Доклад по наблюдението и контрола при прилагането на регионалния план за развитие на североизточен район

С оглед организирането на по-ефективно действаща система за наблюдение и оценка на въздействието върху околната среда в резултат на изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район (2007-2013) район считаме за подходящо прилагането на мерки/индикатори, които да отчитат комплексното въздействие върху околната среда и да дават възможност за оценка на стратегическо ниво.

С оглед на натрупания опит и резултатите от проучванията, осъществени в рамките на проекта „Конвенциите от Рио”, важен приоритет за МРРБ е отчитането на екологичните аспекти на въздействието на регионалния план за развитие върху околната среда да се концентрира върху интегрирането на глобалните екологични проблеми в процеса на стратегическото планиране на интегрираното регионално и местно развитие. За целта се предлагат седем ключови мерки/индикатори, които имат интегрален характер и могат да служат за изготвяне на комплексна оценка по отношение на въздействието върху околната среда и нейните компоненти. Посочените мерки/индикатори са адаптирани към документите за стратегическо планиране на регионалното и местно развитие и на база на наблюдението може да се изготвят препоръки по отношение политиката за развитие на съответното териториално ниво. Изискванията относно прилагането на тези мерки и свързаните с тях индикатори вече са включени в „Методическите указания за актуализиране на действащите стратегии и планове за регионално и местно развитие -2009 година”, одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Във връзка с въвеждането им МРРБ в последните три години проведе серия от обучения на представители на администрацията на национално, регионално и местно ниво с цел развитие на административния капацитет и към момента са налични подходящи условия за прилагането на мерките/индикаторите.

Стратегическият характер на мерките/индикаторите дава възможност за обратна връзка по отношение необходимостта от промяна в стратегията за развитие на района. За избраните индикатори МРРБ разполага с разработени паспорти и методология за изчисляване, както и с разработен софтуерен инструмент, базиран на използване на ГИС технология. В процес на изготвяне са паспортите на седмия и осмия индикатор по мярка „Наблюдение на степента на изпълнение на националните цели по отношение на използването на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност”.

Техническите паспорти за седемте индикатори, съдържащи по-подробна информация за тях са приложени към доклада.

Унищожаването, увреждането и фрагментацията на природните местообитания са едни от основните причини за ускоряването на процеса на загуба на биологично разнообразие в световен мащаб. Урбанизирането и антропогенното натоварване на нови територии е основният механизъм, чрез който все повече местообитания биват директно унищожавани, увреждани или застрашавани от човешката дейност.

Застрояването или изграждането на туристическа и др. инфраструктура (ски писти, голф игрища, МВЕЦ) във все повече чувствителни територии (включително защитени територии, зони от НАТУРА 2000, редки и уязвими местообитания и екосистеми като влажни зони, поречия, гори и др.) се превръща във все по-сериозен проблем за България през последните години. Липсата на индикатори, измерващи или определящи допустимите степени на урбанизиране или антропогенно натоварване в различните териториални единици/ нива за планиране до голяма степен възпрепятства определянето на мащабите, скоростта и обхвата на тези процеси, и съответно разработването и прилагането на адекватни управленски политики. Ето защо, въвеждането на подобен индикатор ще подпомогне мониторинга на тези процеси и ще даде възможност за планирането на адекватни мерки за регулиране на негативните процеси на различните нива на планиране посредством законодателни и др. инициативи.

Индикаторът „Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти)” е предложен в резултат на експертно проучване⁴,проведено в рамките на Проект „Конвенциите от Рио”. В проучване, приоритетът на индикатора е определен като „ключов”, а териториалното му ниво - като „регионално, локално”. Предлаганият индикатор е утвърден за използване в статистическата практика на Евростат⁵ и е част от стандартните статистически индикатори в общоевропейския проект Urban Audit⁶. Индикаторът се използва във всички страни, където има покритие с данни от проекта CORINE⁷ земно покритие и може да бъде използван за оценка степента на антропогенно натоварване на локално, регионално и национално нива.

При осъществяване на периодичен мониторинг индикаторът дава възможност за представяне на моментното състояние във всяка териториална единица, проследяване трендовете и динамиката на развитие в процесите на урбанизация на съответните териториални нива, както и сравняване с трендовете за развитие на европейско ниво. На тази основа могат да бъдат актуализирани и провеждани съответните национални и регионални политики за планиране и регионално развитие с цел спиране загубата на биологично разнообразие съгласно международните ангажименти, поети от страната ни по Конвенцията за биологичното Разнообразие.

1.5 Връзка на индикатора с целевата област

Антропогенното въздействие върху територията е адресирано в Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, ратифицирана от Р България, и е безспорно в основата на загубата на биологично разнообразие. Унищожаването, фрагментацията или увреждането на естествените местообитания от човешката дейност е една от основните причини за намаляването на биологичното разнообразие. Поради това увеличаването или намаляването на площите с антропогенно натоварване индиректно може да се счита като измерител на биоразнообразието.

Съгласно Глобалния стратегическия план за Конвенцията за биологичното разнообразие, страните членки се обвързват с по-ефективното и последователно приложение на трите цели на Конвенцията, за постигането на значително забавяне на сегашната скорост на загуба на биоразнообразие в световен, регионален и национален план през 2010 год. След приемането на Стратегическия план, Конференцията на страните изготви рамка, улесняваща процеса на оценка на напредъка за постигане на заложената цел за 2010 г. Рамката включва седем целеви области като по-долу са представени три от тях, имащи пряко отношение към забавяне скоростта на загуба на биоразнообразие и предложения индикатор:

• 
  Намаляване степента на загуба на компонентите на биоразнообразието, включително: (1) биоми, хабитати и екосистеми; (2) видове и популации; и (3) генетично разнообразие;
  
• 
  Справяне с основните заплахи за биоразнообразието, включително тези, възникващи от чужди инвазивни видове, промяната в климата, замърсяването и промяна в местообитанията;
  
• 
  Поддържане интегритета на екосистемите и осигуряването на стоки и услуги предоставяни от биоразнообразието в екосистемите в подкрепа на благо съществуването на човечеството.
  

Достъпните онлайн данни на Eurostat обхващат само част от страните членки на ЕС като включват информация на национално ниво за три базови години: 1990, 1995 и 2000 г. Тъй като различните държави предоставят информация за индикатора по различно време, последната налична актуализация на данните е от 19.12.2003 г. Мерната единица е км² като за някои държави липсва информация за всички години, което затруднява определянето на трендове и усредняването на стойности съответно за ЕС15 и ЕС27. В базата данни напълно липсва информация за България по този индикатор.

1. 
   CORINE Земно покритие (ИАОС) - изходните данни за изчисляване на индикатора за територията на страната, общините областите и районите от ниво 2 в страната са налични от реализирания проект – CORINE Земно покритие за следните базови години: 1990 и 2000 и 2006 г. Данните се предоставят от ИАОС/ЕЕА на потребителите след заявка в цифров вид, подходящ за работа в ГИС среда. На база тези данни могат да се направят тематични извадки и ГИС анализи за определени класове по типове трайно ползване на съответните територии от класификацията на CORINE.
   

Въз основа на така извършената обработка, земното покритие са категоризира съобразно стандартна за ЕС номенклатура "CORINE земно покритие". Форматът за представяне на данните е ARC INFO, мащаб 1:100000, а геометричната и тематичната точност на CORINE Земно покритие е 85%. Съгласно Номенклатурата на CORINE земно покритие, следните категории влизат в групата "Антропогенни обекти":

2. 
   Агенция по геодезия, картография и кадастър – в рамките на проучване относно ГИС източници на информация, имащи отношение към прилагането на Конвенциите от Рио в регионалното и териториално планиране, е установено, че Агенцията по кадастър разполага с работещи ГИС кадастър и база данни в необходимия формат, които могат да се ползват за изчисляване на индикатора. Съгласно политиката на Агенцията, част от информацията е класифицирана, а друга може да бъде представяна след заявление от частни потребители срещу заплащане.
   

На база класификатора за трайно предназначение на териториите, при изчисляване на индикатора могат да се ползват данни от следните категории (от кадастъра):

Код	Наименование на територията
1	Урбанизирана територия
2	Територия на транспорта
7	Нарушена територия

Двете класификации до голяма степен се припокриват, както повечето класове земно покритие отговарят на съответни категории поземлени имоти. Някои класове от кадастъра например са по-специфични и не намират аналог само в една категория от класификацията на CORINE Земно покритие, което прави изготвянето на коректна таблица за съвместимост на двете класификации трудно изпълнимо.

Поради по-голямата си детайлност и точност, към момента в България за целите на регионалното планиране в урбанизираните територии се използва класификацията на кадастъра, докато CORINE Земно покритие се ползва основно за планиране в слабо урбанизирани райони (защитени територии, селскостопански или горски масиви, др.)