за няколко страни, като единствената година, в която са налични данни за почти всички от тях, даващи възможност за сравнителен анализ е 2001 г. Липсата на информация по трите показателя за всички държави и години затруднява определянето на трендове и усредняването на стойности съответно за ЕС15 и ЕС27. На национално ниво липсват обработени и систематизирани данни за индикатора в готов вид. Като цяло, възможните източници за осигуряване на статистически достоверни изходни данни за изчисляване стойностите на индикатора за отделни териториални единици са два: 1) CORINE Земно покритие (ИАОС) - изходните данни за изчисляване на индикатора за територията на страната, общините областите и районите от ниво 2 в страната са налични от реализирания проект – CORINE Земно покритие за следните базови години: 1990 и 2000 и 2006 г. Данните се предоставят от ИАОС/ЕЕА на потребителите след заявка в цифров вид, подходящ за работа в ГИС среда. На база тези данни могат да се направят тематични извадки и ГИС анализи за определени класове по типове трайно ползване на съответните територии от класификацията на CORINE. Изходните данни се актуализират на всеки 5 години от Европейската агенция по околна среда и кореспондиращите институции в страните членки на ЕС (последната актуализация е от 2006 г). Данните се получават чрез компютърна и ръчна обработка на сателитни снимки, географски карти и друга помощна информация. Въз основа на така извършената обработка, земното покритие са категоризира съобразно стандартна за ЕС номенклатура "CORINE земно покритие". Форматът за представяне на данните е ARC INFO, мащаб 1:100000, а геометричната и тематичната точност на CORINE Земно покритие е 85%. Съгласно Номенклатурата на CORINE земно покритие, следните категории влизат в групите "Антропогенни обекти”, „Земеделски територии” и „Горски територии”:
Тъй като това са основните типове на трайно земеползване, свързани с индикатора тези класове земно покритие следва да се ползват при анализ и изчисляване на неговите стойности. 2) Агенция по геодезия, картография и кадастър – в рамките на проучване относно ГИС източници на информация, имащи отношение към прилагането на Конвенциите от Рио в регионалното и териториално планиране, е установено, че Агенцията по кадастър разполага с работещи ГИС кадастър и база данни в необходимия формат, които могат да се ползват за изчисляване на индикатора. Съгласно политиката на Агенцията, част от информацията е класифицирана, а друга може да бъде представяна след заявление от частни потребители срещу заплащане. За разлика от CORINE земно покритие, информацията от кадастъра е доста по-детайлна, точна и актуална поради по-големия брой на класовете обекти, които описват антропогенно натоварените площи и по-краткия период на актуализация (обновяват се при настъпила промяна). На база класификатора за трайно предназначение на териториите, при изчисляване на индикатора могат да се ползват данни от следните категории (от кадастъра):
На база класификатора за начина на трайно ползване на поземлените имоти, при изчисляване на индикатора могат да се ползват данни от съответните класове за всеки тип територия, които са твърде многобройни и дават детайлна информация за типа на всеки имот. Данните от кадастъра са с по-висока точност, детайлност и актуалност в сравнение с тези от CORINE Земно покритие, но тяхното изчисляване е свързано с обработка на по-голям обем информация поради по-големия брой на класове и категории на съответните обекти, отнасящи се към антропогенно натоварените територии. Освен това, към момента Агенцията по геодезия, картография и кадастър не разполага с данни за територията на цялата страна, като наличните изходни данни предимно са концентрирани около силно урбанизираните територии и райони в България. 3) Министерство на земеделието и храните – структурите на министерството разполагат със собствени бази данни за земеделските имоти и горските територии. Държавната агенция по горите води регистър на горските територии, като границите на имотите (съгласно горскостопанското административно деление на страната) са съвмести с кадастъра в системата „АЛИС”. Данните са налични в .zem формат и е необходимо конвертиране за съвместимост с данните от CORINE Земно покритие. Наличната информация може да бъде осигурена на база междуведомствено споразумение. 2.2 Период за събиране/ актуализация на данни Наличните онлайн данни на ниво ЕС са актуализирани през различни периоди а различните типове земеползване, като за горските територии например липсват актуализирани данни след 2000 г. Данните за CORINE земно покритие се предоставят от ЕЕА на ИАОС при актуализация, като наличните към момента данни са за 1990, 2000 и 2006 г. Обикновено обработката на изходните данни (сателитни изображения и др.) отнема доста време, което забавя актуализацията на информацията – последните данни за 2006 г. например са разпространени през 2008 г. За разлика от CORINE земно покритие, данните на национално ниво от Агенция по геодезия, картография и кадастър се обновяват текущо - при настъпила промяна. Данните от Държавната агенция по горите се обновяват на база Лесоустройствените проекти за всяка горскостопанска единица през 10 годишен период. 2.3 Мерни единици и примерни стойности Използваните мерни единици за индикатора са квадратен километър (км2) – за изчисляване на площите и съответно процент (%) – за изчисляване относителния дял на антропогенно натоварените територии от площта на съответната териториална единица. Индикативни стойности на европейско ниво – на база наличните онлайн данни от Доклада на Eurostat „Forest statistics, 2007”, както и изчислените средни стойности на антропогенно натоварените територии могат да се определят средни стойности в избрани 3 държави съответно на ниво ЕС15 и ЕС 27:
Таблица 1. Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии в държави от ЕС 15 и ЕС 27 Като цяло на ниво ЕС27 според наличните данни от Доклада на Eurostat „Forest statistics, 2007”, процентът на горските територии от общата площ на съюза е 42.2%. Налице е ясно изразена тенденция на бавно нарастване процента на горските територии в съюза с 0.4% годишно. Индикативни стойности на национално ниво – на база ГИС анализи по данните от проекта CORINE земно покритие са изчислени стойности за всички общини в България (Приложение 1). На тази основа са изчислени средните стойности по региони, както и средна стойност на национално ниво. Предложения за целеви стойности за България – интерпретацията и използването на индикатора в процеса на регионално планиране би имало смисъл ако се определят целеви (максимално допустими или прагови) съотношения за всяка териториална единица. В рамките на настоящото задание такива стойности не могат да бъдат предложени, тъй като те са функция от много допълнителни фактори за всяка конкретна територия (гъстота на населението и демографски тенденции за развитие, богатство на биологично разнообразие, наличие и площ на защитени територии, наличие на промишленост и инфраструктурни обекти с национално значение). Тъй като залагането на такива стойности може да породи сериозни конфликти с местни власти, инвеститори и др. заинтересовани страни, те следва да бъдат определени от експертен екип или междуведомствена комисия индивидуално за всяка териториална единица на най-ниското ниво на планиране (община). На тази основа могат да бъдат определени максимално допустими стойности за всеки регион от ниво 2, които да залегнат в съответните стратегически документи или политики, свързани с регионалното планиране. 2.4 Възможности за измерване на индикатора Основните възможности за измерване на индикатора са свързани с извършването на анализи в ГИС среда на база предоставени изходни данни в съответния формат. Изчисляването на индикатора може да бъде извършвано автоматично, чрез разработването на специализирани софтуерни инструменти към използвания основен ГИС софтуер (ArcView). 2.5 Използвана методология за събиране и анализ на данни Стойностите за индикатора могат да бъдат получени чрез изчисляване от изходните данни, които грубо могат да се групират в три етапа:
Методиката и алгоритмът на изчисление при различните изходни данни обаче следва да бъде различен, поради разликите в броя и спецификата на класовете, имащи отношение към антропогенно натоварените територии, както и ГИС операциите, които се извършват за техния анализ. Например – данните от CORINE земно покритие се отнасят основно до типа на трайно земеползване, докато данните от кадастъра и Държавната агенция по горите имат директна връзка с административно - териториалното деление, типа собственост и др. 2.6 Предложения за подобряване в методологията и мониторинга на индикатора за различните нива на планиране Разработването на специализирани програмни продукти или инструменти (tools) в ГИС среда за изчисляване стойностите на индикатора на различните териториални нива (на база изходните данни от CORINE земно покритие и кадастъра) ще улесни и ускори значително процеса по изчисляване и актуализиране на индикатора. Както е описано по-долу в текста, въпреки че Индикатор 2 е определен като ключов индикатор в домейна „Биоразнообразие”, в този си вид той не дава представа за оптималното съотношение на типовете земеползване от гледна точка опазване на биологичното разнообразие. Ето защо, в ГИС базата данни за индикатора следва да бъде включен и ГИС слой с границите (полигони) на защитените зони от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. На тази основа, в методологията за изчисляване на индикатора следва да се включи като допълнителен етап „изчисляване площите от европейската екологична мрежа НАУРА 2000”, които да бъдат дадени съответно в квадратни километри и в проценти. Наличието на стойности по всички показатели (антропогенно натоварени, земеделски, горски и защитени територии) ще даде по-голяма яснота и възможност за интегриране в политиките за регионално планиране на мерки по опазване на установеното значимо биологично разнообразие за всяка конкретна териториална единица. 2.7 Правен и институционален анализ на индикатора Мониторингът на индикатора в дългосрочен аспект зависи от създаването на ефективен механизъм за получаване, осъвременяване, обработка, съхраняване и анализ на данни. Тъй като и двата източника на изходни данни за индикатора са държавни институции, необходимите стъпки за осъществяването на дългосрочен мониторинг от страна на МРРБ могат да бъдат следните:
3. ОЦЕНКА НА ИНДИКАТОРА 3.1 Основни предимства Основните предимства на индикатора са свързани с възможностите за адекватно представяне на дела различните типове земеползване в дадена териториална единица, което индиректно позволява оценка на риска за деградация на естествените местообитания и процесите на загуба на биологично разнообразие. В страната е налице достатъчно достоверна и актуална информация (от ведомствени източници) за изчисляване на индикатора, определяне на трендове и извършване на сравнителни анализи на всички нива на териториално планиране. Индикаторът се използва във всички страни, ползващи данните от CORINE земно покритие и дава възможност за добро визуално представяне на установените тенденции и процеси, както и за своевременна актуализация на данните. Съществува технологична възможност за разработването на софтуерни инструменти, което ще ускори значително процеса на обработка, изчисляване и актуализация на данните/ стойностите за индикатора.
Наличните данни не могат да се ползват директно - следва да се извършват тематични анализи и изчисления в ГИС среда за получаване стойностите на индикатора за всяко ниво и териториална единица. Въпреки че е посочен като ключов индикатор в домейн „биологично разнообразие” Индикатор 1 в този си вид не дава връзка между допустимия процент на антропогенно натоварените територии в дадена териториална единица и нейното значение от гледна точка опазване на биологичното разнообразие (наличие на защитени територии и зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000, наличие на редки, защитени и застрашени видове или екосистеми, наличие на промишлени обекти от национално значение, гъстота на населението и др.) Това прави трудно определянето на максимално допустими стойности на индикатора на всички нива и провеждането на адекватни управленски политики. Спецификата на всяка територия налага изчисляване и определяне на целеви или максимално допустими стойности за най-ниските териториални единици (ниво община) на базата на което могат да се вземат управленски решения, свързани с регионалното планиране на местно, регионално и национално ниво. 3.3 Разходи, свързани с разработването, мониторинга и актуализирането на индикатора за целите по стратегическо планиране на МРРБ на национално, регионално и местно ниво Потенциалните разходи, свързани с разработването, мониторинга и актуализирането на индикатора могат да бъдат разделени на няколко групи в съответствие с етапите на получаване и обработка на информацията:
1) сключване на междуведомствени споразумения с ИАОС и/или Агенцията по кадастър за предоставяне на информация (изходни данни); 2) разработване на специализирани софтуерни инструменти (работещи в ГИС среда) за изчисляване стойностите на показателя от изходните данни; 3) провеждане на обучение за експерти от МРРБ относно поддържане на базата данни и изчисляване стойностите на индикатора.
Каталог: stranici -> SIRP -> docs -> strdoc stranici -> Книга към бъдещата морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата stranici -> To the european union bulgaria stranici -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10 stranici -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002 strdoc -> Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на strdoc -> Доклад за изпълнението на регионалния план за развитие strdoc -> Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на североизточен район (2007-2013) strdoc -> Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|