Да се разработи система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите, с абразията и свлачищата по Черноморското крайбрежие

Отпадането на приоритета, ориентиран към „Развитие на конкурентноспособен аграрен сектор, съживяване на селските райони” в Актуализирания документ за изпълнение на РПР в СИР 2009-2013г., не би следвало да намалява вниманието върху проблемите на околната среда, съпътстващи земеделските практики.

Превантивната дейност на РИОСВ във Варна и Шумен при процедурите, свързани с промяна предназначението на земеделски земи, са гаранция за опазване на плодородните земи и недопускане нерегламентираното им използване за строителство и неземеделски нужди. Въвеждането на дейности като ограничено използване на пестициди и торове в земеделието, реализирането на програми за екологично земеделие и животновъдство, ефективният контрол за ограничаване на емисионното замърсяване по отношение на въздуха, водите и управлението на отпадъците, технологичното обновление в производствените процеси, са довели до намаляване деградацията на земите и почвите в района.

През последната година, РИОСВ-Варна е изградил 65 пункта за мониторинг на почвите във Варненска и Добричка област, от които са взети почвени проби за определяне на базовото състояние. Мониторингът върху замърсяването на земеделските земи не регистрира превишения на стойностите в Североизточен район, което окачествява обстановката в района като благоприятна в сравнение с други в страната. В пределите на територията, контролирана от РИОСВ-Шумен, не са констатирани превишения в пределно допустимите съдържания на тежки метали. Практически е решен проблемът с негодните пестициди на 14 от общо 15 общини в района на инспекцията. Резултатите от анализите показват вкислени и силно вкислени почви в районите на пунктовете в общините Смядово, Никола Козлево и Преслав, където е необходимо.

При организацията на селскостопанската територия в СИР по отношение стопанисването и ползването на обработваемите земи следва да бъдат отчетени констатациите, че значителна част от площите в района са подложени на умерен и умерен до висок ерозионен риск вследствие на водоплощна ерозия, умерен до висок и висок действителен риск от площна ерозия, повишена чувствителност с умерен до висок риск на ландшафтите по отношение на ветрова ерозия. Необходимо е да се направят оценки, анализи и прогнози на риска с цел локализиране на необходимостта от прилагане на мерки за опазване на почвите от посочените вредни влияния. Да продължи разработването на програми и регионални мерки за постигане качествено управление на почвените ресурси в района.

Повишено внимание и предприемане на мерки е необходимо и по отношение на констатираните процеси на засоляване на почвите на територията на РИОСВ-Варна, особено в землищата на Провадия, Старо Оряхово и Шабла, където проблемите се обясняват с хидроморфните различия и подтиснатите условия на дренаж, усложнени в някои случаи от антропогенното натоварване.

Превантивната дейност на РИООСВ при процедурите по промяна предназначението на земеделски земи могат да бъдат гаранция за опазване на плодородните земи и недопускане нерегламентираното им използване за строителство и неземеделски нужди.

Съобразно предвидената по т.16 от Становището на МОСВ по екологичната оценка на РПР в СИР 2007-2013г. мярка, да се планират и осъществят интегрирани действия на черноморските общини, свързани с мероприятия за превенция на рискове, за защита от ерозионни и свлачищни процеси, предпазване от наводнения, въвеждане и усъвършенстване на мониторингови системи за опазване на околната среда. При осъществяване на мероприятията и при реализирането на проекти, заложени в ОУП на крайбрежните общини да се прилагат принципите на ИУКЗ за устойчиво пространствено планиране на крайбрежните зони, за пространствено зониране на различните ползвания, пространствено планиране на територията и акваторията, за намаляване на конфликтите и ограничаване на дейности и ползвания, които са в разрез с принципите за устойчиво развитие в крайбрежните зони.

Реализираните на територията на област Варна проект „План Коуст” и на територията на областите Варна и Добрич проект „Моят бряг”, постигнатите резултати и направените изводи, заключения и общи препоръки, биха могли да подпомогнат следващите усилия за въвеждането на интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства.

17. Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията.

Басейновата дирекция на Черноморския регион, към който Североизточният район териториално формира принадлежност, в изпълнение на Раздел 7 от Плана за управление на Черноморски басейнов район, осъществява постоянен контрол и предприема навременни мерки и дейности за намаляване на значителните въздействия от хидроморфологични изменения върху състоянието на водите, като: балансиране и контрол нa оттока, връзка на стари меандри с речното тяло, възстановяване на естественото състояние на речните брегове, ремонт на хидротехническите съоръжения, почистване на речните корита, разрешителен режим при нарушаване на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, намаляване на проводимостта на речните легла (включително баражи и прагове), изграждане на защитни или отводнителни съоръжения в райони, в които е възможно съществено повишаване на нивото на подземните води над или близо до земната повърхност, особено в урбанизирани територии и земеделски земи.

Осигуряването на нормално функциониране на отводнителната инфраструктура на населените места се координира с общинските администрации.

Предвид повишената чувствителност на ландшафтите в района по отношение на ветрова ерозия, породена в условията на широка откритост на терена на север-североизток, отсъствие на орографски препятствия, нисък процент на лесистост и висока степен на антропогенна трансформация на комплексите, както и предвид проявата на свлачищни процеси по Черноморското крайбрежие под влияние на локалните особености на терена и изразителния характер на природните предпоставки, е повишена необходимосттта от по-строг контрол на човешката дейност в засегнатите ареали и недопускането на дейности, провокиращи или усилващи ефекта на тези явления. Следва да продължи насърчаването и финансовото подпомагане на мерки за адаптивност на антропогенното присъствие в съгласие с ландшафтната структура и наличния природен потенциал.

С цел превенция на риска от наводнения и предприемането на навременни мерки за недопускане и намаляване на щетите от рискови ситуации, следва да бъде засилен мониторингът и контролът от страна на Басейновата дирекция на Черноморския район за басейново управление, кординирано с общините от района, които съгласно Закона за водите имат задължението да информират своевременно за настъпили преливания на язовири, разливания на реки, наводнения и др. Да се усъвършенстват системите за ранно предотвратяване на риска от неблагоприятни, но характерни за ландшафтното пространство на региона, природни явления и бедствия – свлачища, почвена ерозия, наводнения.

При одобряването на строителни проекти, да се изискват и конкретни ангажименти, отчитащи негативното влияние на климатичните промени, все по-често изразяващо се в промяна на интензивността и честотата на екстремалните явления като: поройни дъждове и увеличен повърхностен отток, динамична промяна в посоката и скоростта на вятъра, внезапно разразяващи се щормове и шквалове, последиците от които са сериозни поражения върху инфраструктурата и съоръженията, увеличаване на разходите за защита на общините.

Реализираните на територията на област Варна проект „План Коуст” и на територията на областите Варна и Добрич проект „Моят бряг”, с предложени сценарии за разполагането на съоръжения за защита на брега от абразия, ерозия, свлачища, щормове, вълнения, както и за защита и увеличаване на пясъчната ивица, могат да бъдат успешно използвани във връзка с бъдещото икономическо развитие, в т.ч. и на туризма в региона, според принципите на ИУКЗ и с участието на всички заинтересовани лица.

18. Да се разработи система за интегрирано управление на крайбрежните зони, водните ресурси и влажните зони.

В изпълнение на мярката по т.18 от Становището на МОСВ по екологичната оценка на РПР в СИР 2007-2013г., е необходимо да се предвиди съобразяване на ОУП на черноморските общини с интегрираното управление на крайбрежните зони, водните ресурси и влажните зони и да се обвържат процесите на пространственото/устройственото планиране със стратегическото планиране на регионалното развитие.

Актуализираните в рамките на изпълнените от Областна администрация Варна по проект „ПланКоуст” проектни дейности, данни и предвиждания, съдържащи се в съществуващите Общи устройствени планове на 7-те крайбрежни общини във Варненска област в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на българското черноморско крайбрежие (ЗУБЧК), отразените в ОУП обекти, приети и заложени за реализация в стратегически документи на национално ниво, както и изготвеното предложение за границите и обхвата на териториите и зоните съгласно ЗУБЧК могат да бъдат основа за успешно изпълнение на мярката. Резултатите от реализираните на територията на област Варна проект „План Коуст” и на територията на областите Варна и Добрич в СИР, както и на територията на област Бургас в ЮИР, проект „Моят бряг”, могат да подпомогнат процеса на интегриране усилията на всички заинтересовани от управлението на крайбрежните зони и акваторията институции, организации и общественост.

Прилагането на принципите на ИУКЗ ще допринесе различните заинтересови страни да преминат към общи действия и взаимна отговорност за устойчиво пространствено планиране на територията и акваторията при реализирането на проекти, заложени в ОУП на крайбрежните общини.

Мярката, касаеща планирането на зелени системи в съподчиненост с ландшфтното устройство на територията, е неприложима към съдържанието на РПР СИР 2007-20013г. и актуализирания документ за изпълнението му през остатъка от периода 2009-2013г. Съдържанието и редът на тези планови документи са регламентирани от Закона за регионалното развитие и Правилника за прилагане на закона за регионалното развитие, а посочената мярка следва да бъде приложима към планови документи, свързани с устройственото планиране.

Неадекватните градоустройствени решения, включително недостатъчното озеленяване, непрекъснато нарастващият брой на моторни превозни средства, в т.ч. в движение при зле поддържана пътна инфраструктура, неефективна организация на движението и недостиг на паркоместа, са едни от водещите причини за влошаване качеството на живот и повишаване на риска за здравето на хората в градовете от Североизточен район. Извършените от РИООСВ по график, съгласуван с МОСВ контролни измервания на територията на района върху промишлени източници (включително с измервания нивата на шум) показват, че разположението на промишлените зони предимно в нежилищни територии, запазва КАВ и снижава до голяма степен въздействието на призводствения шум върху гражданите. Наситеността на градската територия с транспортни трасета и транспортни средства, както и сравнително ограничените по интензитет и време строителни дейности, допринасят за замърсяването и шумовото натоварване в по-големите урбанизирани зони.

В общините на територията на СИР следва да продължи разработването и реализирането на общински програми за поддържане и озеленяване на зелени площи и за оформяне на зелени пояси за отделяне на жилищните райони, като издаването на разрешителните за строеж на жилищните сгради се съобразява с отдалечеността им от натоварени пътни артерии и промишлени обекти.

Необходимо е да продължи актуализирането на съществуващите и разработването на нови транспортни схеми за организация на движението в общините от Североизточен район, особено в по-големите урбанизирани територии, с цел разтоварване на обременените с интензивен транспорт участъци и извеждане на транзитния и тежкотоварен транспортен поток от жилищните комплекси и райони в централните градски части. Да продължат и мероприятията по ремонт и поддръжка на пътните участъци.

20. Проектите за развитие на туризма да се изготвят при спазване на нормите за рекреационно натоварване и съобразяване със статута на територията.

Както бе упоменато по отношение изпълнението на Мярка 2 и Мярка 19 от Становището на МОСВ по екологичната оценка на РПР в СИР 2007-2013г., съдържанието и редът за разработване на регионални планове и на актуализиран документ за изпълнението им са регламентирани от Закона за регионалното развитие и Правилника за прилагане на закона за регионалното развитие и плановите намерения не включват съобразяване с норми на устройственото планиране. Съблюдаването и изпълнението на мярка за реализиране на инвестиционни проекти, свързани с развитието на туризма съобразно нормите за рекреационно натоварване и статута на територията е приложима по отношение изпълнението на планови документи, разработвани в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията, Закона за устройство на българското черноморско крайбрежие и други нормативни документи в областта на устройственото планиране.

Една от целите на Националната стратегия за екотуризъм е обединяване усилията на всички заинтересовани страни за поставяне на екотуризма на подобаващо място в цялостното развитие на туризма и в приноса му за постигане на устойчиво развитие в България. Развитието на екотуризма е взаимносвързан с опазването на природата и на културно-историческото наследство в постигането на общата цел - загриженост за опазване качеството на околната среда. В този смисъл планирането и развитието на туристическата инфраструктура, нейното функциониране и маркетинг се фокусират върху екологичните, социалните, културните и икономическите критерии за устойчиво развитие.

Концентрацията на туристическите дейности в крайбрежните територии в Североизточен район, както и развитието на традиционния морски туризъм, от една страна, продължава да влияе благоприятно върху приходите и заетостта в района, но от друга страна не създава предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на туристическите дейности на територията на целия район. Независимо от съществуващите благоприятни възможности за развитие на алтернативни форми на туризъм в района, потенциалът му не се използва рационално. Териториите отдалечени от Черноморското крайбрежие остават недостатъчно позната дестинация.

От изключителна важност за района е водещият отрасъл „Туризъм” да се развива в устойчива екологична среда. Необходимо е да се насърчават инвестициите за развитие на туристически продукти, които допринасят за опазване на биологичното разнообразие, осъществяват се с възможно най-ниско потребление на невъзобновяеми ресурси, като поставят ударение върху използването на местните човешки и природни ресурси. Това би способствало за увеличаване на заетостта, намаляване на безработицата, ограничаване на обезлюдяването в периферните територии на района и позициониране на местни центрове на икономически просперитет. Реализирането на проекти, свързани с управлението на защитените територии и паметниците на културно-историческото наследство, следва да предвиждат като устойчиви резултати генерирането на средства, както за природозащитни дейности по опазването, така и за подобряване на поминъка и осигуряване на ползи за хората, които се грижат за опазването и поддържането на природните обекти в тези територии.

Възможностите на регионалния туристически потенциал за приоритетно развитие на туризъм в съхранена природна среда, както в крайбрежните области Варна и Добрич, така и във вътрешността на Североизточен район, налагат потребността от реализирането и на проекти, насочени към подобряване на координацията и качеството на управление на превенцията на риска, целяща опазването на природната среда, живота и здравето на хората и развитието на туризма и маркетинга на дестинациите в устойчива и сигурна околна среда.

Различните защитни режими следва да отчитат тясната връзка между обектите на културно-историческото наследство и специфичната природна характеристика на териториите, в които се намират, което е от особено значение за общото им опазване и за развитието на екотуризма. Необходимо е да се изработи механизъм на връзка между Закона за паметниците на културата и музеите, новия Закон за културното наследство, Закона за устройство на територията и Закона за регионалното развитие.

Качеството на атмосферния въздух е един от основните екологични проблеми на Североизточен регион. Сред активните източници на замърсяването на атмосферния въздух са автотранспортът, битовите отоплителни инсталации, промишлените дейности, неорганизирано прахоотделяне от строителни и ремонтни дейности, неблагоустроените територии в населените места. Традиционно проблемни зони са Варна, Провадия и Добрич. На това основание и след предварителна оценка на нивата на замърсителите, по решение на МОСВ от 2001 г, (по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Рамковата директива 96/62/ЕС) тук са утвърдени съответни райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ). По данни на Изпълнителната агенция по околна среда замърсяването в района е предимно от серни диоксиди, азотни диоксиди и фини прахови частици. За РОУКАВ Добрич, Варна и Провадия нивата на замърсяване са над граничните прагове. В годишната оценка (за 2006) на емитираните вредни вещества се посочват завишени емисии на серен диоксид в атмосферния въздух за общините Девня и Белослав. Под комбинираното влияние на значими горивни/енергийни и производствени източници във Варна са регистрирани едни от максималните за страната средночасови концентрации на серен диоксид. Наблюденията за Девня и Белослав показват едни от най-високите за страната емисии на азотен диоксид. Варна е сред районите, в които са емитирани най-големи количества азотни диоксиди на 1000 души, което е сравнимо с най-неблагоприятните за страната показатели в антропогенно натоварени зони като София и Стара Загора. Изследванията в община Девня регистрират завишаване на стойностите и по отношение на емисиите от амоняк.

Контролът за качеството на атмосферния въздух на територията на Варненска и Добричка области се осъществява от РИОСВ-Варна в постоянни пунктове за мониторинг на МОСВ, във временни пунктове, по утвърден от МОСВ годишен график или в пунктове, определени от инспекцията по повод на постъпили жалби и сигнали. Автоматичните измервателни станции за контрол качеството на атмосферния въздух са разположени в две населени места - гр. Варна и гр. Девня. Според годишните доклади за състоянието на околната среда на РИОСВ-Варна, тези общини са класифицирани като “горещи” екологични точки, тъй като в тях съществува потенциална опасност от влошаване здравето на населението, вследствие от замърсяването на атмосферния въздух. В тези две общини са разработени и се реализират програми за намаляване на нивата на замърсителите, като основните констатирани наднормени замърсители са фини прахови частици и общ прах.

РИОСВ-Варна контролира 808 обекта, потенциални и реални замърсители на атмосферния въздух, в районите на Варненска и Добричка области. Сред тях са следните значими обекти, емитиращи вредни вещества в атмосферата и включени в регистъра на МОСВ - “ТЕЦ Варна”ЕАД, с. Езерово; “Варненска корабостроителница”АД, град Варна; “Старт” АД, град Добрич и девненските заводи “Агрополихим” АД, “Девен”АД, “Девня цимент”АД, “Полимери”АД и “Солвей Соди”АД. Ежегодно тези дружества представят до 30 юни, чрез РИОСВ-Варна в ИАОС инвентаризационни карти, съгласно изискванията на т. 5 от Инструкция за регистриране на големи неподвижни обекти, източници на вредни вещества в атмосферния въздух. Един от акцентите на контролната дейност на настоящия момент е да се осигури спазването от предприятията на нормативните изисквания за извършването на собствени периодични /СПИ/ и непрекъснати /СНИ/ измервания на отделяните организирани емисии на замърсителите на въздуха.

Районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух на територията, контролирана от РИОСВ-Варна, са определени в съответствие с изискванията на Наредба №7 към Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ – ДВ, бр. 45/03.05.1999 г. с изм. и доп.):

Райони, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми и/или нормите плюс определени пределно допустими отклонения от тях (включително в райони, в които е налице превишаване на установените норми за съответните замърсители, в случаите, когато за последните не са определени допустими отклонения). Тук попадат общините Варна, Девня и Белослав.

Райони, в които нивата на един или няколко замърсители, за които не са установени допустими отклонения, превишават установените норми. Тук попадат- общините Добрич и Провадия.

Райони, в които нивата на замърсителите не превишават долните оценъчни прагове. Тук попадат- общините Аврен, Аксаково, Бяла, Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Дългопол, Суворово, Добрич -селска, Балчик, Генерал Тошево, Каварна, Крушари, Тервел и Шабла.

По данни на РИООСВ-Варна в процес на реализация са 5 общински програми за подобряване качеството на въздуха, целящи привеждането на замърсителите с наднормени стойности в нормите за емисиите за населените места – Варна, Белослав, Девня, Провадия и Добрич. В Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2008 г на инспекцията се съобщава, че всички планове за действие са актуализирани и са залегнали в разработените по чл. 79 от ЗООС Програми по околна среда.

Контролът в обхвата на Шуменска и Търговишка области се осъществява от РИОСВ-Шумен. Обобщената характеристика за качеството на атмосферния въздух в докладите на инспекцията отчита като положителни страни газификациите на паровите централи и преустройството на инсталации с горивни процеси за работа с природен газ в промишлени предприятия. Своеобразна гаранция е и осъществяването на превантивен контрол. В обектите с издадени комплексни разрешителни е подобрен контрола при експлоатацията на пречиствателните съоръжения. Емисиите на вредни вещества от производствени точкови източници се контролира чрез провеждане на собствени периодични измервания, които се докладват в РИОСВ-Шумен. За подобряване на контрола, през последната година е инсталирана и автоматична измервателна станция (АИС) в град Шумен.

Съгласно анализите към проекта на Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г. след 2000 г. се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането в България. Тя се обяснява със закриването на водоемки и нерентабилни производства и постепенното нарастване на цените на водата. Непосредствено отношение има и влиянието на естествени природни процеси, съпътстващи засушаването на климата. В обобщените данни на Изпълнителната агенция по околна среда се съобщава, че през 2006г. средната сума на валежите е 588 l/m² и е 90.6% от нормата. Това показва снижаване на стойностите в сравнение с предходните години (2005 – 124.1%, 2004 – 94.7%, 2003 – 94,2%). В Черноморския район за басейново управление, към който Североизточният район териториално формира принадлежност, са регистрирани валежни суми от 87.2% до 96.8% от нормата и съответно от 489 l/m² до 512 l/m².

Пропорционално на намаленото изземване на ресурса намаляват и абсолютните обеми на ползваните води от 7 244 млн. m³ през 1998 г. до 5,786 млн. m³ за 2002 г. Основните потребители на вода са промишлените производства, електроцентралите и топлоцентралите. Отбелязва се положителна тенденция за известно ограничаване на водоползването в селското стопанство, в т.ч. за напояване.

Съгласно последните представителни данни от проведения Регионален одит (Проект на МРРБ и Българска рейтингова агенция, 2008 г.) по степен на изградената водоснабдителна мрежа Североизточният район е на едно от първите места в страната, тъй като делът на водоснабденото население е 99,8%, при среден показател за страната 98,9%. В резултат на постигнатия напредък след 2000 г. в посока изграждането и реконструкцията на водоеми, селищни водопроводни мрежи и водоснабдителни системи, малки обекти за питейно водоснабдяване или съоръжения за допълнително подаване за райони с критично състояние на питейното водоснабдяване, състоянието на района е приемано за благоприятно, като относителният дял на населението с нарушено водоснабдяване е доста по-нисък от средния за страната - 14,4 % (в сравнение с критичните 45,5% за Северозападния район). Последните данни обаче сочат, че в отделни периоди се наблюдава рязко влошаване на показателите - през август 2007 г. 35% от населени места в България на воден режим са били в Североизточния район - 72 в област Търговище и 32 в област Шумен. В 30 - 40% от тях проблемите с водоснабдяването не се дължат на сушата, а на проблеми със захранването с питейна вода (Регионален одит, 2008).

Биологичният мониторинг на повърхностните води показва, че около 75 % от водите са в интервала средно замърсени води до води в добро и много добро състояние, а около 25% са категоризирани като замърсени до силно замърсени. Сред основните причини за замърсяването са заустванията на непречистени битови и промишлени отпадъчни води. Качество на водите на река Камчия е обобщавано като умерено, но са установени шест участъка със замърсявания над пределно допустимите концентрации. Данните на Изпълнителната агенция по околна среда показват, че спрямо 2005 г. е влошен показателя РО4 и по често са измерени стойности над нормите за III категория. Отбелязва се незначително общо влошаване на качеството на водите в поречието. Силно влошено е качеството на водите на река Провадийска, особено в приустиевите сектори. Показателите за хидробиологичния статус на река Батова потвърждават данните за средно замърсени до замърсени води.

Изоставането в изграждането на канализационните мрежи е по-малко в сравнение с други райони. Към настоящия момент 70,8% от населението е обхванато от канализационните услуги и по този индикатор районът е на второ място в страната след Югозападния район. Изградени са 1416,6 km канализационна мрежа, която се експлоатира само от дружества с над 50% държавна собственост. От мрежата 1031,2 km са с диаметър до 400 mm, а 385,4 km - с диаметър над 400 mm. В канализационната мрежа е обхванато 63,3% от населението. Тук в експлоатация са най-много на брой (в сравнение с другите региони) градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ) – 22, което показва благоприятна тенденция за нарастване на броя на обслужваното население (60%). Налице са обаче сериозни вътрешнорегионални различия. Най-висок е делът на обслуженото население от ПСОВ в област Варна- 78,2%, следвана от област Добрич - 54,9%. В областите Шумен и Търговище отпадните води не се третират преди заустването им (Регионален одит, 2008).

Прегледът на достъпните информационни източници показва, че на съвременния етап на територията на района се работи по три проекта за интегриран воден цикъл, финансирани по програма ИСПА - Варна, Шумен и Балчик. В процес на изграждане са ПСОВ при Велики Преслав и Суворово, като е финализирана работата по изграждането на колектор за отпадни води в гр. Провадия.

Мониторингът на повърхностните води се осъществява от Басейнова дирекция за Черноморски район. Контролът, извършван от РИОСВ-Варна на емитери, формиращи отпадъчни води, които се заустват в повърхностни водни обекти е в пряка зависимост с качеството на водоприемниците. Анализът за състоянието на повърхностните води се реализира въз основа на данните от провеждания в пунктовете на НАСЕМ физико-химичен мониторинг.

На територията на Варненска и Добричка област са изградени 29 пречиствателни станции за отпадъчни води, които приемат за пречистване битово–фекалните води, формирани от населените места на двете области и от развиващия се туризъм по Черноморието. Сред тях са: ГПСОВ “Варна”, ГПСОВ “Добрич”, ГПСОВ “Девня”, ПСОВ “Златни пясъци”, ПСОВ “Албена”, ПСОВ Генерал Тошево, ПСОВ Каварна, ПСОВ Долни Чифлик, ПСОВ Белослав, ПСОВ Провадия.

Анализите открояват като съществен недостатък ниската степен на изграденост на канализационните мрежи в населените места на контролираната от инспекцията територия. Изключение правят градовете Варна, Добрич, Белослав, Девня и големите курортни комплекси. Седем от пречиствателните станции: ГПСОВ “Балчик”, ГПСОВ ”Провадия”, ПСОВ “Слънчев ден”, ПСОВ “Св. Св. Константин и Елена”, ПСОВ “Евксиноград”, ПСОВ “Русалка” и ПСОВ на кв. “Аспарухово”  - гр. Варна, осигуряват само механично пречистване на отпадъчните води.

Провеждания контрол показва, че част от пречиствателните станции нямат техническа възможност да осигурят необходимото качество на процеса и да се придържат към строгите емисионни норми за заустване на отпадъчни води в чувствителни зони и райони за перспективно ползване на Черно море. Сред основните проблеми се открояват: хидравлическата пренатовареност на съоръженията; включването на дъждовни, дренажни и води от басейни в ПСОВ; ниското ниво на автоматизация при управлението и контрола на процесите; липсата на техническа възможност за отделянето на общия азот и общия фосфор.

Най-големият вносител на заустени количества отпадъчни води за Черноморския регион е ГПСОВ-Варна. В рамките на анализирания период е утвърден «Идеен проект за реконструкция и модернизация на ГПСОВ-Варна». В сила е договор за техническа помощ за Интегрирано управление на водния сектор на град Варна между МОСВ и Project Management Limited – Ирландия.

Направено е инвестиционно предложение за реконструкция и разширяване на ПСОВ „Златни пясъци”, във връзка с което през 2007 г е проведено заседание на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика към МРРБ. Проведените контролни проверки през туристическите сезони на 2007-2008 гг. от страна на РИОСВ-Варна, са позволили да се констатира, че съвременният капацитет на ПСОВ „Златни пясъци” за пречистване на постъпващите отпадъчни води и за спазването на технологичния режим, е ограничен. В тази връзка е в сила заповед на кмета на община Варна за неиздаване на разрешителни за строеж на нови обекти в комплекса.

Реализираните проверки и засилен контрол от страна на РИОСВ-Варна открояват и други проблемни територии, каквато е зоната на свръхконцентрация на промишлени предприятия в района на Девня. За три от тях е изградено едно общо пречиствателно съоръжение – шламоотвал “Падина”, който служи за механично пречистване (утаяване). През последната година е издадено комплексно разрешително (№ 361-НО/2008 г), с което са определени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за избистрените отпадъчни води от съоръжението преди заустването им в река Провадийска.

Емисионният контрол в поречието на Камчия обхваща всички обекти, заустващи водите си в реката и нейните притоци. Осъществени са проверки на точкови потенциални замърсители и върху ефективността на работа на локалните им пречиствателни съоръжения. През последната година е регистрирано залпово замърсяване на река Провадийска от „Рока България”АД. Контролът в поречието на Янтра показва, че основното замърсяване постъпва от селищните канализационни мрежи на градовете Омуртаг и Антоново. В процес е реализацията на ГПСОВ-Антоново със средства на ПУДООС.

Басейновата дирекция на Черноморския регион осъществява постоянен контрол и предприема навременни мерки за намаляване на значителните въздействия от хидроморфологични изменения върху състоянието на водите, които се изразяват в дейности като: балансиране и контрол нa оттока; връзка на стари меандри с речното тяло; възстановяване на естественото състояние на речните брегове; ремонт на хидротехническите съоръжения; почистване на речните корита; разрешителен режим при нарушаване на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, намаляване на проводимостта на речните легла (включително баражи и прагове); изграждане на защитни или отводнителни съоръжения в райони, в които нивото на подземните води може да се повиши съществено, над или близо до земната повърхност - в урбанизирани територии и земеделски земи (Съгласно раздел 7 на Плана за управление на черноморски басейнов район).

Басейновите дирекции координират съвместно с общинските администрации осигуряването на нормално функциониране на отводнителната инфраструктура на населените места. Съгласно Закона за водите общините имат задължението да информират своевременно за настъпили преливания на язовири, разливания на реки, наводнения и др.

Мониторингът върху замърсяването на земеделските земи не регистрира превишения на стойностите в Североизточен район (според данните на Изпълнителната агенция по околна среда), което окачествява обстановката в района като благоприятна в сравнение с други в страната.

Според изследванията на същия източник върху оценката на ерозионния риск за територията на страната през 2006 г. става ясно, че площите, подложени на умерен и умерен до висок ерозионен риск вследствие на водоплощна ерозия значително се увеличават в сравнение с предходни години и като обща площ са оценени на 2 010 223 ha. Данните за Североизточен район показват, че умерен до висок (до 20 т/ха/год количество ерозирала почва) и висок действителен риск (до 40 тона) от площна ерозия съществува в южните сектори на област Търговище. При умерен действителен риск явлението засяга почти повсеместно територията на областите Шумен и Варна, както и западните сектори на Добричка област. Мащабите на процеса могат да се обяснят с комплексното влияние на ландшафтоформиращите фактори в Предбалкана и платовидните земи на Източна Дунавска равнина (разнообразен релеф в неустойчиви на денудация скални материали и вариации в режима на хидро-климатичните елементи, породени от локалните особености на топографската повърхнина). Допълнителен фактор, задълбочаващ деструктивните процеси е високото антропогенно натоварване на ландшафтите в обезлесени повърхности или при практикуване на пасищно животновъдство.

В района се наблюдава повишена чувствителност на ландшафтите по отношение на ветрова ерозия (дефлация), породена в условията на широка откритост на терена на север-североизток, отсъствието на орографски препятствия, ниския процент на лесистост и високата степен на антропогенна трансформация на комплексите. С най-висок относителен риск за прояви на дефлация е територията на област Добрич (50-75 % от площите), следвана от Варна, Търговище и Шумен (40-50 % от площите). За територията на област Добрич съществува риск от дефлация с интензитет 11 t/ha, а във Варна от 3 до 5 t/ha.

Внимание се изисква и по отношение на процесите на засоляване на почвите, особено в землищата на Провадия, Старо Оряхово и Шабла, където проблемите се обясняват с хидроморфните различия и подтиснатите условия на дренаж, усложнени в някои случаи от антропогенното натоварване.

Мониторингът на почвите във Варненска и Добричка области се реализира от РИОСВ-Варна. За разглеждания период са издадени комплексни разрешителни на обекти като ТЕЦ “Варна” ЕАД, “Солвей соди” АД, ТЕЦ “Девен”, “Девня цимент”АД, “Агрополихим “ АД, “Полимери” АД, “Старт” АД, “Птицеком” ООД, “Керамик” АД, “Метал” АД, “Топлофикация” ЕАД, „Депо за неопасни отпадъци”в град Добрич, „Регионално депо за неопасни отпадъци” в град Варна и др. В този процес за последната година са изградени 65 пункта за мониторинг на почвите, от които са взети почвени проби за определяне на базовото състояние. Анализите за съдържание на тежки метали и устойчиви органични замърсители паказват съдържание в почвите в границите на пределно допустимите норми. Проверките показват, че във Варненска област проблемът с негодните и залежали пестициди е напълно разрешен. В процес на реализация е проект за прибирането на препаратите в контейнери тип „Б-Б куб” и позиционирането им на територията на Добричка област.

На територията на РИОСВ-Варна са констатирани засолени почви в района на Мировското солно находище, с обща площ 40 дка, за които се прилага програма за възстановяване на стари щети, финансирана от Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите. Програма е с продължитерност до 2030 г., колкото е срокът на концесията на “Провадсол” АД.

Мониторингът на почвите в пределите на територията, контролирана от РИОСВ-Шумен не констатират превишения в пределно допустимите съдържания на тежки метали. Резултатите от анализите по мониторинговата програма за 2008 г показват вкислени и силно вкислени почви в районите на пунктовете в общините Смядово, Никола Козлево и Преслав. Практически е решен проблемът с негодните пестициди на 14 от общо 15 общини в района на инспекцията.

Въвеждането на дейности като ограничено използване на пестициди и торове в земеделието, реализирането на програми за екологично земеделие и животновъдство, ефективният контрол за ограничаване на емисионното замърсяване по отношение на въздуха, водите и управлението на отпадъците, технологичното обновление в производствените процеси, са довели до намаляване деградацията на земите и почвите. Превантивната дейност на РИОСВ при процедурите по промяна предназначението на земеделски земи са гаранция за опазване на плодородните земи и недопускане нерегламентираното им използване за строителство и неземеделски нужди.
Ландшафт

РИОСВ-Шумен и РИОСВ-Варна осъществяват превантивен контрол посредством съгласуване на цялостни и годишни проекти за търсене на подземни ботагства, проучване, добив, рекултивация и ликвидация. За разглеждания период РИОСВ-Варна е издала общо 39 становища за рекултивация на нарушени терени. Само за последната година на контролираната от инспекцията територия са извършени техническа ликвидация и рекултивация на шест сондажни площадки. В отчетите на РИОСВ-Шумен се посочват като най-висок процент рекултивирани площи на територията на община Шумен, извършени от „Пътища” АД и „Стройресурс” ООД.

Контролът по спазването на изискванията на Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии се реализира основно от РИОСВ и регионалните структури на МЗГ. На територията, контролирана от РИОСВ-Варна, се намират 2 Резервата, 5 поддържани резервати, 35 защитени местности, 9 природни забележителности, 1 природен парк. През 2007. по издадена заповед от министъра на околната среда и водите е обявявена нова защитена местност “Суха река” (суходолие в пределите на Добруджанското плато и периодичен приток на река Дунав). През 2008 са обявени три нови защитени зони „Хърсовска река”, „Чаиря”, „Ятата”. В изпълнениена изискванията на Закона за защитените територии са прекатегоризирани 6 буферни зони в защитени местности.

Проведените мероприятия в съответствие с одобрените годишните планове за дейности в защитените територии спомагат за опазването, популяризирането, укрепването и запазването на защитените територии. Извършени са следните основни дейности - обявяване на защитени зони по НАТУРА 2000 и отразяване границите на ЗТ в КВС, изваждане на скици, техническа дейност по Споразумение № РД 50-178/17.09.2003 г. между МОСВ и МЗГ. Извършват се регулярни проверки за спазване на режимите на защитените територии. Постигнат е сериозен напредък в отразяването на защитените територии в Картите на възстановената собственост (КВС) на съответните землища. В област Добрич са проведени комисии за отразяване в КВС на всички защитени територии. В област Варна процедурата е съобразена с местните условия, което е дало възможност за стартиране на процеса по актуализация на площите на защитените територии. Като резултат са приети границите на 24 ЗТ, предстои приемането на нови 10. Извършва се подготовка по процедурата за обявяване на нова защитена територия по предложение на община Суворово, което ще гарантира опазването на ценни местообитания на защитени растителни видове, както и опазване на характерен и забележителен ландшафт. Осъществява се засилен превантивен контрол по опазването на ЗТ от възникването на пожари.

Инспекцията е провела необходимите проверки в съгласие със Закона за биологичното разнообразие за ограничаване на търговията с диворастящи цветни растения, полагане на грижи за вековните дървета, опазване и устойчиво използване на лечебните растения, съблюдаване на забранителния и разрешителния режим за защитени видове на територията на цялата страна. Ежедневен мониторинг се осъществява в ЗТ и влажни зони, попадащи в обхвата на миграционния път на птиците Виа Понтика.

На контролираната от РИОСВ-Шумен територия, през последната година са финализирани процедурите за съвместяване на КВС на новообявените ЗТ – ЗМ „Мадарски скални венци”, ЗМ „Див рожков” и ЗМ „Конски кестен”. В съгласие с регламентите на ЗБР и с Директивата за опазване на птиците са обявени ЗЗ „Провадийско-Роякско плато”, ЗЗ ”Котленска планина”, ЗЗ ”Овчарово”. Осъществен е засилен превантивен контрол в периодични теренни наблюдения и действия за информиране на населението за опасността от възникване на пожар. Продължава работата по проекти за защита на местообитанията на редки и застрашени видове (урумово лале, нарязанолистен тъжник).

Отпадъци

Съгласно анализите към проекта на Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г. в Североизточен район се наблюдава значително повишаване на образуваните количества производствени неопасни отпадъци (52,7%). Количествата битови отпадъци, отнесени към обслужваното население, се запазват сравнително постоянни - около 500 kg/жител годишно. От общото количество на събраните битови отпадъци в страната 11,5% са събрани в Североизточния район (Регионален одит, 2008). Най-много депа за битови отпадъци функционират в област Варна (11 на брой). Относителният дял на населението, обслужено със сметосъбиране в три от областите в района - Добрич, Търговище и Шумен, е по-малък от средния за страната - 87,8%. Единствено във област Варна е осигурено сметосъбиране на добро равнище, което обхваща значителна част от населението и населените места – 91,5%.

По данни на РИОСВ - Варна от общо 19 общини, контролирани от инспекцията, 16 са актуализирали своите програми по управление на дейностите по отпадъците, които са приети от общинските съвети. Актуализацията на програмите е извършена съобразно действащия Закон по управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и с дейностите в ИСПА мярка EUROPEAID/117408/D/SU/BG. Общият процент на обхванатото в организирана система население е висок, поради това, че големите градове са със значително по-голям брой население и са обхванати в система за организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци. От общо 368 населени места на територията на РИОСВ-Варна, 110 са обхванати в организирана система, т.е 29.89 %, а 257 не са обхванати в такава, което представлява 69.83 % от общият им брой. В сравнение с предходните години се наблюдава тенденция към подобряване чистотата в населените места на контролираната от РИОСВ - Варна територия, както и ограничаване замърсяването на компонентите на околната среда с отпадъци. Отчетена е тенденция към повишаване броя на населените места и обхванато население в система на организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци, както и броя на лицата, обхванати в разрешителен режим за извършваните дейности с отпадъци.

В изпълнение на изискванията заложени в Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъци и утвърдените планове за привеждане на съществуващите общински депа за отпадъци в съответствие с нормативните изисквания, са разработени и утвърдени, оперативни планове за водене на дейностите по депониране и планове за контрол и мониторинг на компонентите на околната среда. Отчетено е сравнително добро припокриване на заложените мерки в инвестиционните програми с дейностите извършвани на обектите (депата). Установените несъответствия са отстранявани своевременно. За анализирания период услугата е въведена на 100% в общините Аксаково, Провадия и Вълчи дол. Осъществена е координация между общинските и областни администрации  по изпълнение на ИСПА мярка “Регионално управление на отпадъците – Добрич и Провадия”.

Генерираните строителни отпадъци на контролираната от РИОСВ-Варна територия, се обезвреждат по съвместимост с битовите, на депа за неопасни отпадъци. Във връзка с интензивното строителство в регион Варна, обезвреждането на строителните отпадъци и изкопаните земни маси остава сериозен проблем, който намира частично решение с изпълнение на техническа рекултивация на нарушени терени. През 2008 г. РИОСВ-Варна е издала 25 становища по проекти за рекултивация на нарушени терени на физически и юридически лица, в които се оползотворяват част от строителните отпадъци, генерирани на територията на общините Варна, Белослав и Аксаково. Провежда се превантивен контрол по отношение издадените от главните архитекти разрешения за строеж.

Производствените и опасни отпадъци се третират на територията на предприятията, които ги генерират. За извършване на дейности по третиране на отпадъци, РИОСВ - Варна издава разрешителни и регистрационни документи и контролира изпълнението по условията в тях, както и изпълнението на програмите по управление на отпадъците. Производствените отпадъци с неопасен характер могат да се депонират по съвместимост с битовите отпадъци на депа за неопасни отпадъци. Към 2008 г специализираните депа за производствени отпадъци са 6 в общините Варна, Девня, Белослав: депо за производствени и строителни отпадъци с. Константиново (”Терем” АД), депо за производствени и строителни отпадъци в гр. Девня, шламоотвал за карбонатен шлам на територията на “Полимери” АД; сгурошламоотвал в с. Падина, сгуроотвал в с. Езерово, отвал за фосфогипс в местност «Сая дере», община Девня, депо за производствени и строителни отпадъци в местност «Маркузана», община Девня. Разработени и представени за утвърждаване от МОСВ са планове за привеждане на съществуващите депа в съответствие с нормативните изисквания. През 2007 г. са утвърдени от министъра на околната среда и водите плановете за следните депа: шламоотвал «Падина», «Солвей соди» АД; сгурошламоотвал «Тец Варна» АД; депо за азбестови отпадъци и шламоотвал за карбиден шлам, «Полимери» АД; разширение на депо за фосфогипс «Сая дере», «Агрополихим» АД; депо за строителни и производствени отпадъци «Падина», ЕТ «Зл. Лъв – Хр. Христов»; депо за неопасни с участък за опасни отпадъци «Терем» АД, Варна. Преустановена е експлоатацията на депата за опасни отпадъци азбестохранилище «Полимерии» АД и депо за азбестови отпадъци «ТЕЦ Варна» ЕАД.

За територията, контролирана от РИОСВ-Шумен, регионално значение имат депата «Шумен» (за общините Шумен, Велики Преслав, Смядово, Каспичан, Нови пазар, Каолиново, Хитрино, Венец), «Търговище» (за общините на Търговище и Попово) и «Омуртаг» (за общините на Омуртаг, Върбица и Котел). От последната година регионалните депа притежават комплексни разрешителни. Депото за битови отпадъци в Антоново има общинско значение. В анализите на инспекцията се посочва, че обстоятелствата по изграждането и определянето на депата със статут на регионални са довели до някои проблеми с тяхното управление. Депата са общинска собственост и определянето на приемлива за всички общини, обслужвани от депата, цена за депонираните отпадъци е конфликтен въпрос. В тази връзка, и за постигане на взаимноприемливо споразумение, през 2008 г РИОСВ-Шумен е инициирала среща между областният управител на област Шумен и кметовете на общини.

Продължава закриването на нерегламентирани сметища в населените места. По данни на РИОСВ-Шумен за 2008 г са почистени и ликвидирани 260 незаконни сметища, предимно в общините Търтовище, Антоново, Смядово, Омуртаг. Закрити са общинските депа в Омуртаг, Върбица и Каспичан. Положителна тенденция се наблюдава в оптимизирането на процеса на организирано сметосъбиране и извозване. Към края на 2008 г процесът е обхванал 13 (76,77% от общото население) от общо 15 общини на територията на инспекцията. В четири общини има въведено разделно събиране на рециклируеми отпадъци.

На територията, контролирана от РИОСВ-Шумен, няма изградени депа за строителни отпадъци. Те се депонират в депата за битови отпадъци, използват се за рекултивация на терени или при други условия, съгласно общинските решения. В част от общините се практикува определянето на терен за строителни отпадъци посредством издаването на строително разрешение. Все още неразрешен е проблемът с обезвреждането на опасните отпадъци. Според Доклада за състоянието на околната среда за 2008 г, съхраняването им по места създава опасност от възникване на екологични прецеденти. Предложението на инспекцията е за регионално изграждане на съоръженията и оптимизиране на условията по транспортирането на опасните отпадъци.

РИОСВ-Варна и РИОСВ-Шумен са проведели необходимите контролни проверки на промишлени източници (включително с измервания нивата на шум), в т.ч. по жалби и сигнали. По съгласувания с МОСВ годишен график са извършени контролни измервания. За шумовото натоварване допринася наситеността на градската територия с транспортни трасета и транспортни средства. Характерното разположение на промишлените зони - предимно обособени в нежилищни територии, до голяма степен снижава въздействието на призводствения шум върху гражданите. Шумът, породен от строителни дейности, е характерен за районите в които се извършва строителство, ограничен е по време и е с невисок интензитет. В град Варна най-голям дял за оформянето на акустичното състояние на община Варна има транспортния шум - автомобилния и самолетния шум, и в по-малка степен железопътния. Акустичната обстановка в гр. Добрич е неравномерно натоварена. Тя е утежнена главно по комуникационно-транспортната мрежа. Шум от промишлени източници не е регистриран, поради локалното им значение и отнасянето към производствените зони. С цел намаляване на шума в общините се извършват мероприятия по поддържане и озеленяване на площи, отделяне на жилищните сгради от натоварените пътни артерии със зелени пояси и ремонт на пътни участъци.