При проектиране и изграждане на канализационни системи да се отчита влиянието на туризма и нарастващия брой туристи през активния сезон

За да се постигне устойчиво развитие на туризма, като един от водещите сектори в района, е необходимо да продължи спазването на Мярка 6 от Становището на МОСВ № 7-3/2005 г. по екологичната оценка на РПР СИР 2007-2013г. за отчитане влиянието на туризма и на нарастващия брой туристи през активния сезон при проектиране, изграждане и рехабилитация на канализационните системи.

Богатите туристически ресурси на Североизточен район следва да бъдат усвоявани по умерен и щадящ околната среда на­чин, без прекомерни застроявания и във взаимодействие с други разнообразни форми на туризъм, като се търси разумна алтернатива на съвременната свръхконцентрация на обекти и дейности в крайбрежни зони с такива, предлагани във вътрешните територии на района.

5. 
   При реализация на мерките за преодоляването на "водните режими" да се даде приоритет на намаляване на водните загуби, разработка на водоспестяващи технологии и оборотно използване на водите.
   

Към настоящия момент се работи по три проекта за интегриран воден цикъл, финансирани по програма ИСПА - Варна, Шумен и Балчик, необходимо е да се осигури финансиране на проекта за интегриран воден цикъл на Добрич.

При реализирането на всички бъдещи проекти за изграждане на нови или рехабилитация на съществуващи водопроводни мрежи и съоръжения за питейни води в рамките на изпълнението на Регионалния план за развитие в СИР през остатъка от програмния период 2009-2013г., е необходимо да се изискват конкретни ангажименти по отношение намаляването на водните загуби, разработването на водоспестяващи технологии, оборотното използване на водите чрез повторна употреба, прихващането и съхранението на дъждовни води.

За изпълнение на посочената в Становището по екологична оценка на МОСВ (№ 7-3/2005) Мярка 5, следва също да се осигурят допълнителни количества питейна вода за населените места на сезонен режим и преминаването им към постоянен режим на водоснабдяване и да се гарантира дългосрочното водоснабдяване на района, което е от съществено значение за устойчивото управление на водите в Североизточен район.

Качествето на водите за къпане, както и на всички други води, е от съществено значение за здравето на хората и като цяло за състоянието на околната среда. През периода 1990-2008 г. степента на спазване на определените от ЕС задължителни стойности (т.е. минималните изисквания за качество) е нараснала от 80% на 96% за морските води за къпане, и от 52% на 92% - за вътрешните води. Въпреки тези завишени изисквания, през последните години зачестяват случаите на замърсяване на водите за къпане по Черноморското крайбрежие. Причините са заустващи в морето канализации и реки, тъй като капацитетът на много от ПСОВ, обслужващи курортните комплекси, не отговаря на нарастващия курортно-туристически натиск, както и нерегламентирано изхвърлени в морето нефтопродукти от плавателни съдове, които трудно могат да бъдат установени и съответно санкционирани. Това от своя страна ограничава устойчивото развитие на туристическия сектор в района.

В тази връзка е необходимо да се планират и осъществят интегрирани действия от страна на морските общини в СИР за предприемане на адекватни мерки за подобряване качеството на морската вода в зоните, където няма пречиствателни станции и около големите пристанища, като сроковете бъдат съобразени с европейската директива, според която България в срок до 2015 г. трябва да подобри трайно чистотата на крайбрежните води, в съответствие с препоръчителните и задължителните евростандарти.

Събраните и анализирани ГИС-база данни за биологичното състояние на морето в акваториална зона на Варна (Биологична оценка на водните и дънните екосистеми) в рамките на осъществения от Областна администрация - Варна и Черноморска мрежа на НПО - Варна проект „План Коуст” могат да бъдат използвани за бъдещ мониторинг на крайбрежните морски води съгласно Рамковата Директива за водите.

Управлението на отпадъците в Североизточен район продължава да се привежда в съответствие с изискванията и приоритетите на националното и европейско екологично законодателство. Наблюдава се тенденция на нарастване количеството на депонираните битови отпадъци. На територията на област Варна функциониращата система за сметосъбиране обхваща 97% от населението и осигурява високо ниво на обслужване на населението.

Проблемът с преминаването към новата система за управление на отпадъците, базирана на регионални депа за ТБО остава приоритетен за Североизточен район. Към момента завършено и напълно функциониращо е депото при Шумен, докато депата Въглен (Варна) и Богдан (Добрич) все още се реконструират в отговор на нарастналите нужди от прилагането на новата система. Осъществена е координация между общинските и областни администрации  по изпълнение на мярка “Регионално управление на отпадъците – Добрич и Провадия” по Програма ИСПА. В изпълнение на изискванията заложени в Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъци и утвърдените планове за привеждане на съществуващите общински депа за отпадъци в съответствие с нормативните изисквания, са разработени и утвърдени, оперативни планове за водене на дейностите по депониране, както и планове за контрол и мониторинг на компонентите на околната среда. Отчетено е сравнително добро припокриване на заложените мерки в инвестиционните програми с дейностите извършвани на съответните депа.

За изпълнението на мярка 9 от Становището по екологична оценка на МОСВ (№ 7-3/2005) е необходимо да продължи контрола на РИООСВ на територията на СИР за успешно финализиране на актуализацията на общинските програми по управление на дейностите по отпадъците, съобразно действащия Закон за управление на отпадъците, подзаконовите нормативни актове по прилагането му, програмните документи на национално ниво, имащи отношение към управление на отпадъците, както и в съответствие с предвидените по Програма ИСПА дейности от мярка EUROPEAID/117408/D/SU/BG.

За извършване на дейности по третиране на отпадъци, РИОСВ - Варна издава разрешителни и регистрационни документи и контролира изпълнението по условията в тях, както и изпълнението на програмите по управление на отпадъците. От общо 19 контролирани от инспекцията общини, 16 са актуализирали своите програми по управление на дейностите по отпадъците и същите са приети от общинските съвети. Актуализацията на програмите е извършена съобразно действащия Закон по управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и с дейностите по мярка EUROPEAID/117408/D/SU/BG на Програма ИСПА. Наблюдава се тенденция към повишаване броя на населените места и на обхванатото население в система на организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци, както и броя на лицата, обхванати в разрешителен режим за извършваните дейности с отпадъци.

Генерираните строителни отпадъци се обезвреждат по съвместимост с битовите, на депа за неопасни отпадъци. Във връзка с интензивното строителство в регион Варна, обезвреждането на строителните отпадъци и изкопаните земни маси остава сериозен проблем, който намира частично решение с изпълнение на техническа рекултивация на нарушени терени. Неразрешен за района остава проблемът с обезвреждането на опасните отпадъци. Необходимо е регионално изграждане на съоръжения и оптимизиране на условията по транспортирането на опасните отпадъци, тъй като съхраняването им по места създава опасност от възникване на екологични прецеденти.

Съобразно Мярка 10 от Становището на МОСВ по екологичната оценка на РПР в СИР 2007-2013г. при изпълнението на предвидените в плана мерки, следва да продължи прилагането на интегрирания подход за управление на отпадъците чрез изграждане на ефективна система, включваща целия пакет от дейности – събиране, временно съхранение, рециклиране, оползотворяване, обезвреждане, трайно депониране, системи за оползотворяване на биогаза, както и постоянен мониторинг на управлението на отпадъците.

При реализиране на подобни проекти на територията на СИР да се насърчават ресурсоспестяващи технологии. Сметосъбиращата, сметоизвозващата и обработваща техника, както в големите, така и в малките общини, следва да бъде приведена в съответствие със средното в ЕС инженерно-техническо ниво.

11. 
    Приоритетно да се изграждат регионалните съоръжения за третиране на отпадъци.
    

В изпълнение на Мярка 11 от Становището по ЕО (№ 7-3/2005) е необходимо да се подкрепят проекти, въвеждащи нови модели за управление на битови и строителни отпадъци и спомагащи за намаляване на общото количество депонирани отпадъци, както и за тяхното екологосъобразно оползотворяване. Едновременно с въвеждането в експлоатация на регионални съоръжения и инсталации за третиране на битови отпадъци следва успешно да приключи затварянето и поетапната рекултивация на съществуващите общински депа за битови отпадъци, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба и съвременните технически стандарти, като с приоритет да бъдат закривани депата с по-голям риск за околната среда и човешкото здраве.

11. 
    Приоритетно да се изпълняват утвърдените планове за привеждане на съществуващи депа за отпадъци в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83/2004 г.).
    

Оперативните планове за водене на дейностите по депониране и плановете за контрол и мониторинг на компонентите на околната среда дават информация за съществуващото положение на депата, като за тези, които предстои да бъдат закрити, е заложен начален срок на започване на процедура по закриване, съвпадащ с предвиждания срок за въвеждане в експлоатация на съответното регионално съоръжение за депониране на битови отпадъци.

Основните проблеми относно експлоатацията на депата за битови отпадъци са свързани с процеса на горене на депата и изчерпването на техния капацитет. На територията на Североизточен район, контролирана от РИОСВ - Варна, депата Въглен - Варна и Богдан - Добрич все още се реконструират в отговор на нарасналите нужди от прилагането на новата система. Утвърдени са оперативните планове на общините за водене на дейностите по депониране и плановете за контрол и мониторинг на компонентите на околната среда. Констатирано е сравнително добро припокриване на заложените мерки в инвестиционните програми с дейностите, извършвани в депата. Наблюдава се тенденция към повишаване броя на населените места и обхванато население в система на организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци, както и броя на лицата, обхванати в разрешителен режим за извършваните дейности с отпадъци.За анализирания период 2007-2008г. услугата е въведена на 100% в общините Аксаково, Провадия и Вълчи дол. Осъществена е координация между общинските и областни администрации  по изпълнение на ИСПА мярка “Регионално управление на отпадъците – Добрич и Провадия”. През 2008 г. РИОСВ-Варна е издала 25 становища по проекти за рекултивация на нарушени терени на физически и юридически лица, в които се оползотворяват част от строителните отпадъци, генерирани на територията на общините Варна, Белослав и Аксаково. Провежда се превантивен контрол по отношение издадените от главните архитекти разрешения за строеж.

Производствените и опасни отпадъци се третират на територията на предприятията, които ги генерират, а тези с неопасен характер могат да се депонират по съвместимост с битовите отпадъци на депа за неопасни отпадъци.

За територията, контролирана от РИОСВ-Шумен, регионално значение имат депата «Шумен», «Търговище» и «Омуртаг», които притежават комплексни разрешителни. Депото за битови отпадъци в Антоново има общинско значение. През 2008г. са почистени и ликвидирани 260 незаконни сметища, предимно в общините Търговище, Антоново, Смядово, Омуртаг. Закрити са общинските депа в Омуртаг, Върбица и Каспичан. Положителна тенденция се наблюдава в оптимизирането на процеса на организирано сметосъбиране и извозване. Към края на 2008г. процесът е обхванал 13 от общо 15 общини на територията на инспекцията. В четири общини има въведено разделно събиране на рециклируеми отпадъци.

На територията, контролирана от РИОСВ-Шумен, няма изградени депа за строителни отпадъци, депонират се в депата за битови отпадъци, използват се за рекултивация на терени или при други условия, съгласно общинските решения. Неразрешен за територията, контролирана от РИОСВ-Шумен, остава проблемът с обезвреждането на опасните отпадъци.

На територията на СИР по ОП «Околна среда», Операция Техническа помощ Сектор «Води» одобрените проектни предложения са 21 на стойност 28,5 млн.лв / в Общините Аврен, Аксаково, Варна, Девня, Долни Чифлик / Д. Чифлик, Шкорпиловци, Гроздьово/, Суворово, Генерал Тошево, Шабла, Омуртаг, Опака, Попово, Търговище / с. Бистра, с. Васил Левски, с. Баячево, с. Стража/, Велики Преслав, Върбица, Каспичан, Нови Пазар/; Операция Техническа помощ Сектор «Отпадъци» – 7 одобрени проектни предложения на стойност 3,3 млн.лв. / Общините Варна, Провадия, Омуртаг, Търговище, Върбица, Каспичан, Смядово/; Операция Строителство Сектор «Води» - одобрени 6 проектни предложения на стойност 89,3 млн.лв. / Общини Белослав, Вълчи дол, Каварна, Попово, Търговище, Каолиново/; Операция Биоразнообразие – 1 одобрен проект на стойност 0,9 млн.лв., ДПП «Златни пясъци».

При осъществяването на Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие в СИР 2009-2013г. е необходимо да продължат да се подкрепят проекти и да се осигурят финансови средства за изграждането и оптимизирането на съществуващите съоръжения за съхранение и третиране на различните отпадъци, както и за оптимизиране на условията по тяхното съхранение, събиране и транспортиране по начин, който не създава опасност от възникване на екологични прецеденти.

11. 
    Инвестиционният процес, определен с регионалния план за развитие, да бъде съобразен с потенциалните защитени зони предвидени за включване в Националната екологична мрежа, както и с режимите на управление на съществуващи защитени територии в района, съгласно Закона за защитените територии в района, заповедите за обявяване и плановете за управление.
    

На територията на района е постигнат сериозен напредък в отразяването на защитените територии в Картите на възстановената собственост (КВС) на съответните землища, проведени са комисии за отразяване в КВС на всички защитени територии, като в област Варна процедурата е съобразена с местните условия. В процес на подготовка са процедури за обявяване на нови защитени територии, което ще гарантира опазването на ценни местообитания на защитени растителни видове, както и опазване на характерен и забележителен ландшафт. РИООСВ осъществяват засилен превантивен контрол по опазването на ЗТ от възникването на пожари и ежедневен мониторинг в ЗТ и влажни зони, попадащи в обхвата на миграционния път на птиците Виа Понтика.

В района продължават да се реализират проекти за защита на местообитанията на редки и застрашени видове. Събраната по осъществения на територията на област Варна проект „План Коуст” информация за териториите и зоните, определени като приоритетни за запазване на биологичното разнообразие в тях, както и изготвените предложения за режимите и ограниченията на ползване, могат да бъдат използвани при спазването на мерките в териториите и зоните, включени в Натура 2000.

В изпълнението на посочена мярка е необходимо да се засили мониторинга и контрола по спазване на режимите на защитените територии, в съответствие с Конвенцията на ООН от Рио - за биологичното разнообразие, която заедно с Рамковата Конвенция по изменението на климата и Конвенция за борба с опустиняването поставя приоритети в областта на опазването на околната среда и устойчивото развитие.

11. 
    При устройственото планиране и проектиране да се вземат предвид границите на паметниците на културата и на техните охранителни зони, както и всички защитени по реда на специален закон територии и зони.
    

В ОУП на общините на територията на този богат с културно-историческото си наследство район, следва да се предвидят системи от мерки, които да дефинират правила, норми, режими, предписания и планове за интегрирано опазване на културно-историческия ресурс. Интегрираният подход към издирването, изучването, опазването, консервацията и експонирането на културно-историческите обекти ще изисква задължителна координация на управленско ниво между системата «културно-историческо наследство» и останалите системи на ОУП на общините. При усройственото планиране и проектиране е необходимо да се спази предвидената в т.14 от Становището на МОСВ по екологичната оценка на РПР в СИР 2007-2013г. мярка, за съобразяване границите на паметниците на културата и техните охранителни зони. Да се изработи механизъм на връзка между Закона за паметниците на културата и музеите, новия Закон за културното наследство, Закона за устройство на територията и Закона за регионалното развитие.

Усъвършенстването на режимите, целящи създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие, осигуряване на свободен обществен достъп до морския бряг, опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси, предотвратяване и намаляване на замърсяването на Черноморското крайбрежие, защита на морския бряг от ерозия, абразия и свлачищни процеси; възстановяване и опазване на естествения ландшафт, вкл. влажните зони и културно-историческото наследство са предмет и цел на Закона за устройство на българското черноморско крайбрежие и на други нормативни документи в областта на устройственото планиране.

При актуализиране на общите устройствени планове на Черноморските общини, следва да се планират и осъществят интегрирани действия за превенция на рискове, свързани с мероприятия за защита от ерозионни и свлачищни процеси в крайбрежните зони, усъвършенстване на мониторинговите системи за предпазване от наводнения, за опазване на защитените зони, влажните зони, паметниците на културно-историческото наследство.

При реализирането на проекти, заложени в ОУП на крайбрежните общини, да се прилагат принципите на ИУКЗ за устойчиво пространствено планиране на крайбрежните зони, за пространствено зониране на различните ползвания, пространствено планиране на територията и акваторията, за намаляване на конфликтите и ограничаване на дейности и ползвания, които са в разрез с принципите за устойчиво развитие в крайбрежните зони. Различните защитни режими следва да отчитат тясната връзка между обектите на културно-историческото наследство и специфичната природна характеристика на териториите, в които се намират, което е от особено значение за общото им опазване и за развитието на туризма, в т.ч. на екотуризма. Необходимо е да се изработи механизъм на връзка между Закона за паметниците на културата и музеите, новия Закон за културното наследство, Закона за устройство на територията и Закона за регионалното развитие.