Графично представяне на индикатора

Към момента могат да бъдат предложени две опции за графично представяне на индикатора:

• 
  за сравнителен анализ - графика с представяне на различните стойности на индикатора за различни териториални единици за определен период – на Фиг. 1 за представени данни за Франция, Германия, Белгия, Чехия, Полша, Словакия и България по трите показателя: урбанизирани територии (УТ), горски територии (ГТ), земеделски и други територии (ЗТ):
  

• 
  за визуализация и площно представяне на индикатора – кръгова диаграма с представяне на процента различните типове земеползване от общата площ на съответната териториална единица (Фиг. 2)
  

Предложеният индикатор може да бъде интерпретиран за целите на МРРБ свързани с мониторинг относно степента на интегриране целите на Конвенциите от Рио в регионалното планиране на национално, регионално и местно ниво. За целите на планирането, индикаторът може да бъде използван след определянето на оптимални стойности (процентно съотношение между горските, земеделските и антропогенно натоварените територии) за всяка община.

Тези стойности следва да се определят след комплексна експертна оценка на всяка индивидуална територия от експертен екип или междуведомствена комисия. Оценката следва да включва анализ на следните фактори:

• 
  наличие на ценно биоразнообразие – редки защитени видове, местообитания и екосистеми, защитени територии, зони от мрежата НАТУРА 2000 и тяхната площ;
  
• 
  наличие на промишлени обекти от национално значение – електроцентрали, големи промишлени предприятия, рудници и др.
  
• 
  гъстота на населението и тенденции за демографско развитие;
  
• 
  основни сектори от икономиката, определящи поминъка на местното население;
  
• 
  съществуващ натиск и опасности за биоразнообразието в региона – увреждане или унищожаване на видове и местообитания, замърсяване, документирани закононарушения, големи инвестиционни проекти и др.
  

На тази основа ще могат да бъдат вземани адекватни управленски решения, свързани с регионалното планиране на местно, регионално и национално ниво, а МРРБ ще може да провежда систематичен мониторинг и целенасочена политика за постигане на заложените цели.

• 
  Име: Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии
  
• 
  Статус: наличен
  
• 
  Дефиниция: индикаторът показва относителния дял/ процента на урбанизираните, горските и земеделски територии от общата площ на дадена териториална единица (община, регион, държава)
  
• 
  Географско покритие: пан-европейски
  
• 
  Времево покритие: след 1990 г.
  
• 
  Честота на актуализиране: 5-10 години за CORINE земно покритие; при настъпила промяна - данни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, 10 години – данни от ДАГ
  
• 
  Източници на данни: ИАОС, ДАГ, Агенция по геодезия, картография и кадастър
  

Предоставянето на изходни данни от CORINE земно покритие и Агенцията по геодезия, картография и кадастър в подходящ формат (raster image, shp files) дава пълни възможности за интеграция и интерпретация на индикатора в ГИС среда. За данните от ДАГ е необходимо конвертиране от .zem формат във .shp формат.

11. 
    Доклад „Показатели за мониторинг на интеграцията на глобалните проблеми по околна среда в процеса на регионално развитие в България – Обща характеристика, д-р Александър Коцев, 2009 г.
    
12. 
    Eurostat http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/main_tables
    
13. 
    Конвенция за биологичното разнообразие, http://www.cbd.int/
    
14. 
    Стратегически план за Конвенцията за биологичното разнообразие, МОСВ
    
15. 
    „Консултация върху Уточняване и усъвършенстване на модела за оценка на водната ерозия”, Иван Николов, Светла Русева, Вихра Стефанова, 2006 г.
    
16. 
    Анкета „ГИС източници на информация, имащи отношение към прилагането на Конвенциите от Рио в регионалното и териториално планиране”, Мария Новакова
    
17. 
    http://www.eea.europa.eu/publications/COR0-landcover
    
18. 
    http://www.mrrb.government.bg
    
19. 
    www.urbanaudit.org/
    
20. 
    www.geographic.org
    

Промяна в климата

Какво е количеството на парникови газове, отделяни на глава от населението в дадена териториална единица и какви промени в политиките за регионално развитие налага това?

Индикаторът отразява количеството на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) отделяни на глава от населението в дадена териториална единица (община, регион, държава).

Парниковите газове са в основата на антропогенното въздействие върху промените на климата. Въглеродният диоксид, образуван от изгарянето на изкопаеми горива и други източници формира около 40 % от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него посредством изчисляването на CO₂ еквиваленти. Определянето на количеството парникови газове на човек в съответната териториална единица позволява разкриването на регионални различия и осъществяването на сравнителен анализ.

При осъществяване на периодичен мониторинг индикаторът дава възможност за представяне на моментното състояние във всяка териториална единица, проследяване трендовете и динамиката на развитие в количеството генерирани газове на съответните териториални нива, както и сравняване с трендовете на европейско ниво. На тази основа могат да бъдат актуализирани и провеждани съответните национални и регионални политики за планиране и регионално развитие с цел намаляване на емисиите от парникови газове съгласно международните ангажименти, поети от страната ни по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.

1.5 Връзка на индикатора с целевата област

Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК)¹² осигурява рамковите изисквания за междуправителствени мерки за борба с изменението на климата. Най-важната цел на Конвенцията е да стабилизира концентрациите на парниковите газове в атмосферата, които са свързани с въздействието на човешката дейност върху климатичната система. Конвенцията е ратифицирана от 189 страни и е в сила от 21 март 1994 г. България подписва РКОНИК през 1992 г., ратифицира я през 1995 г. и оттогава тя е в сила за страната.

Законово обвързващият статус на Конвенцията е значително подпомогнат от Протокола от Киото¹³ от 1997 г. , който споделя задачата, принципите и институциите на Конвенцията, но ангажира развитите държави (страните по Анекс І) към индивидуални, законово обвързани цели за лимитирането или намаляването на техните емисии на парникови газове. Към настоящия момент 168 страни и Европейският икономически съвет са ратифицирали Протокола. България подписва Протокола от Киото през 1998, ратифицира го през 2002 и от 2005 той е в сила. Целта на България по Киото е намаление на емисиите с 8 % спрямо отправната (базова) по Протокола 1990 година, когато българските емисии са били 75 млн. тона.

Индикаторът „Емисии на парникови газове (приравнени към CO₂ еквивалент) на жител от населението” предоставя възможност за проследяване напредъка в трите целеви области и съответно за постигането на целта за смекчаване н промените в климата в регионален и национален план.

Като международен стандарт са утвърдени две методики за оценка на емисиите в атмосферата: CORINAIR¹⁶ (Coordinated Information on the Environment in the European Community - AIR) и IPCC¹⁷ (Intergovernmental Panel on Climate Change) - Международния панел по изменението в климата. Приложението на CORINAIR е предимно в рамките на Европа и се използва за докладване на данни съгласно изискванията на CLRTAP (Convention on Long-range Transboundary Air Pollution)¹⁸.

Приложението на IPCC е по-широко, обхваща страните подписали споразуменията за ограничаване на емисиите от парникови газове съгласно Протокола от Киото. В сравнение с CORINAIR, IPCC изисква по-малко подробности за оценка на емисиите – обобщена информация на базата на стандартно публикувани статистически данни за най-значими парникови газове. Т.нар. „кошница от Киото” включва шестте най-важни парникови газове: въглероден диоксид (CO₂), метан (CH₄), азотен оксид (N₂O), хидрофлуорокарбони (HFCs), перфлуорокарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6). Влиянието в резултат на промените в ползването на териториите и горското стопанство върху количеството парникови газове не се отчита при статистиката.

Емисиите се претеглят въз основа на глобалния парников потенциал на всеки газ. За приравняване емисиите на газовете към CO₂ еквивалент чрез техния парников потенциал се използват следните тегловни фактори: CO₂ =1, CH4=21, N2O=310, SF6=23900. HFCs и PFCs включват голям брой различни газове, които имат различни парникови потенциали и се изчисляват отделно.

Наличните данни за населението позволяват извършването на изчисления и анализи на различни териториални равнища (ЕС15 и ЕС27).

На национално ниво - в България данните за емисиите в атмосферата се докладват от ИАОС (Изпълнителната агенция но околна среда), която изготвя докладите за международните организации. За страната са налични динамични редове от статистически достоверни данни по IPCC от 1988 г. (базова година), а по CORINAIR от 1990 г. Основен източник на първична информация са специализирани и други наблюдения, провеждани от структурите на МОСВ и НСИ. Допълнително се използват данни от МЗХ, МЕИ и др.

Официален източник на данни за емисиите и по двете методики е ИАОС. За оценка на емисиите се използват данни за изразходваните горива, суровини и материали, както и произведена продукция. За да се получат емисиите, тези данни с умножават по т.н. "Емисионни фактори" за съответните замърсители. Използва се и допълнителна социално-икономическа и др. информация.

Данните за емисиите изчислени и по двете методики отговарят на международните стандарти. Тъй като методиката на IPCC е в основата на споразуменията за ограничаване на емисиите на парникови газове и данните на Eurostat са базирани на тази методика, препоръчително е да се използват тези данни за изчисление стойностите на индикатора и сравнителни анализи. На регионално ниво обаче, в НСИ са налични само данни по методиката CORINAIR. Класификацията на газовете по тази методика изключва две групи парникови газове по IPCC - хидрофлуорокарбони (HFCs) и перфлуорокарбони (PFCs) правейки невъзможно точното изчисление на парниковите газове (приравнени към CO₂ еквивалент) на регионално ниво.

Наличните данни за населението позволяват извършването на изчисления и ежегодни анализи на всички териториални равнища (общини и региони за планиране).

Данните за емисиите се отчитат, обработват и докладват ежегодно на международните организации. Данните за населението също се отчитат и публикуват ежегодно от НСИ.

Използваните мерни единици за индикатора са тонове CO₂ еквивалент парникови газове на жител от населението от съответната териториална единица годишно.

Стойностите на индикатора, обаче, бележат ръст за разлика от тези на ниво ЕС27 в последния период, което е резултат от намаляващото население на страната и увеличаване на емисиите със стабилизирането на българската икономика и промишленост.

Разликите могат да се използват от страната ни за търгуване с емисии съгласно установените механизми на Протокола от Киото или за неутрализиране на бъдещи емисии, които страната ни може да направи. Също така, Протоколът позволява изборът на по-ниски целеви стойности и базови години с цел по-бърз напредък към постигане целите на РКООНИК.

Ако се определят подобни прагови стойности на национално ниво, на тази основа биха могли да се определят целеви стойности и на по-ниски териториални нива (региони за планиране и общини).

2.4 Възможности за измерване на индикатора

Само данните за емисиите изчислени по CORINAIR могат да се предоставят на териториално ниво - по административен или друг регионален признак. Данните за емисиите на парникови газове по IPCC се отчитат само на национално ниво.

Поради тази причина към момента стойности за индикатора на регионално ниво могат да се изчисляват на база емисиите на въглероден диоксид (CO₂), метан (CH₄) и азотен оксид (N₂O), докато емисиите на хидрофлуорокарбони (HFCs), перфлуорокарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6) ще бъдат изключени от анализа поради липсата на статистически данни.

2.5 Използвана методология за събиране и анализ на данни

Данните се събират ежегодно от структурите на МОСВ – РИОСВ и НСИ. На регионално ниво се събират само данни по системата CORINAIR, които могат да се анализират по административен или друг признак. Данните за емисиите на парникови газове по IPCC се отчитат само на национално ниво.

Въвеждането на система за отчитане данни по IPCC на регионално ниво ще позволи отчитането на данни и сравнителните анализи по тази международно призната система. Разработването на специализирани програмни продукти или инструменти (tools) за изчисляване стойностите на индикатора на различните териториални нива (на база изходните данни от ИАОС и НСИ) ще улесни значително процеса по изчисляване и актуализиране на индикатора.

Мониторингът на индикатора в дългосрочен аспект зависи от създаването на ефективен механизъм за получаване, осъвременяване, обработка, съхраняване и анализ на данни. Тъй като източниците на изходни данни за индикатора са държавни институции, необходимите стъпки за осъществяването на дългосрочен мониторинг от страна на МРРБ могат да бъдат следните:

• 
  организиране на междуведомствени срещи с представители на ИАОС и НСИ с цел изясняване на наличните ресурси възможностите за съвместна работа, свързана с мониторинг на индикатора на различните нива на планиране;
  
• 
  сключване на междуведомствени споразумения за сътрудничество и обмен на информация – в които са описани механизмите, ангажиментите, сроковете и формата на предоставяните ресурси/ данни за провеждане на дългосрочен мониторинг на индикатора на различните нива на планиране.
  

Основните предимства на индикатора са свързани с възможностите за адекватно представяне на обема отделяни парникови газове в атмосферата, което позволява оценка на изпълнението на ангажиментите на страната към РКООНИК. В страната е налице достатъчно достоверна и актуална информация (от ведомствени източници) за изчисляване на индикатора, определяне на трендове и извършване на сравнителни анализи. Данните от CORINAIR позволяват анализи на всички нива на териториално планиране.

Наличните данни не могат да се ползват директно - следва да се извършват изчисления за получаване стойностите на индикатора за всяко ниво и териториална единица на база изходните данни (тонове парникови газове и население). Липсата на система за отчитане данни по IPCC на регионално ниво не позволява отчитането на данни и сравнителните анализи по тази международно призната система на по-ниски териториални равнища.

Потенциалните разходи, свързани с разработването, мониторинга и актуализирането на индикатора могат да бъдат разделени на няколко групи в съответствие с етапите на получаване и обработка на информацията:

• 
  набавяне и осъвременяване на данни - тъй като и двата източника на изходни данни за изчисляване стойностите на индикатора на национално ниво са държавни институции, които биха могли да предоставят данните безплатно на база междуведомствени споразумения, разходи за набавяне на данни на този етап не се предвиждат;
  

• 
  обработка и анализ на събраните данни – обработката на събраните данни с цел изчисляване на стойностите на индикатора може да се извършва в Microsoft Office Excel или чрез разработен софтуерен инструмент. Анализът може да се извършва от служители на МРРБ след провеждане на обучение и не изисква допълнителни ресурси (разкриване на нови работни места или закупуване на оборудване);
  
• 
  осъществяване на периодичен мониторинг, изготвяне и осъвременяване на база данни – тази дейност може да се извършва от служители на МРРБ и не изисква допълнителни ресурси (разкриване на нови работни места или закупуване на оборудване).
  

Към момента могат да бъдат предложени следната опция за графично представяне на индикатора с цел сравнителен анализ и определяне на трендове - графика с представяне на различните стойности на индикатора за различни териториални единици за определен период (Фиг. 2)

Предложеният индикатор може да бъде интерпретиран за целите по стратегическо планиране на МРРБ на национално, регионално и местно ниво след определянето на целеви стойности (обем на отделените парникови газове) за всяка община.

Тези стойности следва да се определят след комплексна експертна оценка на всяка индивидуална територия (регион или община), включваща анализ на следните фактори:

• 
  наличие на промишлени обекти от национално значение – електроцентрали, големи промишлени предприятия и др.
  
• 
  гъстота на населението и тенденции за демографско развитие.
  

• 
  Име: емисии на парникови газове (приравнени към CO₂ еквивалент) на жител от населението
  
• 
  Статус: наличен
  
• 
  Дефиниция: индикаторът отразява количеството на парникови газове (приравнени към CO₂ еквивалент) отделяни на глава от населението в дадена териториална единица (община, регион, държава)
  

• 
  
  Каталог: stranici -> SIRP -> docs -> strdoc
  stranici -> Книга към бъдещата морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата
  stranici -> To the european union bulgaria
  stranici -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10
  stranici -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
  strdoc -> Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на
  strdoc -> Доклад за изпълнението на регионалния план за развитие
  strdoc -> Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на североизточен район (2007-2013)
  strdoc -> Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на
  
  
  
  Изтегляне 2.12 Mb.
  
  Сподели с приятели: