Връзка на индикатора с целевата област

Повишаването на енергийната ефективност и относителния дял на ВЕИ има пряко отношение към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК)³³. Конвенцията осигурява рамковите изисквания за междуправителствени мерки за борба с изменението на климата. Най-важната цел на Конвенцията е да стабилизира концентрациите на парниковите газове в атмосферата, които са свързани с въздействието на човешката дейност върху климатичната система. Конвенцията е ратифицирана от 189 страни и е в сила от 21 март 1994 г. България подписва РКОНИК през 1992 г., ратифицира я през 1995 г. и оттогава тя е в сила за страната.

Законово обвързващият статус на Конвенцията е значително подпомогнат от Протокола от Киото³⁴ от 1997 г. , който споделя задачата, принципите и институциите на Конвенцията, но ангажира развитите държави (страните по Анекс І) към индивидуални, законово обвързани цели за лимитирането или намаляването на техните емисии на парникови газове. Към настоящия момент 168 страни и Европейският икономически съвет са ратифицирали Протокола. България подписва Протокола от Киото през 1998, ратифицира го през 2002 и от 2005 той е в сила.

В изпълнение на задълженията по Директива 2001/77/ЕО и Директива 2006/108/ЕО в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г. (приета с Решение на МС от 19.10.2006 г.) е определена индикативната цел от 11 % дял електрическата енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление през 2010 г. Програмата е съобразена с общата концепция за развитието на ВЕИ в страната, с набелязаните индикативни цели за производство на електрическа енергия от ВЕИ и средствата за постигането им. Програмата формулира мерки и политики за насърчаване използването на ВЕИ в енергийния баланс на страната.

Индикаторът има пряко отношение и към Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на ЕС. Директивата определя основната цел на всички страни – членки до 2016 г. да постигнат спестяване на горива и енергии, в размер на 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г.

Стратегическите документи на национално ниво, отразяващи международните ангажименти на страната, с които индикаторът също има връзка са:

• 
  Директива 2001/77/ЕО относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар;
  
• 
  Директива 2006/32/ЕО на европейския парламент и съвета - от 5 април 2006 относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги;
  
• 
  Директива 2002/91/ЕО на европейския парламент и съвета от 16 декември 2002 година относно енергийната ефективност на сградния фонд;
  
• 
  Енергийна стратегия на Република България;
  
• 
  Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015;
  
• 
  Първи национален план за действие за енергийна ефективност – 2008-2010;
  
• 
  Национална дългосрочна програма за енергийна ефективност до 2015 г.;
  

И двата показателя за отчитане на индикатора са обезпечени с актуални и статистически достоверни данни на национално ниво – съответно от МИЕ и АЕФ, като обединени с данните по Индикатор 3 ще дават цялостна престава за изпълнение на ангажиментите на България на различни нива съгласно РКООНИК и Протокола от Киото.

Наличието на сравними данни на ниво ЕС (Евростат и др. източници) по тези показатели ще предостави възможност за сравнителни анализи и определяне на тенденции. Предвид изискванията на Евростат най-вероятно данни за показателите ще се събират от НСИ и на регионално ниво от 2010 г. Изграждането на регионални структури на АЕФ също ще допринесе за осигуряване на данни и на регионално ниво от следващата година.

На международно ниво като отправна точка за сравнителни анализи могат да се ползват данните на Eurostat³⁵, които са статистически достоверни и предоставят информация за всички страни по години. Разработената от Eurostat система за ВЕИ включва следните показатели:

• 
  Произведено електричество от ВЕИ – мерна единица % от общата годишна консумация на енергия;
  
• 
  Първична продукция на възобновяема енергия - мерна единица (1 000 toe);
  
• 
  Първична продукция на възобновяема енергия по сектори (слънчева, водна и др.) - мерна единица (1 000 toe)
  

• 
  Министерство на икономиката, енергетиката и туризма - на база годишните доклади за изпълнение на съответните стратегически документи;
  
• 
  Агенция по енергийна ефективност - на база на база годишните доклади за изпълнение на съответните стратегически документи.
  

Поради задълженията си за докладване към Eurostat, НСИ също подготвя въвеждането на индикатори, свързани с набиране и анализ на данни за ЕЕ и ВЕИ в страната. На тази основа може да се очаква, че след 2010 г. индикаторът ще бъде по-добре обезпечен с достоверни статистически данни за изчисляване на стойности за различни териториални равнища.

Данните за напредъка при изпълнението на националните стратегически цели и приоритети в сферите на ВЕИ и ЕЕ се отчитат ежегодно от съответните институции.

Използваните мерни единици за двата показателя по индикатора са следните:

1) Произведена енергия от ВЕИ – измерена в GWh и/или в % (дял) на електрическата енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление;

2) Спестена енергия чрез прилагането на мерки за ЕЕ - измерена в спестени MWh или toe.

Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на ЕС определя основната цел на всички страни – членки до 2016 г. да постигнат спестяване на горива и енергии, в размер на 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г.

На тази основа и на база изискванията на Директива 2001/77/ЕО са определени целеви стойности за производство на енергия от ВЕИ като 11 % от цялостното енергийно производство на страната. Поради благоприятните климатични условия тази цел е постигната през 2007 г. (с 11%), но поради липсата на достатъчно валежи и факта, че основният дял от енергията произведена от ВЕИ в България се пада на ВЕЦ, през 2008 г. целта не е постигната (6,5%).

В изпълнение на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги България приема индикативна национална цел за енергийно спестяване до 2016 година в размер не по-малко от 9 % от крайното енергийно потребление за 9 години (средно по 1 % годишно), което означава, че страната трябва осигури спестяване на горива и енергии на обща стойност 627 ktoe.

Абсолютната стойност на индикативната цел за България, която страната трябва да докаже като сума на енергоспестяванията през следващия 9-годишен период, се определя на база данните за крайното енергийно потребление през последните пет години – от 2001 до 2005 г., за които съществуват публикувани статистически данни

За разлика от мерките по ЕЕ, целите за развитието на ВЕИ към момента нямат регионален аспект поради различния потенциал за използването им обусловен от специфичните географски и климатични фактори в различните териториални единици.

2.4 Възможности за измерване на индикатора

Възможностите за измерване на индикатора са свързани с извършването на сравнителни анализи на база предоставените изходни данни от съответните държавни институции (АЕФ и МИЕ).

Стойностите за индикатора могат да бъдат получени чрез изчисляване от изходните данни, които грубо могат да се групират в два етапа:

• 
  получаване и актуализиране на изходните данни по двата показателя за дадена териториална единица (община, регион, др.);
  
• 
  сравняване на получените стойности с поставените стратегически цели в двете сфери (ВЕИ и ЕЕ) на национално ниво.
  

N/A

Мониторингът на индикатора в дългосрочен аспект зависи от създаването на ефективен механизъм за получаване, осъвременяване, обработка, съхраняване и анализ на данни.

Тъй като източниците на изходни данни по двата показателя за индикатора са държавни институции, необходимите стъпки за осъществяването на дългосрочен мониторинг от страна на МРРБ могат да бъдат следните:

• 
  организиране на междуведомствени срещи с представители на АЕФ, МИЕ и БАИ с цел изясняване на наличните ресурси възможностите за съвместна работа, свързана с мониторинг на индикатора на различните нива на планиране;
  
• 
  сключване на междуведомствени споразумения за сътрудничество и обмен на информация – в които са описани механизмите, ангажиментите, сроковете и формата на предоставяните ресурси/ данни за провеждане на дългосрочен мониторинг на индикатора на различните нива на планиране.
  

Основното предимство на индикатора е свързано с възможностите за обединяване на стойностите на два различни показателя, което дава възможност за оценка напредъка по трите стратегически направление за изпълнение ангажиментите на страната по РКООНИК (в комбинация с Индикатор 3).

Основният недостатък на индикатора е свързан с изчисляването и отчитането на неговите стойности по 2 различни показателя, което прави работата по мониторинг по-сложна и трудоемка. Това прави невъзможно еднозначното представяне на индикатора (тъй като е възможно националната цел по единия показател да е постигната, а по другия – не).

Потенциалните разходи, свързани с разработването, мониторинга и актуализирането на индикатора могат да бъдат разделени на няколко групи в съответствие с етапите на получаване и обработка на информацията:

• 
  набавяне и осъвременяване на данни - тъй като и двата източника на изходни данни за изчисляване стойностите на индикатора на национално ниво са държавни институции, които биха могли да предоставят данните безплатно на база междуведомствени споразумения, разходи за набавяне на данни на този етап не се предвиждат;
  

• 
  обработка и анализ на събраните данни – обработката на събраните данни с цел изчисляване на стойностите на индикатора може да се извършва в Microsoft Office Excel или чрез разработен софтуерен инструмент. Анализът може да се извършва от служители на МРРБ след провеждане на обучение и не изисква допълнителни ресурси (разкриване на нови работни места или закупуване на оборудване);
  
• 
  осъществяване на периодичен мониторинг, изготвяне и осъвременяване на база данни – тази дейност може да се извършва от служители на МРРБ и не изисква допълнителни ресурси (разкриване на нови работни места или закупуване на оборудване).
  

Графичното представяне на индикатора е свързано с представяне на данни по двата показателя с цел визуализиране на тенденции и сравнителен анализ. На Фигура 1 е представен сравнителен анализ между определените индикативни цели за 2010 г. за държавите-членки и постигнатия дял на електрическата енергия от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия през 2006 г.

През 2008 г. произведената електрическа енергия от ВЕИ (без отчитане на ПАВЕЦ) е 2 891.9 GWh и заема дял от 6,5 % в брутното производство на електрическа енергия в страната (фигура 2).

Предложеният индикатор може да бъде интерпретиран за целите по стратегическо планиране на МРРБ на национално, регионално и местно ниво едва след генерирането на база данни, даваща възможност за сравнителни анализи на различни териториални равнища.

Оценката на степента на постигане на националните цели в двете направления може да покаже доколко изпълнението на ангажиментите към РКООНИК е сред приоритетите за регионално планиране в съответната териториална единица.

Като цяло, по-релевантен за оценка на местните политики за регионалното планиране е показателят за енергийна ефективност, тъй като не е обвързан с наличието на потенциал за използване на ВЕИ и с конкретните климатични или метеорологични условия.

• 
  Име: Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност
  
• 
  Статус: наличен
  
• 
  Дефиниция: Индикаторът отразява спестената енергия чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност и произведената енергия от възобновяеми енергийни източници в дадена териториална единица (община, регион, държава) сравнени с поставените национални цели в съответната сфера;
  
• 
  Географско покритие: паневропейско
  
• 
  Времево покритие: след 2000 г.
  
• 
  Честота на актуализиране: ежегодно
  
• 
  Източници на данни: АЕФ, МИЕ
  

Наличието на териториално обособени данни предоставя пълна възможност за интеграция и интерпретация на индикатора в ГИС среда.

53. 
    Доклад „Показатели за мониторинг на интеграцията на глобалните проблеми по околна среда в процеса на регионално развитие в България – Обща характеристика, д-р Александър Коцев, 2009 г.
    
54. 
    НСИ http://www.nsi.bg/
    
55. 
    ИАОС http://nfp-bg.eionet.eu.int/ncesd/bul/index.html
    
56. 
    European Environment Agency http://www.eea.europa.eu/
    
57. 
    Eurostat http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/main_tables
    
58. 
    АЕФ http://www.seea.government.bg/index.php/dox
    
59. 
    МИЕ http://www.mi.government.bg/about/links.html
    
60. 
    Фонд за енергийна ефективност http://www.bgeef.com/display.aspx
    
61. 
    Информационна система за международно сътрудничество: http://www.devco.government.bg/LANGbg/public/portal/about.php
    
62. 
    Българска агенция за инвестиции http://www.investbg.government.bg/index.php
    
63. 
    Асоциация на производителите на екологична енергия http://www.apeebg.org/info.php?pg=news&level=2&subm=4&newsid=1169
    
64. 
    БНБ http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/vPages/S_FDI_ADS_F_I_1999-2008_stock/$File/1999-2008_S_FDI_Stock_industry_A-bg.xls
    
65. 
    Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, http://www.dker.bg/index.htm
    

1. 
   Басейнова Дирекция Дунавски район, информационни материали, www.dunavbd.org/
   
2. 
   Басейнова Дирекция Черноморски регион, информационни материали, www.bsbd.org/
   
3. 
   Изпълнителна Агенция по Околната Среда - Бюлетини за състоянието на околната среда, http://nfp-bg.eionet.eu.int/ncesd/bul/bulletins.html
   
4. 
   Изпълнителна Агенция по Околната Среда - Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2006 г, http://nfp-bg.eionet.eu.int/eea/bg/publicat/2004-3/index.htm
   
5. 
   информационни материали, отчетни документи, проекти на Държавна агенция по горите;
   
6. 
   информационни материали, отчетни документи, проекти на областни дирекции „Земеделие” към Министерство на земеделието и храните;
   
7. 
   информационни материали, отчетни документи, проекти на областни и общински администрации;
   
8. 
   Проект на актуализиран документ за изпълнение на регионален план за развитие на североизточен район за периода 2009-2013г., МРРБ, 2009;
   
9. 
   Проект Национална стратегия за околна среда 2009-2018 - Анализи по проекта, http://www.moew.government.bg/
   
10. 
    Регионален одит. Българските региони в Европейския Съюз – Стратегия и действия за развитие, МРРБ и Българска Рейтингова Агенция, София, 2008;
    
11. 
    РИОКОЗ – Варна, информационни материали, www.riokoz-varna.com/
    
12. 
    РИОКОЗ – Добрич, информационни материали, www.riokoz-dobrich.com/
    
13. 
    РИООСВ–Варна, Доклад за състоянието на околната среда, 2007 - http://www.riosv-varna.org/docs/reports/DOS-07.doc
    
14. 
    РИООСВ–Варна, Доклад за състоянието на околната среда, 2008 - http://www.riosv-varna.org/Doklad%20OS%202008.pdf
    
15. 
    РИООСВ–Шумен, Доклад за състоянието на околната среда, 2007-http://www.riosv.icon.bg/items/documents/219_1.zip
    
16. 
    РИООСВ–Шумен, Доклад за състоянието на околната среда, 2008 -http://www.riosv.icon.bg/items/documents/269_1.pdf
    
17. 
    Североизточен район за планиране. Регионален план за развитие 2007-2013. МРРБ, 2005