Проект: " Общ мениджмънт на околната среда чрез контрол на популацията комари в трансграничната зона Кълъраш - Силистра"

• 
  Проект: " Черна вода - Силистра: специфика и взаимодействия в културата" Реализира се от програма Фар-ТГС 2005. Проектът цели    укрепване на приятелските връзки и взаимодействия, трансгранично коопериране, чрез културен обмен между община Черна вода и Силистра. Около 2000 души от граничните общности са включени пряко в културните дейности.
  
• 
  Проект „Рехабилитация на път ІІ-29 от българо-румънската граница към Генерал Тошево” – програма за ТГС между България и Румъния;
  
• 
  „Подготовка на бъдещи проекти в областта на околната среда” по програмата за ТГС между България и Румъния. Проектът се реализира в рамките на програмата за ТГС и цели да подготви правителствата на България и Румъния за изпълнение на европейските изисквания в областта на околната среда.
  
• 
  „Подготовка на проект за влажна зона в област Силистра и прилагане на мерки за защита и възстановяване във връзка с местното индустриално развитие”;
  
• 
  „Изграждане на съвместна система за контрол на замърсяващите емисии на българо-румънската граница на Долен Дунав”;
  
• 
  Проекти по Съвместния фонд за малки проекти в България и Румъния в областите Силистра и Добрич, подпомагащи граничните райони да преодолеят специфичните проблеми в развитието си;
  
• 
  Строителство на околовръстен път Силистра;
  
• 
  Проект „ Устойчиво икономическо развитие на българо-румънския дунавски регион”, който цели укрепване на капацитета за изготвяне на подходящи проекти и привличане на финансиране по програма РНАRE СВС.
  
• 
  Проект „ Съвместна програма за управление качеството на въздуха по българо-румънската граница, по поречието на Долен Дунав”;
  
• 
  „Устойчиво развитие и опазване на биоразнообразието в българо-румънския граничен участък”;
  
• 
  „Интегрирано управление на трансграничните подземни води между България и Румъния в Добруджа”;
  
• 
  „Проекти от хората за хората” , реализирани в рамките на Съвместния фонд за малки проекти в областите Добрич и Силистра;
  
• 
  „Подготовка на проекти по пограмата РНАRE СВС България-Румъния, които да се финансират от структурните фондове на ЕС”;
  

• 
  „Устойчиво развитие на българо-румънския граничен регион”. Насочен е към ефективно използване на икономическия потенциал в синергия с устойчивото използване на природните ресурси и опазване на биоразнообразието.
  
• 
  „Техническа помощ за подготовка на проекти за ТГС по програмата България-Румъния”- Ще подпомогне централните и местните власти в България да осигурят ефективно, ефикасно и прозрачно управление на програмата за ТГС от 2007 г. и ще осигури институционално развитие за прилагане на ТГС програми.
  

• 
  Брой на сключените споразумения за сътрудничество - Постигнати са добри резултати и реализирани 3 проекта за междурегионално сътрудничество. Наличен добре развит административен капацитет.
  

• 
   Трансграничен проект " Развитие на селските райони по протежението на река Дунав, чрез създаване на трансграничен велосипеден маршрут" , част от европейски маршрут " Евровело 6" - Община Силистра е партньор на немското правителство този проект. Основната цел на проекта е да се трасира велосипеден маршрут във всички държави в Европа от извора на р. Дунав - до делтата й в Румъния.
  
• 
  „Интегрирано наблюдение на водите на българското черноморско крайбрежие от Дуранкулак до Резово”;
  
• 
  В периода ноември 2007 – май 2008г. бе реализирана българската част от международния проект «Пространствено планиране на крайбрежните зони - PlanCoast» (2006-2008)”, INTERREG ІІІВ CADSES, по който Областна администрация – Варна бе водещият български партньор. Основната цел на "PlanCoast" бе насърчаването на устойчивото развитие в крайбрежните зони на Балтийско, Адриатическо и Черно море, както и прилежащите им земни и морски площи, както и обмяна и натрупване на опит и добри практики в прилагането на интегриран подход за пространствено планиране на крайбрежни територии. Проектът обедини усилията на 16 европейски партньора от 11 страни - Германия, Полша, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Италия, Черна гора, Словения, Румъния, Украйна и България. Събрана бе актуална база данни, която да послужи за основа за пространственото планиране в бреговите и морските зони. Разработват се пилотни проекти за пространствено планиране на крайбрежните морски зони, както и предложение за план за използване на 12-милната морска зона на Варненския бряг. Изготвени бяха препоръки във връзка с планираното използване на морето.
  
• 
  Проект „Моят бряг”, чиято цел бе да създаде визия за развитието на българското Черноморско крайбрежие до 2030-та година, бе реализиран на територията на областите Варна и Добрич от Североизточен район. Постигнатите резултати и направените изводи, заключения и общи препоръки, биха могли да подпомогнат следващите усилия за въвеждането на интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства, за осъществяване на бъдещ мониторинг на крайбрежните морски води съгласно Рамковата Директива за водите.
  

• 
  Приключи работата по проект № 014664 „Регионална иновационна стратегия на Североизточен район за планиране” / РИС на СИРП, NE-BG RIS/ по 6-та Рамкова програма на ЕС, Направление „Изследвания и иновации” и договор, сключен с Европейската комисия, с начало 1 юни 2005г. и край 31 януари 2008г. Проектът бе изпълнен в партньорство с координатора Високотехнологичен бизнес инкубатор – Варна, Обединението на областните управители в Североизточен район за планиране (в който влизат областите Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен), Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Университета в Западна Македония, Гърция, Регионалната администрация Лигурия, Италия и Регионалната администрация Абруцо, Италия. Разработена бе стратегия, която предоставя рамката за оптимизиране на иновационната политика и иновационната инфраструктура на регионално равнище, съобразени най-вече с потребностите на бизнеса. Изготвени бяха 45 пилотни проекта и бе постигнат регионален консенсус. Регионалната иновационна стратегия насърчава сътрудничеството между частния сектор, малкия и среден бизнес, научноизследователските организации и публичната администрация, за да се повиши иновационния капацитет на региона.
  
• 
  Пилотната интегрирана грантова схема за регионално развитие на Североизточния район за планиране по Програма ФАР-ИСС на ЕС бе първият многокомпонентен проект в България с цел подготовка за усвояване на средства по Структурните фондове на ЕС. Той бе фокусиран и върху създаване на условия за балансирано развитие на българските региони, намаляване на различията в областта на трудовата заетост, доходите и възможностите за развитие, укрепването на административния капацитет.
  

- Изграждане и поддържане на пътища, ВиК, комуникационни и др. инфраструктурни мрежи;

- Развитие на човешките ресурси и местни инициативи за заетост – квалификационни курсове в приоритетни професии, езиково и компютърно обучение;

- Интегрирана подкрепа за развитие на туризма – рехабилитация на туристически обекти и достъп до тях, информационни центрове и материали, събития и нови туристически продукти;

- Инвестиции за подкрепа на условията и външната среда за сектора на производство – обучения и консултации по мениджмънт и развитие за малки и средни предприятия от сектора и създаването на услуги.

Брой договорирани проекти към 30/06/2009г. на територията на Североизточен район по ОПРР, приоритет Местно развитие и сътрудничество/ Междурегионално сътрудничество – 11 договора на стойност 6 444 681, 84 лв.

Възможности: Стратегическото географско положение на Североизточен район позволява да се използват възможностите за териториално сътрудничество предоставяни от учреденият през м. септември 2008г. Черноморски Еврорегион, като нестопанска организация, подпомагаща сътрудничеството между регионите и общините в басейна на Черно море. Организации от Черноморския регион, области и градове ще могат да кандидатстват по програмата "Черноморска синергия" на Европейския съюз чрез съвместни проекти за развитие на енергетиката, екологията, културата, туризма.

Североизточен район е и един от двата избираеми български района от ниво 2 по Съвместната оперативна програма „Черно море 2007-2013” и чрез потенциалното си участие в програмата районът би могъл да постигането на нейната основна цел, а именно, засилено и устойчиво икономическо и социално развитие на регионите от Черноморския басейн.

• 
  ОП “Околна среда”:
  

Техн. помощ сектор “Отпадъци" - 3,3 млн.лв

Обща стойност на одобрените проекти в СИР - 111,1 млн.лв

• 
  ОП “Административен капацитет”:
  

• 
  ОП “РКБИ”:
  

• 
  ОП “Развитие на човешките ресурси”:
  

• 
  ОП “Регионално развитие”:
  

• 
  ОП “Транспорт”:
  

• 
  Програма за развитие на селските райони”:
  

Във връзка с изпълнението на горепосочената мярка от Становище № 7-3/2005 г. на министъра на околната среда и водите относно Екологичната оценка на РПР в Североизточен район 2007-2013г., за подобряване на КАВ на територията на общините Варна, Белослав, Девня, Провадия и Добрич действат общински програми за подобряване качеството на въздуха, целящи привеждането на замърсителите с наднормени стойности в нормите за имисиите за населените места. Констатацията от Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2008г. на РИООСВ-Варна сочи, че всички планове за действие са актуализирани и са залегнали в разработените по чл. 79 от ЗООС Програми по околна среда.

На територията на Североизточен район, агломерацията Варна-Девня е характеризирана в национален мащаб като "гореща точка", тъй като тук са концентрирани източници на атмосферно замърсяване и на замърсяване на Белославското и Варненското езера, макар че през последните години извършените замервания показват нормализиране на състоянието и привеждане на данните в допустимите норми.

В общините от Североизточен район, и особено в общините Варна и Девня, класифицирани, като «горещи» екологични точки, предвид съществуващата потенциална опасност от влошаване здравето на населението като резултат от замърсяване на АВ, да продължи усъвършенстването на системите за наблюдение и контрол на качеството на атмосферния въздух и да се ревизират определените пределно допустими отклонения от съответните пределни норми за всички замърсители на АВ в районите за оценка и управление на КАВ на територията, контролирана от съответните РИООСВ.

2. 
   Да се изготвят акваториални планове
   

Според Закона за устройство на българското черноморско крайбрежие към всички общи устройствени планове на общините по крайбрежието трябва да има и част за устройство на акваторията. Досега в България не е правено проучване за транспорта, пристанищата, рибарските стоянки и яхтени кейове, плажните ивици, зоните за аквакултури и спорт в акваториалните зони.

Принос на изпълнения през периода 2007-2008г. българо-холандски проект "Моят бряг" на територията на черноморските области Добрич, Варна и Бургас е подготовката на анализ и препоръки как да се пристъпи към устройствено планиране на акваторията. Първият план, който ще представи подобна разработка, е Общият устройствен на община Варна. Планът е в процес на доработване и подготовка на екологична оценка. Възложен е и се разработва и Общият устройствен план на община Шабла. Експертите в МРРБ са върнали проекта за допълване и доработване. Следва процедура по съгласуване и обществено обсъждане. Той ще бъде приет до края на тази година. Поради непредставено техническо задание се забавя възлагането на общия устройствен план на община Балчик. Изготвените по проекта "Моят бряг" в резултат от двегодишно проучване на бреговата зона препоръки, ще бъдат предоставени на авторите на устройствените планове.

През периода декември, 2006г. – май, 2008г. Областна администрация - Варна и Черноморска мрежа на НПО - Варна участваха като партньори в международен проект «Plan Coast» по програма INTERREG III B CADSES, с основна цел - увеличаване устойчивото развитие на крайбрежните зони на Балтийско, Адриатическо и Черно море. Един от планираните и постигнат от българските партньори резултат от реализирането на пилотния проект на територията на област Варна е «Изготвяне на предложение за план за използване на морето за 12 милната морска зона на Варна». При изпълнение на пилотните дейности са установени конфликти, свързани с природо-географските условия и урбанизацията на крайбрежието: наличие на древни и съвременни свлачищни процеси в почти цялата северна крайбрежна зона на Варненска област; урбанизация, извършвана без адекватна инфраструктура и инженерна подготовка на земната основа и замърсяване от урбанистичния натиск; непрекъснато разрастващи се туристически и селищни образувания и Зони по Натура 2000, както и конфликти, свързани с разположението на даляни и навигационни маршрути в част от Варненския залив. Установено е, че решението на проблемите със свлачищата на сушата и с aбразията не може да стане самостоятелно за всеки проблем – нужно е предприемането на комплексни технически /инженерни/ решения не само на сушата, но и по брега.

Изготвеното в рамките на проект „ПланКоуст” предложение за план за използване на 12-милната морска зона на Варна – Комплексна визия относно разположението на хидро-технически съоръжения в крайбрежните зони и сценарии за разполагането на съоръжения за защита на брега от абразия, ерозия, свлачища, щормове, вълнения, както и за защита и увеличаване на пясъчната ивица, също може да бъде успешно използвано при изготвянето на акваториални планове за крайбрежните общини в Североизточен район.

Бъдещото икономическо развитие, в т.ч. и на туризма в района, ще изисква промяна в процеса на интегрирано управление на бреговата зона според принципите на ИУКЗ и с акцент за адаптиране към климатичните промени, както и в подхода на проектирането на инженерните съоръжения и вземането на решения за защита на бреговете от наводнения и ерозии с участието на всички заинтересовани лица.

Интересът към използването на възобновяемите енергийни източници в Североизточния район непрекъснато нараства. Изследванията на енергийния потенциал на вятъра показват, че в крайбрежните територии на района (особено около нос Калиакра и нос Емине) съществуват отлични възможности за развитието на ветроенергетиката, тъй като попадат в т. н. Зона на голямата ветроенергетика. Средната многогодишна скорост на вятъра тук превишава 6-7 м/сек, като броят на часовете през годината със скорости превишаващи указаните е над 70-85 %. Средногодишната продължителност на интервала 5-25 м/с тук достига около 6600 h, което представлява около 75 % от броя на часовете в годината. През 2008г. на територията на община Каварна в землището на с. Българево е реализиран първият голям ветроенергиен парк в България - Калиакра Уинд Пауър АД. Ветрогенераторният парк се простира на площ от 2500 дка, разполага с 35 ветрогенератора и собствена подстанция. “Калиакра Уинд Пауър” е и първият парк, който разполага с уникална радарна система. Монтираните на територията на парка радари целят предотвратяване на смъртните случаи сред птиците по пътя “Виа Понтика” по време на есенния и пролетния прелет, като при засичане на полета автоматично се изключват работещите ветрогенератори. През 2009г. на територията на община Каварна заработиха нови два ветроенергийни парка - Ветропарк „Камен бряг” на територията на парк "Камен бряг", с инсталирана мощност от 21 MW, който ще може да произвежда годишно над 56.5 млн. Ветропаркът покрива територия от близо 70 хектара, състои се от 7 турбини, всяка с мощност от 3 MW, има обща мощност от 21 MW и ще намалява емисиите на въглероден двуокис с 50 хил. т годишно. Ветроенергийният парк „Свети Никола", отново край Каварна е към настящия момент е най-големият ветроенергиен парк у нас с мощност - 156 MW. С пускането в експлоатация на този парк се очаква през следващата година ветроенергийните мощности на България да се удвоят, като достигнат около 330 MW.

В община Балчик е представено инвестиционно предложение на Фондация "Втората България" - проект "Трансгранично сътрудничество в научноизследователската и учебна дейност за разработване потенциала на вятърната енергия в Черно море". Проектът предвижда създаване на трансграничен енергиен център в Балчик за научни изследвания, иновации и демонстрации за потенциала на вятърната енергия в Черно море и в трансграничния район с област Добрич - област Констанца в Румъния, в зони, изключващи защитените по "Натура 2000" и тези със засилен трафик на плавателни съдове.

По отношение потенциала на Североизточен район за използване на слънчевата енергия за ефективно производство на електричество в Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие в СИР 2009-2013г., че малка част от територията на Североизточния район попада в зона с подходящи природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия. Заявените планови намерения по отношение използването на слънчевата енергия са направени на базата на теоретични и общи за страната изследвания, от което не става ясно има ли конкретни наблюдения по територията, даващи основание за планирането на подобни бъдещи мероприятия. Районът има възможности за разполагане на слънчеви и фотоволтаични инсталация за енергия, но такива все още не са инсталирани.

В тази връзка следва да продължи подкрепата и от страна на държавата за инвестиции в посока използване потенциала на Североизточен район за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и особено на ветрогенератори в крайбрежните територии.

4. Да се разширяват програмите за газифициране

През територията на Североизточен район, паралелно на трасето на южната дъга на магистралния пръстен за доставка на природен газ за страната, преминават транзитните газопроводи, пренасящи природен газ за Гърция, Македония и Турция. На територията на района са изградени множество отклонения от магистралния газопровод, които снабдяват по-отдалечените от него населени места и промишлени зони. Отдалечеността, обаче, на някои общини от магистралните газопроводи и от главните отклонения към тях, както и отсъствието на по-големи населени места в тях, прави газификацията им икономически необоснована. През периода 2007-2009г. значително е увеличен процентът на газификация на промишлените и на битовите абонати на територията на Североизточния район. В общините Варна, Добрич, Каварна, Нови пазар, Търговище, Попово са изградени газоснабдителни мрежи за битови и обществени консуматори, което е предпоставка за намаляване на замърсяването на въздуха, в т.ч. за редуциране на емисиите на парникови газове в района.

В този смисъл, следва да продължи развитието на газоразпределителните мрежи в Североизточен район, като се създадат възможности за постепенно включване и на по-малките и отдалечени общини към газоразпределителните мрежи. Декларираната в Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие в СИР 2009-2013г. подкрепа за осигуряване на по-широк достъп до газоразпределителна инфраструктура е в съгласие с Мярка 4 от Становището по екологична оценка на МОСВ (№ 7-3/2005).

5. 
   Изграждането на нови ПСОВ и реконструкцията на съществуващите, да бъде в съответствие с Националната програма за изграждане на ГПСОВ над 10 000 екв. ж., ГПСОВ от 2000 екв. ж. до 10 000 екв. ж. в срокове съгласно Наредба № 6 (ДВ бр.97/2000 г.) и с изискване, където е необходимо, за по-строго пречистване на отпадъчните води с допълнително отстраняване на азот и фосфор
   

На територията на Североизточен район се очертава положителна тенденция за нарастване броя на обслуженото население от ПСОВ. Финализирана е дейността по изграждането на колектор за отпадни води в гр. Провадия, в процес на изграждане са ПСОВ при Велики Преслав и Суворово. Изградени са 29 пречисвателни станции за отпадъчни води на тариторията на област Варна и област Добрич: ГПСОВ “Варна”, ГПСОВ “Добрич”, ГПСОВ “Девня”, ПСОВ “Златни пясъци”, ПСОВ “Албена”, ПСОВ Генерал Тошево, ПСОВ Каварна, ПСОВ Долни Чифлик, ПСОВ Белослав, ПСОВ Провадия. Утвърден е «Идеен проект за реконструкция и модернизация на ГПСОВ-Варна», която е най-големият вносител на заустени количества отпадъчни води. В процес на изграждане са ПСОВ при Велики Преслав и Дулово, а работата по изграждането на колектор за отпадни води в гр. Провадия е финализирана. В сила е договор за техническа помощ за ИУ на водния сектор на град Варна между МОСВ и Project Management Limited – Ирландия. Докладът на Регионалния одит за 2008г. посочва, че в областите Шумен и Търговище отпадните води не се третират преди заустването им, а в Търговище няма изградена ПСОВ.

При реализиране на всички проекти за изграждане, разширяване, реконструиране или модернизиране на пречиствателни съоръжения за отпадни и питейни води в рамките на изпълнението на Регионалния план за развитие в СИР през остатъка от програмния период 2009-2013г., е необходимо да се предвидят конкретни ангажименти, насочени към подобряване ефективността на съоръженията (с допълнителното изискване за засилване на контрола върху съдържанието на азот и фосфор) в съответствие с посочените в Мярка 5 от Становището на МОСВ № 7-3/2005 г. по екологичната оценка нормативни документи и в изпълнение на Директива на Съвета 2000/60/EC и Директива на Съвета 91/271/EEC.

5. 
   
   Каталог: stranici -> SIRP -> docs -> strdoc
   stranici -> Книга към бъдещата морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата
   stranici -> To the european union bulgaria
   stranici -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10
   stranici -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
   strdoc -> Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на
   strdoc -> Доклад за изпълнението на регионалния план за развитие
   strdoc -> Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на североизточен район (2007-2013)
   strdoc -> Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на
   
   
   
   Изтегляне 2.12 Mb.
   
   Сподели с приятели: