Оценка на подкрепените проекти

4.1.2Оценка на релевантността

4.1.2.1Как проектите съответстват на идентифицираните проблеми?

• 
  Първо, на етапа на програмиране се оценява релевантността през призмата на цялостната логика, заложена в дизайна на проекта. Такава оценка се прави първоначално от оценителната комисия и на тази основа се взимат решенията за финансиране на проектите.
  
• 
  Второ, след фазата на изпълнение се оценява съответствието на вече извършените проектни дейности към същността и спецификата на реалните проблеми в конкретния регион и направление на програмната интервенция.
  

Общото заключение от проучването в дълбочина е, че в избраната извадка от проекти са идентифицирани реални проблеми, а програмната интервенция предлага адекватни решения на адресираните проблеми.

П
Програма 1
роектите по Програма 1 са насочени към преодоляване на дефицитите в образователната интеграция най-вече на децата от предучилищна и начална училищна възраст, когато се формират предпоставките за придобиване на качествено образование и за предотвратяване на риска от отпадане от училище на по-късен етап.

Същевременно, участниците в проектите са положили усилия да адаптират програмната интервенция към спецификата на условията и проблемите в различния тип училища – средищни училища, (които приемат деца от няколко малки разпръснати населени места); приемни училища, (в които се интегрират ромски деца в етнически смесена среда); училища с преобладаващ брой деца от етническите малцинства; детски градини. Това е допълнително потвърждение за релевантността на оценените проекти по Програма 1.

Ф
Програма 2
окусът на проектите по Програма 2 е да съхрани и развие културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства чрез включването им в извънкласни и извънучилищни дейности. Одобрените проектни предложения по тази програма са насочили своите дейности предимно към опознаване на етнокултурните традиции и към сферата на изкуството, отразяващо културната идентичност на малцинствените групи в България. В повечето случаи в тях са включени и деца и ученици от мнозинството, което допринася за интеграционните процеси в съответните училища и детски градини.

П
Програма 3

В
Програма 4

Косвен индикатор за релевантността на проектите е доколко водещите организации и техните партньори са потърсили обратна връзка и консултации с целевите общности при разработването на проекта и в хода на изпълнението. В това отношение има още какво да се желае за реалното включване на целевите групи – децата и родителите при първоначалния избор на приоритетите и формулирането на проектната идея. В повечето случаи мнението на целевите общности е потърсено след спечелването на финансирането, за да се осигури тяхната подкрепа и участие в изпълнението на дейностите по проекта. Добрите примери също не са изключение. Проектът Русе007/4 например, е разработен на базата на идеи, които са лансирани от учениците в анкета, проведена още в края на 2006 година.

Профилът на целевите групи в четирите програмни области не се различава съществено, но се различава характерът на въздействието върху тях. Макар и в различна степен, в проектите са включени и трите страни, които имат решаваща роля за успеха на образователно-възпитателния процес – деца, учители и родители.

4.1.2.2Дизайнът на проектите

Разбира се, има и изключения, където се наблюдават несъществени отклонения от апликационните форми. При прегледа на документите на всички одобрени организации е видно, че има проекти, които в техническо отношение далеч не отговарят на стандартите. Трябва да подчертаем обаче, че техническите качества на проектите не са повлияли на решението на оценителната комисия, която е дала предимство на съдържанието и смисъла на проекта пред техническото оформление на идеята. Успешното приключване на тези проекти потвърждава още веднъж адекватността на този подход.

В съдържателната част на проектите сравнително подробно са описани целите, дейностите и преките резултати. В проектните предложения обаче се забелязват и някои пропуски и несъответствия. Какво е затруднило най-много кандидатстващите организации? На първо място изпъкват недостатъчните умения за формулиране на целите и специфичните задачи – подцелите на проектите. Понякога същностните цели са изложени значително по-ясно и конкретно в обосновката на проекта, вместо в раздела „цели и задачи”, където са посочени второстепенни задачи и съпътстващи дейности, без да се представи основната задача на проекта (Гулийка168/1). В други проектни предложения виждаме общо взето ясно определение на главната цел, но „конкретните задачи” не описват подцелите, чрез които ще се постигне главната цел, а съдържат пълен списък на всички дейности, включително закупуването на материали (Севлиево270/1).

Освен това се наблюдават и обичайните трудности като смесване на преки резултати и ефекти, неясно определяне на индикаторите за прогреса на проекта. По същество някои цели са формулирани като дейности, а в същото време планираните дейности са ясни и конкретни, с разбираем и точен времеви график и разпределение на задачите между участниците в проектите. В допълнение ще отбележим доминиращия емоционален стил в изложението на проектите, който допринася за отклоненията от строгата логика и йерархия на целите, ефектите, преките резултати и дейностите. От друга страна, обаче, изразената емоция илюстрира вътрешната мотивация и съпричастност на инициаторите на проектите, която е важен фактор за изпълнимостта на проектите и постигането на устойчиви резултати.

Включването на опитни партньори (като НПО и общини) до голяма степен е компенсирало недостатъчния капацитет и оскъден практически опит на някои от водещите организации за разработване на проектни предложения, програмно управление и отчетност.

Въпреки посочените слабости, качеството на оценените проектни предложения като цяло е удовлетворително, предлага относително логично и ясно изложение на проектните идеи, както и достатъчно аргументи, за да бъдат класирани за финансиране.

Същевременно, се наблюдава известен дисбаланс, що се отнася до степента, в която набелязаните приоритети са адресирани от успешни проектни предложения. Сравнително малко са проектите, фокусирани върху тема 1.1. „оптимизация на училищната мрежа” на Програма 1, а предложената програмна интервенция не се различава съществено от дейностите по теми 1.2. и 1.3.

При оценката на съответствието на проектите спрямо темите на програмите се наблюдава значително препокриване на предложените мерки и интервенции в някои от проектите по Програма 2 и Програма 4. Така например, успешно осъщественият проект “Опознай другия (Празникът на всеки)” на Професионална гимназия по зърнопреработвателни и хранителни технологии “Проф. д-р Асен Златаров” в гр. Русе (Русе007/4) отговаря в почти еднаква степен и на двете програми. Целта на този проект е: “Опознаване и съхранение на етнокултурната специфика и традиционна система на населението от Русенския регион и създаване на атмосфера на взаимно разбирателство, уважение и толерантност”, където видимо са обединени ключовите послания на двете програми.

Друг подобен пример е проектът „Децата на Крумовград заедно в изкуството” на община Крумовград, подкрепен от Програма 2 (Крумовград169/2), който цели да развие културната идентичност на ромските, турските и българските ученици, като използва популяризирането на културното многообразие, промоцирането на междукултурното общуване и толерантността като основен инструмент за стимулиране на самочувствието на децата от етническите малцинства. Формално погледнато този подход „принадлежи” към темите на Програма 4, но на практика допринася за успеха и на този проект по Програма 2.

Това “преплитане” между проектите, насочени към Програма 2 и към Програма 4 всъщност отразява дълбоката обективна обвързаност между целите и очаквания ефект от двете програми. Съгласно условията на конкурса и максималният размер на финансирането е еднакъв (до 7 500 лв.). Като вземем под внимание сходството на подходите, дейностите и постигнатите резултати можем да препоръчаме обединяване на двете програми с детайлизиране на подцелите и „вътрешните” програмни приоритети.

В заключение може да се обобщи, че по критерия релевантност / съответствие оценените проекти като цяло отговарят на изискванията на схемата за финансиране.