Период за събиране/ актуализация на данни

Наличните онлайн данни на ниво ЕС са актуализирани през период от 5 години, но липсват актуализирани данни за последния период (последна актуализация е извършена през 2003 г.)

Данните за CORINE земно покритие се предоставят от ЕЕА на ИАОС при актуализация, като наличните към момента данни са за 1990, 2000 и 2006 г. Обикновено обработката на изходните данни (сателитни изображения и др.) отнема доста време, което забавя актуализацията на информацията – последните данни за 2006 г. например са разпространени през 2008 г.

За разлика от CORINE земно покритие, данните на национално ниво от Агенция по геодезия, картография и кадастър се обновяват текущо - при настъпила промяна.

Използваните мерни единици за индикатора са квадратен километър (км²) – за изчисляване на площите и съответно процент (%) – за изчисляване относителния дял на антропогенно натоварените територии от площта на съответната териториална единица.

• 
  ЕС15 – на база наличните данни са направени изчисления за три държави, които показват следните средни стойности: водеща е Белгия с относителен дял на антропогенно натоварените територии през 2000 г. от 18.48%, следвана от Германия с 12.81% и Франция – с 7.70% антропогенно натоварени територии през 2000 г. И за трите държави е установен ясно изразен тренд за увеличаване стойностите на индикатора през отчетния период 1990-2000 г. (Виж Фиг. 1)
  
• 
  ЕС27 – на база наличните данни са направени изчисления за три допълнителни „нови” държави-членки, които показват следните средни стойности: водеща е Чехия с относителен дял на антропогенно натоварените територии през 2000 г. от 10.27%, следвана от Словакия с 7.51% и Полша – с 6.57% антропогенно натоварени територии през 2000 г. И за трите държави са характерни по-ниски стойности на урбанизация в сравнение с „по-старите” страни членки, като е налице колебание на стойностите и липса на ясно изразено нарастване в процента на антропогенно натоварените площи през отчетния период 1990-2000 г. (Виж Фиг. 2)
  

В резултат на извършения анализ, като средна стойност на индикатора за ниво община е изчислена 5.29 % антропогенни натоварени площи от общинските територии в България. В дъното на класацията, с най-малко такива площи е община Сапарева Баня с 0.56 % следвана от община Батак с 0.57 %. Водеща в класацията е община Пловдив с 47.22 % антропогенно натоварени площи.

На национално ниво средната стойност на индикатора е изчислена като 5.03 % антропогенни натоварени площи от общата площ на страната.

Предложения за целеви стойности за България – интерпретацията и използването на индикатора в процеса на регионално планиране би имало смисъл ако се определят целеви (максимално допустими или прагови) стойности за всяка териториална единица. В рамките на настоящото задание такива стойности не могат да бъдат предложени, тъй като те са функция от много допълнителни фактори за всяка конкретна територия (гъстота на населението и демографски тенденции за развитие, богатство на биологично разнообразие, наличие и площ на защитени територии, наличие на промишленост и инфраструктурни обекти с национално значение).

Тъй като залагането на такива стойности може да породи сериозни конфликти с местни власти, инвеститори и др. заинтересовани страни, те следва да бъдат определени от експертен екип или междуведомствена комисия индивидуално за всяка териториална единица на най-ниското ниво на планиране (община). На тази основа могат да бъдат определени максимално допустими стойности за всеки регион от ниво 2, които да залегнат в съответните стратегически документи или политики, свързани с регионалното планиране.

Основните възможности за измерване на индикатора са свързани с извършването на анализи в ГИС среда на база предоставени изходни данни в съответния формат. Изчисляването на индикатора може да бъде извършвано автоматично, чрез разработването на специализирани софтуерни инструменти към използвания основен ГИС софтуер (ArcView).

Стойностите за индикатора могат да бъдат получени чрез изчисляване от изходните данни, които грубо могат да се групират в три етапа:

• 
  получаване и актуализиране на изходните данни за дадена териториална единица (община, регион, др.);
  
• 
  изчисляване в ГИС среда на общата площ на антропогенно натоварените територии в определената териториална единица в км² – на база данните от проекта CORINE земно покритие, и кадастъра;
  
• 
  изчисляване дела на антропогенно натоварените територии в дадена териториална единица (община, регион, др.) в % на база изчислените площи в км².
  

Разработването на специализирани програмни продукти или инструменти (tools) в ГИС среда за изчисляване стойностите на индикатора на различните териториални нива (на база изходните данни от CORINE земно покритие и кадастъра) ще улесни и ускори значително процеса по изчисляване и актуализиране на индикатора.

Както е описано по-долу в текста, въпреки че Индикатор 1 е определен като ключов индикатор в домейна „Биоразнообразие”, в този си вид той не дава връзка между допустимия процент на антропогенно натоварените територии в дадена териториална единица и нейното значение от гледна точка опазване на биологичното разнообразие. Ето защо, в ГИС базата данни за индикатора следва да бъде включен и ГИС слой с границите (полигони) на защитените зони от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

На тази основа, в методологията за изчисляване на индикатора следва да се включи като допълнителен етап „изчисляване площите от европейската екологична мрежа НАУРА 2000”, които да бъдат дадени съответно в квадратни километри и в проценти. Наличието на стойности по двата показателя (антропогенно натоварени и защитени територии) ще даде по-голяма яснота и възможност за интегриране в политиките за регионално планиране на мерки по опазване на установеното значимо биологично разнообразие за всяка конкретна териториална единица.

Мониторингът на индикатора в дългосрочен аспект зависи от създаването на ефективен механизъм за получаване, осъвременяване, обработка, съхраняване и анализ на данни. Тъй като и двата източника на изходни данни за индикатора са държавни институции, необходимите стъпки за осъществяването на дългосрочен мониторинг от страна на МРРБ могат да бъдат следните:

• 
  организиране на междуведомствени срещи с представители на ИАОС и Агенцията по геодезия, картография и кадастър с цел изясняване на наличните ресурси възможностите за съвместна работа, свързана с мониторинг на индикатора на различните нива на планиране;
  
• 
  сключване на междуведомствени споразумения за сътрудничество и обмен на информация, в които са описани механизмите, ангажиментите, сроковете и формата на предоставяните ресурси/ данни за провеждане на дългосрочен мониторинг на индикатора на различните нива на планиране.
  

Основните предимства на индикатора са свързани с възможностите за адекватно представяне на дела антропогенно натоварени територии, което позволява оценка на риска за деградация на естествените местообитания и процесите на загуба на биологично разнообразие. В страната е налице достатъчно достоверна и актуална информация (от ведомствени източници) за изчисляване на индикатора, определяне на трендове и извършване на сравнителни анализи на всички нива на териториално планиране.

Индикаторът се използва във всички страни, ползващи данните от CORINE земно покритие и дава възможност за добро визуално представяне на установените тенденции и процеси, както и за своевременна актуализация на данните. Съществува технологична възможност за разработването на софтуерни инструменти, което ще ускори значително процеса на обработка, изчисляване и актуализация на данните/ стойностите за индикатора.

3.2 Основни недостатъци

Наличните данни не могат да се ползват директно - следва да се извършват тематични анализи и изчисления в ГИС среда за получаване стойностите на индикатора за всяко ниво и териториална единица.

Въпреки че е посочен като ключов индикатор в домейн „биологично разнообразие” Индикатор 1 в този си вид не дава връзка между допустимия процент на антропогенно натоварените територии в дадена териториална единица и нейното значение от гледна точка опазване на биологичното разнообразие (наличие на защитени територии и зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000, наличие на редки, защитени и застрашени видове или екосистеми, наличие на промишлени обекти от национално значение, гъстота на населението и др.) Това прави трудно определянето на максимално допустими стойности на индикатора на всички нива и провеждането на адекватни управленски политики.

Спецификата на всяка територия налага изчисляване и определяне на целеви или максимално допустими стойности за най-ниските териториални единици (ниво община) на базата на което могат да се вземат управленски решения, свързани с регионалното планиране на местно, регионално и национално ниво.

Потенциалните разходи, свързани с разработването, мониторинга и актуализирането на индикатора могат да бъдат разделени на няколко групи в съответствие с етапите на получаване и обработка на информацията:

• 
  набавяне и осъвременяване на данни - тъй като и двата източника на изходни данни за изчисляване стойностите на индикатора на национално ниво са държавни институции, които биха могли да предоставят данните безплатно на база междуведомствени споразумения, разходи за набавяне на данни на този етап не се предвиждат;
  

• 
  обработка и анализ на събраните данни – обработката на събраните данни с цел изчисляване на стойностите на индикатора следва да се извършва в ГИС среда от обучени експерти. Потенциалните разходи за обработка на изходните данни зависят от това на кой източник на данни ще се спре МРРБ. Обработката на данните от CORINE земно покритие изисква наличието на специализиран ГИС софтуер, хардуер и съответно специалисти, което е свързано с определени разходи за закупуване на софтуер, оборудване и обучение. При разработването на специализирани ГИС инструменти, анализът на събраните данни може да се извършва от служители на МРРБ след провеждане на обучение, без необходимост от осигуряване на допълнителни ресурси (разкриване на нови работни места или закупуване на оборудване). Поради факта, че в Агенцията по кадастъра са налице специализиран софтуер, техника и специалисти, агенцията би могла да обработва изходните данни и директно да предоставя на МРРБ стойности на индикатора на различни териториални нива (за които разполага с данни)с минимални или нулеви разходи.
  
• 
  осъществяване на периодичен мониторинг, изготвяне и осъвременяване на база данни – тази дейност може да се извършва от служители на МРРБ след провеждане на обучение и не изисква допълнителни ресурси (разкриване на нови работни места или закупуване на оборудване). Базата данни може да бъде създадена в информационната среда на Access database без необходимост от закупуване на специализиран сървър или софтуер. За целта е необходимо да бъдат изпълнени следните условия:
  

2) разработване на специализирани софтуерни инструменти (работещи в ГИС среда) за изчисляване стойностите на показателя от изходните данни;

3) провеждане на обучение за експерти от МРРБ относно поддържане на базата данни и изчисляване стойностите на индикатора.

3.4 Графично представяне на индикатора

Към момента могат да бъдат предложени две опции за графично представяне на индикатора:

• 
  за сравнителен анализ и определяне на трендове - графика с представяне на различните стойности на индикатора за различни териториални единици за определен период (Фиг. 1 и 2)
  

• 
  за визуализация и площно представяне на индикатора – кръгова диаграма с представяне на процента антропогенно натоварени площи от общата площ на съответната териториална единица (Фиг. 3)
  

Предложеният индикатор може да бъде интерпретиран за целите на МРРБ свързани с мониторинг относно степента на интегриране целите на Конвенциите от Рио в регионалното планиране на национално, регионално и местно ниво. За целите на планирането, индикаторът може да бъде използван след определянето на максимално допустими стойности (максимален дял/ процент на антропогенно натоварените територии) за всяка община.

Тези стойности следва да се определят след комплексна експертна оценка на всяка индивидуална територия от експертен екип или междуведомствена комисия. Оценката следва да включва анализ на следните фактори:

• 
  наличие на ценно биоразнообразие – редки защитени видове, местообитания и екосистеми, защитени територии, зони от мрежата НАТУРА 2000 и тяхната площ;
  
• 
  наличие на промишлени обекти от национално значение – електроцентрали, големи промишлени предприятия, рудници и др.
  
• 
  гъстота на населението и тенденции за демографско развитие;
  
• 
  съществуващ натиск и опасности за биоразнообразието в региона – увреждане или унищожаване на видове и местообитания, замърсяване, документирани закононарушения, големи инвестиционни проекти и др.
  

На тази основа ще могат да бъдат вземани адекватни управленски решения, свързани с регионалното планиране на местно, регионално и национално ниво, а МРРБ ще може да провежда систематичен мониторинг и целенасочена политика за постигане на заложените цели.

• 
  Име: относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти)
  
• 
  Статус: наличен
  
• 
  Дефиниция: индикаторът показва относителния дял/ процента на антропогенно натоварените територии от общата площ на дадена териториална единица (община, регион, държава)
  
• 
  Географско покритие: пан-европейски
  
• 
  Времево покритие: след 1990 г.
  
• 
  Честота на актуализиране: 5-10 години за CORINE земно покритие; при настъпила промяна - данни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър
  
• 
  Източници на данни: ИАОС; Агенция по геодезия, картография и кадастър
  

Предоставянето на изходни данни от CORINE земно покритие и Агенцията по геодезия, картография и кадастър в подходящ формат (raster image, shp files) дава пълни възможности за интеграция и интерпретация на индикатора в ГИС среда.

1. 
   Доклад „Показатели за мониторинг на интеграцията на глобалните проблеми по околна среда в процеса на регионално развитие в България – Обща характеристика, д-р Александър Коцев, 2009 г.
   
2. 
   Eurostat http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/main_tables
   
3. 
   Конвенция за биологичното разнообразие, http://www.cbd.int/
   
4. 
   Стратегически план за Конвенцията за биологичното разнообразие, МОСВ
   
5. 
   „Консултация върху Уточняване и усъвършенстване на модела за оценка на водната ерозия”, Иван Николов, Светла Русева, Вихра Стефанова, 2006 г.
   
6. 
   Анкета „ГИС източници на информация, имащи отношение към прилагането на Конвенциите от Рио в регионалното и териториално планиране”, Мария Новакова
   
7. 
   http://www.eea.europa.eu/publications/COR0-landcover
   
8. 
   http://www.mrrb.government.bg
   
9. 
   www.urbanaudit.org/
   
10. 
    www.geographic.org
    

Биологично разнообразие

Какво е влиянието на различните типове земеползване върху биологичното разнообразие в дадена териториална единица? Каква част от горските и земеделските територии отнема процеса на урбанизация и какви промени в регионалното планиране налага това?

Индикаторът показва относителния дял/ процента на горските, земеделските и урбанизираните територии от общата площ на дадена териториална единица (община, регион, държава).

Унищожаването, увреждането и фрагментацията на природните местообитания са едни от основните причини за ускоряването на процеса на загуба на биологично разнообразие в световен мащаб. Урбанизирането на нови територии, както и провеждането на неустойчиви горско и селскостопански практики са сред основните фактори, причиняващи унищожаване или увреждане на все повече видове и местообитания.

Застрояването или изграждането на туристическа и др. инфраструктура (ски писти, голф игрища, МВЕЦ) във все повече чувствителни територии (включително защитени територии, зони от НАТУРА 2000, редки и уязвими местообитания и екосистеми като влажни зони, поречия, гори и др.) се превръща във все по-сериозен проблем за България през последните години. От друга страна, неустойчивите селскостопански (интензивно и химизирано селско стопанство) или горскостопански практики (провеждане на голи сечи, унищожаване на старите гори, залесяване с моно култури и др.) също могат да причинят загуба на биоразнообразие.

Липсата на индикатори, измерващи или определящи допустимите степени на урбанизиране или съотношението между различните видове земеползване в различните териториални единици/ нива за планиране до голяма степен възпрепятства определянето на мащабите, скоростта и обхвата на тези процеси, и съответно разработването и прилагането на адекватни управленски политики. Ето защо, въвеждането на подобен индикатор ще подпомогне мониторинга на тези процеси и ще даде възможност за планирането на адекватни мерки за регулиране на негативните процеси на различните нива на планиране посредством законодателни и др. инициативи.

Индикаторът „Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии” е предложен в резултат на експертно проучване⁸,проведено в рамките на Проект „Конвенциите от Рио”. В проучване, приоритетът на индикатора е определен като „ключов”, а териториалното му ниво - като „регионално, локално”. Предлаганият индикатор е базиран на няколко утвърдени за използване в статистическата практика на Евростат⁹ индикатори, свързани с типа земно покритие – урбанизирани територии, горски и селскостопански площи. Тези индикатори се използват във всички страни, където има покритие с данни от проекта CORINE¹⁰ земно покритие.

При осъществяване на периодичен мониторинг индикаторът дава възможност за представяне на моментното състояние във всяка териториална единица, проследяване трендовете и динамиката на развитие в процесите на урбанизация или типовете земеползване на съответните териториални нива, както и сравняване с трендовете за развитие на европейско ниво. На тази основа могат да бъдат актуализирани и провеждани съответните национални и регионални политики за планиране и регионално развитие с цел спиране загубата на биологично разнообразие съгласно международните ангажименти, поети от страната ни по Конвенцията за биологичното Разнообразие.

Антропогенното въздействие върху територията посредством типа на земеползване в съответните площи е адресирано в Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, ратифицирана от Р България, и безспорно е свързано със загубата на биологично разнообразие. Унищожаването, фрагментацията или увреждането на естествените местообитания от човешката дейност е една от основните причини за намаляването на биологичното разнообразие, поради което индикаторът индиректно може да се счита като измерител на биоразнообразието.

Съгласно Глобалния стратегическия план за Конвенцията за биологичното разнообразие, страните членки се обвързват с по-ефективното и последователно приложение на трите цели на Конвенцията, за постигането на значително забавяне на сегашната скорост на загуба на биоразнообразие в световен, регионален и национален план през 2010 год. След приемането на Стратегическия план, Конференцията на страните изготви рамка, улесняваща процеса на оценка на напредъка за постигане на заложената цел за 2010 г. Рамката включва седем целеви области като по-долу са представени три от тях, имащи пряко отношение към забавяне скоростта на загуба на биоразнообразие и предложения индикатор:

• 
  Намаляване степента на загуба на компонентите на биоразнообразието, включително: (1) биоми, хабитати и екосистеми; (2) видове и популации; и (3) генетично разнообразие;
  
• 
  Справяне с основните заплахи за биоразнообразието, включително тези, възникващи от чужди инвазивни видове, промяната в климата, замърсяването и промяна в местообитанията;
  
• 
  Поддържане интегритета на екосистемите и осигуряването на стоки и услуги предоставяни от биоразнообразието в екосистемите в подкрепа на благо съществуването на човечеството.